неделя, 28 ноември 2010 г.

Евтини банани.. и политици


Исках да пиша нещо („по задълбочено”) за чартърните полети на кака Цецка, но се отказах. Все пак разбрах, че за посещенията и в чужбина никога няма подходящ директен полет. За това и трябва чартър. Оправданието е, че освен нея пътували още няколко не знам си колко и какви „специалисти”. Пътували с нея, не защото могат да договорят нещо (те все пак са само „специалисти”), а защото по протокол (не ясно по кой точно) така се изисквало. Това последното ми напомни, как госпожата обикаляше с дъщеря си по Витошка, с два служебни автомобила, за да си купи обувки. Но година по-късно, след натрупания стаж във властта и предвид спадащата народна любов, кака е решила да не дразни гласоподавателите, и пазарува направо в чужбина със самолет. 

Веждито пък така и неразбрал кой е платил 400 000 евро за посещението на българската делегация в Италия?! Питам се тогава, как разбира, че трябва да пътува с толкова хора. Оказа се, че целият масраф е платен от фирмата на неизвестната (поне за мен) българска актриса, с незнам си каква роля в... където и да е. Е, на това се вика патриотизъм повикала си е публика от България, за да я аплодира! Абе, суетата не прощава никому.

Знаменито беше интервюто и на Костов. Последния се обяви за преводач на администрацията в Брюксел. Така де те ни говорят едно, пък ние трябва друго да разбираме. Работата леко намирисва на – казвам ти дъще, сещай се снахо. Като се замисля, май няма много за превод. 

Сергей пък като чели не е чувал за „Цанков камък”. Накрая ще започне да твърди, че не е бил и министър председател.

 Някъде между всичките тези простотии се показа Трайчо и ни в клин, ни в ръкав заяви - излизаме от кризата! Опа! Тази реплика принадлежи на друг...

На финала, за да е пълен цирка, Болен обвини сръбския посланик в алкохолизъм (може някога да са пътували в един самолет). И ето нов скандал. Другата седмица ще го дъвчат по сутрешните блокове, без да се фокусират върху реалните проблеми в страната.

С огромна мъка гледах репортажа от откриването на магазините „Лидъл”. Мога да кажа само едно – падението на прехода е по-голямо от това на комунизма. Скръб и мизерия. Хората се бият за банани. При други обстоятелства щях да твърдя, че не сме маймуни, но само при други...


четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Принципи


Всеки човек има принципи, някой пият кафе и пушат цигара, което е вид правило. Други по принцип минават на червено. Трети гледат новини, а четвърти...

Принципа е правило сътворено от определен човек за индивидуално или групово ползване. Някои принципи прерастват в законови положения и отразяват обществените норми на поведение. Спазването на неписани правила, също е вид принцип. 

Случвало ли ви се е да нарушите свой принцип? Със сигурност отговора на този въпрос е – да! От всички нарушения обаче най-много боли, когато нарушите своя принцип по принуда. Тогава се появява едно неприятно чувство, което трудно отминава с времето.

Наскоро ми се наложи да избирам – дали да наруша своите принципи или не. Това доведе до силно изпитание силата на моя дух. Радвам се, че устоях. Дано и повече хора успеят да устоят.

Държа на своите принципи, но виждам, че от тях няма голям смисъл, те просто са последната бариера между мен и джунглата, която ме заобикаля.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Миграция и емиграция

Това е една тема, за която не съм подготвен да пиша, но все пак тя ме вълнува предвид актуалността и, и ми се иска да я направя достояние. 

Нашите земи са белязани от множество инвазии, като се започне от античността, новата ера, средновековието, та се стигне до балканските войни и последвалите две световни. Нямам намерение да анализирам военните подвизи на една или друга сила, а по-скоро крайния ефект от тях. Казано накратко, след всяка инвазия, следва миграция или емиграция.

Въпреки запазеният автентичен език сред кореното население в бившите древно гръцки полиси – Анхеало, Месембрия и Аполония от гърците там е останал само спомена и малко руини. За траките има много изписано, много артефакти и някой обичай, но и от тях е останал само спомена, въпреки че някои сънародници се самоопределят като техни наследници. Римляни, византийци, българи, авари, печенеги, хуни, турци и т.н.  Всички те са част от историята и миграцията на народите.  

 Миграцията е характерна за големи племенни групи или цели етноси, който напускат обичайната си среда на обитание поради някакъв природен или социален катаклизъм. Емиграцията лично аз асоциирам с личностния избор и правото на всеки да потърси нещо по-добро за себе си. 
 
Емиграцията обикновено се наблюдава в някой пост-тоталитарни общества, но и в страни с много нисък стандарт на живот. Най-често държавите, които поддържат нисък стандарт на живот за по-дълъг период от време, губят определена част от своето общество.

Докато гледах филма за концертите на Слави в САЩ, разсъждавах за тънката граница между емиграция и миграция.  В началото на демокрацията много от нас емигрираха. В края на демокрацията много от нас най-вероятно ще мигрират, което обрича държавата на един болезнен, но лесно предвидим за тази географска област финал.

Реших, че не си заслужава да обвинявам сегашното управление, за състоянието на постоянна миграция, в която се намира страната, защото този процес тече у нас вече 20 години. Едни управляващи я засилват, други отслабват влиянието и, но никой не е успял да я сведе до минимум.

Страхувам се, че ако страната не стане привлекателно място за младите, то ние сме обречени на обезлюдяване. Историята ще ни отреди място до гърците, траките и всички онези народи енциклопедично изучавани в часовете по история.    

събота, 13 ноември 2010 г.

Газ, мас и ...


През 61 пр.н.е. се провежда триумфално влизане на Помпей в столицата, при което зад колесницата му вървят децата на парфянския, арменския и понтийския царе. Оказани са му нечувани почести както и правото да носи лавров венец и триумфална одежда. След като помирява Помпей и Крас, Цезар, който вече безспорно е първенецът в уж равнопоставената тройка на триумвирата, предлага следните мерки: за известно време Помпей и Крас да са консули, след което Помпей трябва за 5 години да отиде като наместник в Испания, а Крас — в Сирия; Цезар да бъде наместник в Галия 5 години повече от обичайния срок. Помпей обаче не отива в Испания, а остава в Рим под предлога, че има работа в столицата. Разногласията в триумвирата се задълбочават през 54 пр.н.е., когато с помощта на подкупи за консули са избрани двама души от противниковата партия на оптиматите. Помпей поставя кандидатурата си за диктаторска власт за да се справи с анархията. Възползвайки се от безредиците, избухнали при убийството на Клодий (52 пр.н.е.), той е назначен за консул. Помпей прокарва закон срещу подкупите, за правото на наместничество в провинция едва след изтичане на 5 годишния срок от получаването на магистратура. Междувременно, разривът на Помпей с Цезар се задълбочава, особено след смъртта на жената на Помпей — Юлия (53 пр.н.е.). По настояване на оптиматите Помпей, през август 48 пр.н.е. влиза в битка с Цезар при Фарсала и въпреки, че има значителен превес в сили и средства над войските на Цезар, губи битката. Помпей пада духом, напуска войските и се отправя на изток, за да търси там помощ. Пристигайки на о. Лесбос той взима на кораба си жена си Корнелия и по-малкия си син Секст и отплава към Кипър. Там получава пари и заминава за Египет, с надеждата да получи военна подкрепа. Регентите, управляващи Египет от името на Птолемей XIII обаче го убиват, с надеждата да заслужат с това благодарността на Цезар. Пристигналият няколко дена по-късно Цезар получава от царедворците главата и пръстена на врага си.

Путин е у нас! Щял да говори с Бойко 30 минути на 4 очи. Дано не говорят на английски, че...
Както е тръгнало... ще трябва да дойде и Обама. Няма как! Газ и геополитика на 4 очи ми напомнят много за ... Ако трябва да си вадим някакви изводи те са- Набуко-Напук(о)-Сепуко.

събота, 6 ноември 2010 г.

„Човек е човек, когато играе”- Шилер


Предполагам Шилер освен физическите игри е имал предвид и тези в общуването. По тази логика всеки един играе в ежедневието си на всички нива - при общуването със себеподобни.

До момента избягвах да коментирам проявите на К. Георгиева, но момента за това дойде.

Ако трябва да и направя кратка характеристика, то тя е предимно положителна. Жената вдъхва увереност, професионализъм има опит и някой други добри качества. Дори бих казал, че се откроява твърде силно на фона на управляващите.

Тогава защо я коментирам? Ами защото следя от известно време изявите и. 

Тази седмица Георгиева даде интервю за БНТ, където сподели малко фирмена, пардон партийна критика под формата на притчи. Да сe ремонтира покрива докато е време, че тече (което е самата истина). Според нея правителството трябва да побърза, и всички знаем защо.

Зачудих се, от къде дойде тази критика, и защо е насочена единствено към пенсионната, здравната и образователната системи. Според мен реформи трябва да има, при това сериозни и във финансовото министерство, вътрешните работи, отбраната и най-вече в икономиката и енергетиката.

Финансовото министерство се провали многократно за година и половина, като повлече след себе си цялата държава. То е, което събира и разпределя приходите в държавата. А се оказа, че един бюджет не може да вържe. За съжаление системата на министерството затвърдили позицията си на корупционен рай. 

Примери много - от контрабандата до рекет от страна на данъчните. Хубаво е да има финансова дисциплина в приходната част на бюджета, но не е отправена критика към разходната. А там нещата куцат. Помните ли какви суми се плащаха за кетъринг на правителствените самолети? 75 лв. /порцион! Ами нещата не са се променили много, просто смениха доставчика. Магистралите най-вероятно няма да бъдат построени, а вината ще бъде хвърлена върху сегашните изпълнители. Пари няма – действайте! И всеки действа за собствена сметка.

Не чух критика от Георгиева срещу катаджийте, които са се превърнали в символ на 20 лв. Не чух критика срещу полицейския произвол, увеличаването на данъците и обедняването на хората. Сигурно няма и да чуя...щели сме да се оправим бавно...някога.
Мислейки в тази насока, в съзнанието ми изникна максимата – който и каквото да ви говори, в крайна сметка става въпрос за пари. И така се запитах, за какви пари става въпрос? Набуко? Южен поток? Метрото? Магистралите? Пристанищната инфраструктура? Контрабандата? БДЖ? Пенсионните фондове? Здравната реформа? Корупцията? Съдебната система? Липсва градивна критика.

Вместо това: "Ние ще видим и в Европа, и в света промени в регулирането. Неща, които преди 10 години, като всичко беше много добре, изглеждаха невъзможни - да регулираме финансовата система",  Ммм да, цялата работата е опряла до регулиране. Регулиране във всички сфери! При това в цяла Европа. Имах един много лош превод на това изказване, но ще си го спестя, за по-нататък.
 
"Бяхме отишли много към дерегулиране" – всъщност това понятие е много имагинерно и може да означава всичко. Например, за да регулираме финансите у нас, за да не се нарушават данъчните и търговските закони, за да не се изпират или използват за криминална дейност, парите трябва да се проследяват. Всяка банка може да се задължи даде достъп всички транзакции на службите  – официално, без за целта да е необходимо СРС. 

Регулациите са необходимо условие за успешното функциониране на една правова държава, но употребени предимно в рестриктивен режим те могат да съсипят частната инициатива. Без която пазарната икономика трудно би функционирала. От там и демокрацията (до колкото я има у нас). За да отговарят малките и средни фирми на непрекъснато въвеждащите се регулаторни изисквания е необходимо да инвестират допълнително средства, с каквито най-често те не разполагат. Пресен пример – стандарт „Стара планина”.

От тук нататък, пътят към монополизиране на пазара е отворен за големите финансово независими структури. За това, регулацията трябва да бъде внимателно проучена и анализирана. Крайният ефект от нея не бива да създава предпоставка за фалит на дребния бизнес, защото това ни връща в ерата на комунизма.

Всъщност разсъжденията може да бъдат в много и различни посоки, но мен ме притеснява друго, кого обслужва Георгиева? Доскоро тя безрезервно подкрепяше топ финансист номер едно и компания, а днес има резерви-към „компанията”. От друга страна подкрепя тоталната регулация т.е. намеса на държавата във всички сфери на свободния пазар. И тук идва различието, аз не подкрепям финансовото гуру по никакъв начин, защото го смятам за проводник на чужди интереси.

Всичко това ме кара да мисля, че зад думите на Георгиева стоят интереси на Брюксел, СБ, държавния департамент, но не и тези на обикновения човек, онзи същия, който играе за насъщния си. Същият, който плаща данъците, а в замяна не получава нищо.

Почнах с това, че човек е човек, когато играе. Но е важно да знаем, че тази игра е с особено големи залози. От една страна залогът е целостта на държавата, от друга - бъдещето на нацията. Народ без държава и държава без народ... това май сме го учили по история.

вторник, 2 ноември 2010 г.

Нещо положително

Тази седмица се случиха две неща, които в личен план ме направиха истински щастлив.

Първо кучето ми, което беше парализирано проходи. За което трябва да благодаря на всички, които ми помогнаха, без да пропусна и черната котка, чието подигравателно поведение стимулира основния кучешки инстинкт – преследването.

Второто събитие, което ме споходи е среща със съучениците от основното училище. От завършването до момента не се бяхме събирали, и това направи срещата изключително приятна и интересна.

 Общото между двете събития (освен времето) е и усещането. Усещането за реализирано очакване, за сбъднато желание.