Каза Яни и позна! Виното и ракията се правят от спирт?!? Добро утро! Цистерните със спирт правят Българското производство нескончаемо. Преди години се появи приятно вино с хубав етикет, така в началото всичко беше наред, до момента в който първата реколта остана по рафтовете цели 4 години. Брей! То лозята и джибрите да бяха клонирани, пак нямаше да смогнат на потреблението. Добре, ама тук продължават да го пият.
За разлика от месните консуматори, чуждите не са толкова наивни, там самите търговци имат чувство за отговорност. Ще попитате какво са направили? Ами замислили се – как е възможно всяка поръчка да им се доставя без ограничения в количеството. Надали са мислили дълго, защото повече не са поръчвали.
Наздраве за спирта, салама, сиренето и тяхните производни!
Навремето имаше една песничка в която се пееше: тече, всичко
тече ... Гледам от вчера по телевизията лутането на медиите в дебрите на религиозно
- партийната несъстоятелност. Всички се надпреварват да „сътворят” ТОП НОВИНАТА.
Жертва на този си стремеж стана едно селце, което се превърна в център на
политическата активност на държавата. Изпратени са журналисти от всички медии,
служители от всички силови министерства включително и агитки на няколко партии.
Едните дразнят другите и полека
лека напрежението се увеличава. Нормално е при такава ситуация погледа на
обществото да бъде насочен към този случай, а какъв е проблема? Ами проблем
няма, просто някой иска да отклони фокуса на обществото извън кризата и
елегантно присвоените държавни средства. Да, но времето тече, при това безвъзвратно
и само напред. Зрелища сме гледали достатъчно, а хляба вече е безвкусен. Хората
се умориха от 20 години разделение и най-вече от изгубеното време на самите
години. Да, времето е като пясъка в ръката колкото и силно да го стискаш той
изтича между пръстите. Но да се върна на „проблема” такъв няма. Има двама
изпълнители на определена политическа поръчка, и още двеста, които трупат „дивидент”
по темата. Всичко това можеше и да не се случи, ако държавата си беше на
местото и стриктно следи за спазването на конституцията и законите, най-вече
тези, които имат отношение към етническия мир и верската поносимост. Едва
тогава наистина ще имаме напредък, като едно истинско толерантно общество. Алтернативата... може да я прочетете в „най-влиятелния
блог”. Междувременно времето си тече, а
от придошлите с него емоции можем да влезнем единствено във време въртежа на
конфронтациония елементаризъм.
Коя партия е легитимна АТАКА или МДС Мюсюлман демократичен съюз? Ако се вслушаме в призивите от Волен&Ко и тези на братята Юзеирови ще открием много сходни идеи и желания. Логично си задаваме въпроса за какво е цялата тази простотия, и кой има полза от нея?
Мисля, че е време да надникнем за завесата и да разкрием сценариста на театрото.
За ваша изненада такъв няма или поне не е един. Освен дублаж в сценария имаме такъв и в хореографията, декора и актьорите. Какво да очакват уважаемите зрители 2в1 или 1в2? Ами зрителя може да очаква, че е прецакан, ама на половина. Нито ще гледа театър, още по-малко спектакъл, защото при смесването на трупите се смесиха и репликите, декорите и най-вече актьорите. Така, че театър не очаквайте по-скоро финалния мач по кеч за купата на Бейрут вилидж, в който всеки се мъчи да каже нещо, ама няма кой да го слуша.
Да впишем в конституцията, че сме християнска държава – по голяма глупост не бях чувал!?! Ние след освобождението не сме го направили, та сега ли??? Изглежда днешните политици минават само през задния вход на парламента, иначе нямаше да пропуснат логото –„Съединението прави силата”.
Както не съм съгласен с появата на МДС, така не приемам съществуването на ХДС (Християн демократичен съюз). Всички тези партии трябва вкупом да влезнат в храмовете и да започнат да се молят до тогава докато от главите на лидерите им политиката изчезне.
Политиката е за разумни и необременени хора! Тя (политиката) трябва да обединява хората и служи на ВСИЧКИ граждани на държавата, без значение кой какъв е!
Наскоро багери разрушиха незаконните ромски къщи в кв. Меден
рудник - гр. Бургас, някак си това отпуши натрупания емоционален заряд между
пришълците и месното население. Логично след изпълнението на задачата се питаме
какво се промени? И тъй като винаги съм се опитвал да правя аналогии, тази ще
бъде с хотел „Златна перла” в Странджа. За разлика от циганския катун, който беше
разрушен при засилена полицейска охрана, независимо от протестите на
„собствениците”, „неохранявания” незаконен хотел не може да бъде бутнат. Защо,
нали е незаконен? Или незаконните постройки приоритетно се степенуват, и ще
бутаме само паянтовите, но при условие че са построени от роми, защото за
другите нямаме ресурс? Връщаме ли се към старите навици, или още сме в изходна
позиция? Питам се кога държавата ще концентрира върху крупните закононарушители,
а не само върху аутсайдерите?
Някой се опитва да разделя хората! Каква е причината за това
можем да открием още в древността. „Разделяй и владей” не нов хит, а просто
един позабравен евъргрийн напудрен с модерна хореография и звучене.
Какво се получава, когато в политиката и бизнеса влезнат
неграмотни дилетанти? Най-общо казано сблъсък на знанието с незнанието. Когато,
към това добавим разделение на етническа и верска основа, то тогава се получава
нещо средно между Кербала и ивицата Газа.
Лично аз, смятам за крайно неуместно учредяването на религиозна
партия в пределите на държавата, независимо от подбудите на участниците в тази
инициатива.
Мястото на религията е в храмовете, сърцата и умовете на
хората. Именно там трябва да се търси обединение на общностите, а не по площадите
пред парламента. Политизирането на вярата е разменна монета с ценностите, които
тя изповядва и е предпоставка единствено за разделение и напрежение в полза на
онзи някой.
В навечерието на празника, по случай независимостта на България ме глождят няколко въпроса: обединени ли сме и независими ли сме?
Обединени ли сме относно бъдещото, промените и пътя, по който сме поели или всеки има собствено виждане по тези въпроси? Независими ли сме от онези, които тогава ни освободиха и от другите, които ни разделиха? Обединява или ни разединява вярата? Хората, живеят независимо по отделно, или се обединяват оцелявайки? Политиката обрича ли ни на независимост или ни обединява в разногласието?
Сигурно мога да задам и други въпроси, които ме вълнуват, но главното е да потърсим отговорите. Нещо куца, както в комуникацията помежду ни така и в самите нас. Появата на тези въпроси, ме навеждат на мисълта, че не сме наясно на къде сме тръгнали, като общество.
Празникът е повод - да оценим акта, на съзиданието му, нека го използваме и да размислим до колко сме независисми.
За да ја добиете треба да одговорите на следниве 7 услови:
1. Наполнети - 70 години.
2. Работен стаж - 70 години.
3. Последните 20 годни да сте добивале минимум по 1500 евра месечно.
4. Да не сте посетиле личниот лекар на повеќе од 3 пати.
5. Не треба да страдаат од висок крвен притисок, подагра, ишиас, лумбаго.
6. Во никој случај да не сте се членки на БК / СП.
7. Да подари стан на државата.
Жадувам за промени! Като всеки жаден човек искам час по скоро да задоволя тази физиологична нужда.
Гледах интервюто с мин. председателя, признавам си обърках се на моменти, но за това в голяма степен обвинявам и водещия. Според мен то показа, че сме още в средата на прехода, а не в неговия край. Хареса ми принципната позиция да се доведат промените до край, демек до задоволяване на моята жажда.
Очаквах, че водата, за която мечтая ще бликне от телевизионния ефир и ще задоволи освен мен и останалите наредили се на опашката – като един истински маркуч на изобилието, но дали не избързвам? Да, знам, че промените не стават с вълшебна пръчка и за тях се иска работа и подготовка, за да не се налага да се правят три пъти годишно, но някой промени може да влезнат в действие веднага.
Действително, ако разгледаме дейността на предходния парламент ще открием, колко много закони са приети в него, колко много са преправяни и ако ги прочетем колко много следва да бъдат променени. Някак си между всички тези закони се промъкнал и закона за амнистията, според който бившите управляващи не са виновни за нищо?!? И, тъй като така не може, нека видим с какво разполагаме-има закон има проблем – значи парламентарното мнозинство просто трябва да го отмени! Крадльовците в панделата и толкоз. Но защо само бившите управляващи са на прицел? Не ми хареса мекия и условен тон към сенчестите структури „когато се ударът бизнеса на тези хора а това им е бизнеса основните пари идват от тези дейности... те ударът ли се няма как да функционират”, което според моят превод означава: когато – тогава или като му дойде времето. Ние много добре знаем, че дори развитите страни със силна съдебна и досъдебна власт не съумяват да изкоренят контрабандата и наркотрафика, но там за разлика от при нас престъпниците (с изключение на някои футболни хулигани) изтърпяват сурови и ефективни присъди. Там мафиота кара полско фиатче и не смее да ти клаксонира, а тук все още не им пука.
Накрая, за да не бъда обвинен в непоследователност, ще обърна внимание на поведението и думите, които бяха демонстрирани-смятам, че те са подходящи единствено и само в много тесен приятелски кръг извън обсега на телевизионните камери. Завършвам тактично с напомнянето, че жаждата още не е отминала!
"Тя дори не е необмислена или некомпетентна, а малоумна.” 14.09.2009г. Симеон Дянков
Навремето имаше една приказка за мечката и дърваря, няма да я преразказвам, само ще припомня поуката от нея – раната зараства и се забравя, обидата никога.
Няма да крия, че не харесвам нито един български политик или партия. Смятам, че който не е бил на власт трябва да опита късмета си, белким всички мераклии се изредят и да ни оставят на мира.
Но, всяко нещо си има граници. Тук искам да споделя още по-голямото си разочарование от културата и възпитанието на всеки следващ кабинет. Не смятам за допустимо който и да е министър, да прави изказвания съдържащи горните думи, независимо от ситуацията, при която те са формирани. Няма да коментирам президентския доклад, тъй като той вече породи широка обществена реакция. Не мога да подмина обаче чалгата на политическия речник. Думи като „малоумен”, „идиотски”, дори „комунистически” са дискриминационни, и то не спрямо персоната към която са адресирани, а срещу всички негови симпатизанти. И са почти идентични с оскърбителното „циркаджия”. Ако този тип поведение има за цел да провокира обществено напрежение, то ние сме изправени пред разделение, което аз смятах за отдавна погребано. В България имаме нужда от реформи на всяко едно ниво, но ако от най-високото демонстрираме невъзпитание какво да очакваме надолу? Аве Мария?
Така, че Дянков не се учудвай, ако утре някой те заговори с встъпителните думи – „Абе пич...”
По повод 90 годишнината от рождението на Николай Хайтов днес-15.09.2009 от 18,00ч. в зала 7 на НДК ще се проведе паметна вечер, организирана от Съюзът на българските писатели, ще бъде представен неговия „Непубликуван дневник. 1986-1992”.
За кокшка няма прошка, а за милион няма закон! Не случайно е казано в песента, и тези думи наистина отразяват народната мъдрост, синтезирана чрез опита добит през вековете. Ще се опитам да направя следното сравнение:
Ефективна присъда за шофьор, опитал да подкупи полицаи Добричкият окръжен съд осъди на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим добричлията Сергей М., обвинен в предлагане на подкуп на полицаи. Съдът призна за виновен 37-годишния мъж за това, че през 2007 г. е предложил на двама полицаи 20 евро, за да не му съставят акт за нарушения на Закона за движение по пътищата.
Пуснаха Росен Маринов от ареста срещу 20 хил. лв. Той е обвинен за подкуп от 100 000 лева на началника на Изпълнителна агенцията по рибарство и аквакултури. Софийският апелативен съд пусна от ареста Росен Маринов с мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 20 000 лева. Маринов е обвинен за подкуп от 100 000 лева на началника на Изпълнителна агенцията по рибарство и аквакултури Марин Димитров. При акция в София преди време Маринов беше задържан. В хода на разследването прокуратурата повдигна обвинение и за участие в схемата и на бившия заместник-вътрешен министър Раиф Мустафа.Днешното решение на САС е окончателно.
Защо тези еднакви случки завършват с различен край?
Никога не съм помислял, че фасадата на някоя сграда ще ми липсва. Случи се, докато се разхождах в централната част на града, в един от последните есенни дни, през които слънцето не бе особено безпощадно, а облачета вещаеха бъдещо захлаждане. С две думи мрачен ден, начумерени хора, а следите от кал и прах бяха разнесени навсякъде в следствие краткия дъжд.
Обичам старите къщи, те са част от историята на градовете. Покрай фасадите им, са преминали може би милиони хора, за годините на тяхното съществуване. Били са неми свидетели на няколко поколения, родени, израснали и живели някога в тях. Според мен, те са носители на информация, също както ледниците.
Наскоро минах покрай една къща, помня я от детството си. Предполагам, че е построена в началото на миналия век и тогава сигурно е била в края на града. За мое най-голямо съжаление сгрaдата вече я няма. Какво се е променило за 80 години? Нищо просто сега къщата се намира в центъра на града и освен собствените си квадрати притежава немалък заден двор. С две думи апетитно парче земя, без никакви фасадни сантименти от страна на новите собственици.
Лошо няма частна собственост-хората имат пари и инвестират, събарят и наново строят нещо на пръв поглед много по-красиво и функционално. Не съм против, но според мен трябва да следваме примерът на стария Пловдив и да бъдат запазвани лицевите фасади на сградите. Така правят в много страни по света, и по този начин оставят на поколенията част от историята на града.
Защо ми е да се занимавам с някаква си фасада? Ами защото ние не сме свикнали да пазим нищо, нито историята, нито хората, нито себе си дори. Пиша, защото това не е изолиран случай. Наскоро видях още една съборена къща в началото на ул. Пиротска, където според мен археолозите са били изпреварени от багерите и май нищо не е останало. Немарливостта и липсата на достатъчни укрепителни мерки при строежа на метрото, може да станат причина за разрушаването на джамията - исторически паметник останал непокътнат през вековете и последните войни.
Време е да изкореним нихилизма, който ни е завладял, като се научим да пазим съграденото преди нас, дори и то да представлява нещо незначително в нашите очи. Длъжни сме да го направим, за да могат следващите да преценят кое е по стойностно каменния зид или бетонния стъклопакет.
