сряда, 18 август 2010 г.

Некомпетентност


Има една основна максима– не оставяй езика да изпревари мисълта.

Започвам така, защото това е в основата на интелигентния и нормален начин на общуване. За съжаление, в последно време от телевизионния екран се мъчат да ни убедят в противното.

Първо (с)махнатият "професор" отрече да е наричал народа „шибан”, после реши, че ще адресира шибаното си изказване към шибаните „анонимни” археолози, накрая се извини на един от „анонимните”. Казвам накрая, но това не е края на историята. Все още бруленият министър не си е подал оставката, но това е неизбежно, просто ще го жертват заедно с топ икономиста в момент на силна обществена нетърпимост. Което в моите очи показва силно изразена политическа незрялост, водеща ни до нова национална катастрофа. Но както и да е, не това е темата по която започнах да пиша.

Изказването, което ме накара да натискам по клавишите е:

Опаа, пак езика изпреварва мисълта, а това води след себе си множество неприятности. Като например, с какво сравняват ДНК? Как с какво? С Y хромозомите, открити в Бейрут например?! Преди две години С. Паси си направи ДНК тест. Според резултата, рода му произлиза от северна Африка. Изследването беше направено по проекта на IBM и National Geographic наречен Genographic project.
 
Проекта представлява събиране на ДНК, както на живи, така и на отдавна починали хора. От къде може да се събере ДНК? Ами на живите практически от всякъде, въпросът е от къде взимат ДНК на мъртвите? А отговорът е от зъбите, но само ако са добре запазени!
За две седмици -шибания- стана символ на висша форма на некомпетентност и безпардонна арогантност. Как може да се представяш за учен и да питаш „с какво точно да го сравнят”, вместо с- „не знам дали пробите са достатъчно добре запазени, за да получим реален резултат от ДНК анализа”. С две думи дилетант-и като министър и като историк, да не говорим като политик (личи си партийното изначалие).

Всичко това нямаше да го коментирам, ако не бях гледал филма, посветен на проекта Генографик. Ако не сте го гледали горещо ви го препоръчвам – там няма да срещнете шибаняци.


понеделник, 16 август 2010 г.

Защо не използвам социалните мрежи (фейсбук/туитер)

Преди година, един приятел ми каза „аз съм Фейсбук пристрастен”. Ако до тогава имах някакви колебания дали да се регистрирам, то тази реплика ме накара сериозно да се замисля. Не съм от хората, които имат с какво да се хвалят, не изпитвам необходимост да излагам на показ житието и битието си пред всеки, който е решил да надникне. Просто имах нужда да споделя някъде своите мисли за света, който ни заобикаля, такъв, какъвто го виждам. А ако някой е съгласен с вижданията ми, за мен това е просто чудесно. Често съм получавал покани да се присъединя към Фейсбук и съм ги оставял непотвърдени, за което искам да се извиня на хората, които са ме канили. Предпочитам да бъда възприеман заради това, което мисля и защитавам, а не заради снимката или името ми.

снимката е от тук

неделя, 15 август 2010 г.

За акулите и хората (по Buholzer)


Dr.phil. Sonja A. Buholzer е сред малкото жени в Европа, успяли да напрвят името си символ на личен съветник на топ лидерите в бизнеса и политиката.


Тя е доктор по философия и е автор на бестселъри. Като експерт по бизнес етика, Buholzer е жена, която прави това, което казва и казва това, което прави.  Тя се смята за един от най-добрите оратори и Немско списание МЕНИДЖЪР я е короновал вече години наред, като   "най-добрият треньор в света сред жените”


  Известна чрез телевизия и радио, тя е също така име като експерт по бизнес етика и се откроява ясно. Особено в бестселър книгата "Ver-rückte Zeiten", от която хората се научават да ценят как философията и бизнеса са свързани помежду си, как успеха и етиката вървят заедно, опита с изпитани стратегии за успех Нейните книги бестселъра "Frauenzeit" и "Ver-rückte Zeiten" предават чувството за смелост в швейцарската политика и бизнес. Нейната книга "Акулите лидерство - управление отвъд бариерата на страха" е класиран сред първите книги, в Швейцария, веднага след неиното публикуване. Тази книга определя нов стандарт в лидерството-литературата и е международно използвана, като отправна точка. Dr. Sonja A. Buholzer  е женена, живее и работи в Цюрих.

Резюме: магистърска степен по литература, философия и история на Университет Цюрих; 1987 получила докторска степен; 1984-1985 научен сътрудник и преподавател в Държавния университет на изкуствата на Ню Йорк Мастърс  1985; управление курс в Университета в Цюрих и бизнес -Wolfsberg училище; обучение по лидерство и треньор, както в страната, така и чужбина.  Ръководител на отдела за международно образование на голяма банка, член на управителния съвет и ръководител на образованието и администрация в престижна швейцарска банка; годишен опит като успешен мениджър; от 1994 г. насам треньор. Соня А. Buholzer е сред малкото жени в Европа, която е станала личен съветник на топ лидерите в бизнеса и политиката.
Случайно се запознах с тази жена, а в последствие прочетох и извадих някои основни неща от книгата и - "Акулите лидерство - управление отвъд бариерата на страха". Няма да ви развалям удоволствието да откриете сами написаното от нея, но ще маркирам няколко основни неща за бизнеса и политиката-водещи до успех на отделната личност: 

-Осъзнаване на предрасъдаците, които ни пречат да се разгърнем;

- Гмуркане в собствените ни страхове;

- Преодоляване на страха от вземане на решения,

- Конфронтация с бъдещите проблеми;

- Познаване на историята;

- Ясна представа кои правила къде важат;

- Подготовка за предизвикателствата;

- Случайности и тяхното влияние;

- Знаци в заобикалящата ни среда, които могат да ни подготвят;

- Фокусиране върху най-силния и най-слабия член на екипа;

- Принцип на максималната ефективност;

- Емоционална интелигентност-интуиция;

- Трениране на собственото внимание;

- Познаване на собствените си силни  страни – стратегия;

- Няма как човек да бъде новатор, ако се движи сред хора с неговото мислене;

- Задаване на нови въпроси;

- Бърза промяна в начина на мислене;

- Подкрепа за хората, които мислят практично;

- Скорост на даване на отговор-принцип на 72-та часа;

- Спазване на обещанията и вдъхване на доверие;

- Езика - огледало на нашето мислене;

- Подтикване и търсете на върхови постижения от хората;

Това разбира се са важните за мен точки, а вие може да откриете и други. Хубаво е да ги имате, предвид когато оценявате някого, независимо дали сте на ръководна позиция или не. По тези критерии може да бъдат оценявани и политиците.

сряда, 11 август 2010 г.

Какво би станало при 6 градуса повече?

Понеже в последно време глобалното затопляне стана актуална тема, представям един интересен поглед на Нешанал Джеографик върху климатичните промени, при увеличаване на температурата на земята с 6 градуса.

вторник, 10 август 2010 г.

Има нещо сбъркано в СБ


От БТВ новините научих че:
Президентът на Групата на Световната банка Робърт Зелик даде висока оценка на правителството на България за успешното справяне в условията на криза и за възвърнатото доверие в себе си. Финансистът инспектира ремонтиран пътен участък с пари от Световната банка.
Въпреки че светът е в тежка икономическа криза, българското правителство успява да управлява пазарите и финансите си не по-зле от останалите страни. Това каза Робърт Зелик и уточни, че в лицето на премиера Бойко Борисов е намерил силен стратегически партньор.

Или аз живея на друга планета или някой се опитва да си прави евтин ПР. Как така правителството се справя успешно в условията на криза? Не знам дали преди изказването си Зелик е чел публикацията на Виенския институт за изследвания, в която се твърди, че правителството е задълбочило кризата у нас, но ако не го е направил определено трябва да го прочете. Дори да пренебрегнем написаното в доклада, за всеки един е достатъчно да се огледа и види какво потребява и да го сравни с миналогодишното си потребление. 

Без да навлизам в подробности и да изтъквам неизпълнението на бюджета, неговото актуализиране и новото му неизпълнение, ще кажа, че няма как едно правителство да се справя успешно с кризата при положение, че контрабандата на стоки (не само акцизни) достига до 50%, безработицата се увеличава, а спада в потреблението е очеваден. На фона тези мой мисли, все по-нелогично ми изглежда изявлението на Зелик. Задавам си въпроса, кому е нужен този прах в очите на хората? Защо една световна  финансова институция изразява свята стратегическа подкрепа за едно очевидно неуспешно управление?

Министър председателя излъчи две ключови фигури – кадри на СБ, в мандата на своето управление единия е финансов министър, а другата еврокомисар. Факта, че въпреки несправянето си със задачата по балансирането на бюджета, първия е все още министър, а втората го защитава - говори за силно чуждо влияние във финансовата политика на правителството. Въпроса, който най-много ме гложди е, умишлено ли се подкрепя политика - водеща към фалит? И ако е умишлено, кой ще поеме отговорността за последствията?

понеделник, 9 август 2010 г.

Резултати от анкетата


Преди доста време сложих в блога една анкета <Изчерпан ли е капитализма - като обществен строй>?
Анкетата е видяна 94 пъти и гласувана от 22 души. Според резултата: 31,82% (7 души) смятат, че капитализма е изчерпан, според 59,09% (13 души) не е изчерпан, а според двама - 9,09% работата не е ясна.
Лично аз смятам, че наистина не ясно дали системата има бъдеще в този си вид. Повод за моите съмнения са тенденциозно зачестилите спадове на водещите икономики и посевместното задлъжняване на много от тях.
Не мога да си спомня (ако някой знае, нека ме подсети) друг период от развитието на света, в който толкова много държави да са били пред фалит. Освен държавите, пред фалит са много фирми, граждани и дори някой отрасли.
Няма да се впускам в цифри, статистики и коментари, просто ще отбележа, че след като е подложен на съмнение при това от 31% от анкетираните, значи модела не е безрезервно подкрепян. В този смисъл, въпрос на време е, да се появи някой нов Маркс, който да предложи нов модел на социално – икономическо развитие.

петък, 6 август 2010 г.

За шибаните циркаджийски номера

Бях решил да не се впускам в темата, но не мога да отмина проблема просто така. Снощи гледах как църковни служители приемат “реликвата” от държавата, в лицето на финансовия гуро, взеха да и се кланят и обясняват в любов. Днес сутринта от телевизионния екран дойде новината, че „мощите” на Йоан Кръстител няма да бъдат подлагани на ДНК анализ. 

В резултат на тези две новини в мен се породи чувството, че съм зрител в цирка, и то не къде да е, а на първи ред. Знаете, от там се вижда как фокусника вади картите от ръкава си, докато асистентката ви забаламосва. Първата новина ми се стори изключително богохулна, как може митрополит да се кланя на парче от челюст и два зъба, пък били те и на Йоан Кръстител (евентуално)? Не беше ли им заръчал Исус – не си създавай идоли? Не беше ли казал - почитай само мен? Колкото повече се замислям, толкова повече се уверявам, че трябва да гледам цирковото изкуство от по-горен ред. И ако това някак си го преглътнах, то втората новина ме накара да си глътна езика, как така няма да се прави ДНК анализ??? Ами ако зъбките са на някой византиец от 5 век- тогава какво правим? 

Сигурно и втората новина щях да преглътна, ако по радиото не чух, че министъра без портфейл атакувал съмненията на „анонимни” археолози с думите „да не станат на овчарчета”. Наглостта и безочието ми идват в повече, и аз вече се чувствам достатъчно шибан, за да пиша следващите няколко реда посветени на - шибаните циркови номера.

От момента на възникването на религията - до наши дни, бизнеса със светини не е спрял да произвежда и клонира артефакти на светци. Евтин и стар номер е, в момент на криза (финансова, духовна)управляващите да „откриват” подобни „артефакти”. Някой от нас помнят, как са се организирали панаири в цяла Европа (веднъж годишно) за да се изложат на показ разните му там „светини”, а монасите са събирали подаяния от вярващите миряни. Без да се ровя знам три църкви, които притежават „чашата” на Исус от тайната вечеря. Водородния анализ на плащеницата на Исус я датира към средновековието и т.н. Проблема е, че независимо от надписа върху кутията, никой не може да твърди със сигурност, че сложеното в нея отговаря на действителността, преди да се направят съответните анализи.
От вчера всички ние (Валентин Михалев, Асен Генов, Slavuncho и др.) си задаваме не един въпрос - Защо медиите мълчат за изказването на министъра без портфейл? Защо управляващите мълчат, това ли е новият ИМ морал? Защо същия „корифей” не си подаде оставката? Има поне пет причини да го направи: 

1. Обида към хората, които са го избрали. 
2. Неизпълнение на служебните задължения. 
3. Обида на доказани професионалисти (какъвто той не е). 
4. Изказване на твърдения, за които няма недвусмислени доказателства (лъжа). 
5. Харчене на бюджетни пари извън предвидените разходи за годината. 

Ако така се арестуват и престъпниците, можем да си обясним, защо след ден два ги пускат. Демонстрираното самочувствие в последните дни за добре свършена работа, ярко контрастира с крайно незадоволителните резултати и изцяло грешната политика на целия ансамбъл. Просто представлението е пошло и не предлага никакви изненади за зрителя. 

сряда, 4 август 2010 г.

Шибан народ


снимка: вестник 24 часа

Ами такива сте! Поне в мислите на Божидар Димитров. Може да чуете скандалното изказване на министъра, благодарение на Асен Генов. Записа е премахнат в последствие, но вие може да го чуете тукНяма да коментирам думите на министъра, защото съм възпитан, но ще кажа, че когато един човек ръси глупост след глупост, не може да очаква друго отношение освен - шибано.

От прозрачната страна на институциите

Според сайта бнюз (bnews.bg/article-13238) „Институциите ни били втори по прозрачност в света” не се съобщава източника на информацията, но има обстоен извод: „И нещо още не по-маловажно - създава условия за почтеност и отчетност на държавната и общинска администрация", обясни шефката на парламента.Не знам кой и как е съставил тази класация, но ще се опитам да приема тази информация, без да я подлагам на съмнение. 

Новината от 01.0.2010г. за акция „Акцизите” ме зарадва много, помислих си - ето, могат да работят! Оказва се, че само при една акция са задържани 250 000 бутилки алкохол, за който не е заплатен акциз в размер на 1 000 000 лв. Явно, в резултат на тази акция завода до Карнобат е поръчал за септември-бандероли на стойност 7 000 000 лв., при досегашните 1 000 000 лв. Разликата е очевидна и нищо не може да обясни седем кратно увеличение на потреблението по средата на годината. 

Извода, до който стигам е, че бизнеса с производството на алкохол започва да излиза на светло. Дебело ще подчертая, че още в средата на миналата година имаше информация в медиите за нерегламентирано производство на алкохол от друг производител. Друг е въпросът какви санкции са наложени за укриване на оборот, печалба, ДДС, акциз и др. Автоматично ми хрумва въпроса, какви количества бандероли са поръчвали останалите производители. И защо срещу тях няма извършени подобни акции? Ползват ли се производителите с политически чадър? Участват кадри на управляващите в управлението на тези фирми и т.н.? Ако приемем, че практиката за укриване на акциз е в съотношение 7:1 в полза на бизнеса, то лесно можем да калкулираме какво е реалното произведено количество алкохол. Тук искам да отбележа, че е напълно възможно голяма част от оборота да се декларира като износ, за който в последствие се кандидатства за възстановяване на ДДС, а продукцията да се реализира на месния пазар. 

Hа финала стигаме до връзката между двете новини – ако приемем че твърдението на Цачева е вярно, то тогава  можем да поискаме публичност на информацията за поръчаните количества бандероли за всеки един производител на алкохол и цигари. Ако това се случи (в което много се съмнявам), дружествата ще имат по-малко възможности за злоупотреба. Така че, когато говорим за прозрачност и ефективност на административната система, трябва да имаме предвид крайния резултат, защото всичко останало е безсмислено вербално упражнение.

понеделник, 2 август 2010 г.

Етика в цивилизационният избор

Думите са ми за Пловдивския митрополит Николай. Следя изказванията на божия любимец от както анатемоса Мадона. Причината да му отделям място в моя блог е поредното религиозно прозрение на „светия” човек и по-конкретно интервюто му за в. 24 часа
Там той ни обрисува картина на човешкия цивилизационен избор от Амвриевият син Ахав, до днешната ценностна ориентация на българската държава и до колко тя е полезна за българското общество. Риторичния въпрос, на който автора не дава отговор е, цивилизационнен избор или грешка на растежа са пороците, наркоманията, гей парадите и пошлостта? Не се наемам да посоча онзи етап от развитието на човечеството, в който се е появила наркоманията и педерастията, но те са споменати по един или друг начин още в стария завет. Всички знаем за Содом и Гомор, но също така знаем, че пороците са съпътствали човека през цялата му позната ни история. Тя (историята) показва, че всички опити за изкореняване на тези пороци, са с краткотраен ефект. Значи не можем да изкореним нещо, с което сме генетично предопределени. 
Ако си зададем въпроса, какво представлява религията, може би ще разберем, че това е друг вид наркотик – утопия за мозъка. Трябва ли да я забраним? Ами не можем, и комунизма не успя! Защо тогава, митрополитът търси изкореняване и говори за обществен разпад? Според него, защото българската църква не участва в държавния живот на страната. И тук ще отбележа, че проблема не е в липсата на духовност в управлението на страната, а в неспазването на законите и правилата. 
„Казвано е неведнъж, че българската църква е крепила през всички векове и когато се е налагало, е възкресявала погиналата българска държавност.” стигам до едни не особено популярни въпроси, а те са: Защо от създаването си до наши дни българската църква съществува преобладаващо в упадък? Защо българската църква не е направила нито един по-сериозен опит да възкреси българската държавност за периода 1396-1850? Защо българската църква не застана официално срещу фашизма? Защо българската църква не застана официално срещу комунизма? Защо българската църква не застана срещу мутризацията на обществото през последните 20 години? Защо българската църква ДНЕС мълчи за геноцида систематично провеждан от родните управляващи срещу нейните миряни? 
Извода, до който стигам е, защото служителите на бога са покварени. Покварени от цивилизационният си избор. Защото в тяхното битие преобладават приказките, а не действията. В евангелието на Матея се казва - „по делата ще ги познаете”! С какво опознахме ние божите служители през последните 20 години? Със състрадание, човешка загриженост към миряните и техните съдби? Или с разкол в името на „божите” имоти? По нататък той казва „църквата се грижи за душите (на миряните) им. Именно защото не е институция от този свят, Църквата обаче има суверенното, делегирано и от нашия Бог Иисус Христос право, но и задължение да проповядва Истината и да дава дефинициите на понятията за „добро” и „зло”. 
Изкушавам се да поразсъждавам върху „светите” слова, чрез които „праведния” се опитва да ме пусне по пързалката. Например, аз не съм усетил никаква грижа за душата ми независимо колко пъти съм посетил една и съща църква. От влизането чувствам грижа единствено за парите, които следва да оставя там. „Църквата не е институция от този свят” - абсолютно съм съгласен с това твърдение, дори смятам, че когато духовното начало бива институционализирано и поставено в рамка, то губи своята същност. Човек носи вярата и духовността си сам. Влизането в храмове с цел придобиване на духовна нирвана е единствено заблуда за мозъка и нищо повече. Възпитанието в ценности, подвластни на една доктрина е преходно и неустойчиво във времето. Както можем да се убедим от Историята, в последствие е било отричано. 
Най-фрапантно обаче звучат думите, че: църквата има суверенно право делегирано от нашия бог Исус Христос, но и задължение да проповядва истината и да дава дефинициите за понятията „добро” и „зло”. Иска ми се да прочета къде Исус Христос е дал това право на църквата? Приживе, той никъде не е създавал храмове, манастири и писателски школи, ордени, йерархия сред последователите си и т.н. Още от създаването си църковният събор приема определени текстове за официални, а останалите (като евангелието на Юда) премахва. Защо? Единствения отговор, до който стигам е, за да не възникват съмнения за „Истината” и понятията „добро” и „зло”. 
Вярата е нещо много хубаво, тя дава сили на духа да се развива и обогатява, но когато бива използвана за демагогия ражда несъответствие, което всеки нормално разсъждаващ няма как да не отхвърли. На въпросите, кое е правилно и кое не -решава закона (който също е изменчива величина), а не догмата наложена от интерпретаторите на чуждите слова*.
„Цивилизационният облик на Европа се определя от върховете на катедралите , не от бездните на порока на Амстердам или Хамбург” – грешка Николай! Облика се определя от хората и от смисъла на неговото съществуване, а не от сградите. В противен случай в Мексико още щяха да се извършват човешки жертвоприношения, а иначе пирамидите са още там. 
Също така, не знам до колко е еднозначен въпроса, дали да има вероучение в училищата. Лично аз смятам, че изучаването на етика и вероучение в училищата от общество - тотално неспазващо собствените си закони е безсмислено. Вярата, етиката и нормите за държание следва да бъдат част от общото възпитание на всеки един индивид още преди училищните занимания. Не е възможно вярата да промени един човек, който от дете знае, че престъпниците не се наказват, че може да подкупиш държавният служител и най-лошото, че знае цената на едно такова съществуване. 
Искам да кажа, защо не вярвам, че църквата може да бъде мой морален или духовен съдник/наставник. От създаването си до наши дни тя не се противопостави на най-големия човешки порок – парите. Парите са целта, средството и бога на всички религии, защото чрез тях всяка „истина” добива смисъл. Така че, когато говорим за етика и цивилизационен избор, трябва да имаме предвид две неща - необходимост и краен резултат. Но до колкото разбирам, в момента властта у нас има нужда от религиозен популист, чрез когото по-скоро ще получим поредният данък - духовен десятък. 
В заключение ще изразя едно мнение встрани от темата. Миналата седмица беше открита част (не е ясно коя е негова) от Йоан Кръстител в Созопол. Не смятам, че има достатъчно неоспорими доводи за подобно твърдение. Днес Йоан Кръстител е открит в Созопол, утре етиката в цивилизационният избор може да отреди на Дева Мария да бъде намерена на п-ов Калиакра. На това се казва - държавна форма на заблуда с цел религиозен туризъм. Появи ли се още някой светец по нашите земи, значи е дошло време да си стягам багажа. 

* чуждите слова-думите на Исус Христос описани в Библията