четвъртък, 31 март 2011 г.

Първи впечатления


 Обещах на Славунчо, че ще пусна снимки на разсада, ако стане нещо от него. Спазвам обещанието си и ви представям – репичките. 

неделя, 27 март 2011 г.

Правителството може да намали акциза върху горивата, въпроса е, желае ли?


С този въпрос си легнах вчера, а днес разрових. Според премиера не сме в състояние да намалим акциза, защото има ограничение от минимална ставка на горивата, валидна на територията на ЕС. Да, това е така. И е подробно описано в  Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година, чл.4,5,8,9,10,14,15,28.
Но като един надежден скептик реших, че въпреки това, винаги може да се стигне до определен резултат, стига да има желание от съответната страна. И така, отворих EXCISE DUTY TABLES Part II – Energy products and Electricity, където са описани акцизните стоки и минималният акциз, под който държавите не бива да ги облагат. 
Естествено ставката за акциз върху петролните продукти използвана у нас е на прага на минимума, или ако трябва да сме съвсем точни с 4,02 евро над границата от 359 веро/1000л.

 В интерес на истината реших, че ние сме на последно място в ЕС по размер на налога.  Оказа се, че греша. Ставката в Кипър е равна на минимума-359 евро/1000л., (стандарта там е висок), а цената на горивата е малко над 1 евро.

Пресметнах, че ако и ние минем на минималната ставка за ЕС, намалението на цената за крайният потребител може да достигне 0,04 евро/10 л.  Не е много, но все пак е нещо.
Решение за намаляване на акциза, би показало елементарна загриженост към хората от страна на правителството. Но вместо това то започна да сключва неясни споразумения с производителя и вносителите на горива. Хората заподозряха пазара в картелно споразумение, при това съвсем основателно.
Необяснимо остана за мен как така в Австрия продават горивото на цена между 1,41-1,58 евро, при положение, че акциза им е минимум с 119 евро/1000л. по-висок и максимум - с 152 евро/1000 л. , ДДС им, е като нашето 20% и нямат излаз на море , където да разтоварват танкери? В Германия ставката за акциз, в зависимост от вида на горивото е от 654,50 евро/1000л. до 669,80евро/1000л. и ДДС 19%.





събота, 26 март 2011 г.

PRотести


Ако има нещо сигурно в тоз свят, това са данъците и смъртта. Това не е моя мисъл, но констатацията е абсолютно вярна. Ако прибавим към това и максимата, че няма нищо ново под слънцето, автоматично в съзнанието ми възниква въпроса, за какво се борят всички  протестиращи? Да свалят режима? Само толкова? А след това?

Извинявам се за вулгарното сравнение, но протестите ми приличат на нещо средно между концерт на Мадона  и финала на Шампионска лига. Протестиращи скандират някакво послание без ясна ориентация за постигането му. Повечето може и да са само зяпачи, запечатващи доказателство за съпричастност върху мобилните си телефони.  В Бенгази стрелят във въздуха и ходят безцелно напред-назад. Поне с това впечатление оставам от кадрите по Ал Джазира. Същото е и след мач между Левски и ЦСКА, но без пистолетите.  

Свобода, демокрация, равенство, справедливост? В тази част на света? Много въпроси изникват в съзнанието ми, но отговорите се губят. Може ли либиеца (или някой - от друга националност) ще разбули лицето на жена си? Или ще даде на новороденото правото на избор да се обреже само-когато порасне?

Гледам по телевизията протестите в Сирия и виждам, че равенство няма. Първо вървят мъжете, а след тях се вижда колона от черни фереджета.  Справедливо ли е това? Не знам. Но оставам с впечатлението, че който и да дойде след настоящите диктатори, няма да бъде по-различен. Справедливост? Това е просто една химера.

Миража на демокрацията ще потъне в праха на хаоса, вендетата, политическите и религиозни борби. Религиозни? Казах в началото, че няма нищо ново под слънцето и за това съм склонен да приема донякъде определението на Кадафи за „кръстоносен поход“.  

Една от причините за кръстоносните походи е изцяло икономическа. По това време населението в Европа се увеличава значително и трудно се изхранва. Появяват се крадци, мародери и лидерите предприемат религиозен поход, който обаче носи дивиденти. Един път от завземането на градовете, втори път от таксите събирани от поклонници и  не на последно място от увеличеният търговски обмен.

Не случайно всеки опит за външна намеса е посрещан с еднакво неодобрение, както от управниците, така и от протестиращите. Но без намеса протеста е обречен (може би с едно-две изключения). И все пак хората търсят промяна. Въпроса който ме вълнува е, колко дълбока промяна търсят?  

понеделник, 21 март 2011 г.

За картофи може, за крави още не!

Неделното интервю с премиера беше меко казано емблематично. От него разбрах, че не трябва да си купуваме картофи, а да си ги садим в къщи. Който няма двор, може да ги бодне на балкона или на покрива. Поредната доза шизофренична лудост не ми подейства ободряващо, дори не се смях. Жалко, че интервюто беше късо, иначе можеше да разберем как трябва да отглеждаме крави и прасета в къщи.

Той каза и други неща, от които най-категорично ми се стори, че ще строи АЕЦ Белене - без пари?! И все се чудя кой е този инвеститор, готов да хвърли няколко милиарда, от които печалбата ще му бъде само 49% от общата, но както и да е. Ясно е, че в крайна сметка обикновените потребители ще плащат „безплатния“ масраф, но за друго ми беше думата, за картофите.

Отдавна бях решил да експериментирам какво мога да отгледам на балкона и поста на Славунчо ми подейства като катализатор. Не смятам да се изхранвам, само искам да усетя някой позабравени вкусове на свежо, прясно и без нитрати. И така приех присърце партийното поръчение на вожда и засадих няколко саксии с различни семена, полях ги и започвам да чакам. За резултата ще ви държа в течение.







събота, 19 март 2011 г.

Пак ни пуснаха по пързалката



Странно, но никой не репликира министъра, дори директора на Агенция Митници. А някой трябваше да каже, защо има увеличение на приходите от акциз и ДДС, за първото тримесечие на 2011 спрямо същият период на предходната година?

В края на 2010г. се изписа много за това как фирмите вносители и производители на цигари се презапасяват. Всъщност презапасяването стана традиционно, за периода от 2007 до 2010г. Фирмите (вносители и производители) се запасяват с толкова цигари в края на годината, колкото предполагат, че ще продадат в първите три месеца на следващата година.

През ноември и декември те закупуват бандероли, внасят или произвеждат цигари, плащат акциза и ги складират. Запасяването, е с цел избягване на новия акциз, влизащ в сила от всяка нова година (с изключение на 2011).

Поради тази причина акциза, който фирмите плащат за складираните цигари би трябвало да влиза в баланса на бюджета-за периода, в който са пуснати за свободно потребление. Тъй като за 2011г. няма увеличение на акциза на цигарите, фирмите не се запасяват през последните два месеца на 2010г., а внасят цигарите ( или ги произвеждат) през 2011.

От тук идва и „по-голямата“ събираемост, с която министъра се хвали. Това може да бъде лесно проверено като се види какъв е спада на приходите от акциз на цигари за ноември и декември 2010г. спрямо същият период на 2009г.  

Резултатите изнесени от министъра са подвеждащи и интерпретирани през призмата на числата, а не през призмата на пазарните тенденции. Казано с прости думи: ментат ни - както им изнася. Няма увеличение, просто има регулярни доставки, които традиционно са били осъществявани през последните два месеца на предходните години.

сряда, 16 март 2011 г.

Одобрявате ли управлението на ГЕРБ?


За близо пет месеца, от както публикувах първите резултати от скромната ми анкета, резултатите са почти идентични с предходните.
ДА - 26.77% (53 votes)
НЕ - 73.23% (145 votes)
Днес съм подготвил друга анкета - кого бихте пратили в затвора?



Кого бихте пратили в затвора?

понеделник, 14 март 2011 г.

Инфраструктура

Преди време писах за някой от проблемите на столицата. Част от тях визираха чистотата на инфраструктурата около стадион Славия. Тогава споменах, че коритото на минаващата покрай стадиона река се бетонира, на което всеки нормален човек ще каже – евала!



Но сами разбирате, че само с добро намерение не се върши работа. Загледах се и в детайлите, а според мен те са най важни. Ако зависи от мен, не бих приел такъв обект.

П.П. Ако така се строят и магистралите, след 5 години ще ги ремонтираме като новия околовръстен път миналата година.

неделя, 6 март 2011 г.

След Кадафи

В последно време осъзнах, че не мога да взема отношение по всички вътрешни въпроси, които ме вълнуват. Не виждам смисъл да пиша за случващото се у нас, защото смятам действията на правителството за грешни - в повечето случай. Може би съм предубеден, но смятам, че родните управляващи са компрометирани. От тази гледна точка, каквото и да кажат или направят властимащите то няма да е правилно – поне за мен.

Мисля си, какво ме задържа в къщи и все още не съм на улицата за да протестирам? Може би и други хора си задават този въпрос. Повечето хора са наясно с проблемите и отправят своите послания където могат, но явно напразно. Цялата работа прилича на лафа – кучето си лае, кервана си върви.

Последните две седмици следя ситуацията в Либия и отношението на хората към случващото се там. Очевидно е трудно да бъдат обяснени процесите на протест, които заливат близкият изток и северна Африка. Протестите започват, спонтанно - от нищото, но водят след себе си множество жертви и на практика едно по-неясно бъдеще.

Добре де, но все пак хората имат право да приемат или отхвърлят всяко едно управление. Да, така е! Въпроса е, какво се случва после? Кой организира и контролира протеста? Какви са крайните му цели? Цялата тази енергия няма ли да се претопи в стари догми и модели на управление?

От коментарите под новините виждам оформянето на следното мнение “американците са виновни за бунтовете, но най-вероятно ислямистите ще вземат превес в тази част на света“.Ако трябва да обобщя, всички са срещу Кадафи & Ко, симпатизират на протестиращите, но до петъчната молитва. После идва ред на обобщението как „чалмите“ само стрелят във въздуха и се показват по телевизията.

Според мен това не е така, поне в началото на протестите, но дори да е вярно горното, това с нищо не променя 2 факта:

-има недоволство срещу управлението;

-управлението е готово с действията си да засили общественото недоволство, но не и да сдаде властта.

Може би проблемите в тези страни са много повече, но те не се различават съществено от проблемите в половината свят (в т.ч. и у нас). Дори си мисля, че в някой средно африкански страни има много по-солидни причини за протест.

Всъщност аз не разглеждам протестите в Либия като частен и изолиран случай. Там хората стигнаха почти до гражданска война, но освен призивите за оттегляне на Кадафи аз не виждам някаква ясно изразена алтернатива която да замести режима. Липсват ясни (за мен поне) послания.

В контекста на родната действителност, смея да твърдя, че ситуацията в България е сходна. Има недоволство, но то е разнопосочно и няма крайна цел. Сигурно когато се появи цел, хората ще излязат на улицата. Но дали това е достатъчно за реална промяна? Едва ли.

За реална промяна е необходима концепция, програма и най-вече организация. До колко една концепция е успешна, само времето може да покаже. Моделите които следваме са неустойчиви, за това има определена цикличност в подобни народни недоволства. В нета има хора, дори организации, осмислили горната необходимост, но въпреки подкрепата те нямат масовост.

Революцията, като процес на отхвърляне на едно еднолично управление, е достатъчно добре познат на нашето поколение от годините на комунизма. Всички сме чели „Клетниците“ и слушали до болка призива „свобода и равенство“, но все пак като чели в днешните събития нещо липсва. Според мен липсва смисълът. Хората се борят срещу един или друг режим, но липсва алтернатива? Какъв е идеала, въз основа на който ще построят основите на едно вече „свободно“ общество? Това ме вълнува.

Идеал ли написах!? Този Феникс се ражда от утопичната прах на всеки сто години. Понятието свобода е имагинерна величина и много може да се спори дали някой някога е бил истински свободен, но нищо не пречи на хората да се стремят към нея. Все пак живота е кратък и всеки иска да го осмисли по един или друг начин. Но не бива да забравяме, че ние живеем в зависимост от нуждите си, а те струват пари!

Кадафи е бита карта, дори някак си да остане на власт то няма да е за дълго. След него ще има демокрация, глобализация и т.н., но това което ще дойде надали ще бъде онова, за което хората сега дават живота си. Свободен човек е този, който може да живее и отиде където желае, без да бъде финансово ангажиран за това.

София преди 80 години