неделя, 28 февруари 2010 г.

Да спасим Сердика!


Този, който знае миналото, може да погледне в бъдещето. Много лошо е, когато един народ да не познава историята си, но абсолютно недопустимо е да я унищожава.
Не ме интересува кой какво ще построи, не ме касае каква „невероятна” сделка е построяването на метрото, интересува ме историята – тази под жълтите павета да се запази за бъдещите поколения. Те (бъдните) най-вероятно ще оценят много повече останките от древна Сердика, отколкото бетонния тунел на тяхно място.
Пиша тези редове, защото виждам как безогледно се унищожават културните пластове и останките от античността. Този варварски акт е сравним единствено с разрушаването на Плиска  при построяването на жп линията Русе – Варна. Останките са оцеляли дори след варварството на комунизма и наш дълг е като общество е да ги запазим.
Тук има обаче поставени крайни срокове за изграждане на метрото, които явно строителите не могат да спазят. За да изпълнят договореностите те рушат историята на града, но това се случва с мълчаливото съгласие на Софийска община, и не без знанието на градоначалника. Питам защо археолозите мълчат?
Безумието трябва да спре, ако искаме да оставим нещо на идните поколения! Аз се обявявам срещу вандализма, и безропотното унищожение на историята! Време е да спрем това безобразие, а виновните да понесат последствията за непоправимите си действия.


петък, 26 февруари 2010 г.

Нещо ново?

„Всекидневния живот на българите под византийска власт не бил много по-различен от преди. Само в градовете се настанили византийски управители, чиновници и войници...Дори и в най-затънтените села хората се нуждаели пари, за да си платят данъците. За това те трябвало да посещават градските пазари и да продават част от това, което произвеждали. Българските войскари пък кръстосвали далечни краища под знамената на византийските пълководци или се сражавали на родна земя срещу чужди нашественици. Иначе селищата и домовете на българите били както преди. Те се обличали в същите дрехи и се хранели със същата обикновена и предимно постна храна както и преди. ...гръцкият език все по-често звучал по улиците на по-големите селища, в областните центрове и крепостите, в църквите, къдто служели виши византийски духовници. Византийците не се опитвали да унищожат българската култура. Нито да заличат българските традиции. Византия била империя, в която от край време живеели различни народи със свой език и култура. От тях се искало само да се подчиняват на императора и да изповядват Христовата вяра.”  

История и цивилизация – акад. Вера Мутафчиева

Всекидневния живот на българите под гербова власт не е много по-различен от преди. Само в градовете се настанили олигарси - управители, чиновници и полицай... Дори и в най-затънтените села хората се нуждаели пари, за да си платят данъците. За това те трябвало да посещават градските пазари и да продават част от това, което произвеждат. Българските мутри пък кръстосвали далечни краища под знамената на олигарсите - пълководци или се сражавали на родна земя срещу чужди бабаити. Иначе селищата и домовете на българите били както преди. Те се обличали в същите дрехи и се хранели със същата обикновена и предимно постна храна както и преди. 
...английският език все по-често звучи по улиците на по-големите селища, в областните центрове и моловете, в дискотеките, където служели виши гербови духовници. Герберите   се опитват да унищожат българската култура. Да заличат българските традиции. Герб била империя, в която от край време живеели различни протежета със свой език и култура. От тях се искало само да се подчиняват на императора и да изповядват Дянковата вяра.

Ххl

неделя, 21 февруари 2010 г.

Нещо в страни


Mного мислех дали да подхвана Бой&ко, но вече не виждам смисъл, така че днес реших да пиша за успеха. Успеха на българи, пробили по света, но не и у нас. Разбира се такива истории може да откриете на много места. Възможно е да повторя думите на някого, за което моля за извинение.
Днес искам да представя двама българи – таланти, пробили на подиума на световната виша мода. Попаднах случайно на ревю 2010 на Ливия и Ясен. Оказа се, че тези двама българи от много години се занимават с мода, а славата им е действително световна. Търсенето в интернет показа, че някой от световно-известите дизайнери (например Лакроа) изказват ласкави думи за тях и им предричат голямо бъдеще. Въпреки, че там са любимци на медиите си задавам въпроса, защо в родината си не са известни? Защо знаем Келвин Клайн, а не Ясен & Ливия? 

Всъщност не знам дали горното има значение за някой, но лично аз желая на тези двама българи много,  много успех на световния подиум.


неделя, 14 февруари 2010 г.

А кой каза, че демокрацията е хубаво нещо?

Всички сме свободни, или поне е така на думи, но всъщност сме роби на икономическата зависимост, и за това демокрацията ни се ограничава до това да напсуваме новините от телевизора. Разликата между преди и сега е, че преди хората имаха пари, но в магазините нямаше нищо.

Потресен е меко казано за чувството, което изпитах снощи. Ако някой, очаква да прочете нещо за Трифон Зарезан или св. Валентин може спокойно да подмине долните думи. Чувството се засилва още повече, гледайки снощи по новините как леви и десни екстремисти буквално унищожават в сблъсъка си улиците на Дрезден.
Вчера имаше шествие, което е едно от редовните националистически прояви, на които между 300 и 400 младежи скандират нещо. Проявата им от страни изглеждаше по скоро, като подготовка за новата кристална нощ и разликата между тяхната изява и тази в Дрезден беше липсата на опонент. Дори не искам да си представя, ако в отговор на неадекватното им скандиране се беше събрала друга група, която да протестира срещу тях. Предполагам тогава и ние щяхме да влезнем в главните световни новини.
Явно с влизането си във властта партия Атака изпразни една ниша, която хора, като Расате уплътняват абсолютно необезпокоявано. Държавата е абдикирала от проблема с агресивния национализъм и ограничава действията си единствено до мълчаливо присъствие. Съжалявам младите участници в този марш, защото за мен това са обременени деца. Това са кълновете на последните 20 години „демокрация”, които с годините ще пораснат и ще дадат плод.  
Ние българите, в по-голямата част от историята си сме играли ролята на жабата, която гледала как подковават коня и вдигнала и тя крак. Копираме всяка глупост, която видим. Не стига това, ами и каквото ни посъветват нещо отвън го взимаме за чиста монета. Липсата на национален идеал и идентичност, са причина умовете и сърцата на някой българи да бъдат запълнени от отдавна отхвърлени исторически учения. Много се говори за съставянето на национална стратегия, но всяко следващо управление идва със своя визия за развитие и с един замах унищожава създаденото от предходното правителство. 
Ереста, изповядвана от националиста мразещ всички, които не са като него или не са с него е попивателна за незащитения детски мозък. Аз знам, че чрез противопоставяне, рано или късно ще стигнем единствено до необратима конфронтация, знам, че липсата на толерантност задълбочава проблемите, а не ги решава. 
На въпроса от листовката кого избирам – педал или генерал отговарям така: моят избор не е ограничен до тези две личности! Аз мога да избера, както Панчо Владигеров, така и Патриарх Кирил. Аз избирам културата пред чалгата. Аз избирам толерантността пред национализма. Аз избирам да живея без ограничения в правото ми на избор! Аз избирам, а не някой друг!
Зрънцата на злото свободно се сеят повече от 20 години, това е много дълъг период, през който никой нищо не направи за интеграцията на малцинствата. Вече не си спомням кой каза, че демокрацията е нещо хубаво, но определено не е имал предвид нашия социален строй.

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Да подменим остарялата техниката

Прибраха трактора, но дали решиха проблема? Според мен не, а защо ли? Ами защото има още много трактори на нивата! Чудя се, защо не прибраха останалата аграрна техника - това комбайни, редосеялки, плугове, каруци, силози и какво ли още не остана на открито! 
По принцип знам, че когато имаш няколко еднакви трактора единия от тях отива за резервни части особено ако модела вече не се произвежда. Също така знам, че когато някой яхне „трактора” и с пълна газ започне да обикаля синора той има за цел единствено да вдигне пушилка след себе си. Докато от праха никой не вижда какво става, нивата може да бъде засята с генно-модифицирани продукти. 
Предполагам, че вкарването на трактора в сервиза не е изненада за някого, и то не за друго, а защото икономически не е изгодно една нива да се оре с две машини. Не е изненада също така, защото един колхозник си подаде оставка точно преди вчерашната оран. Вече дори и слепите виждат, че на мястото на големите тромави трактори се появяват множество малки мобилни тракторчета, способни да орат сеят и жънат при това много по-бързо. 
Дано не се окажа прав, но покрай цялата тази пушилка най-вероятно ще се окажем със засадена ГМО царевица и действащ директен интерфейс.

вторник, 9 февруари 2010 г.

Всяка аналогия с действителни лица и събития не е случайна!


Много се е изписало за родния робски манталитет и надали аз ще внеса нещо ново в написаното. Факт е, че ние сме силни в обещанията си на думи, особено ако са изречени след третата ракия. Тогава, почти всеки комплексиран псевдо патриот се оприличава на „Левски”. Виждали ли сте този „Левски” на пет ракии с пистолет в ръка? Тогава сеирът е пълен! Ако не сте видяли, значи не пътувате достатъчно. Обикновено, след двучасов запои започва един батализъм, който скромно можем да характеризираме, като нещо средно между Априлското въстание и Дойранската епопея. Обикновено на следващата сутрин „Левски” не помни много от извършеното, но в него остава един горчив при-вкус на срам. Срам не срам - бития/бит е банална фраза, която бива съзнателно забравена до следващото „Априлско въстание”. Търсенето на подходящ ракурс, за възпроизвеждане на отминали исторически събития до такава степен уврежда представата за реалност, че героя заживява в един свой измислен свят. Проблемът е, че останалите мекерета не подозират за съществуването на този свят и чрез „подривните” си действия могат да предизвикат единствено трета балканска война, дори само с поднасянето на някакви си арийски шлоькавици, вместо родната гроздова. Нашият герой губи представа къде се намира и забравя, че не е в „Лудото село”, където всички „воеводи” го уважааат.
Сигурно ще попитате, какво общо има шизофренията с робския манталитет? Общото е количеството на изпитите 40 градусови питиета, които увреждат мозъчната дейност. Опиянчените мозъци попадат в робството на спиртните напитки, за това акциза на алкохола остава непроменен. Ние сме на едно от челните места по употреба на алкохол и цигари на глава от населението в световен мащаб. Тук искам да кажа, че това са усреднени данни, които са разпределени между цялото население на страната, което прави нещата още по-трагични.
Истината е, че колкото повече българи посягат към чашката, за да избягат от проблемите си, толкова повече „четници” се вливат в тайната организация на „апостола”. Разликата обаче между тези и онези борци за свобода е крайната цел. Всеки знае, че целта оправдава средствата, но ние винаги сме наопаки и при нас средствата оправдават целта, а на човека търсим пост. За това през последните 20 години, целта на всеки ново появил се „национален освободител” е единствено финансова!
За пиянството и робската летаргия на един народ можем много да прочетем, както и да посочим различни причини за него. Вина за опиянчването имат всички, които допускат чуждото малоумие да завладее съзнанието и поквари ежедневието им!

събота, 6 февруари 2010 г.

Бамбукова история


Независимо, че много преди мен са писали по темата, няма как и аз да не напиша няколко думи. Бамбука, този удивителен материал е в основата на източната цивилизация. Неговата твърдост, якост и бързина на растеж предопределят централното място, което заема в културата на източните народи.
Снимка: loupiote.com 
Използван е за всичко, за това няма да се ангажирам да описвам всичките му приложения. Повод за долните редове е едно предаване (сурова пофесия-3) на National Geographic, в което попаднах на историята на един 63 годишен жител на Хонконг. 


Снимка: istockphoto.com 
Човекът, участва в строителството от 40 години, като неговата специалност е строенето на бамбукови скелета. Този вид строителство изисква максимална физическа и психическа концентрация. Повечето хора, които изграждат бамбуковите скелета работят без предпазни колани с цел по-голяма производителност, което прави тази професия особено опасна, най-вече при изграждането на небостъргачи. Ако питате, защо не използват широко разпространения в западния свят метален скелет, отговорът е заради по-ниската себестойност на бамбука и по-бързото му поставяне. Моето удивление беше по-повод бързината и ловкостта, с които дори 63 годишен човек може да работи необезопасен на 200 метра височина.  
                                                            

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

За и Против проверката с думи на коментарите

Става въпрос за проверката с думи след публикуването на комнтар. Лично аз съм премахнал проверката с думи просто защото тя не е необходима за малки блогове, какъвто в случая е моя. От опит мога да кажа, че няма спам, който да генерира излишни коментари под постовете ми, а за посетителите е много по-лесно да оставят своя коментар. В случай, че желаете да премахнете проверката с дума за коментарите трябва да направите следното: Отивате в
Настройки/Коментари/Показване на опцията за проверка с дума за коментарите /избирате - Не.
След което запазвате промените (настроиките). По този начин можете да увеличите коментарите под публикациите, а ако някой не ви хареса – винаги можете да го изтриете.

сряда, 3 февруари 2010 г.

Да не се чудят после защо ги пускат


„Тук много ясно трябва да се обясни на хората, че ние приемаме само това, което ЕК и ЕС задължително иска от България да приеме като закон” 
Има много ЗА  и ПРОТИВ , но се оказа, че има още един вариант на позиция:
Как така няма да ги допускаме? Нали имаме закони за тази работа???
Абсурдно звучи едно подобно изказване, при това от устата на стожера на законността, стълба на законодателството и мозъка на изпълнителната власт.  Това значи само едно – законите нямат никаква тежест! Това, заедно с гафа, предизвикан по повод „нарушението” на един правилник от страна на Желева водят след себе си един въпрос и един извод. Въпросът е, някой от управляващите чувал ли е, че за нарушаване на законодателството се търси административна и финансова отговорност? А извода е, че след като те не потърсиха отговорност на предходните надали някой ще търси и на тях!
Не можах да открия в какво точно се изразява нашето задължение към ЕС, произтичащо от директива 2008/18, но смятам за национален приоритет да опазим развитието на организмовото многообразие на етапа от преди 1989г.  
Държавника трябва да отстоява обществения интерес, независимо от последствията (за справка можем да погледнем стачката при южните ни съседи)!
В заключение се питам – след като министър председателя не зачита законите, регламентите и правилниците, какво остава за всички останали???