събота, 31 октомври 2009 г.

Съдията...

 Познайте кой губи :)



И още нещо...

Утре е деня на народните будители и аз си задавам въпроса – каква е силата на тяхното дело? Възможно ли е някой днешен будител да накара българите от Вардарска Македония да прогледнат, и да се възприемат такива, каквито са - Българи? Със сигурност отговора е по скоро - не (няма такъв будител), надали и Димитров е най подходящия за целта човек, но инициативата е добра.
И за моя изненада се оказа, че има наченки на мислене в тази насока. Не бях изненадан от изказването на Македонския президент Никола Груевски. По скоро от предложението на Божидар Димитров за улесняване на процедурата по придобиване на Българско гражданство от Македонски и Молдовски студенти. Смятам, че двете изказвания са породени едно от друго, но както се казва казана дума – хвърлен камък. Много от сънародниците ни ще кажат, че македонците желаят да получат български паспорт, за да могат безпрепятствено да пътуват в Европа-схващане, което аз напълно подкрепям. Но има едно голямо НО – освен, че те желаят да пътуват много от тях наистина учат за да останат тук. Реализацията у нас е въпрос на личен избор и не означава асимилация, а възможност за промяна в общественото настроение спрямо нас от страна на комшиите. Ако ме бяхте попитали преди една година сигурно щях да приветствам улесняване на процедурата за предоставяне на работни визи за всички кандидати. Сега нещата стоят по различен начин безработицата расте и повечето ще кажат, че не ни трябва чужда конкуренция. И тук е разковничето на нещата. Сега е моментът да привлечем възможно най-много българи от диаспората, защото кризите идват и си отиват, но най-голямото богатство на една държава са хората.
Не бива да се учудваме на Македонския „шовинизъм”, който атакува всяка добронамереност от наша страна. Той е стремеж именно към това да се запази статукство в държава населена с разнородно население. Но за тяхно съжаление при темповете, с които нараства албанския етнос само след 50 години „македонците” може да се окажат малцинство в собствената си държава. Политиката на тамошното правителство е ясна: „добросъседска само-изолация”. Младежите нямат работа извън страната, защото тя е заобиколена от "врагове". По този начин с псевдо - патриотизъм и взета назаем история те образоват подрастващите в неприязън спрямо Българи и Гърци. Какво да се прави, за да продължиш да управляваш някой трябва да те избира за целта.
Но да се върнем на образованието-дори и с промити мозъци младите македонци знаят, че нямат голям шанс за голяма реализация в страна, в която липсва ефективна икономика. Така, че македонци или не, те търсят своето по слънчево място под слънцето. За тяхно щастие малко по на изток има страна, в която се говори на родния език и се спазват същите традиции. Разстоянията са малки и каква по добра възможност има от това. Далече съм от мисълта, че македонеца взел български паспорт ще стане в душата си истински Българин, но може да запази добро чувство към нас. И така аз подкрепям инициативата на Димитров, дори смятам, че държавата трябва да предостави възможност на тези хора да се заселят в опустяващата ни страна, като предостави за целта имоти. Казарми колкото щеш могат да се презасроят, а и Кремиковци е едно подходящо място за създаването на нов квартал в столицата. Да дадеш възможност на някой да се устрои е сигурният начин да го запазиш като поданик. Криза е, много от вносителите и производителите на строителни материали са в истинска рецесия, а безработните в сектора се увеличават. Подсигурявайки места за строеж и материали, държавата може да даде както на родните студенти така и на чуждите възможност да построят своето бъдеще, цената на което би била да останат и работят в страната за определен период от време.
В заключение искам да кажа, че населението на Европа застарява. Застарява и нашата нация, а държавата изпитва крещяща нужда от „свежа кръв”, особено от собствената.

петък, 30 октомври 2009 г.

По случай празника


  Таман да стана комерсиален и дойде деня на народните будители. Ще кажете ден като ден, разбира се аз пък ще отговоря – зависи от гледната точка. Когато бях малък този ден ми се струваше безкрайно досаден, защото символизираше колективно-партийните чествания, в последствие празника изобщо не ме вълнуваше. Сега имам различна гледна точка и се питам извън широко възприетите представи за будителите - за какво са си дали  живота и здравето? Каква е била целта, към която са се стремели и какво ги е крепяло? 
Нямам отговор на тези въпроси, а надали и най-задълбочения анализатор по темата ще ми отговори. Аз обаче знам, че те не са се борили за парче от пицата, нито за слава и власт. За това и са останали в историята – като хора и личности отдадени на каузата.
В днешно време много хора се опитват да се доближат до ореола - я на Левски, я на Ботев, но разбира се съвсем безуспешно. Липсва им каузата. Така и не проумяха, че каузата не е в парите, нито в пицата, тя е в мечтите на хората. Не си спомням колко пъти съм спорил, че борците за свобода и възраждане не са завършили НСА, че същите не са бостански плашила, с които да гоним гаргите. Те също така не са били мрънкащи същества – търсещи изкупителна жертва. Характерно за хората, които искат да променят нещо е постоянството в техните възгледи и идеи - нещо, което в днешни дни почти не се среща.
Разбира се времената се менят с тях и критериите и ценностите на хората, но остават мечтите. Мечти за един по добър живот, изпълнен с  поне едно парче културна пица.




сряда, 28 октомври 2009 г.

Как да направим кокосова кукла за 10 минути


 



Перла V.S. Discovery Channel

Хареса ми идеята на БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ  да се провеждат анкети и социологически проучвания. Колкото и да не е представителна, всяка една онлайн анкета отразява някаква обществена нагласа. Независимо, че в анкетата на един блог не участват „необходимия” брой гласуващи, всеки който иска може да направи справка и да види до къде е стигнал вота. Има условности, които всяка агенция за социологически проучвания ще изтъкне като обременяващи резултата от вота, но както се казва това имаме – това предлагаме. Въпреки че остава още време до края на първата анкета, искам да споделя с вас резултатите до момента.
На въпроса какво предпочитате да гледате:

-48% от вас предпочитат - Научно популярни филми;
-19% предпочитат - Музика;
-14% предпочитат -Новини;
-9% предпочитат - Риалити предавания;
-7% предпочитат -Сериали; 



Извода, до който стигам е:
„Перла” губи в надпреварата с Discovery Channel. 

За да не скучаете докато четете тези редове, съм подготвил нова анкета - Кой водещ ви допада най-много?

File/Problem/Recycle bin



В нета върлува нов вирус - „доклада”, разликата между него и останалите  вируси е, че този е търсен и даунлоудван от юзърите. Нямам за цел да коментирам качествата и мутацията на новия вирус, а само ефекта от него.
Държавицата, изгони автора изваял я като турски кенеф. Разкара го като бацил, но май миризмата   остана - смърди, та се нетрае! Оглеждам се и се питам на какво мирише? Ами смърди на газ, некомпетентност, чужди бази, криза, фалити, повишаване на данъци, акцизи, компромати, неправомерно следене и подслушване, отвличания, покровителстване на кръгове, спирали и всякакви многостенни, както във вертикала, така и в хоризонтала на нашата родна матрица.
Загнилата ни татковина заприлича на recycle bin, всеки може да я използва и да изхвърля боклука си в нея – то затова и смърди. От изток ни заливат едни боклуци от запад други, но най вече преобладават родните. Общото между боклуците е съревнованието кой ще смърди най-много, въобще админ да си в матрицата (но да не ти пука от миризмата) ще събереш много матрял.
Поради нарасналия трафик на екстрементни отпадъци препоръчвам пълно изпразване на recycle bin-а  и преинсталиране на харда с последна версия на програмата.


понеделник, 26 октомври 2009 г.

Провал преди старта

Случвало ли ви се е да си купите предплатена сим карта? Най-вероятно повечето ще отговорят ДА! Ако не сте разбрали след нова година пак ще си ги купувате, но срещу лична карта. Причини за това решение - дал господ, но крайната цел е да се знае на кой принадлежат тези карти. До тук идеята е перфектна, но както попълването на бюджетния дефицит– неизпълнима. Не казвам горното със задоволство, просто смятам, че трябва да спестим срама от тази глупава мярка преди да сме станали отново за смях. В момента в държавата има длъжници - много на брой с големи тегления на ДДС, един от тях е Иванчо. Стои си Иванчо с менте мастика на пейката в градската градинка, а с личната му карта 5 фирми са си „възстановили” 20 млн. ДДС. Иванчо не разполагат с никаква собственост, но обича менте мастиката. Иванчо е предприемчив и е готов да закупи всички сим карти от денонощното, да ги продаде за да си купи още ...мастика менте. Иванчо е неграмотен и крайно беден, нуждае се от насъщния, на него не му пука дали ще го търсят за документни измами с ДДС, или за отвличане, с две думи той е в зависима нужда от мастиката менте.

Но да се върнем на сим картите. Уважаеми законотворци, ако мислите, че Иванчо няма да стане новия ВИП клиент на операторите значи нещо сте го подценили. Представям си комичната ситуация, при която полицията издирва лицето Иванчо, защото е засякла оперативно интересен разговор от предплатената карта на негово име и го открива... в изтрезвителя. Ще ми се тогава да чуя оправданието за ниската разкриваемост на престъпленията.

И за да помогна в търсенето на решение предлагам сим картите да се продават направо от полицейския участък, където хората ще могат да получават по една карта за всеки от трите оператора. Всъщност, като се замисля се питам-защо не разрешим продажбата на алкохол и цигари единствено в участъка, така ще сме сигурни, че няма да има контрабанда, а държавата ще контролира и употребата на всички застрашаващи здравето ни стоки.

За да не ставаме наистина смешни в очите останалия свят, нека си помислим къде е проблема – той не е в СИМ картите, а в правосъдието! Дори сега се знаят кои са бандите и с какво се занимават. Просто трябват твърди мерки срещу престъпността, особено организираната и строги наказания - това е!

100 дни реклама

  
Дядо ми казваше „рекъл / казал – няма значение, важно е какво си свършил” !
Минаха 100 дни, през които чухме и казахме много неща. Важно за избирателя е да направи равносметка  на свършеното за този период. Или ако трябва отново да перифразирам дядо – „да теглим чертата”.
Да я теглим, но освен изнесената публично информация за 20-30 некоректни сделки, 7 – 8 ареста на пияни или крайно афектирани гамена, ние разбрахме, че трябва да се обречем на мизерия в следващите 6 години. Сигурен съм, че не се питате защо. Да правя аналогии, сравнения и анализи за изминалите 3 месеца би било глупаво. С риск да стана досаден  ще завърша, че - деня се познава от сутринта.
    
До тук оценката ми за ефективността на последното управление е = 0/100, където в числителя са извършените до момента реформи, а знаменателя е времето за осъществяване на първите.

неделя, 25 октомври 2009 г.

Полицаят и полицайките


Беше забавен филм с Луи Дьо Финес! Не мога да забравя как неговия герой всеки път гонеше някакви злодей, които му се изплъзваха все под носа. Разбира се цялата гонитба костваше много материални щети, но предвид крайната цел всичко това си струваше. С чувство на удовлетворение си спомням всички комични ситуации, в които изпадна полицаят в стремежа си да стане префект. Няма как да забравя кратките моменти, в които героят заемаше най-високия пост в участъка, тогава той беше на вихъра, но за негово съжаление поста беше за кратко. После обратно в реалността на себе-равните. Филма е много поучителна комедийна класика, струва си човек да я гледа от време на време.
снимка:http://svejo.net/img_story_custom/17/175757.jpg 

събота, 24 октомври 2009 г.

Внимание! кален път...


Не знам каква е вината на шофьора , но има една подробност която не бива да ми отбягва това е на околовръстния път – северно източната и част. Пътя и асфалта са под всякаква критика.  Има места където два камиона трудно могат да се разминат. Защо ли?

Защото асфалта :
-има дупки;
-на места е нагънат;
-на места липсва;
-няма маркировка на места;
-липсват знаци и табели;

-не е почистен от калта;
Мога да добавя още, но освен в метро трябва да се инвестира и в пътища, а на „околовръстното„ само името му е такова, спокойно можем да го наречем около-мръсното.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

В+ория ден

Господи помилвай грешните младоженци, че са решили в събота пред теб да се врекат! Днес нашият синод реши, както е модерно в последно време да изкаже гласно въжделенията и мечтите си, белким усетят на къде духа вятъра. Думите им са за един съвършен духовен свят, но от Неделя до Понеделник-включително. Най-вероятно следващата идея ще бъде погребенията да бъдат само в понеделник. Е тогава питам аз, ние кога да вярваме в – сряда ли? Не знам някъде в библията да е казано, че ще проповедите следват единствено в тези и тези дни. Вярата не може да идва по график, когато някой ни каже.
В действителност вярата ни куца. Не редно хората да сключват църковен брак само защото така е модерно. Не е възможно попове и попчета да се мотат напред назад с мерцедеси, като крупни бизнесмени - наобиколени от охрана. Това не са божи служители! Не е нормално колкото и да си набожен да обвиняваш певец за богохулието, което излиза от собствената ти уста. Не е възможно на сватба или погребение, същия безбожник да проси пиян милост под формата на петдесетолевка.
Сигурно мога да добавя още вулгарни примери, но тъй като търся обективност не мога да не споделя искреното си удовлетворение от беседата с истински духовните лица - тези, които са се отдали на вярата, а не на религията. Мъдростта, която струи някъде от тях е достатъчна да захвърли патериците на безверието обхванало народа. За съжаление вторите духовници не преобладават, а те има какво да кажат, стига някой да ги чуе.

вторник, 20 октомври 2009 г.

Процентно риторични

С уговорката, че не се правя на капацитет, а просто разсъждавам като обикновен потребител си задавам следния въпрос - коя търговска банка ще даде 6% доходност върху 7,000,000,000 (в момент на криза и фалити), като това се равнява на 420 000 000 приход на годишна база. До колкото ми е известно лихвата, която плащат търговските банки за използването на такива крупни суми е под 1%. Предвид кризата и липсата на достатъчно финансови ресурси може да се увеличи до 2%, от което прихода за хазната ще бъде около 140 милиона годишно. Сумата не е малка, но колко голям е рискът? Него изобщо няма да го засягам, че ще се отнеса от темата. Да приемем обаче, че някоя банка даде на държавата 6% лихва това означава, че тя ще си сложи поне 10% печалба и 5% за управление на сумата, което прави 6,9%. Ако тази банка предостави същата сума на друга търговска банка, която от своя страна реши да кредитира своите клиенти, то крайния потребител ще стартира от 7,9%. Излиза, че срещу 140 милиона годишно държавата подсигурява намаление от 0,6% от досегашните лихви, но при понижен инвестиционен рейтинг. Разликата от 280 милиона остава в банките посредници. Ключовият въпрос е какъв ще е ефектът за икономиката? Аз лично не се наемам да прогнозирам, но все пак си задавам въпроса наистина ли може да получим 6% лихва при положение, че във всяка нормална западно Европейска страна потребителските кредити се предлагат на 3,5%-4,5% ?!? Значи ли това, че ще дадем парите на някоя родна банка или държавата ще раздава кредити самостоятелно?

неделя, 18 октомври 2009 г.

Къде е културата? На Стройко или може би при Б...


С нескрит интерес и голямо желание посетих изложението Стройко в НДК, където очаквах да видя родните производители и търговци на строителни материали и съоръжения. Въпреки че не посещавам подобно изложение за първи път, несъзнателно усетих аналогия с приказката за търговците в храма. В действителност поне в моите очи мероприятието приличаше по-скоро на битпазар, отколкото на истинско изложение. Трябваше ми малко време, за да осъзная, че голяма част от посетителите са всъщност участници в конгреса на БСП.

Посетих изложението, за да почувствам на място на къде отива икономиката. Усещането ми беше за безпомощност, казвам го със съжаление, при това чувството не е насочено единствено към видяното между етажите на НДК. От залите на конгреса влизаха и излизаха всякакви хора, но не видях нито един усмихнат човек.

Излизайки се запитах защо имам усещането, че и на двата панаира мястото не им е в тази сграда? В съзнанието ми пак изплува приказката за храма. Сетих се! Националния Дворец на Културата беше построен като място, където хората да се радват на изкуството, а не на торбата с цимент, кожената холна гарнитура или отчетно-изборно събрание. Докато изкуството и културата чакат на опашка с протегната ръка - като ромче на светофар, помислих си - дотогава ще бъдем управлявани като битак.

Пиша тези редове, докато от екрана тече интервюто с премиера, съмнявам се някой да обърне внимание на написаното от мен, но оценката за едно управление се формира и от направеното за културата.  Освен с някой епизодични включвания, управляващите в нито едно правителство не намериха за потребно да отделят необходимото за духовните нужди на нацията. Затова, когато някой говори за „лош матрял” трябва да се замисли за причината на генезиса му.

Двайсет години са дълъг период от време и напълно достатъчен, за да откъснеш едно поколение от традиционните му ценности и културни постижения. Както всички добре знаем дърво без корени загива, а нация без култура се асимилира. Според мен последните две поколения станаха жертва на прехода и криво разбраната демокрация. Повечето от тях израснаха по градинките с бира и трева в ръцете вместо с четка или перо. Лошото е, че времето не се връща и няма как да убедим поотрасналите вече деца, че Висоцки е стойностен, независимо че се родил в СССР, че доброто възпитание повелява да кажеш добър ден, вместо да пребиеш съученика си. Няма как да им обясним, че живота не е само кръчма, в която най-успешен е най-кръшния. За съжаление няма как да им обясним много неща, но дори и да успеем не съм сигурен, че те ще искат да ги чуят.

Интервюто по телевизията свърши, от него единствено разбрах, че за сегашния хал на нацията е виновен само Сергей. Не знам дали звуча като простак, или обикновен профан, но въпреки че исках не успях да си втълпя може би тази очевидна истина. Има много за какво да се търси отговорност на бившите управляващи, но не бива да се пропускат и тези преди тях.

В някой от първите си писания изразих мнение, че народа избра настоящото парламентарно мнозинство именно за да бъдат ревизирани, онези безвъзвратно отминали 20 години на преход. Но май това си го е мислил само народа. Мислехме, че АЕЦ Белене е кауза пертути, но се оказа, че сме бъркали. До тук осъзнахме, че трябва много да работим, дори след 65 годишна възраст, защото някой е изхарчил парите за пенсия. Питаме се за какво ги плащаме тези данъци и осигуровки? С какво сме заслужили по-високи акцизи при положение, че приходите ни спадат? Къде сгрешиха недоволните, нали избраха алтернативата? Истината е, че народа все се надява на месия и за 20 години не разбра, че такъв просто няма. Припомням си отново приказката за храма и издишвайки си казвам, какъвто е преходът, такава е  и културата ни. Докато държавата не започне да грижи за гражданите си никой няма да я уважава. Никой няма да уважава и голямото АЗ, което ни залива от ефира ако то не покаже поне малко старание да израсне на интелектуално ниво и мине на НИЕ.

Мисля, че е дошло време за хората, които се интересуват от нещо повече от чалга, тупаник и далавера да потърсят мястото на... културата в съвременното ни общество.

събота, 17 октомври 2009 г.

Масло купихте ли си?


Ако не сте, препоръчвам да си купите поне за една смяна. Предвидените законодателни промени във връзка с осъществяване на контрола от митнически органи и мерките за борба със сивата икономика като:
„Въвеждане на нулева ставка за смазочните масла, като по този начин същите ще бъдат обект на контрол от митническите органи.”
Нека си преведем какво означава това: независимо, че ставката за маслата е нула, държавата изисква статистиката по доставките да минава през митническата администрация. Защо митницата трябва да контролира маслата? Защото данните подавани от фирмите явно се различават от тези, които Брюксел ни изпраща. Казано с други думи някой крие оборот и количества по вноса от ЕС. От там идва разликата между нашата и общностната статистика. Не знам дали тази мярка ще доведе до желания резултат, но поне в началото на прилагането и предвиждам намаляване на складовите количества.
За да не се изкушава някой да прескочи регистрационния режим МФ е предвидило :
„Предвиждат се с цел засилване на административния контрол да се въведат по-строги административно наказателни разпоредби и да се увеличат правомощията на митническите органи.”
След 2007г. митницата спря да бъде фактор в търговията на страната. Свободното движение на стоки на територията на ЕС допринесе някой "стриктно" контролирани в миналото стоки да бъдат допускани без формалности до магазинната мрежа на страната, като за внесените  и продадени количества държавата може да получи информация единствено чрез интрастад декларациите подавани от фирмите вносителки. Когато държавата е зависима единствено от съвестта на търговците бюджета страда. Нормално е държавата да се стреми към по-голям бюджетен приход, но въпроса е с какви средства.

Миналата седмица беше проведен изпит за компетентност на митническите служители. Убеден съм, че резултатите от него ще бъдат взети под внимание, но освен резултатите е важно и какви хора ще останат в системата на митницата (контролиращия орган), защото докато гледах репортажа по телевизията ми направи впечатление, че почти нито един митничар не погледна към камерата. Това последното, поне за мен е показателно за нуждата от промени, които трябва да засегнат МФ и изпълнителните агенции към него. Както се казва със стари кокошки нов курник не става.

Италиано зеро

 Гостът даже не се стърпя и пипна мускула на премиера ни, докато му връчваше орден за заслуги към Италия снощи. След това той с кърпичка изчисти местата, до които се е докоснал........................... Берлускони бил впечатлен от културния ни министър Вежди Рашидов. Вероятно затова на вечерята, продължила повече от 2 часа, се родила идеята да вдигнем в Рим паметник на Иван Вазов, който обаче няма да бъде изваян от скулптора-министър заради конфликт на интереси. У нас пък ще има Италиански културен център.

Можем да предложим революционна анти-кризисна програма: ще създадем Държавен Риалити Формат (ДРФ), с който ще пожънем невероятен рейтингов успех до такава степен, че хората по света ще го предпочитат пред Перла. Държавата автоматично ще попълни бюджетния дефицит, а политиците ни ще бъдат по популярни от Папата и Брат Пит взети заедно.
Предлагам също така да не се ограничаваме само с Вазов в Рим, преди всичко трябва да построим и паметници на Алеко Константинов в Гана, Македония, Бали, Цейлон и не на последно място Веницуела.

петък, 16 октомври 2009 г.

За бюджетния дефицит решението е май-акциз на млякото

Млекопроизводители протестират заради ниските изкупни цени на млякото. Ако знаеха, че от догодина ще бъдат ощетени и зърно производителите щяха да протестират. В мотивите на проекта за изменение на Закона за акцизите са предвидени законодателни промени във връзка с осъществяването на контрола от митническите органи и мерките за борба със сивата икономика като:
Отмяна на режима на досега действащите разпоредби за възстановяване на акциза върху моторните горива (на база 7,5 литра на декар за обработваема земя), използвани за обработка на земеделска земя от земеделските производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители.
Казано на разбираем език МФ стимулира чуждите производители на земеделски стоки.,
въпреки декларираната от правителството политика за стимулиране на родното производство. Защо, питам се аз? Ами защото арендатора няма да получава парите, които е взимал до момента. Не вярвам сумата да възлиза на повече от няколко стотин лева на производител, но повечето ще кажат криза е - тия пари трябва да останат в бюджета. Да, но по мое скромно мнение, по този начин ще стимулираме единствено Турската и Македонската икономики, тъй като тяхната продукция е по-евтина от нашата. Както знаем, прекупвачите и търговците допълнително намаляват печалбата на производителите и така стъпка по стъпка сектора върви към фалит. Ако това е целта, нека сложат акциз на храните и бюджетът ще бъде наред. Дано не съм прав, и правителството освен за орязване на бюджетните разходи да помисли и за хората, които го пълнят, защото когато те фалират ще бъде по лесно да извадим Титаник на повърхността, отколкото родната икономика.


p.s. следва продължение...

сряда, 14 октомври 2009 г.

СРАМ!


Националният стадион е празен! Май родните футболни звезди безвъзвратно скъсаха нервите на своите фенове. Дори не си заслужава да коментирам...

Партийния дом вчера, днес и утре



50-те години на миналия век бяха белязани от знака на урбанизация, при която много хора смениха своя ареал на обитане от селски в градски тип. Комунистическия режим не пропускаше да демонстрира напредъка и да възхвали постиженията на тогавашното управление. Още с появата си като единствена политическа партия без  алтернатива, тогавашната власт реши да  пропагандира значимостта си, като построи модерен тип партийна централа по Сталински тертип. Както често сме свикнали  ние рушим, за да построим, без да сме наясно какво губим с първото действие. При строежа на Партийния дом, Президентството и Министерски съвет безвъзвратно са загубени немалка част от руините на Сердика. Разбира се това е било без значение за тогавашните управляващи. В зенита на тоталитаризма монолитната централа беше символ на недостъпност за обикновения гражданин. Гордостта и - рубинената червена звезда гордо се извисяваше над града. Но какво да се прави комунизма свърши, а с него замина и ореола на неприкосновеността. Колко им трябваше на Столичани, за да опустошат храма на партията майка – един идеолог, дама-трима подстрекатели и информация по телевизията. Тук искам да вметна, че това си беше организирано мероприятие в резултат, на което много досиета и документи, съхранявани в сградата са безвъзвратно изчезнали. Винаги съм се питал защо? Защо ли! Защото и през комунизма са вършени беззакония точно както през последните 20 години и сумарно те правят 65 години управленчески терор и личностно облагодетелстване. Тези, които управляват от ‘89 насам са се учили тогава, затова не бива да ни учудва нищо  от случващото се в последно време–крушата не пада... знаете какво имам предвид.


Но да се върнем на сградата, която към настоящия момент е част от парламента. Питате се защо не виждате депутатите в пленарната зала? Ами те имат кабинети за себе си и своите асистентки, в които им е по удобно да „работят” отколкото на чиновете в парламента. Времената обаче се менят, и в момент на криза държавата трябва да съкращава разходи.  Смятам за резонно депутатите да седят на банката в парламента и да бачкат, вместо да обикалят напред-назад.


Много време съм се възмущавал на разхищението, на което е подложена тази централна сграда. Смятам, че тя трябва да „изкупи” вината за погубените при строежа и археологически останки на античния град Сердика, като стане Национален Исторически Музей. Точно така! Не разбирам каква е тази работа да се водят гостите на града до околовръстното при това в една държавна резиденция.



Мястото на НИМ е в центъра на града, където всички туристи, посетители и заинтересовани могат да го посетят!



Смятам, че петолъчката задължително трябва стане част от експозицията на музея, за да напомня на поколенията за онези, които ограбиха, онези, които разрушиха и другите, които построиха. Защото колкото и да не ни се иска това е нашата история, и ние неможем да избягаме от нея.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Ходи доказвай ...

„Те* като кажат, че някой е лош той е лош!” Отсече водещия на сутрешния блок, демек никой не е застрахован да стане медийно неудобен. А дали е така наистина? Журналистиката, еднакво критична ли е към всички, или само към „официално разрешените”? Израза е взет от контекста, но определено ме издразни. Не знам дали в журналистическия кодекс има нещо подобно на Хипократовата клетва, но ако няма е редно да се въведе! Смятам, че в последно време обективното отразяване на заобикалящата ни действителност е силно изкривено, през пристрастния поглед на някой само-провъзгласили се „генератори” на общественото мнение. След изборите той** заприлича на държавен инструмент за пропаганда, който от края на лятото взе да ни втълпява диктаторски постулати. Разбирам, че всяка власт има нужда от реклама, за да обяснява колко е хубав продукта (управлението), който ни предлага (налага), но смятам за крайно пошло някой да се опитва да ми втълпи как единствено предходното управление е обслужвало собствени интереси в резултат, на което Иванчо и Марийка станали милиц..., пардон! милионери. Хайде да се върнем малко по-назад и да видим как беше направена приватизацията, кой въведе 10% комисионна и къде изчезнаха още ‘89г. няколко млрд.лв. Да погледнем как така се натрупа богатство за милиони в рамките на няколко месеца/години? Да се върнем, ама паметта ни е къса и за това боксуваме на дъното вече 20 години. И все някой друг ни е лошо-виновен, а Иванчо и Марийка ...те винаги са невинни. В случая държа да заявя, че независимо от това какво казват медиите, те не формират моето мнение, още по малко той**. За това повече се интересувам да прочета написаното от някой независим анализатор, отколкото да пригласям на инерцията. *медиите **водещия

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Чисто нова



Здравейте!
Аз съм Кофа, при това не каква да е, а пластмасова. Сравнително съм нова  в занаята, има няма от три месеца. Появих се ненадейно. Без да искам разкарах ръждивата братовчедка, която четири години ме игнорираше. Така и се пада, ползваше само евтини ароматизатори и хигиената и беше силно занемарена. Отдавна и казвах, че трябва да се сменим, но кой да те слуша. Имахме кратък съвместен гастрол, но нали знаете две кофи на един ъгъл трудно се събират. Случи се, че от много обръщане ненадейно ръждивото и дъно се спука и ще неще замина в скрапа. А аз си имам почитатели, в началото разбира се бяха много активни и се случваше по два пъти на ден да ме посетят, но нали знаете как е в живота хубавите неща бързо свършват. Сега пак имам фенове, но те не са мили с мен. Редуват се едни и същи и само ме натоварват с излишни неща. Но аз съм Кофа при това пластмасова и почти нова, не бързайте да ме сменяте, защото от братовчедите останаха май само кашоните.

До скоро се чудех за какво служи блогрола, но благодарение на Силвия, Ралица, byrkanica, neizi , Златина Цонева   Lilito и Кризт вече съм наясно.

неделя, 11 октомври 2009 г.

Клъцни режи



Национална черта или въпрос на компетентност е типичното отрицание, характерно за нашето общество? С този въпрос посрещнах вечерните новини. Не можах да си отговоря, но някак си оптимистично ми прозвуча обещанието да не се вдига акциза на алкохола и горивата, което според мен е едно логично решение. Независимо от желанието на правителството да представи решението като мярка, насочена за запазване на дребните селски производители, ние си задаваме въпроса какво ще загуби държавата от запазването на досегашните ставки от една страна и какво би спечелила при увеличението им.
Отговорът е нищо! Има баланс в между увеличените/намалените акцизни ставки и легално произведените алкохолни напитки. Този баланс е свързан със състоянието на икономиката, но най-вече с възможността на потребителите да купуват. Не бива да подценяваме и силното лоби на производителите на алкохол напитки и горива у нас. Тук искам да припомня, че в магазинната мрежа е открит не малко фалшив алкохол. Под фалшив алкохол разбирам бутилка с етикет на местен производител, облепена с фалшив бандерол съдържаща спирт и есенции вместо дестилат, продаваща се на цени конкурентни на безалкохолните напитки.
Демонстрираното великодушие спрямо казаните по селата, е меко казано прах в очите на консуматорите на алкохол и цигари. И за да разберем какво точно ще се случи, нека си го кажем по следния начин:

-          Не увеличаваме акциза на алкохола, защото не можем да контролираме производителите и контрабандния внос и нелегалното производство.

-          Цигарите ги увеличаваме тъй като в бюджета ще влизат сигурни суми от вносители, а те са с вързани ръце и няма как да вкарат нелегални количества. Но за сметка обаче на официалните вносители има и контрабанден внос, който става все по-популярен. Това последното разбира се не бива да изненадва финансовото министерство, което е заето с изчисления какво ще загуби от запазване ставките за горивата. Тук отварям скоба, че валутните магазини на българските дюти фри оператори са закрити като основен проводник на контрабанда, което явно не е вярно, защото и сега се продават цигари без бандерол.
Стигаме до ключовия момент – акциза за горивата се запазва същия! Чудесно! Успокояваме се, че цената на крайния продукт ще се запази. Радваме се, че обществения и логистичния транспорт ще запазят досегашните ценови равнища, което е взаимно свързано със стойността на консумираните от нас стоки и продукти. Но не пропускаме ли нещо?


Да, пропускаме неизпълнението на бюджетния приход или казано с други думи в джоба на правителството има дупка, която финансовия министър иска да запълни. Добре, но в момент на криза не е ли по добре да зашием пробойната? И тук идва ред на:

1.       Клъцни/срежи – бюджета (дори настоящия), за да го балансираш.


2.       Вземи ниско лихвен заем от международна институция.

Признавам, че аз бих подкрепил донякъде вариант едно, но той означава няколко неща намаляване на бюджетната субсидия за всички социални дейности, инфраструктурни обекти и съкращение на държавни служители.

Всъщност в момент на криза държавата трябва да стимулира бизнеса, за да се завърти колелото на производството и потреблението. Това става с предоставяне на достъп до книско лихвени кредитни инструменти. Тогава решението е в т.2 може би? До някъде да, но ниско лихвения заем, за който говори министъра ще бъде предоставен от  СБ за период от около 3 години или по 330 млн. на година, което е капка в морето на държавния бюджет.
На изпроводяк ще се върна на новините и въпроса с отрицанието - да, ние обичаме да отричаме всичко, което смятаме за потенциална заплаха. Някак си в държавата всеки е компетентен по всички въпроси, и няма как да е иначе, след като се налага да избегнем ширещия се държавен и частен рекет, ние трябва да разбираме от всичко. За това след мача или новините в нас остава горчивия вкус на изречените отрицателни думи. Отричаме и поради друга причина – когато видим некомпетентност или усетим незнание. Както винаги съм казвал, лошо няма всеки може да се научи, но вече ми омръзна да бъда опитна мишка.



Не четат после ревът

Напоследък се чудя, какво налага вземането на определени държавни решения, например: 1. Предложението за увеличение на пенсионната възраст 2. Увеличаване на акциза за цигарите и алкохола 3. Пускането на Бургас-Александрополис 4. Вземането на държавен заем. Това последното ми е особено интересно, тъй като 1 млрд. си е крупна сума и нейното връщане ще утежни не само държавния бюджет, но и индивидуалният на всеки гражданин. Преди време изказах мнение, че правителството най-вероятно ще вземе заем и ще увеличи данъците. Най-вероятно обаче тази сума ще стигне за около 4-5 месеца, след което ще бъде необходим нов заем. Та въпросът е защо не беше променен бюджета, както Герб имаха намерение да направят още в самото начало. 
Също така се чудя какво стана с онези 1,2 млрд. , които трябваше да влезнат от акцизни стоки?


петък, 9 октомври 2009 г.

Защо харесвам класическата музика


Когато някой направи за теб добро е хубаво да го споменеш. По принцип се експонирам като негативист, въпреки че смятам себе си за позитивен човек, но това е една друга тема. Идеше реч за класическата музика, същата, от която ми настръхваха косите и определено предизвикваше гадене. Преди няколко месеца разбрах, че по Алма Матер ФМ 88.00 може да слушам сутрешния блок на БТВ. Новината ме зарадва и за времето прекарано в колата слушах разни хора с политически проблеми, които  едновременно ме караха да се заливам от смях и да плача, но в крайна сметка бяха за предпочитане пред класическата музика. По време на отпуската на титуляра  на предаването от колонката на касетофончето ми излизаше гласът на арменчето, което по мое скромно мнение се справяше доста по-добре от почиващия, но хубавите неща винаги имат край. Края дойде наскоро, когато се замислих - предаването защо почива? Всъщност този въпрос си го зададох днес и установих, че не се излъчва по радиото, но някак си странно то не ми липсваше.  Може би се  питате защо ни занимава този с някакво си радио? Ами за да благодаря на човека сключил договор с Алма Матер. Към днешна дата, неусетно аз станах фен на класическата музика благодарение на политическия хумор, сатира и забава. Благодаря!

100 години инфлация

Наскоро попаднах на интернет търг за 1 ст. от 1912г., монетата имаше обявена начална цена от 2,50 лв. Замислих се за 97 години стойността на монетата се е вдигнала 250 пъти! А разликата със сегашната 1 ст. е само в сплавта и годината под номинала.
 Резонно си задавам въпроса, колко  струва към днешна дата 1 ст. на възраст 1000-2000 години? Защо последните ги няма в търга? И защо не съм чул за заловен иманяр? Питам се как така става, че след тракторите и булдозерите на мястото на дупките в земята не остават никакви следи? Кое е по страшно контрабандата на стоки или антики? Разбира се съпоставката между двете престъпления е неуместна, но обезпокоително за мен държавата се грижи приоритетно за здравето на хората и акцизните стоки, но не и за културно-историческото наследство. А ТО постоянно се стопява и изчезва – до толкова, че идните поколения само могат да гадаят кой е живял преди тях.
Стигам до извода, че инфлацията е изчислима, разбира се ако има върху какво да направим тази сметка.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Latinizirani ilи Кирилизирани?


Подхванах тази тема не защото е нова, а защото усещам колко често пиша грешно. Няма спор, че използването на латински букви отдавна е доминиращ начин за кореспонденция в кратките текстови съобщения изпратени като смс или по електронната поща. Нямаше да се спирам на тази толкова обсъждана тема, ако не ми направи впечатление следния факт пускам смс /имейл на латиница, но избягвам да чета отговорите написани с латински букви. Така и така съм подхванал темата, та си задавам следните въпроси:

1.       Отживял ли е официалния книжовен език като форма на кореспонденция?


2.       Трябва ли да се приеме, като официален документ- писмо написано с латински букви?

Като българин първия отговор, който ми идва на ум е НЕ, но поглеждайки отново получените съобщения в мен се заражда дилема. Държавата май няма работеща концепция по въпроса, за сметка на глобалния модерен свят, който налага бърза размяна на кратки съобщения. В този ред на мисли се чудя къде е бъдещето на Kirilicata - в istoriata или на клавиатурата?