понеделник, 31 август 2009 г.

Магията на думите

Какво се крие зад гръмкото заглавие :

„ПРАВИТЕЛСТВОТО ОДОБРИ ДВЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ТУРКМЕНИСТАН
С утвърждаването на споразумението в областта на туризма се създават възможности за активизиране на двустранните отношения в тази област, обмяната на опит, на статистическа и туристическа информация. Създават се предпоставки за реализиране на общи инициативи, насочени към трети страни и пазари, проучване на възможностите за обучение и квалификация на специалисти и др.
Вторият документ предвижда българските и туркменистанските граждани, притежаващи валидни дипломатически или служебни паспорти, да имат правото да влизат и преминават транзит през територията на другата държава без виза, както и временно да пребивават там за срок от не повече от 90 дни от деня на влизането си в рамките на всеки шест месеца. Аналогични права се предоставят и на членовете на семействата им, които живеят заедно с тях по време на официалното им пребиваване и също притежават валидни дипломатически или служебни паспорти”
.?

Според мен, възможност за разделяне на хората на равни и още по равни. Какво имам предвид? Ами че разрешаваме на всички туркменски дипломати и семействата им да влизат до 90 дни без виза. Освен това им се дава възможност да го правят на държавни разноски по някаква много мъглява формулировка за „обмяна на опит, статистика и туристическа информация”.

Компроматна помия

От всякъде валят компромати и коментари за далавери, кражби и престъпления. Оставките и уволненията вървят успоредно на публикуваните разкрития. Ние всеки ден ставаме свидетели на поредното обвинение срещу предходната власт. Хората за това избраха Бойко, защото в него видяха желание за промяна.

До тук добре, но на мен леко ми омръзна да слушам за келепира от този договор или онзи проект. Малко или много всички имат поне бегла представа за престъпленията на прехода. Така, че хайде стига с това хленчене, време е да се свърши малко работа. Време е виновните да си понесат последствията и ако е възможно да не го превръщаме в телевизионно шоу.

Много хора в момента спекулират с обществените настроения и аз лично виждам зараждането на една тенденция „един служител каза”:
- Всички са корумпирани само аз не! Ще ги разоблича, ама анонимно...

Настоящи държавни служители хвърлят обвинения срещу преките си началници?!? Това е като с онзи виц за крадеца: „дръжте крадеца”. Защо чак сега проговорихте? Или докато имаше гешефт съвестта ви се примиряваше с беззаконието?

Не искам да бъда съдник за човешкото безочие, но трябва да изкореним порочния начин на мислене налаган ни 20 години. Не може да си се осрал до ушите, и да сочиш осъдително с пръст разстройството, към което и ти принадлежиш, със стари лайна и новата тоалетна се вмирисва!

неделя, 30 август 2009 г.

На опашка за Мадона



Страхотно шоу, изключително добра организация и сценични ефекти! С две думи надали някой от феновете на звездата е останал разочарован от видяното снощи. Няма какво да добавя освен няколко лични впечатления, които не мога да подмина. По пътя към стадиона навсякъде имаше полиция и видимо създаден ред. В мен се зароди чувство на задоволство от организацията и реда около стадиона, но май прибързано се зарадвах.

Зад знаците забраняващи влизането на автомобили паркираха скъпи коли. За една от тях, пред Старбъгс един полицай дори намери парко място за знатния шофьор на дванайсет цилиндровия мерцедес-май караме старата песен на нов глас.

За разлика от концерта на Металика миналата година, на днешния организаторите бяха направили по малко входни пунктове, поради което на опашката стана неприятно сбутване. Реших, че причината за това е засиления контрол, но най-вероятно грешах тъй като никой не ме провери. Стадиона започна да се пълни и в крайна сметка имаше малко свободни места на терена.
Самия концерт започна с известно закъснение, а всичко останало е грандиозно ШОУ.

сряда, 26 август 2009 г.

За една пенсия повече


„Ние предлагаме от Министерство на труда и социалната политика – според дохода. Не е честно да даваме на пенсионер, който получава доходи над 300 или 350 лева, 50 лева, а на пенсионер, който получава минималната пенсия, също толкова.

Тоест за минималните пенсии на хората над 75-годишна възраст ще бъдат по-високи тези размери на добавката за старост и обратно – за по-високите пенсии – по-ниски. Такава е логиката".

Според премиера сумата за увеличението възлиза на 50 мил. лв. и е неналична в бюджета, но той пое ангажимент лично да ги плаща. Похвално!

Не разполагам с точна статистика и за това реших да направя една кръчмарска сметка на 50%: пенсионерите в България са около 1 200 000. Ако приемем, че 50% от тях са над 75 години това прави някъде около 600 000 души. Да приемем, че 50% от тях получават минимална пенсия това са около 300 000 души. Нека им вдигнем дохода с 50лв. и сумата излиза около 15 000 000 лв.?!?

Няма да правя коментар нито ще отсъждам пращането на самолет до Иран с аргумент, че държавата разполага с 50 млрд. лв., но с пет риби народ не се храни.

сряда, 19 август 2009 г.

3 в 1 ?

В официоза 24 часа, днес може да откриете една добре забравена длъжност от миналото – бирник. Шегувам се няма такава държавна длъжност, но ми се струва, че някой търси начин да я институционализира.
Чета как МВР за седмица е вкарало в бюджета 2,3 млн. лв., като са „накарали тези хора да отидат към съответната митница и да си платят митото” супер новина вътрешното министерство вече е част от министерство на финансите – карат хората да си плащат митото. В мен възниква глупавия въпрос защо до момента „тези хора” не са карани да си плащат митото? Сметнах, че за една година само полицията може да внесе в бюджета 110 млн. лв.
Разбрах и за 7-те ползи от връзката митници-НАП, една от тях е: „освен следене на рискови бизнесмени вече непрекъснато се извършава проследяване на рискови бизнеси – напр. Внос на техника, мобилни телефони, бутчета, турско и китайско карго, зърно”. Ако финансовото министерство тепърва въвежда анализа на риска при вноса на стоки от трети страни, то ние можем само да кажем, че все още не сме влезнали в ЕС, където това изискване се покрива още преди асоциирането на кандидатите за членове. Казано с други думи или сме преметнали Брюксел, или митическото разузнаване е било място само за трупане на стаж или нещо друго.
НАП, също не изостава в надпреварата по следене на рискови бизнесмени и съмнителни бизнес сделки. Специална група в данъчното проверява какво внасят съмнителни фирми. Стоката пътува под конвой до складове и офиси?!?
Извинете къде живеем? В Европа или в някоя бивша азиатка соц – република?
Има си законодателство и трябва да се спазва! Как така митничарите ще разследват бизнесмени, НАП ще извършва контрол на границата при внос и износ, а МВР ще вкарват пари в бюджета??? Бандитите на социалното министерство ли ги оставяме? Или аз изоставам от промените, или служителите в държавната администрация се опитват да вършат нетипични за тях неща. Нека службите не си мешат шапките, а се огледат в редиците си! Не бива да забравяме, че стремежа за изкореняване на контрабандата, върви ръка за ръка с премахването на корупцията и това не е процес, приключващ в рамките на 24 часа. В предизборните си послания ГЕРБ изказа силна решимост да се справи с тези два основни проблема и получиха шанс, който не бива да пропускат.
За да не се окажем в комичната ситуация, в която една цистерна с нафта се конвоира от три различни държавни институции, трябва да се огледаме кой за какво отговаря. Митницата отговаря да се внесе акциза, ако вносителя има еднократно разрешение за внос тогава нека държавата авансово му прибере парите за акциз и ДДС, с което всеки опит за контрабанда се пресича още в зародиш. В случай че фирмата внася често, тогава има банкови гаранции, които са регламентирани в законодателството и държавата лесно може да усвои тези суми при некоректно поведение от страна на вносителя. НАП отговаря всеки икономически субект да внесе дължимото към държавата ДДС до 14 число на месеца следващ сделката. В случай че има нерегламентиран внос, тогава идва ред на МВР. Това е логичният ред на действие и взаимодействие на държавната администрация.
Завършвам с една стара констатация: България е много малка страна и в нея всичко се знае, за постигането на конкретни резултати е необходимо единствено политическа воля. Докато тя липсва или е насочена към бушоните в незаконните схеми всеки, който има скъпа кола, придобита в резултат на престъпна дейност, ще се чувства достатъчно силен да "ошамари" инспектиращия го държавен орган, било той и министър.

събота, 15 август 2009 г.

Докато бием мухите комарите ще ни жилят

Всеки, който пише би споделил с вас, че живота го поставя в определени ситуации, които провокират онзи мисловен процес, каращ пръстите на ръката да натискат клавиатурата до момента, в който на екрана не се появи едно текстче. В последно време съм провокиран да споделя позицията си, но също толкова често нямам тази възможност, защото един друг вид ситуации прекъсват натискането на клавишите преди да се е появило текстчето. С това си действие, вторите ситуации убиват ентусиазма, породен от първите още в зародиш. С това обяснявам причината за появата долните редове и липсата на други.

Чета вестници и гледам телевизия

И разбирам, че новото Българско правителство се е заело сериозно да изобличава кирливите ризи на старото и това ме изпълва с надежда, че нещата ще си дойдат най-накрая по местата. Но както и преди съм казвал това с надеждата си е друга работа. Ще бутат барбекюто на Доган, уволниха шефа на гаража, асансьорите, ремонтите, хеликоптерите и т.н. С две думи Бате Бойко раздава справедливост навсякъде. Добре, но за момента го отнасят най-незащитимите държавни служители от средното управленско ниво на последното коалиционно правителство. За да не бъде квалифициран целия процес, като лов на червени вещици и за да се оправдаят очакванията на избирателите, би следвало да бъде ревизирано и управлението на останалите правителствата от прехода. Това обаче е никак не лека задача, защото зад приватизационните сделки на държавните предприятия стоят интереси, които могат много лесно да бъдат квалифицирани, най-малко като медийна сензация към днешна дата. За да не окаже истина рекламата „гласуваш за Бойко получаваш Костов „ трябва да бъдат ревизирани сделките, добили емблематична пословичност в народния фолклор. Ще бъдем ли обаче свидетели на такова мащабно разследване на знакови сделки и министри от ерата преди кабинета Станишев? Едва ли, по-скоро ще бъде пожертван някой нов политик. Защо изказвам подобно твърдение? Не, защото нямам надежда или вяра за промяна, а защото повечето минали правителства започнаха своето управление по сходен начин. Разчистиха ключови позиции за свой хора, а там където не стигаха експерти приобщаваха унаследените, като за последното си действие медийно бяхме заливани с толерантни и анти - реваншистки послания.

Как да разберем, че новата власт наистина желае да приключи прехода?


Лесно, през 1989 България се оказа затънала в дългове от около 10 милиарда долара. Необходима е ревизия, започваща от този период и на всички правителства след това. Ревизия на всички приватизационни сделки с номинал „за 1 лев” и с приватизационна стойност над 1 000 000 деноминирани лева, сделките платени с компесаторки и осъществените със замени. И ако Бойко наистина е посветил победата на дядо си той е длъжен да направи една истинска ревизия на прехода.

Защо съм скептик?

Защото горното действие означава, да бъдат засегнати пряко 70% от притежателите на скъпи автомобили с цена на двустаен апартамент в Лозенец. Действия срещу предходната власт и организираната престъпност са предприемани и от предишните властимащи, но избирателно и никога в посока на изкореняване на причините за престъпленията. Скептик съм, защото правителството започна политически реваншизъм а в училищата дилъри свободно продават, кражбите се засилват а обирите стават все по нагли. Опитите за убийство придобиха битов характер, а възрастовата граница на извършителите спада. Използването на бойни патрони не е решение на проблемите с престъпността. За да няма случайни престрелки незаконното оръжие трябва да бъде прибрано, така както направиха някой американски щати – държавата плащаше за всеки пистолет и пушка върнати в полицейските участъци. А за да няма ослушващи се трябва да има достатъчно строго наказание за тези, които продължават да държат по един калашник за „спомен от дядо”. Полицаите трябва да придобият култура, но не само за боравене с оръжие, а и към гражданите. За да имат гражданите респект към органите на реда то последните трябва стоят само от едната страна на закона. Също така, трябва да се изкорени широко разпространената практика за повишаване на личните доходи, на ключови и редови държавни служители, чрез предоставяне на услуги и информация на криминалните структури. Несериозно звучи твърдението, че държавата има 50 милиарда и може да се погрижи за всеки българин, а в същото време финансовия министър търси 560 милиона бюджетен дефицит за юли. Бюджета, не бива да прилича билет от тото2, защото при неправилна комбинация правителството ще чака следващия тираж, но с намаляващи постъпления.

А кризата тепърва идва

И ще оказва своето отражение в страната, особено след края на слабия туристически сезон. Оставам настрана спора между Орешарски и Дянков той е безсмислен, просто бюджет 2009 следва да бъде спешно преработен. Дори за пенсионерите е ясно, че държавата затъва. Затъването е факт, но също така и верижна реакция с прогресивна тенденция. Критиките към предходното правителство са основателни, защото не бяха взети навремени и адекватни антикризистни мерки и ще се увеличават, защото предприятията и фирмите закъсват все повече. Няма поръчки, закриват се работни места, заплатите се намаляват, а между фирмената задлъжнялост се увеличава. Днес за едно работно място се състезават средно над 30 души при 15 за 2008г.

Какъв ще бъде ефектът?

Намаляване на приходите в хазната и увеличаване на разходите за социална дейност и безработни. Уверението на Бойко Борисов, че няма да бъде забравен нито един българин в беда е добро, но толкова. Заемите от банки ще увеличат личната задлъжнялост на гражданите в перспектива и ги обричат на ниски доходи в следващите години, за сметка на бъдещото увеличение на данъците. Намеса от страна на държавата в частния сектор ще породи нов бизнес климат отблъскващ преките чуждестранни инвестиции.

Ще бъдем ли критикувани отново от Европа?

Да! Плащането на акциза на границата е добър вариант за прекъсване на контрабандните канали, но неефективен. Всички помним времето на Юго ембаргото, когато се вдигаше бариерата и стоките преминаваха необезпокоявани в двете посоки на границата. Плюс това една такава мярка означава нарушаване на регламентите на ЕС, а България е все още член на съюза и общностното законодателство доминира над националното.

Брюксел не вярва на сълзи

За да се помогне на държавните институции, в този труден момент е необходимо спешно да бъде ревизиран и осъвременен НПК с достатъчно тежки наказания и глоби срещу прането на пари, наркотрафика, източването на ДДС, контрабандата, посегателството срещу живота, свободата и имуществото на гражданите. Увеличаване на последващия контрол във всички държавни структури осигуряващи приходи в бюджета. Намаляване на осигурителните вноски, лихвите по кредитите и разсрочване плащането на корпоративния данък ще дадат глътка свеж въздух на бизнеса, особено производствения. Крайно време е здравната каса да въведе електронен паспорт на всеки един гражданин, за да се прекъсне източването и от недобросъвестни лекари.
В заключение искам да кажа, че за да има пари от Европа, трябва да бъдем свидетели на конкретни резултати срещу престъпните практики на 20 годишния преход.

неделя, 9 август 2009 г.

Обяд на тротоара

В последния месец и половина, ми прави впечатление увеличаващия се брой на просяците и клошарите в столицата, не го казвам с възмущение, а с притеснение. Притеснен съм от тенденцията все повече хора да ровят в кофите за боклук, търсейки прехраната си. Замислям се, какви са тези хора от къде идват и защо са достигнали до това състояние. Видимо повечето от тях са възраст между 40-60 години. Разговарях с някой и мога да кажа, че причините за положението им са различни, прави впечатление, обаче че никой от тях не споделя истината. Не искам да бъда погрешно разбран, но на мен ми пука за тези хора. Да, те са неизвестни, и не могат да бъдат фактор нито в личния нито в обществения живот на страната, а повечето от нас ги подминават с отвращение. Какво ми е паднало на главата, че не пиша за корупцията и публикуваните разкрития в последните дни? Замислих се колко голяма е крачката между бокса в Люлин 4 и подлеза на Халите? Явно е доста малка. Крачката може да се измери и с едно пътуване от с. Мечка до обетованата земя – София. Но какво се крие зад тази крачка? Според мен надежда, тя както знаем последна си отива. Надежда, за какво за по-добър живот? Надежда за оцеляване? Ами не, просто надежда. Както знаем в моменти на несигурност хората са склонни към миграция, така се случва и с хората от моя разказ, в търсене на по лесно съществуване те мигрират, за да си разпределят няколко кофи за боклук, от които се хранят. Особен успех има в кофите до ресторантите ми споделя баба Валя, тя е на 67 и отдавна е загубила скрупулите и достойнството си, а за хигиена и здравеопазване няма смисъл да споменавам. Имаш ли деца? Имам, но те не ме искат чедо, продадоха ми къщата... не можах да преглътна цялата история и споделих с нея онази част от парите в левия ми джоб, които можех да отделя. Разделихме се с няколко благослови, но в мен остана чувството на вина, изпитвах я заради състоянието, в което беше изпаднала Валя. Това беше преди месец, от тогава не съм я виждал, но всеки ден забелязвам все повече хора като нея, дори в левия джоб започнах да държа само това с което мога се разделя, но това е нищо нито за моята съвест, нито за подобряване положението на изпадналите в беда.
Вярно, че държавата не е длъжна и не може да субсидира личните неуспехи на стотици българи особено в период на криза, но аз съм на различно мнение. Смятам, че за тези хора трябва да бъде организирана държавна самоиздръжка. Какво е това ? Ами най-общато казано държавата ще помогне на тези хора с база и организация в замяна на техния труд. Какво имам предвид?
В България числеността на армията беше намалена до санитарния минимум, но останаха достатъчно на брой свободни казарми с подходящ капацитет. Вместо да бъдат разрушавани или продавани на безценица тези помещения могат да подсигуряват подслон на хората изпаднали в беда. Къде е тук самоиздръжката? Ами виждам я под формата на вътре общностно селско стопанство на планов принцип. С две думи кибуц или комунален комунизъм - нищо ново под слънцето, просто един не лош вариант за преодоляване на кризата, без да се пропуска социалният елемент, но срещу справедливо положен труд от страна на нуждаещите се. Другият вариант е, да бъдат конфискувани крупни туристически обекти, построени с незаконни средства. Така държавата ще даде доказателство, че я интересува не само съдбата на няколко българи зад граница, но най-вече онези, които са останали в пределите на страната.

петък, 7 август 2009 г.

Миграция в историята по Димитров-ски

Това за което пиша, е едно голямо мое лично разочарование, свързано с братския Македонски народ. Ще кажете такова животно няма и до вчера аз бих ви подкрепил. Повод за долните размисли и страсти, не е толкова истерията около Спаска Митрева, а по скоро следствието от неразвитието на двустранните ни отношения. Тъй като в случая няма как да не намеся политиката ще се опитам да бъда максимално кратък и ясен. Не мога да забравя разпада на бившата СР Югославия и признаването на Р. Македония първо от Българска страна. Може би както при много от вас и в мен заживя духа на силна и обединена България. Но уви макар и независима Р. Македония избра пътя на разграничението от историческите си Български корени, за което в голяма степен всички досегашни правителства и помагаха активно. Имаше един крехък опит за братска взаимопомощ с изпращането на стари Български танкове, като подарък, но те май бяха препродадени от македонците в последствие.
Защо не се прегърнахме и взехме? Може би причините са много, но смея да твърдя, че в последните 50 години ние нямаме общо минало. Тъй като балканите са един перфектен националистически изолатор, македонците решиха да се възползват от него, и за по сигурно да оставят нещата така като Милошевич им ги завеща.
От Дойран и Илинден до сега, коренът на българщината беше окастрян по всевъзможни начини, така, че към днешна дата булгар си е вид псувня в Скопие. Разграничението и разделението е видно от всички ни, но най-горчив вкус в нас остава разочарованието. Да! разочарованието от несподелените чувства. Разочарованието, че не можем да си направим барбекю с македонска наденица на Деве баир, разочарованието, че част от Българската история е вече преписана и някой я толерират като Македонска, но най-голямото разочарование е, че те не ни приемат за свой.
Зад всички тези разочарования обаче според мен стоят конкретни имена и аз ще ги изброя от Българска страна, а за другата сами ще си направите заключение. Виновни са: Андрей Луканов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и в заключение Сергей Станишев. Защо тези хора имат вина за моето разочарование? Ами много просто защото не направиха нищо, за да го предотвратят! Те са виновни, че допуснаха „македонизирането” през последните 20 години, на българското население във Вардарска Македония!
Заради тяхната щраусова политика в момента българите се приемат с огромна резерва от македонските българи, изразяваща се в панически страх от факта, че Василий II се нарича Βουλγαροκτόνος а не македоноубиец.
Спора поражда спор, много е трудно да излезеш победител в спор, доводите, за който са написани в учебника по „Македонска история”. Да това е истината за днешна Македония, там 20 години учат, че Александър Македонски е македонец, а след още 20 ще учат, че Киро Григоров му е пряк наследник. Това прилича на „търсенето” на доказателства от нацизма за чиста и древна арийска раса, на която те са преки наследници.
Каква е алтернативата пред нас? Бих казал Византийска или в конкретния случай Гръцка. Оставяме „македонците” в ръцете на албанците и те да се оправят както могат. Това обаче е лесният път, а аз както знаете не съм на магистралата, така, че ще се изкуша да се върна на казуса с Миртева.
Похвално е, дори мисля единствено до момента е действието за протекция на наш сънародник изпаднал несправедливо в беда зад граница по този начин. Но за да има тежест отправеното послание е необходимо малко повече от тропане с обувка по масата. С какво плашим македонците? Нека се огледаме, спора между Гърция и Македония няма да бъде разрешен скоро, и първите не биха позволили влизането на вторите в ЕС, така че ние не им казваме нищо ново. Тогава какво? Полагаме началото на изолационна политика в стил другаря Милошевич? - не бива да отправяме такива послания! Смятам, че повод за реакция от страна на българското правителство трябва да има единствено след молба от потърпевшата. В противен случай нещата ще приличат на намеса в суверенитета на Р. Македония.
Но както писах в началото поводът е следствие на причината, така, че нека погледнем съдбата на това момиче и на много други българо-македонци в по човешки план извън медийните емоции. В Македония стандарта на живот е почти същия както този у нас, но с още по малко и нерентабилни производства. Младите предпочитат да учат и живеят извън страната, а най-близките дестинации, които са им по джоба са България и Гърция. Много от тях осъзнават, безсмислието на балканската изолационна политика на фона на разширяващия се ЕС. Възможността да получат образование, работа и достъп до Европа поощрява кандидатстването им за наш паспорт и гражданство. А дали тези хора имат българско самосъзнание? По скоро не, защото това са същите тези които учат, че Кирил и Методи са пра-пра чичовци на Любчо Георгиевски.
В заключение искам да кажа, че историята с арестуваната българка ще отмине, но чувството на разочарование ще остане. Какъв трябва да е пътя в нашите бъдещи двустранни отношения? В никакъв случай не бива да се вживяваме в ролята на големия брат или устата сестра, трябва да тече равноправен диалог. Смятам, че ако изберем партньорския път, лишен от исторически заменки, двата народа ще имат чудесно съвместно бъдеще.

четвъртък, 6 август 2009 г.

Ваньо или Танов ?

Признавам си, че от известно време финансовото министерство ми е слабост. Чета, че Ваньо Танев е новият шеф на митниците, както се казва лошо няма-успех! Посланието на Бате Бойко е следното: с далаверите до тук или поне така ни се иска да вярваме. Но лозето не ще молитва иска мотика, ще добавя трябва да знаеш и от кой край да я хванеш. Всъщност посланието е друго, но за това друг път. Сигурен съм, че като добър професионалист Ваньо Танев е имал своите успехи в ГДБОП, но в митниците ред никой не успя да сложи 20 години-факт!
Не мога да не се сдържа и да не изкажа мнението си, което и други споделят, а то е, че за директор е необходим мениджър с опит, здрава ръка и най-вече ОГРОМНИ познания в материята! Дано да греша, но човек като Танев си струва, да бъде сложен като ръководител на инспектората, дори може да му се разширят правомощията.
Тук искам да наблегна на нщо, за което се каня да пиша отдавна, а именно увеличаващата се пропаст в приемствеността или за липсата на такава. Всъщност трябва да тръгнем малко по назад във времето и да видим какво се случи с тази толкова важна българска институция през годините.
През годините на социалистическата власт, митничаря си беше полицай-на пост. Освен проверка на преминаващите камиони, той даваше рапорт на съответните служби за пътя на контролираните стоки изпращач-транспортна фирма-получател, и най-вече трафика от и за Турция. Държавата поощряваше международната контрабанда и дори изкарваше дивидент от нея. Но всичко това беше строго контролирано, разбира се, както още от онези времена знаем дънките Левис са си 100 долара.
В годините на прехода, всяка нова власт решава да смени ключовите ръководни постове. Това разбира се автоматично означаваше уволнение за изявените предишни и политически назначени служители на по ниско ниво. Професията стана престижна и служителя с 300 лв. заплата си подсигурява завиден жизнен стандарт и това не убягва от погледа на неговите ръководители. Те въвеждат схемата редичка - да! същото като на строежа, но вместо тухли си подават пари, с които не се строи нищо държавно.

С две думи нищо ново под слънцето. Просто в момента държавата не контролира нищо, а каналите и стоките са си същите! Само дето от време на време подменят персонала.

Няма да навлизам в подробности, искам само да се фокусирам върху процесите и проблемите на АМ:
1. Липса на кадрови подбор! Има конкурс, но не е много ясно защо голяма част от победителите в него са или бившия квартален или свързани лица.
2. Липса на качествено обучение и семинари за новостите в Европейските регламенти.
3. Липса на специалисти-тъкмо някой е научил спецификата на определен митнически режим и идва време за уволнение.
4. Липса на мотивация на персонала-срещу 500 лв./месец, какво очаквате да гони лошите?
5. Липса на диалог с бизнеса.
6. Най-вече липса на професионална приемственост – метода на самообучението там е издигнат в култ!
Лично аз отчитам липсата на професионална приемственост, като проблем в цялата държава, което говори, че проблемите на Агенция Митници са абсолютно валидни за НАП, ДАЙ, КАТ и т.н. ...

Уважаеми управляващи, ако наистина търсите държавност първо трябва инвестирате в нея, при това дългосрочно! Не може 20 години от университетите да излизат инженери, който не знаят какво е редуктор, не може счетоводителя да стане застраховател или полицая доктор, просто няма как (освен с горните изключения разбира се)!
Накрая искам да завърша с думите: държавността е призвание, което прието присърце отеква в следващите поколения, а те (следващите) са най-добрият съдник на нашите действия, но за съжаление не могат да ги променят!

АКЦИЗИТЕ ЩЕ НИ ИЗДЪРЖАТ?


Как с 2 000 000 000 лв. дефицит? Грешна стратегия Дянков! Ако правителството залага на увеличение в приходите от цигари, алкохол и петролни продукти, бюджета е обречен на провал.

Защо изказвам подобно твърдение? Много просто, ако към днешна дата, постъпленията от тези налози формират основна част от прихода на бюджета, то към края на годината картината ще бъде съвсем различна. Финансовата криза ще даде своето отражение и фирмите вносители на акцизни стоки, ще претърпят спад с около 40% спрямо същия период на предходната година. Защо? Защото безработицата се увеличава, а с нея потреблението намалява пропорционално.

Причините за спада в потреблението са видни за всички сфери на бизнеса, отказване на поръчки, фалит на фирми, намаляване на наеми, спиране на проекти, невъзможност за изплащане на кредити и т.н. С две думи балона се спука, а малкото останал въздух беше източен успешно. Или казано на разбираем език с 5 лв. в джоба няма какво да купиш. Намаляването на заплатите в частния сектор е факт. За едно работно място се борят не 10 а 30 души, това е лоша перспектива пред всеки един управник. Когато икономиката е във възход нещата са лесни, но към днешна дата реалността е друга. Консуматорите на акцизни стоки ще търсят алтернатива на продуктите с бандерол, в такива без бандерол, очертава се възход на сивата икономика. Наскоро изказах мнение, че решението на проблема трябва да бъде фокусиран в борбата с контрабандата и фалшификацията на известни марки. Тя (контрабандата) ще просперира, а печалбата от нея ще се увеличава, като привлича нови последователи.

Какъв е изходът от така създалата се ситуация? Има изход и той се нарича държавна политика. Тя се състои в поощряване на вноса за ЕС на стоки от трети страни през Българската митническа администрация.

Какво трябва да направи правителството? Нещо елементарно, да либерализира вноса! България е мост на пътя на стоките идващи от Турция и Азия. Но защо до този момент това предимство не е използвано? Защото такава беше държавната политика! Към днешна дата, все още няма наредба, институционализираща понятието „данъчен представител”. Какво стои зад това понятие? Пари! Или най-общо казано това е възможност за увеличаване на приходната част на бюджета. Ефекта от този бизнес можем да го открием в  Хамбург, Амстердам, Солун, Барселона и др. големи пристанищни градове.Стоките, освободени от данъчни представители, на митниците в тези градове заливат Европа. Тези мегаполиси подсигуряват основна част от прихода в държавния бюджет на техните страни. Как? Елементарно с подсигуряване на добър бизнес климат. Митническите администрации на въпросните страните не възпрепятстват вноса на стоки, напротив улесняват бизнеса с опростени процедури. Вместо да рекетират вносителя на стоки зареждащ 500-1000 супермаркета със завишени минимални вносни цени, те поощряват оборота, като по този начин си подсигуряват постоянен свеж приход на пари в брой от мито, дължими към датата на вноса.

Изпуснахме ли своя шанс? Предходното правителство не намери за необходимо да се възползва от стачката в Солунското пристанище. Вместо да инвестира в инфраструктурата на пристанищния ни комплекс, сервиза и времето за обработка, то предпочете статукството в модела на репресивния държавен апарат. От тази политика, спечелиха единствено месните криминални структури и монополистите от Европа.

Ако се подсигури добра законодателна основа и се намалят бюрократичните пречки, бизнесът е в състояние да стане доставчик на стоки от трети страни за Европейските пазари. Какво означава това? Таксите от мито ще влизат в Българския бюджет, което автоматично увеличава сумите, оставащи в страната. Няма да обяснявам предимството от увеличен приход в бюджета.

Остава да обобщим мерките, които новото правителство трябва да предприеме с цел минимизиране ефекта от кризата:

1. Ограничаване на контрабандния внос на акцизни стоки. Ефекта от постъпления в бюджета под формата на преки данъци ще бъде в размер на мин. 1 000 000 000 лв.

2. Поощряване на вноса от трети страни за ЕС през пристанища Варна и Бургас. Ефекта може да бъде заложен като минимум 200% увеличение на прихода от мито и вносни такси.

3. Повишаване контрола при вноса на хранителни продукти от трети страни, с цел поощряване родните производители и ограничаване на контрабандния внос от Турция и Македония.

Тези мерки, биха подсигурили солидна финансова основа във фискалната политиката на новото правителство. Всички други мерки, ще бъдат само кръпка в бюджета и няма имат дългосрочен ефект.

сряда, 5 август 2009 г.

Новините? Търсете превод в мрежата!

Гледате телевизия, в моя случай БТВ и установявате, че от казаното нищо не разбирате или поне така ви се струва. Всъщност губите 1 час в очакване на голямата новина, но такава просто няма!
Петрола върви нагоре – долара надолу. В ДАНС има фалшив сигнал за бомба, след което ръководителя на службата става генерален консул в Солун това е по интересното у нас. По света Обама чукна 48, Разкриха терористичен заговор в Австралия , Талибани обстрелваха с ракети Кабул, Бил Клинтън ще лобира в Пхенян за две журналистки и т.н...
Това бе света вчера.
Днес той е различен:
Клинтън се връща с двете журналистки от Пхенян, Уго Чавес съди свой поддръжници, Обама вече е на 48, а Фатах изрази готовност да продължи мирните преговори с Израел, следват няколко криминални новини , като в последната от Италия традиционно участват българи. България също се е променила дъждове и земетресение, а три селища в Mонтанско са без ток в следствие на бурията снощи.
Търсейки нещо различно попаднах на рубриката „любопитно” и наистина ми стана любопитно, но не толкова от заглавията колкото от коментарите под тях. Направи ми впечатление, че в някой от постовете имаше открито негодувание от страна на убликата срещу изнесената информация. Направих си труда да прочета статиите и аргументи раните опровержения и установих, че хората имат своето право. От прочетеното, в мен естествено възникнаха следните въпроси – защо ни заблуждават? Умишлено ли го правят или поради некомпетентност? Това практика само на една телевизия ли е или системен подход на повечето медии?

Изводите до които стигам ме карат да твърдя, че заблудите в медиите биват два вида:
1. Целенасочени – това са онези поръчкови материали целящи да злепоставят една от страните представени в даден репортаж.
2. Нецеленасочени- това са преобладаващите заблуди, които свързваме с некомпетентността на съответния журналист.
И двата вида заблуда, представляват много опасна част от ефира на всяка медия, защото малко хора се замислят върху съдържанието и качеството на поднесената информация. В много случай една и съща новина е поднесена на аудиторията на принципа – копи/пейст, като по този начин генерирането на една и съща грешка заложена в първо източника се умножава по броя на преразказалите новината. В други случай, изводите в края на репортажа не кореспондират с съдаржанието, на места се забелязва абсолютно грешно подадена или непроверена информация.

Защо засягам тази тема, ами защото се чувствам длъжен да го направя. Разбира се , далеч съм от мисълта, че цялата поднесена в медиййте информация е некачествена, но аз имам своето отношение към заобикалящи ни свят и случващото се в него. Също така не смятам, че съм загубил способността да преценявам и анализирам за себе си чутото и видяното от телевизионния екран.

И за да не звуча единствено песимистично, искам да отбележа, че виждам светъл лъч в края на тунела и той се нарича блогер. Това е новия критик на случващото се в света, той (блогера) е готов на всичко, за да стигне до първо източника на информацията и да предцени нейната достоверност. Така, че уважаеми журналисти постарайте се да вдигнете критериите и качеството на извършената от Вас работа. Знайте, че в дигиталния свят, винаги има обществен мониторинг, на казаното и написаното от вас.

Отмъщението на досието

>100 журналисти от проверените над 2000 са били сътрудници на ДС от Бай Тошово време та до Командира. Много от имената са на известни личности, участвали във формирането на общественото мнение пряко или косвено в настоящето или миналото. Всички, които говорят споделят, че работата им е била въпрос на престиж в името на националната сигурност. Какъв е проблемът с тази новина? Ами голям! Вече 20 години някой изважда досиета, компромати и снимки. Всяко ново правителство да желае разсекретяването на досиетата в началото на своето управление, и до края на мандата си остава само с желанието, с изключение на поръчково разсекретените.

Баста това вече не се издържа, айде отворете ги тия досиета и ченгелъка в сянка да миряса! Да, ама не, а защо ли? Защото:

1. Системата е двайсетична! Според изнесените данни един на всеки 20 журналиста е бил на отчет. Привнесено това съотношение в нашето общество нещата изглеждат така: в блок 330 на жк Люлин до 1996г. живеят 200 души, от които 10 доносника +/- 2 члена ОФ, 1 член на общинския съвет на партията, 2 военни, 1 полицай и за цвят едно семейство от малцинствата.

2. След 1989г. целият агентурен персонал престава да бъде обезпечаван с патриотични чувства и материални стимули, което автоматично го прави неуправляема, квалифицирана и добре организирана общност. Общност, за която обаче бъдещето е различно от това на останалите граждани.

3. Всеки, който по някакъв начин се е докоснал до структурата на бившето ДС, е получил в общия случай възможност за реализация, основаваща се на създадените служебни, обществени и международни връзки.

Предвид горното не бива да се учудваме, че преходът трае вече 20 години. Ще попитате защо? Защото агента е агент когато е под прикритие. Освен това баницата е разпределена и няма излишни парчета от нея. Разпределението на икономиката осъществено на партиен принцип, съобразно личните качествата и опита на агента или сътрудника изглежда така:

- Председателя на ТКЗС сега е едър собственик на земя и животни.

- Директорът на завода е участник в приватизацията му и собственик на поне 51% от дяловете.

- Ефирния наблюдател има собствена медия и т.н.

Не всички обаче имат късмета на успелите си колеги. Някой от тях, водени от завистливи чувства и икономически подбуди, се опитват да хързулнат успелите си другарчета. Да всички са другарчета! Нали имаме двайсетична система, в която всеки гледа „другарчето” си да не излезе от „правия” път. Осмелилите се да кривнат извън него, са опозорени и сочени с пръст от онези, на които до вчера са имали доверие.

Не се учудвайте, че хората на морала, патриотизма и българщината, за каквито се определят в последствие всички, за които официално са публикувани данни за принадлежност, търсят времева отсрочка за стореното, с надеждата истината да не изплува в обществото. Не ги обвинявам, напротив съчувствам им, но как да излизанем от този омагьосан кръг? С отваряне на всички досиета? С публичното оповестяване на бившите щатни и нещатни сътрудници, или унищожаването на документите уличаващи ги в това? Не знам, но до решаване на проблема се пригответе за още двайсетични изненади!

неделя, 2 август 2009 г.

Контрабанда ООД или държава EАД?


Повод за следващите редове са проведените в последно време акции на митническите служители в България срещу контрабандата и резултатите публикувани в медиите.

Преди всичко, трябва да знаем какво представлява този акт. Най-общо казано, това са всички онези дейности, които лишават държавата от такси и налози дължими при вноса им на територията на страната, нарушаване на интелектуалната собственост, марките и географските означения, промишлен дизайн, авторското право, патентите и регистрацията на патентните модели.

Всъщност контрабандата не се извършва с летящо килимче. Оказва се, че всички стоки минават по магистралите и пътищата на страната, като преди или след това пресичат граничните пунктове.

В Русе митничари разкриха контрабанда в размер на 1 милион лева от Турция към ЕС на стоки имитация на известни марки дрехи и парфюм, в автобус, като общо заловените стоки тежат 5 тона. Не възнамерявам да се спирам, върху конкретния случай, а върху принципа, който следва този вид престъпление .

Замислих се след като в един автобус може да бъде укрита 5 тона контрабандна стока, колко ли може да бъде побрана в един камион? Оказа се минимум 20 тона, ако умножим тонажа по стойността пред нас се открива един наистина проспериращ бизнес равняващ се на 4 милиона лева укрити единствено в едно транспортно средство! Ще кажете, че никой няма да натовари един камион, единствено с контрабандна стока, и това най-вероятно е вярно, защото риска да бъдат заловени накуп тези стоки, би лишил извършителя от доста голяма сума пари. Но 1 милион лева също е доста сериозна сума, факта, че тази стока е стигнала до гр. Русе, като преди това е автобуса е преминал през Българо - Турската граница, говори за липса на контрол или занижен такъв от страна на проверяващите органи. Разбира се в нашето съзнание, няма как да не премине и капчицата на съмнение за съпричастност от страна на отговорните държавни служители.

Бих желал да поздравя Българските митничари от гр. Русе за успеха има разкриването на това закононарушение, но същевременно си дадох сметка, че подобен бизнес не може да бъде премахнат лесно, той просто генерира крупни суми печалба. Замислих се какъв е размерът и обхвата на този вид нарушения и след известно ровене в мрежата установих, че разнообразието е неизброимо, от предмети притежаващи антична стойност, през всички индустриални и потребителски стоки до храните по пазарите. Според различни статистики пазара на контрабандни стоки у нас възлиза на повече от 1,5 млрд. лв. /годишно а колко ли е реалната цифра към момента и колко ще стане за напред?

Спомних си, че с този проблем се е заемало всяко едно правителство от началото на прехода, наемани бяха чужди експерти, създадени бяха всякакви структури, борещи този вид престъпления, но с много променлив успех. Изводът е, че този бизнес е по силен от държавата. Как може да бъде спрян? Ами като държавата стане по-силна от този бизнес.

Новото Българско правителство е изправено пред задълбочаваща се икономическа криза и постоянно намаляващи бюджетни приходи. В случай, че Борисов желае да закрепи своето управление, като увеличи преките приходи от мито и ДДС по вноса, трябва още в самото начало, да ограничи контрабандата и корупцията обхванали ниските етажи на митническата администрация.