неделя, 22 юни 2014 г.

Държавата, това си ти-помогни!

Не че не искам, не че не мога, а просто няма кога да седна да пиша. Докато седна да пиша и трябва да сменя темата, на дневен ред е нещо ново.
От както ГЕРБ влезнаха през 2009г. във властта, имам чувството, че държавата е едно голямо влакче на ужасите, което само набира скорост. Непрекъснато се случват значими за мен неща, които вече нямам време да анализирам, камо ли да ги опиша. За това повече чета.
В историята остават само победителите! Никъде няма да прочетете нещо хубаво за победените и пострадалите, ако те не са от страната на победителите. Те могат да носят само срама от поражението и съпътстващите това негативи. В този ред на мисли, мога да кажа – до тук ТЕ са победителите! Кои са ТЕ? Ами това са всички родни приказни герой… тиквата, мишока, мустака, прасчо, болния, даскала, цацата и с цел да не обидя някой, като го пропусна, ще добавя и всички знайни и незнайни прякори, чиято цел в живота е само една – как да откраднат от държавата и нейните граждани възможно най-много. Да, ТЕ победиха! Честно казано, вече не ме интересува, #КОЙ на кого е взел банката, как държавата се превърна в АД (акционерно дружество), защо никой не ме пита искам ли тръба или не? КОЙ ме представлява реално? До колко имам нужда от държавата, и с какво тя ми помага? Въпросите са много, но отговорите обаче липсват. Всъщност, част от отговорите пристигнаха сами, жалко че бяха съпроводени от потоп, който взе много невинни жертви. Един познат каза, трябваше да продължи да вали, за да може водата да отнесе всичко, на което политиците робуват. Не се съгласих, у нас няма Ной, никой не строи ковчег за оцеляване, следователно нищо няма да оцелее. Тук ковчезите са само еднопосочен билет, а производството им, е единствения бизнес с двуцифрен процентен ръст на годишна база. Изчезваме и без потоп, кой през Т2, кой по друг начин, нацията се топи. На думи всички знаят, какво трябва да се направи за да оправят държавата, на практика се появяват само лешояди с нови прякори и имена.
Повода да пиша днес, е резултата от действията на държавата и нейните институции, за потушаване на бедствието във Варна, Добрич и Велико Търново. Аз бях на следващият ден във Велико Търново и реката беше огромна. Щетите от нея също. Приятели от Варна и Добрич изпращаха информация за това, от какво имат нужда и как да се помогне. Държавата? За мен, тя беше безмълвен страничен наблюдател. Няма нужда да анализирам думите на политиците, те са срам за всички нас, но мога да анализирам действията на институциите. Смело мога да заявя, че помощта извън камерите на телевизиите беше осигурена от доброволци. Знайни и незнайни хора, съпричастни към трагедията на пострадалите просто помогнаха, без камери, без пи ар и задни мисли. Те направиха много повече отколкото цялата администрация накуп. В този момент се питам, за какво ми е държавата? Питате се и вие, нали?
В заключение, тъй като времето ми за писане изтече, искам да изразя своето уважение и благодарност към всички доброволци и хора, помогнали на пострадалите и бедстващите от наводнението. Също така, ще отправя апел към всички - държавата, това си ти – помогни!