събота, 14 септември 2013 г.

Имало едно време…

Имало е едно време, има и сега, а със сигурност ще има и за в бъдеще – идиоти. Със сигурност и аз съм един от тях. Не мога да цитирам Фройд или да интерпретирам различните нюанси, но в личната ми класация идиотите се делят на три основни вида - агресивни, пасивни и идеалисти. Няма да се квалифицирам, защото това е работа на последователите на Фройд, пък и ще се получи конфликт на интереси. Но мога да квалифицирам, дори и да срещна критика.
 От изборите насам, наблюдавам как си взаимодействат трите вида. Агресивните са едновременно в управлението и опозицията, двете групи плащат на сходни подвидове и се опитват да убедят  втори и трети вид, че няма място сред тях. Вторият вид гледа сеира по телевизията, псува първи вид и се възмущава от третия. Третият вид обикаля в кръг и не навижда първи и втори вид. Какво е общото между трите вида? Само ареала на обитание! Винаги съм се питал, какво може да обедини трите вида? Отговора до който стигам е, четвърти вид идиоти. При появата му, първите три може и да се обединят  за нещо смислено.
 Обичам историята, защото колкото повече я опознавам, толкова повече разбирам, че няма нищо ново под слънцето. Интриги, война, мир, разцвет, упадък, както на държавно, така и на международно ниво. Цикъл бе, идиот! Би казал някой индианец, и няма да е далече от истината. Истината? Тя е въпрос на гледна точка. За мен, истината в настоящата ситуация е – оставка! За други не. Коя истина ще победи? Мисля, че няма  голямо значение, все пак повечето сме идиоти.