Блогът на Eмо

Реклами

2012-01-27T22:33:00.000+02:00

Една реклама ми се наби в главата и от една седмица се каняда открия изпълнителя на песента от рекламния клип на Хайникен. Много мидопадна стила. Учудващо (поне за мен) песента не е на китайски изпълнител. Името и е „JaanPehechaan Ho“ на Mohammed Rafi.

За снега и хората

2012-01-22T12:30:00.000+02:00

Напоследък чета, че гражданитенямат отношение към обществените проблеми. Дори наскоро един банкер обяви, чекоментиращите са едва ли не предимно хейтъри, скоето ги принизи на нивото на кварталните клюкари. Явно за него това са хора без принос в обществото,клюкари, стадо от всезнайковци, за които е важно да посочат и одумват някаквазлободневна тема.

Сигурно аз съм един от тях.Винаги намирам причина да посоча проблемите, както в държавният апарат, така иизвън него. Моята цел обаче е друга, с поставянето на проблемите аз търсяобобществена подкрепа и респективно промяна в отношението както на обществото,така и на държавния апарат, който по мое скромно мнение е неефективен прирешаването на обществените проблеми, дори бих казал, че не се вълнува от тях.

Няма да питам дали въпросния „банкер“вчера е почистил пред дома си, или не. Просто ще споделя своето отношениеи важните за мен неща. Вчера се разхождах. Много обичамда вървя по неотъпкания сняг. Безцелната разходка ме отведе до една градинка вкоято един джип с гребло отпред семъчеше да почисти алеите. Хитро, помислих си, но неефективно, ако температуритепаднат това ще бъде перфектната пързалка.

Размишлявайки над видяното стигнахдо един блок, пред който възрастен човек се мъчеше да почисти падналия сняг.Нещо ме накара да се намеся, дали защото човека едвам вдигаше лопатата или порадинякаква друга причина, не знам. Но се почувствах отговорен и му поисках лопатата.Изчистих снега и видях, че това е от полза за хората, които минават. Огледах се наоколо и открих, че предостаналите блокове също е почистено.

Продължих разходката си понататък. Тя беше придружена от няколко падания, защото тротоарите, които саангажимент на общината не бяха почистени. Държавата за пореден път беше „изненадана“от снега. Основното, върху което си мислех по обратния път беше – аз хейтър лисъм или лукова глава?

Аман от тояги!

2012-01-18T20:04:00.001+02:00

Въпреки, че не свалям филми, музика,програми (противник съм на пиратството) и ползвам лицензиран софтуер, смятам, че ограниченията предвидени в SOPA няма дадоведат до търсения ефект в интернетпространството. Пример за това саторентите. Както казват хората - в живота празно няма! Всяко ограничение на придобити свободи водидо противодействие, а хората са доказано изобретателни в стремежа си дазаобикалят ограниченията. Наскоро Иран обяви намерението си да изгради собственаинтернет мрежа. Това е пример, че не всички са съгласни с монопола върху информацията. Предполагам, ако закона бъде приет, ще се появят и други мрежи,които да конкурират монопола на глобалната. Може да се свържат в мрежа отмрежи и какво ли още не. Сигурно ще отнеме известно време, но кой знае, това може даокаже положителен ефект върху интернет бизнеса и световнатаикономика като цяло. Но понеже последното, е плод единствено на някой мой спонтаннимисли, то аз съм против всякакви сопи, геги и тояги.

Грешка в превода

2012-01-14T12:15:00.000+02:00

По случая с отвлеченото и убито момиче, премиера каза, че несме го разбрали. Аз мисля, че го разбрахме. Разбрахме го, още когато стоеше на първото пленарнозаседание на настоящият парламент и самовлюбено се величаеше.

А, може и да е прав!Не сме разбрали само, до какви галактически величини може да достигне болното самосъзнание.

Аз съм идиот

2012-01-09T22:48:00.000+02:00

Няма как да не стигна до тазиконстатация. От два дни от екрана слушам коментари, за причините довели до извънреднатазимна обстановка. В резултат на които започнах да осъзнавам, че или нищо незнам или съм идиот.

Да започна с „изненадващият“снеговалеж. Просто не разбирам, как може времето да си позволи подобнаизненада, а синоптиците да не я предвидят?

По някоя от телевизиите някакъв „капацитет“сподели, че причината за задръстванията по магистралата са летните гуми накамионите! А пък аз си мислех, че гумите на камионите се различават единственопо шарката?

Чуждите камиони нямали вериги загумите! Аз пък си мислех, че в останалите страни от ЕС те са забранени, защото развалят пътната настилка.

Телефон 112 не работи, защотоспрял тока на клетките! Да му се невиди, тия мобилни оператори защо купуватгенератори за отдалечените клетки? И защо с други телефони връзката е възможна?

Освободиха ръководството напътната агенция! Мъдро, а защо не спрат плащанията към подизпълнителите?Договора не го позволява или какво?

Сигурно мога да дам още примери,но не това е главното. Главното е, че аз имам грешни представи за живота,следователно съм идиот.

Зима

2012-01-07T14:14:00.001+02:00

Лондон

2011-12-30T01:11:00.001+02:00

По коледа стават чудеса. Едно оттях споходи и моя милост. Получих неочакван подарък – пътуване до Лондон. Безангажименти, без предварителен план и без никаква идея какво да правя там. Първоначално мислех да опиша всичкизабележителности, които посетих , но после размислих. Реших да покажа снимки, ате са достатъчно красноречиви. Да, има какво да се сподели, но при доброжелание всеки може да открие достатъчно информация в нета.

Мога спокойно да кажа, чеочакванията ми се покриха. Англия е страна с традиции и богата история. Разбирасе, като във всяка развита страна, контрастите изпъкват силно. Какво мевпечатли най-много? Трудно е да се каже. Може би реда. Буквално на два пъти видях жертви на насилие,отцепени райони от полицията. Погледнато отстрани изглеждаше като заснеманетона епизод от криминален филм. Но така беше само на пръв поглед. За 12 часа бяхаарестувани 11 заподозрени. Толкова за реда.

Хората идващи от бившите колонииса интегрирани в голяма степен, а това показва, че въпреки разликите повечетоот тях имат своето мястото в страната. Харесаха ми ребрата, бирата на коятотака и не запомних името. Хареса ми всичко. Имаше неща, които не ми допаднаха,но те са незначителни. Искам да си призная нещо, за което винаги съм ималгрешна представа. Дясното движение! Замислено е блестящо! Осъзнае ли човеклогиката няма грешка. Сградите са проектиранитака, че хората да не се блъскат. Разбира се ако спазват правилото.

Винаги съм предпочитал да вървяпеша, но човек бързо се осъзнава. Такситата са скъпи, ползвате метрото. Няма какда се объркате.

Музеите са огромни, но сизаслужава да ги видите. Бих препоръчалмузея на естествената история, бяхвпечатлен. Струва си да видите и музея на мадам Тюсо,ще се забавлявате. Тауъра, Уестминстърското абатство, Бъкингами т.н. Струва си да посетите града, и както казах в началото - има какво давидите.

Весели празници !

2011-12-24T11:13:00.001+02:00

Има едно нещо, без което празника е немислим (поне за мен) –коледната питка.

Необходими продукти:

1кг.брашно, 2 яйца,1 с.л.захар, 1 с.л. сол, олио-2 с.л., 1кисело мляко и една мая.

Продуктите се омесват и готовото тесто се оставя да втаса.После аз го разделям на по-малки топчета съобразно броя на гостите. Разточвам топчетатана фитли и ги връзвам на възел. Подреждам отделните питки в тавата за печене инамазвам с един жълтък. Пече се в загрята печка на 200 градуса. После ще добавя и снимки:) Не мога да и кача тук, но ги пуснах в +

Весели празници на всички!

А, ако бях постъпил по друг начин?

2011-12-21T07:00:00.048+02:00

Преди години помогнах (до колкотоможех) на едно момче да спре наркотиците. Но заслугата за крайният резултат си беше изцяло негова. Лечението му беше успешно. Първоначалноми беше сърдит, но сега е осъзнат и реализиран член на обществото, дори мисля, че е благодарен.В неговия случай имаше шанс и предпоставки за успех.

В последно време много се изписаза подпалените коли и хората които стоят зад вандалските прояви. Признавамси, в началото и аз имах някой необосновани подозрения, но не се задълбочавах впроблема, защото колата ми беше унищожена наскоро не от палеж, а от движещ се насрещa автомобил. Оцелях и не обръщах вниманиепо темата докато не видях снимката на един от заподозрените. Познах човека, и някак си не учудих, че евъзможно да бъде виновен. Умишлено няма да спомена името му, защото написаното по-долу се отнася не толкова до него, колкото домен.

Когато се запознахме преди години той беше плах младеж, който и не изпъкваше с нещо особено. Изглеждаше кротък,разполагаше със средства, но и със сериозен проблем. Пиеше. Трябваше да работим за няколко месеца заедно, но аз се занимавах повече с това да го издирвам сутрин и да сепритеснявам дали изпращайки го по задачи, ще се върне невредим…и в трезвосъстояние. Мисля, че имаше желание да бъде полицай или се вживяваше в някаквироли. Беше си купил идентична на някой служби кола, дори и беше сложил синялампа. Знаеше, че е незаконно, но явнотова не го притесняваше. Имаше на кого да разчита, беше хазартен и вярвашев късмета си. Проблемите сезадълбочаваха и се наложи лечение. Говорех с него, търсех правилния подход ипричините, но проблемите не намаляваха. При него те бяха много и силно разнообразни.Ефекта от беседите ни беше краткосрочен – траеше по два-три дни.

Частния бизнес търси определенирезултати и ако те не бъдат постигнати обикновено се търси причината… В последниятни разговор, след близо седмица отсъствие от негова страна, го поставих предизбора – работата или свободата да прави каквото иска. Избра второто. Разделихмесе и повече не съм го виждал. Днес, снимката от телевизора върна спомените ми затова затворено в себе си и обременено момче, заедно с мисълта, че можеше да направя още нещо за него…

Можеше ли да се промени, да стане друг човек? Човек без проблеми и пороци… Незнам.Връщам се към новините и профила на подпалвачите и си мисля, че това са хора нагоре долу една и съща възраст, може би криминално проявени и т.н. Предполагам, че са със сходна съдба и проблеми. Питам се, щях ли да пиша този пост, ако всеки, който е бил в подобно положение, е подходил по друг начин стези хора? Замислям се, каква е ролята на всеки един в обществото,и до колко влияем на средата в която живеем, въпреки добрите намерения и правилни решения?

рейтинг

2011-12-13T00:57:00.003+02:00

Вначалото на тази седмица Mudi’s съобщинещо, с което лично аз не съм съгласен:

"Продължаващият положителен растеж,както и фискалните мерки ще помогнат на България да остане една от малкотострани с нисък дълг в Европа"

Несъм съгласен поради една единствена причина – липсват ефективни фискални мерки.Всъщност липсват и други неща, за които смятам да отделя малко повече време внастоящият пост.

Положителниятрастеж е сбор от фактори, които допринасят за развитието на една икономика. Частот тези фактори са финансова стабилност, данъчни облекчения, инфраструктура, политическапредвидимост, добро правораздаване, адекватен държавен апарат, образованост нанаселението, професионална подготовка иоще много други. Когато говорим за положителен растеж, трябва да имаме предвидсамо едно – той се дължи на разликата между заплащането у нас и цената на трудаи материалите в страните, за които се изнася продукцията ни. Когато потреблениетоспадне и цената на труда в страната вносител достигне нивата на производителя,последния спира своя растеж.

Обикновеноизносителите търсят балансиращи пазари, скоито може компенсират основния, но товадруга тема. В настоящето писание смятам да изложа доводите си относно изразенотопо-горе несъгласие.

Първо,бюджета за 2012 копира предходния, с някой малки изменения. Второ, положителниярастеж се дължи на износа на зърнени култури, а не толкова на реално производствона машини и готови продукти. Трето, у нас не се проведе финансова и бюджетна реформа.Четвърто, корупцията доминира в икономиката,а това определено я прави неконкурентна. Пето, фирмите фалират все по-бързо. Шесто,липсва евтин кредитен инструмент, независимо от „добрия“ рейтинг на страната.

Сигурносъм пропуснал много фактори, но смятам да се задълбоча върху един от тях, койтолично за мен е много важен – сивата икономика и корупцията. Някой ще каже, че товаса два отделни фактора, но аз не ги деля, защото те вървят винаги заедно.

Итака, ако някой има съмнение ще кажа, че един от основните инструменти насивата икономика е контрабандата на цигари. Причината е в размера на акциза –минимум 3 лв./кутия, който сивата икономика икономисва. Не плащат също такаДДС, данък печалба и т.н. Организацията на канал за внос на цигари,винаги е била осъществявана с протекцията на управляващата партия презпоследните 50 години. Преди демокрацията това е бил начин за набавяне на валутаи финансиране на някой дейности на ДС. Към днешна дата, каналите са финансов източникза партийните каси, предизборните кампании и...

Случвасе да видим в медиите, че митницата е задържала микробус, камион или контейнерс цигари, но никога не виждаме какво се случва след това. От тук започна моетонедоверие в прогнозата на Modi’s,защото настоящето управление дойде на власт с обещанието да премахне контрабандата,а това както повечето от нас виждат не се случи.

Могада дам множество линкове за заловени контрабандни цигари, но е достатъчно човекда посети сайта на Агенция митници, за да установи колко „добре“ се справя ведомството.Има множество акции, главно срещу квартални дилъри, но те не постигат търсениятефект. Причината е, че никой не разработва организаторите на каналите, а самоонези самосиндикални играчи, които не са си платили - където трябва. За да небъда голословен, ще цитирам част от случаите на заловени контрабандни цигари,завършили с ~~присъда~~ споразумение.

Беленскирайонен съд – IIIнаказателен съставразглежда НОХД 192/2011г. Общо заловеното количество цигарибез бандерол възлиза на 8510 кутии (17мастер бокса). Забележете – по делото няма причинени имуществени вреди! По чл.381, ал.5, т.2 НПК се определя присъда от година и шест месеца – лишаване отсвобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за срокот 3 години и 6 месеца. По чл.381, ал.5, т.6 НПК кутиите се изземват в полза надържавата, а обвиняемият следва дазаплати направените разноски по досъдебно производство в размер на 80лв. В тозислучай държавата е ощетена минимум с 25530 лв. акциз.

Обвиняемитеот Стражица, е постигнал споразумение по наказателно дело 344/2011г., в което И.Г.И.и Д.Т.И. се признават за виновни, за притежание на 1400 кутии цигари без бандерол и 72 л. ракия, всичко на обща стойност8225 лв. На основание чл.234 ал.1, чл.20 ал.2 от НК, чл.55, ал.1, т.1, чл. 55, ал.2, чл. 54 и чл. 36 от НК,подсъдимите са съгласни да им бъде наложенонаказание – 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, а.1 от НКподсъдимите са съгласни изпълнението нанаказанието да бъде отложено за срок от 3 години! На основание чл. 189,ал.3 от НПК подсъдимите са съгласни дазаплатят направените по делото разходи в размер на 61 лв. в полза на ГОРС и по5 лв. (общо 10лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. В тозислучай държавата е ощетена с минимум 4200лв. акциз.

Русенскиятокръжен съд е публикувал споразумение по наказателно дело 2387/2011г. Където наоснование чл. 381, ал. 5 от НПК определя за двамата обвиняеми за притежание на 1100 кутии цигари без бандерол следното:На основание чл. 234 ал. 1 от НК, на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК на Д.А.Х.се определя наказание – лишаване от свобода за срок от 10 месеца, а на Б.Д.Х.-лишаване от свобода за срок от 8 месеца. Стоката се изземва заедно с автомобил VWGolf Р2425РА в ползана държавата, а двамата подсъдими следва дазаплатят общо 68,18 лв.към републиканският бюджет. В този случай държавата е ощетена минимум с 3300 лв.

Районенсъд в Костенец публикува споразумение по НОХД 255/2011г., според коетообвиняемия В.Л.Й. е съхранявал в дома си196 кутии цигари без бандерол.Всичките на обща стойност 784 лв. Наказанието - на основание чл. 234, ал.1 от НК и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК налага- лишаване от свобода за срок от 6 месеца.На основание чл. 66, ал.1 т НК, изпълнението на наказанието се отлага за срокот 3 години. В случая държавата еощетена с минимум 588 лв. акциз.

Районенсъд гр. Плевен публикува споразумение по дело НОХ 459/2011г. за 60 кутии цигари без бандерол. Наоснование чл. 234, ал.1, чл. 55, ал.1, т.1 от НК на С.Й.К. е наложено наказание – лишаване отсвобода за срок от 3 месеца. На основание чл. 55, ал.3 от НК страните сеспоразумяват да не се налага наказанието предвидено в чл. 234, ал.1 от НК и го заменят с глоба. Държавата е ощетена с 224лв.

Пловдивскиятрайонен съд публикува споразумение по НОХД 1411/2011г., за съхранение на цигарибез бандерол-1792 кутии. На обвиняемият е наложен наказание – лишаване от свобода за срок от 11 месеца. На основание чл. 66 от НК, изпълнението нанаказанието се отлага за срок от 3 години. В случая държавата е ощетена с 5376 лв. акциз.

Запитахсе какво гласят членовете, въз основа на които тези хора вземат решение? Ето гии тях:

НПК

Чл. 55. (1) Обвиняемият има следнитеправа: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основана какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрезизползване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимитеизвлечения; да представя доказателства; да участва в наказателнотопроизводство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен;да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и даима защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване надействия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освенкогато изрично се откаже от това право.

(2) Подсъдимият има право и на последнадума.
Чл. 60. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма данапуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

. Чл. 234. (1) Разследването се извършва и делото сеизпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаженедостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ,бр. 109 от 2008 г.) По искане на прокурора, когато делото представлявафактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може даудължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи тозисрок може да бъде удължаван от главния прокурор или оправомощени от негопрокурори от Върховната касационна прокуратура.
(4) Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет днипреди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, порадикоито разследването не може да приключи в срок, извършените действия поразследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.
(5) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор,може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването сеизвършва по реда на ал. 2 и 3.
(6) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, сепроизнася и по мерките за процесуална принуда.
(7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, непораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползватпред съда при постановяване на присъдата.
(8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменятот прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаитена тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи.
(9) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуалнапринуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник отсъответния първоинстанционен съд.
(10) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, коетоподлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.
(11) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание сопределение, което е окончателно.
НП

Чл. 234. (Отм. -ДВ, бр. 1 от 1991 г., нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр.26 от 2010 г.) Който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъвсе изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шестгодини и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказаниетое лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7, когато деянието:

1. е извършено повторно;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили сепредварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза надържавата.

Цитиранитедела са само част от публикуваните в нета, но аз не видях никъде някое по-мащабнодело. Общо по горните примери невнесеният в хазната акциз възлиза на 33 218 лв., а в момент на икономическакриза, когато правителството се нуждае от средства за попълване на бюджета,съда пропуска възможността да наложи максималният размер на глобата предвиденав закона. Реално, заради лошо правосъдие в хазната не влизат 332 180 лв. –от глоби по горнитеслучай. А между всички тях има няколко общи неща – всички поучават минималниприсъди, липсват глоби и все ще няма нито един излежаващ „присъдата“. Зададохси въпроса – защо? А отговора е, защото тези хора трябва да работят, дагенерират бюджетен излишък и растеж на приходите, естествено – в частна полза.Изброените няколко примера са капка в морето от предлаганите по пазари и тържищанелегално внесени стоки и мисля, че всеки може да си представи мащабите ипропуснатите ползи.

Туклогично възниква въпроса – каква е връзката на горното с писанията на Modi’s? Ами с напредване на кризата,зачестилите фалити, предстоящите плащания по емитираните държавни книжа,намаленото потребление и още много фактори, сегашната намаляваща „устойчивост“е силно застрашена, както от вътрешни, така и от външни фактори. Повод загордост в случая няма. Трябва да се работи в посока на привличане на някойзагубени с времето производства и фирми, които да плащат данъци върху печалбатаси у нас, а това е все по трудно. Наскоро открих, че една от водещите компаниииздава своите фактури от Индонезия, друга от Сингапур, това за мен означавасамо едно – Европа (в частност и ние) влиза в спиралата на финансова нищета.

Безмерни величини

2011-12-11T10:46:00.000+02:00

Някъде бях прочел, че на света има три големи величини.Първите две са времето и пространството, а третата е човешката глупост.

Ниеще от половин-една година говорим, че в конституциите на държавите трябва са севкара 3-процентния дефицит…

„България несе е отказала да влезе в еврозоната, но това ще стане, когато последната сепреустрои по български, заявил още премиерът час преди срещата.“

Да се чуди човек от къде извира това проникновение? Дори ненамирам смисъл да опиша „гениалността“ зад думите.

„По жицата“

2011-12-04T15:00:00.012+02:00

Последната седмица, както и предишните, премина под знака на протестите в Египет, Сирия и останалите конфликтни места по света. У нас също се проведоха протести, за които не смятам да отварям дума. Ако има събитие, за което хората по света са единодушни в мнението си, то това е скандала последвал разкритието, че софтуера на фирма Carrier IQ – дава възможност на компанията да следи всичко което правите на вашия телефон, и е инсталиран без знанието на потребителите, а последните не могат да изключат или деинсталират приложението. Засегнати са потребителите на Андроид и IPhone. Ако Оруел беше жив щеше да каже, аз нали ви казах!

До момента е ясно, че с изключение на един оператор от софтуера са се възползвали повечето фирми доставчици на телефонни услуги и безжичен интернет в САЩ. Програмата знае какво търсите преди сесията ви да стигне до Гугъл, знае всяко ваше действие, дори когато играете офлайн. В последствие изпраща данните пакетно до сървъра. Всички ваши пароли и ценна информация стават достояние на фирмата преди да влезнете в криптирана връзка със съответния сайт. Софтуера е причина за увеличени сметки за интернет, загряване на телефона и източване на батерията. Трафичните данни на потребителите, обажданията и цялата информация съхранявана в телефоните им става достояние на сървърите на Carrier IQ, без потребителите имат ни най-малка идея за това.

Снимки-Carrier IQ

Не е ясно, защо самите телефонни компании не съхраняват данните, а позволяват на трета страна да ги записва и използва. Няма отгвор на въпроса, какво получава Carrier IQ срещу това. До този момент няма данни, дали българските оператори използват приложението или подобен на него продукт, но лично аз смятам, че прихода от анализа на трафичните данни е прекалено апетитен, както за операторите, така и за службите за сигурност.

Скандала определено ще промени начина по който телефонните компании използват 90;рафичните данни на клиентите, а най-вероятно ще доведе до спад в продажбите на споменатите операционнни системи. За хората използващи Андроид мога да предложа диагностичен софтуер, чрез който да проверят дали имат инсталирано приложение.

Подобни системи има за всички видове телефони, компютри и операционни системи. Важно е хората да са запознати, за да знаят дали да споделят нещо в нета, на телфона или не. И дали то е на сигурно място в устройствата. Това, което мога да кажа е, че най-сигурния начин да намалите достъпа до чувствителна информацията за вас, е като не я държите на устройства с достъп до интернет.

По пистата

2011-11-28T07:00:00.002+02:00

Една от разликите между комунизмаи капитализма, беше че първата система работеше планово. За една петилеткатрябваше да се произведе двойно повече и по този начин се отчиташе ръст. Капитализмабеше издигнал в култ свободното предприемачество и възможността всеки да произвеждаи продава. Комунизма изключваше свободната инициатива. Това бяха част от идеологическите„разлики“ между двете системи. Сега ще спомена приликите. Няма система която дане работи по някакъв план. Няма система, която да работи ефективно, ако индивида не е заинтересован (под някакваформа) от крайния резултат. Днес мога да кажа едно - глобализацията убивапредприемачеството, а планирането задминава две-три петилетки. За да съммаксимално искрен, ще отбележа, че последното е меродавно, когато пазаритевървят нагоре.

До преди пет години не съм сипредставял, че ще стигна до следната констатация: капитализма е двойно по неефективен!За първи път се замислих преди много време, но наскоро, след разговор с един отбившите директори на БГ Балкан затвърдих това усещане. Човека има доста голямопит в областта на транспорта и мисля, че си заслужава да пресъздам част отразговора, като не се ангажирам с достоверността на данните, защото не съмсигурен дали те могат да бъдат реално проверени, но мисля, че има върху каквода се замислим.

От 1982 до 1987 в БГА работят около13 000 човека*, в т.ч. всички дружества, които до 1997 се отделят катосамостоятелни юридически лица. До този момент дружеството е на ръба наоцеляването, независимо от големия трафик на карго и пътници, генериран полиния на СИВ и „братските“ социалистически страни. Проблемите на авиокомпаниятаидват по четири основни направления:

- Първо заради големия брой безсмислени партийниназначения, в т.ч. и такива от страна разузнаване, вътрешно министерство и т.н.

- Второ, множество безотчетни пътувания и привилегии на държавния апарат.

- Трето, до натрупването на значителни загуби,липсва пазарен механизъм, за определяне на цената на билетите.

- Четвърто, кражби от страна на служителите вкомпанията.

Толкова за комунизма. Няма данавлизам в темата за типичните „демократични“ практики, чрез които всяко правителствов последните 22 години ощетява фирмата, не това е темата. Смятам да спра сразказа до тук. Ще споделя само изводите до които стигам:

30 години по късно и 15 следфалита на предприятието, в него работят около 20 000** души. Повечетолетища са отделни дружества и някой централизирани през комунизма длъжности седублират в новите структури. А трафика на компанията е почти същият. Тук най-вероятноще бъда упрекнат, че не отчитам увеличения брой туристи, които посещаватстраната през последните 10 години. Напротив! Отчитам го, но този трафик не ена БГА Балкан. Той е на няколко компании извършващи чартърни полети.

Независимо от „смяната“ на системата, назначенията пак са политически,кадрово необосновани и неефективни. Зад всяко политическо или роднинско назначение,стои друго такова, което трябва да върши работата на парашутистите. Ще дампример с РВД. Щата там е толкова раздут, че сигурно зад всеки диспечер стои поедин чистач, администратор или счетоводител. Подобно е състоянието и в другите структурина бившата авиокомпания. Резултата? Относително високи общи разходи за ФРЗ,ниска ефективност на персонала, раздут щат и стремеж на служителите къмкорупционни сделки чрез обществени поръчки.

Все по-често се случват грешки,породени от некомпетентност, което е характерно за парашутните назначения. Цецкаи компания не излетяха за Индия! Това е един пресен случай, за който се вдигнамного шум, и е показателен за организираният хаос, който цари там. Открит ли е виновника? Наказан и е? Аз поне несъм чул. Няма как да накажеш някой, койтоси назначил да дреме във ВИП-а. Все пак там са назначени роднина – милиционер-роднина…

Но както и да е, темата е друга. Моят„извод“ за „пазарната“ ефективност се крепи на идеята, че за една и съща работа(там където автоматизацията не е навлязла) сега са ангажирани почти двойноповече хора всравнение с преди. Това, разбира се има своята цена, която обществото под една илидруга форма плаща. Така е с повечето неща у нас. За това не бива да се чудим,защо храната, лекарствата и услугите са на двойна цена в сравнение с останалитестрани от ЕС.

*цифрата е приблизителна

**цифрата е приблизителна

Революции

2011-11-20T17:16:00.000+02:00

Не знам къде е по страшно наплощад Tahrir или вСирия? Това което се случва там, е близко да гражданска война. Липсва само оръжието. Който видял пирамидите – видял!

Административен гамбит

2011-11-19T07:00:00.001+02:00

Преди години чух една история по повод готовносттани за влизане в ЕС.

От Брюксел изпращат представител да оценивъзможността за електронно деклариране при внос на стоки в Българя. Систематане работи, но администрацията измисля начин да демонстрира точно обратното.Човека се връща и докладва - всичко работи!

Няколко месеца по-късно се оказва, че не работи. Появяватсе опашки от камиони, а на родната администрация и отнема 2 месеца (не знамколко пари) за да оправи проблема.

Така беше преди присъединяването, така си остана ислед това.

Наскоро правителството обяви, че ще въведеелектронно правителство … до няколко месеца. Не, че съм песимист, но откровено невярвам искрено в крайния резултат. Когато казвам резултат, имам предвид, ченововъведението наистина ще работи, както в останалите страни от ЕС. За да имадействаща единна електронна система, от която администрацията да има реалнаполза, е необходим комплексен софтуер. Такъв в момента липсва. Има всякаквисистеми, от такива под ДОС до…едно кабелче, дето щеше да спре контрабандата.

Още преди две години писах в блога, че финансовияминистър не знае какво прави и сравнително точно познах какво ще се случи вследствие на системните му грешки. В последно време обаче мисля точнообратното, финансовия знае много точно какво да прави. Прави едно ГОЛЯМО нищо.

Както всички знаят, трябваше да влезнем в Шенген, нени пуснаха не защото имаше неизмазана сграда, а защото покрай нея минаватконтрабандни стоки. Най-вероятно щяха да ни пуснат, ако нивото на контрабандатабеше „приемливо“ за останалите страни членки. Но то не е. Ще перифразирамДоктор – хонорис кауза, като кажа че проблема е, фифти фифти – фърст тайм уин 50% ет хоум,секонд парт уин 50% фром ЕС блек маркет. Който разбрал – разбрал! Ние няма дабъдем част от Шенген, докато правителството покровителства по-тъмната половина от100-те %.

За да не храним празни надежди и въпреки нестабилносттана ЕС в кризата, днес Джовани Кеслер ни го каза в прав текст: „Кеслерпосочи, че голяма част от разследванията са по сигнали за контрабанда на цигарии за злоупотреба при финансирани от ЕС земеделски проекти“

Но само в това ли се коренят проблемите? Естествено,че не. ОЛАФ не са просто наблюдател на каналите за внос на цигари, те следят ивсички останали престъпления на територията на общността. Особени усиля влагатв разследването на прането на пари и точенето на ДДС.

Ако забелязвате, в последните две години потелевизията се режат множество ленти. Част от тях са в енергетиката и ако симислите, че са за ваше добро или пък са част от светлото бъдеще на зеленатаенергия, изчакайте да получите сметката си за тока след година и половина.

Държавата даде разрешение да бъдат застроени над2000 МW възобновяемиизточници на ел. енергия за една година. Което си е жива подигравка, защототова означава (при сегашната производителност на възобновяемите източници) дазастроим ¼ (казвам го без да го смятам точно) от територията на страната с тях.Фирмите изготвят проекти до 3 МW и започват дастроят слънчеви панели по полята. Защо до 3 МW? Защото ако произвеждатповече, трябва да го продават на НЕК. По-малките производители могат да седоговарят с ЕОН, ЧЕЗ и т.н. Къде е далаверата? Ами в бъдещото задължениеформирано от изкупната цена на тока и самите панели – идват от Китай. Фирмите сивъзстановяват дължимото ДДС, а гражданите плащат зелената енергия на по-високи цени.

В цялата работа има едни пари и те пораждат интересаи активизирането на пазара. Кой финансира енергийния бум? Естествено китайците,но те не са склонни да плащат местните данъци, а само да продават готова продукция.И ще направят всичко възможно да си възстановят платените косвени данъци, нотова действие си има цена, бенефита от която влиза в нечии джоб.

Лично за мен цялото фиаско е нескопосана сделка с лошибъдещи последствия.

Първо, държавата не печели от построяването на тозипарк на възобновяеми енергоизточници, защото не получава в бюджета преки ефективнипостъпления от данъци и такси, също така не стимулира местни разработки и производства,които биха намалили ефективно % на безработица.

Второ, след година и половина, сметките заелектроенергия за бита ще се увеличат чувствително. От това пряко ще бъдатзасегнати както гражданите, така и някой производства, употребяващи по-големиколичества електроенергия. Продукцията на местните производители ще станенеконкурентно способна спрямо сходните производства в съседни страни.

Трето, високите цени на тока, ще доведат до спад впотреблението. Ще се генерират излишъци, които трябва да се пласират някъде, нона конкурентна пазарна цена. Или казано по друг начин, ние ще плащаме разликатаза евтиния ток, който продаваме на Турция, Сърбия и Гърция.

Днес премиера говореше за някакви иновации. Не мислехда намесвам БАН, но съм сигурен, че срещу подходящо стимулиране, там има хора,които могат да изобретят много по-конкурентни възобновяеми източници на ел.енергия. Сигурен съм, че биха се намерили и родни фирми, които да отворятработни места и да произвеждат, както за родните, така и за други европейскипроекти.

Проблема ни , че както винаги през последните 100години, ние се продаваме на други държави, за съжаление – евтино, глупаво и залична полза! Осигуряваме заплата на китаеца, а за българина се гарантира пълнамизерия.

Ако и сега не е ясна картината, ще го кажа така, за100 млн.лв. далавера, българите се обричат на финансов геноцид, а „икономиката“на продължителна рецесия за следващите 20 години. И ако си мислите, че следващите ще ни оправят, многосе лъжете! За тях ще остане само онова НИЩО, което сегашното управление имостави.

Пазарни настроения

2011-11-14T07:00:00.000+02:00

Бунтът надлъжниците

Обама:Европа има капацитета да се справи с дълговата криза

Меркел:Десетилетие ще е нужно на Европа, за да се възстанови от кризата

Премиерътна Франция: Бюджетът за 2012 г. е като този от 1945 г.

Бивш зам.-президент на ЕЦБ енай-вероятният бъдещ премиер на Гърция

Ще доведе ли краят на една щурагръцка седмица до края на династията Папандреу

Францияповишава данъци и реже допълнително разходи

Берлускониправи пореден опит да спаси правителството си

Рен:Крайно необходимо е Италия да се придържа към финансовите цели

SaxoBank: ЕС продължава да отсрочва проблемите, без да ги решава

Италиязаема от пазара на най-високата цена откакто има евро

Еврогрупатаиска писмени гаранции от Гърция за сделката с кредиторите

Странитеизвън еврозоната настояват за бързи действия срещу дълговата криза

Хаос,драма и криза са гръцки думи. Както и катарзис*

Пазаритеса позитивно настроени към вота в Италия

Берлускониостана без мнозинство в парламента

КристинЛагард: "Световната икономика рискува да навлезе в изгубенодесетилетие"

Доходносттапо италианските дългови книжа прескочи прага от 7%

Чехия:И страните извън еврозоната трябва да присъстват на срещите за еврото

Меркел:Вече никой не може сам да решава за референдум в еврозоната

Берлини Париж мислят за миниеврозона и конфедерация ЕС

Барозу:Всички страни от ЕС трябва да приемат еврото

Ван Ромпой: ЕС е решен да гарантирастабилността на еврозоната

Лагардпризова за повече политическа яснота в Италия

Партиятана Меркел обмисля варианти за излизане от еврозоната

Безработицатав Гърция продължава да расте

ЛукасПападимос ще е новият премиер на Гърция

ЕЦБ иска данамали ролята си в кризата

Провалътна еврозоната ще бъде огромен геополитически шок

Брюкселпостави ултиматум на Кипър заради икономиката на държавата

Франкфуртската група - новотоПолитбюро на еврото

Брюксел: Грешката на S&P зарейтинга на Франция е много сериозна

ПолКругман: Краят на еврото идва в пълния му блясък

Берлускони се оттегли, Рим ликува искандира "Клоун!"

Поне на мен горнителинкове ми показват, че проблемите в Европа са много, всеки дърпа към своятачерга, а общото решение се отлага някъде във времето. Показват и колко смедалече от светлото бъдеще. Не само ние, но и останалите.

В последно време (най-пресния пример е отавгуст) финансовите пазари реагират на определени решения. Например решениетона Обама да кредитира бюджета на САЩ още няколко години. Пазара реагира. Гръцкиятдълг също предизвика сътресения на пазара, особено след решението на Папандреуза референдум. Берлускони просто си тръгна, изритан пак от пазара. На Саркозиму пари под краката, защото повечето гръцки облигации са закупени от френскибанки. На Меркел и е трудно, защото при срив на еврото ще трябва да търгува сдолари. На китайците им е неприятно защото трябва да стимулират европейскотопотребление, ако искат да запазят работните места и растежа. На фона на срутващатасе Европа, рейтинговите агенции свалят доверието, а кредитните вдигат лихвите иправителствата си отиват. Въпроса според мен е, до кога така?

Този въпрос емного обширен и ако бъде разглеждан аналитично, ще отнеме много време докатостигнем до конкретния отговор. Да приемем, че капитала има различни интереси.Да погледнем как се развиват страните в последните 100-200 години и да откриемкак се движат парите и пазарите. Парите са там, където има бърза лихвидност оттях. Дот ком кризата през 1997г. беше просто едно предупреждение, както къминвеститорите, така и към предприемачите. Но дали някой взе мерки? Според менне. Дори някой ограничения и държавни механизми за контрол отпаднаха, банковиясектор в САЩ е достатъчен пример за това. Строителния бум и последвалия го срив.Както се казва, който продал-продал, който купил-честито!

И все пак,защо Европа допусна кредита да доминира? Отговора е пак заради пазара. Парите,били те на родни олигарси или на чужди такива търсят печалба, а правителстватанови мандати. Комбинацията е убийствена.

Не искам даизглеждам песимист, но ще мине много време преди нещата в Европа да сенормализират. С ясното съзнание, че потъващият кораб трябва да бъде спасен,страните от ЕС въвеждат спасителни мерки, които ще доведат до бюджетнисъкращения. Първоначално Франция обяви съкращения в размер на 7 млрд. евро, Италиясъщо, но дали това е достатъчно. Кого ще засегнат тези мерки, и как те ще сеотразят на покупателната способност на хората в бъдеще? Върху добива, производствотои транспорта. Нашата действителност не е по цветуща. Политиката на настоящетоправителство е рестриктивна, както по отношение на фирмите, така към бюджетнатасфера. Проблема е, че властта не насочва рестрикциите към всички бюджетнисфери, а само към социалните. До година може да се окаже, че няма пари запенсии, да не говорим за тяхното увеличаване. Бизнеса замира с темповете, с които нараствашепрез 2006-2007г. Държавната собственост намалява, а задълженията на странатакъм ЕС се увеличават (евро+). Какво остава на правителството , освен да вземезаем? Кой ще плаща всичко това? Естествено ние.

В този пост простосподелям мисли, без всякакви претенции. Всеки сам си прави заключенията за света и бъдещето, на база информациятакоято получава и смята за важна. Повечето хора мислят, че всеки индивидуално трябвада намери изход от ситуацията, без да пречи на останалите. Затварянето в себеси и отказа от обществен дебат са характерни за едни други времена, но какво дасе прави, това е генетично заложен рефлекс при нас. Тези настроения са характерниза нас и до някъде и аз се изкушавам да ги възприема, но за да има успех еднообщество, то трябва да направи вътрешна консолидация и да си
постави обща цел. Само тогава нашиятначин на живот ще се промени към по-добро в бъдеще.

Нюанси

2011-11-06T08:36:00.001+02:00

Есен

2011-10-31T07:00:00.000+02:00

B&W

2011-10-25T07:00:00.005+03:00

Гробници на 2000 години, свастики и пирони на 700-800 години

2011-10-24T07:00:00.009+03:00

Това е видял премиера отразкопките на древния град Сердика. Срам ме е, че само това е видял, жалко!Срам ме заради всички хора, които ценят историята. Срам ме, защото същиятобяснява какво е останало, а не казва какво е загубено. Най-голямотопрестъпление срещу историята на града, е извършено в последните два кметски мандата, защото при строежа на метрото-безвъзвратно саунищожени множество артефакти. Разбира се, със любезното съдействие на премиера.

Снощи гледах пресконференцията имога да кажа, че ме е срам и от журналистите, само Беновска зададе достойновъпроса си. Срам ме е, как се проведе конференцията. Срам ме е, че ми се каратот екрана. Срам ме, че един марионетен кандидат получи толкова сериознаподкрепа. Срам ме е, че няма алтернатива. Срам ме е, че хората продават гласаси. Срам ме е, че на повечето не им пука. Срам ме е, от мене си…

HDR

2011-10-22T10:50:00.002+03:00

Благодарение на Ondineи MadWizard,открих една скрита опция в моя фотоапарат. Много е написано за HDR и не виждам смисъл даповтарям информацията, за това ще покажа какво научих до момента.

Тресавище в блатото

2011-10-20T19:51:00.000+03:00

Миналата седмица отмина толковабързо, колкото предполагам ще замине и тази. Виждам как часовете и минутите сеизнизват, а края на седмицата е обозрим. Наскоро си мислех, че това не е нахубаво, но започнах да свиквам дазатъвам с ангажименти. Минутите свободно време са твърде малко, за да ги губя,за това днес седнах да нахвърлям няколко реда, като дам път на мисълта (доколкото я има: ).

Ще започна с дебата по БТВ.Гледах го без вълнение и пристрастност, не ми хареса, не припознах никой откандидатите за свой. Но ще гласувам… с празна бюлетина.

Слушах Прошков, хареса ми. Но немога да се отърся от спомена за Софиянски. Кадиев ми допада, но никога няма дагласувам за партията любима, още по-малко за Р. Овч. Каролев е с отклонения,по-големи и от моите, а това е опасно.

„Туй“ казал, че няма интерес даразследва „онуй“. Ам аз друго от т‘ва „нарицателно“не съм очаквал, особено по време на избори.

Видях „социалния“, говори петминути. Каза, ще дадем милиони! После думата взеха „експертите“ и разбрах, чеще дадат, но трудно и пак на когото трябва (разбирай фирмите които подготвятпроекти и плащат да ги одобрят). И друго разбрах – не са експерти.

Миналата седмица ме повикаха завещо лице. Обвиняемите са група, извършила престъпление преди години. Съдазакъсня с 1 час. Десет минути следначалото прокурора се съгласи, че не трябва да се даде ход на делото. Съдиятаго подкрепи. ТЕ ги пуснаха, поне за още две години. Почувствах се глупаво. Съдли? Това е тресавище, тресавище в блатото, което безмилостно расте .

Цяла седмица следя новините ивиждам само простотия. Днес дадох път на един пешеходец, усмихна ми се. Може битова е единственото положително нещо, случило ми се тази седмица.

Хаотичен пътен опис с елементи на съждение

2011-10-11T18:42:00.007+03:00

Навремето, когато четях „До Чикаго и назад“ все се чудех кое чувствопреобладава в мен хумора или тъгата.Ч91;дех се не за друго, а защотl6; комичнитеистории на Бай Ганьо ме караха да се смея, а факта, че главния герой е може бидействително лице ме натъжаваше. С времето започнах да разбирам Алеко, дори бихго сложил наравно с Оруел, защото книгите и на двамата са актуални и към днешнадата.

Защо се сетих за Алековия герой? Ами защото осъзнах, че двамата многоси приличаме. Приличаме си ако не в действията, то поне в мисленето, а явно тоне се е променило за п86;следните 100 години. В този пост, щепубликувам една част от своето пребиваване зад океана. Посещението ми съвпаднасъс сесията ООН и мисля, че би било хубаво да се фокусирам върху нея в отделенпост.

Искам изрично да подчертая, че виждането ми е лично и може да несъвпада с други такива, затова пожелавам на всеки един да изгради собственомнение, като посети тази страна.

Започвам от там, където тазиистория е зачената. Винаги съм искал да посетя САЩ, но някак си след катостанахме част от ЕС желанието поутихна. Беше заменено от еретичната мисъл, че съмвидял всичко благодарение на филмите. В последните години дори твърдях, че нямада стъпя там, защото даването на виза минава през една унизителна (поне за мен)процедура. Защо направих завой на 180*? Ами, защото ме навиха и към днешна датане съжалявам.

И така, ние сме група и летим с А380, голям самолет на два етажа. И понеженямаше какво да правя, а имах предостатъчно време, огледах хората около мен. Посредата на полета един от пътуващите първа класа балканец слезе, за да видисвой познати. „Шашнах швейцареца до мен!Като дойде стюардесата и ме попита: Какво ще пиете? Аз и казах едно малко 200 грама! После изпих едно вино,а като ударих една бира за десерт, оня до мен взе че заспа“ издекламира той, доволен от себе си.

Какво да се прави, човекатрябва да има повод за гордост. Пък и кой съм аз, за да го съдя?

До мен пътуваше един дипломат.Мисля, че не беше попаднал по собствено желание в икономичната класа, защотоутешаваше съпругата си по телефона, че ще оцелее в това пътуване. Това ми дадеповод и се замислих, колко ли биха спестили от бюджета си правителстватапо света, ако орежат привилегиите на администрацията, но вътрешно леко съжалихчовека за причиненото му неудобство. Пътуването трая 10-12 часа (заедно спрестоя и прехвърлянето), и накрая се отзовах в една зала на летище Кенеди, вкоето имаше около 2000 души, разделени на две опашки отляво за американскиграждани, а отдясно всички останали. Тук започна първия ми сблъсък самериканската действителност или по-скоро си припомних нещо, на което тук гледамекато соц. отживелица – опашката. Като говоря за опашка имам предвид повече от20 човека, но в случая беше по-скоро митинг;. Както и да е, хората са там са организирании след два часа висене дойде моят ред. Човека зад гишето ми зададе няколковъпроса. Явно беше харесал отговорите, защото ми пожела приятен престой.

Сигурно някой от вас знаят, но затези които не са били там, ще кажа, че тарифата на таксито от летището ефиксирана и ако прежалите 40 долара може да се насладите на малко спокойствиеслед полета. По пътя от летището минахме през Куинс и беглата представа, коятополучих накара част от мен да каже, е за какво би целия път? Да беше отскочилдо Банкя! Но веднага в съзнанието ми изникна една случка. Преди години пак сприятели посетих Виена и по пътя от летището един от групата каза „Много е соц!Прилича на Добрич“. Да ме прощаватхората от Добрич, но аз съм бил там и мога да направя сравнение, Виена си еВиена! Извинявам се за отклонението, но след този спомен Банкя изчезна. Появисе Манхатън. Грандиозно място. Дори преди да преминем тунела под реката,усетих, че мащаба е съвсем друг. Първото усещане при влизане в долната част наострова, беше че сградите прихлупват обозримия хоризонт и това някак си месмачкваше. Хотела ни беше на 50 етажа, но дори и от 30-ия етаж аз добихпредстава за мащаба на сградите и града.

***

Ако погледнете Манхатън от по-високо, веднага ще установите еднадиспропорция в града. Има голямаконцентрация на високи сгради около централнатагара и Уолстрийт.В начало се зачудих защо , после разбрах. Под града се намират едни отнай-твърдите скали (шисти), но те не са разположени на една и съща височина.Там където има небостъргачи, скалите са по-близо до повърхността. Та в този редна мисли се зачудих, какво е коствало прокопаването на метрото преди 100 годинипри положение, че скалите са три пъти по-твърди от бетона, но това е другатема.

***

Посещението ми в Рокфелер центърбеше много приятно поради две причини, беше през 85;ощта и от върха на сградатачовек може да огледа както се казва „като от птичи поглед“ и сградата напълнозаслужава името си.Всъщност тя не е на Рокфелер, а на града. Била е дарена след построяването и.Това ми напомни, че в часовете по история учехме, как същия господин ефинансирал премахването на блата в южна България и поради тази причина малариятане е сред познатите ни болести. Гледката от върха е уникална. Сходно усещанеизпитах и при посещението на Емпаер стейт билдинг.Насладата да снимаш от високо е несравнима, особено когато има какво. За първипът съжалих, че не нямам по-добър фотоапарат.

***

Няма как да не спомена пътуванетос корабче, което ми даде възможност да огледам крайбрежието на Манхатан.Пътуването започва от Intrepid museum. Това естар самолетоносач, по палубата на койтоима множество различни самолети, включително и наследника на U2-Тъндербърд. Спокойно мога да кажа, че това епървото място, което всеки турист трябва да посети. С обиколката по реката седобива много по-ясна представа за града от една страна, а от друга всеки можеда прецени кои места си заслужава да посети.

Статуята на свободата е мечта, заедни сбъдната, за други не. Тя най-силноотразява изконния човешки стремеж къмсвобода, друг е въпроса дали образа и не е само комерсиален. Скромно ще кажа,че не ме впечатли особено. От борда на кораба придобих страхотни впечатления,както и някой от най-добрите кадри от престоя ми там. За тези на които импредстои да посетя града за първи път, ще кажа, че се продават билетиза седем от основните атракции на града. С тях много по-лесно се обикалятзабележителностите, защото си спестявате реденето по касите.

***

Където и да съм ходил по света,винаги съм посещавал по един два музея и никога не съм съжалявал. Има няколкоот тях (Истанбул, Париж, Мадрид, Барселона и др.), които оставиха в мен едно особеноусещане, което не открих в Метрополитен.Музеите на страни с колониално минало, са изпълнени с образци на заграбеноточуждо изкуство. Някак си ме хвана яд на американците и тяхната филантропия. Опитах се да вникна в съзнанието и подбудитена всички тези хора, които даряват толкова много безценни сбирки на музея. Неуспях. ако ме разбирате правилно, без даренията музея щеше да бъде пуст. Замислихс;е, как пък н;ито един роден бизнесмен не подари една експозиция за 20-30милиона на НИМ. Голямо впечатление ми направи секцията посветена на Византия.Имаше такива образци на средновековното изкуство, каквито никога не съмпредполагал, че съществуват.

Когато говоря за американскияначин на живот, филантропията и т.н. (все откъм позитивната страна), няма какда пропусна друго нещо, което ме удиви. Там, не държавата, а частни организациисе грижат за хората изпаднали в беда. Ако някой се пита защо, ще отговоря, четова е залегнало в тяхното законодателство. Сумите дадени за благотворителностсе приспадат от данъците. В града наркоманите и алкохолиците не са изолирани отобществения живот, а биват интегрирани обратно в него. Това става по различнипрограми, субсидирани от частни компании (разбира се те имат и финансова изгода).Например, една фирма за събиране на боклук дава шанс на зависимите да започнатработа, като подсигуряват храна и подслон. Пари (20% от заплатата) се даватслед първата година и то при положение, че човека е чист. На втората годинаполучават 50%, а на третата, ако индивида не е кривнал от правия път получаванакуп всичките пари, които е заработил за това време.

***

За да видя максимална част отграда и да почувствам атмосферата му ходих пеша. Не бях целеустремен, напротивобикалях хаотично дори на зигзаг. Спазвах единствено посоката на крайната мицел. Спирах там, където ми беше интересно, магазини,книжарниции какво ли още не. Две места обаче предварителнобях планувал да посетя.

B&H, е култово място за любителите нафотографията. Не само заради цените, атмосферата в магазина е неповторима.Консултантите записват името и телефона на клиентите. И докато записваше моитеданни, ч86;века ме погледна и попита - Ти от къде си? Отговорих му от България.Той се усмихна и каза - Аз съ;м бил там! Попитах го, какво го е довело чак там,а той ми каза: Бях млад, глупав, имах 600 долара и исках да посетя бившасоциалистическа страна, Така се случи, че кацнах в София, но нямам ясни спомени,освен че всички ме караха да ям и да пия.

Apple store няма нужда отпредставяне. Имах поръчка от един приятел, да му купя таблет. Ако знаех каквоме чака, нямаше да влезна. Първото впечатление е за пълен хаос, създаван отмножеството фенове на марката, които обикалят напред-назад, а други стоят катонаказани. Потърсих устройството, но по щандовете имаше само аксесоари. Огледахсе и с бодра крачка се насочих към свободната касата, където служителитепродаваха търсеното от мен устройство. Чаках, чаках, но нула внимание към моятаособа от страна на продавача, дори не ми отговори на въпроса. Пак се огледах исподелих проблемите си с един консултант, а той ме попита как ще платя, казахму в брой. Той недвусмислено ми посочиедна група хора в средата на магазина, чиято роля до този момент не осъзнавах ими каза да се присъединя към тях. Опашката ме преследваше навсякъде. Мина час вчакане и ето, че дойде моят ред. Продавача поиска кредитна ми карта. При коетоаз отвърнах, че ще плащам в брой. Опашката за плащане в брой е в другия край,отвърна той. Вие шегувате ли се с мен? Казах аз и бях готов да си тръгна, но втози момент негов колега се намеси в разговора и каза да изчакам пет минути.После получих устройството. Извода за мен беше, че там имат отношение както къмпарите, така и към клиента. Или казано с други думи, купувача е издигнат вкулт.

По принцип, в САЩ има две неща отпърва необходимост, които може да закупите на ниски цени. Това са храните идрехите. Ще дам пример, за три часа (при надница 10 долара/час) работа виеполучавате дънки „Левис“.

***

Докато се разхождах, голямовпечатление ми направиха безбройните банкови клонове, особено тези на J.P.M. Имаше гибуквално на всяко кръстовище. Автоматите за самообслужване в тях бяха повечеот служителите. От страни клиентите ми приличаха на хазартни зомбита,съсредоточени в преразпределението на месечното си възнаграждение. Мисля, четук е момента да вмъкна някой свой мисли.

Всяка година хиляди хора по светаполучават един бленуван документ – зелена карта. За повечето от тях това есбъдната мечта за по-добър живот, но според мен, тяхното преселение правипо-щастливи кредитните институции оттатък океана. Представете си само колкопари вливат тези хора всяка година в икономиката на страната. Всеки се нуждаеот 2 неща първоначално – квартира и кола. Парите, с които отива всеки имигрантв един момент свършват и тогава идва ред на кредитната карта. Спасение от неяняма. Симбиозата между бизнеса и правителството се излива ежегодно в странатапод формата на хиляди нови кредитополучатели. Е, и ако това не е пирамида,здраве му кажи.

***

Уолстриит и района околокметството и кота нула, са едни от най-приятните места за разходка. Китайския квартал също има специфичнаатмосфера, а в италианския се провеждаше фестивал на храната и много ми допадна.На всеки ъгъл има количка за дюнери, хот дог и сандвичи. Може да се пазарите зацената или да платите 3 долара за кренвирша. Докато ходите по улицата, дори вчас пик никой не ви бута. Разминаването е спорт с национално значение. За дасвърша с разходките, ще се извиня, че сигурно съм пропуснал много от нещата коитосъм видял, но надали това ще разочарова някого.

***

Вие от къде сте? Въпроса естандартен към туристите и цели да разчупи обстановката преди да сте избраликакво да консумирате. В Американските закусвални има много и различен персонал,но човека, който ни зададе въпроса видимо проявяваше интерес.

От България, отговори Мони.

Аааа, Казанлак… Хубава страна.

А ти кога я посети?

Ами през 60-те, тогава бяхфутболист и играхме с местния отбор;.Помня, че по улицата пред хотела се движеше един човек с колело, а на гърба му имашеавтомат. И вечер беше много хубаво, ядене, пиене и танци…

Ако не се лъжа, Фил беше на 65години и излъчваше душевен мир и много спомени, които явно нямаше как дасподели с нас.

Send asalami to your boy in the army! През 1888 в долен източен Манхатанот руски емигранти, е основан деликатесен магазин Katz Deli. С годините репутацията намагазина растяла и постепенно мястото се превърнало в закусвалня, любима запоколения клиенти и туристи. А90;мосфера е автентична, а ремонт за последно еправен много преди Хари да срещне Сали, но това няма никакво значение.Заведението се посещава от всякакви знаменитости. Хранатае превъзходна, а лично аз препоръчвам на всеки да опита прочутото „Пастрами“.

Планета Холивуд не беше това,което очаквах. За сметка на това обаче, Swing 46 беше това, което исках,дори малко повече. Оркестър, певец, певица и много настроение с приятна, лекопозабравена музика.

На връщане, по пътя към Таймс Скуеър за малко станахме частот някакъв гей-парад. Едно момиче от групата каза
-Гледай колко много гейове иникой не ги пази!
-Не употребявай думата гейове тук, а педерасти. Иначе току вижнякой те е осъдил, казах под формата на майтап аз, но в този момент двама отизрисуваните до мен младежи започнаха да се смеят и ми пожелаха „приятна вечер“с Плевенски акцент.
Прекрасна вечер беше, но множеството хора по улицата мидойдоха в повече и за това реших да си вземем такси. По пътя към хотела сиговорехме, как човек не трябва да разчита, че останалите не го разбират, защотокакто казваше майор Деянов – „Ние сме на всеки километър“. В този момент шофьора на таксито (с едвам доловиминдийски произход) се обърна към нас и ни попита „От България ли сте“? на лекоразвален български. Честно казано, в този момент замръзнах и започнах дапремислям, каква ли беда се е случила на човека, че да знае езика ни. Славабогу той продължи, „Учил съм в МЕИ-то“, при което аз си отдъхнах.
-А от къде си ти? попита Мони.
-ОтБангладеш, женен съм за Бургазлийка, но сега живеем тук, от 15 години.
-Е, каке, справяте ли се? питам аз.
-Да, когато човек работи всичко е наред!Поговорихме още малко и стигнахме хотела.

Всъщност трябва да споменаняколко думи за хотела. Когато се регистрирахме, рецепционистът погледна паспорта и кимна утвърдително-

-О българи значи? Ние имамеколежка от България, казва се Иванова - каза засмяно Уил. Добра новина,помислих си аз. На следващата сутрин Иванова беше на смяна и аз реших да япопитам как да открия една книжарница.

-Ами не знам, не съм ходила там.Едвам отвърна тя с поглед в монитора, без дасмени изражението на лицето си. Бързопрецених, че тя явно иска да изтрие спомена за всичко родно, и най-добре щебъде аз да не и преча. Намерих книжарницата.

***

Тук искам да спра с очерка насвоето пътуване и да кажа какво ми хареса и какво не. Не ми харесаха големитеразстояния, метрото и мерките за сигурност демонстрирани навсякъде. Не михаресаха, но знам, че без тях град;а няма как да функционира. Хареса ми,ентусиазма, излъчван от хората, независимо от тяхната възраст. Хареса ми, че всичкиработят здраво без да се оплакват. В крайна сметка целта на всички е дапостигнат просперитет. Е, за разлика от нас те до някъде успяват. На връщаневсе се питах, способни ли сме да ги догоним? Сигурен съм че можем, но малко по-нататък...

ПП: Точка, толкова мога... не ми се сърди :)
Това, което съм пропуснал, частично ще наваксам със снимки, част от които ще пусна сега.

Кратка разходка

2011-10-04T20:53:00.000+03:00

Това е една виртуална (макар и кратка) разходка, която обещах онзи ден на Палми. Съжалявам, че не можах дапостна качественото видео, но Блогер не го прие. Може би 170 МБ му идват вповече. Ако има интерес, мога да кача иснимките по-нататък.

proTEST

2011-10-03T07:00:00.003+03:00

Бавно, но сигурно по света се надигатпротести. Независимо от повода, повечето от тях са социални. Хората искат да работят и да живеят нормално. Ако вие учудила новината, че това се случва в САЩ, мога да кажа, че новината в случаяе броя на арестуваните (около 700 души). А протестиращи не липсват, аз успях да зърна няколкодесетки миналата седмица. Единственото, което мога да кажа е, че колкото повече се намалява потреблението, толкова повечеще се автоматизирапроизводството -респективно още безработни хора ще излизат наулицата да протестират, особено в развитите страни. Цялатаработа изглежда като единпорочен кръг (или параграф 22).

Zarkana by Cirque du Soleil

2011-09-28T07:00:00.006+03:00

Едно от местата, които посетих в Ню Йорк бешепредставлението Zarkanaв RadioCity Music Hall. Винаги съм искал да посетя подобно представление и смятам, чеси заслужаваше. Надявам се някой ден да видя нещо подобно у нас и мисля, чезрители няма да липсват.

Снимки: Cirque du Soleil

Form Queens to Katunica

2011-09-27T10:17:00.001+03:00

Тези дни се върнах от едно дългопланирано посещение в САЩ. Много ми се иска да споделя видяното и преживяното,но смятам да го направя в няколко отделни поста, защото искам да засегнаразлични теми. Иска ми се, да споделясвоите виждания за американския начин на живот, очакванията, сблъсъка среалността, красотата, предимствата и недостатъците, но ще го направяпо-нататък.

Днес в центъра на общественияфокус са събитията последвали убийството в Катуница. Не смята да анализирам нитопричините, нито инцидента, нито последствията, защото съм го направил през 2009. Ще споделя самосвоето мнение, вакуума от липсващата държавност бързо се запълва от улична „справедливост“.Мисля, че вече е време, политиците да платят цената на прехода, защото домомента само хората плащат, за да могат първите да се облагодетелстват.

Не цар Киро е проблема напротестиращите, а политиците, полицаите, магистратите и всички онезикорумпирани държавни служители, допуснали хора като него да правят каквото сиискат. Докато хората не осъзнаят къде е проблема, решение няма да се намери.Днес е виновен цар Киро, утре ще бъде щангата, в други ден някой друг. Проблемае ясен и държавата трябва да се заеме с основната си функция, да Управлява,така, както е записано във всички закони и нормативни актове.

Ако мога да направя някакъвпаралел, между родните страсти и онези зад океана (защото и там има такива) тое, че и на двете места има проблеми. Разликата е, че там се търси решение и имаправила. Там полицая е Полицай! И ако не му се подчиниш, най-малкото ще теарестува. Има ред, поне на местата които посетих.

Нашия кръгозор е ограничен до „картунския“политически популизъм, а би трябвало да бъдем част от случващото се по света.Върнах се с усещането, че ние живеем изолирано, въпреки, че имаме правото даживеем в един глобален свят без граници. Да премахнем границите, означава даживеем свободни, а това зависи само от нас.

България е вътрешен проблем за Турция

2011-09-17T12:30:00.002+03:00

Наскоро прочетох две новини,които сериозно ме накараха да се замисля за бъдещето развитие на региона, аможе би и на света.

Първата гласеше, че Китай щеизгражда язовири в пограничните райони. Експертите смятат, че по този начин теще наложат монопол върху източниците, за сметка на своите съседи. Турцияотдавна изгради язовир на р.Тигър, въпреки протеста на Ирак.

Другата „новина“ е, желанието наТурция да доминира в региона. Това последното не е нещо ново, но когато задпопулистки изказвания се крият газови интереси, изхода, за участниците всловесната игра не е много ясен.

На пръв поглед двете новини некореспондират много една с друга, но ако се замислим, ще открием много общинюанси между тях. Няма как да пренебрегнем няколко факта, които неизбежнооформят бъдещето на региона, а може би и на света.

И двете държави са в икономическивъзход. Имат бюджетен излишък и развиват собствени технологии на база чуждотононхау. Също така трябва да споменем, положителния прираст на населението исилно ограничените ресурси, с които те разполагат.

В последните години се очертаедна тенденция, страни които нямат собствен ресурс, но произвеждат масовоевтина продукция, да търсят закупуване на концесии, находища, земя и всеки единпредложен за продажба ресурс.

Прави впечатление, че много фирмиот цитираните страни стават изпълнители или подизпълнители на инфраструктурни истроителни проекти извън държавите си. Освен това инвестират в проекти, чрезкоито могат да получат пряк достъп до ресурсите в определени региони. Мога дадам примери за горното, но не това е целта на текста.

Тази седмица прочетох еднановина, която въпреки своята важност не беше широко отразена от медиите. Стававъпрос за промяната на времето у нас. В резултат на намалените валежи, някойреки пресъхват. Това не е нещо ново, но явно тенденцията е устойчива и всеповече темата ще става актуална. Предполагам, е въпрос на време политиците даосъзнаят, че водния ресурс у нас е силно ограничен.

Нуждата от вода, рано или късно щестане причина България да изгради язовири по поречието на основните воднипотоци у нас. Но това носи един определен риск – да обтегнем отношенията си с Гърция и Турция.

Близо година, след като Израелспря флотилията към Газа, Ердоган започна да размахва пръст и да търсиизвинение. Което, както и да го погледнем е, като след дъжд качулка. Още тогаванаписах, че действията на Турция, са неприемливи за нас. Тогава заех позиция вполза на Израел, защото колкото и парадоксално да звучи, те (израелците) внасятбаланс на силите в региона (поне за момента).

Също така мисля, че никой не приемапопулизма в изказванията на Ердоган за чиста монета. Зад подкрепата за създаванена Палестинска „държава“ стоят икономически интереси и големи залежи на газ. Товае и една от причините, Израел да не желае признаването на Палестинската „държава“.

Пак заради газовите залежиЕрдоган размаха пръст на Кипър. Заради инвестициите на Турция в Либия, същиятпризна новата революционна власт и наскоро я посети. С всяко свое посещениебило в Египет, Тунис или някоя друга държава, той провокира чрез изказваниятаси някоя съседна на Турция държава. Предвижда се операция срещу кюрдскитебунтовници, забележете – на територията на Ирак. Последното изявление (ако несе лъжа от вчера) беше отправено към Иран. Ако има нещо, което като съседнастрана пряко да ни тревожи, то е изявлението му по отношение на протестите в Сирия– „Сирия е вътрешен проблем за Турция!“.

Мисля, че момента за всички тезиизказвания е подбран неслучайно. САЩ и ЕС са в много сложно финансово и икономическосъстояние. Вътрешните проблеми на западния свят, въпреки усилията и финансовитеинжекции не намират решение поне до момента, а тенденцията, е към увеличаване набюджетните дефицити, ръст на безработицата и очаквани фалити.

И докато „големите“ са заети съсзадния си двор, Ердоган оре на нивата. Яхнал вълната на ислямската идентичност,той се стреми да получи подкрепа и популярност навсякъде където може. И аконякой от вас виждат сходство между Кадафи и Ердоган, то не е само в гръмкитеизявления и фриволно поведение. Сходството е и в крайната цел, а тя е –максималновлияние и доминация.

Добър съсед е този, който иска дати помогне, а не този който те заплашва. Дори да приемем, че по някой въпросиЕрдоган има правилни доводи, това не е основание да се намесва във вътрешнитепроблеми на една или друга съседна държава. Мисля, че тази позиция трябва дабъде нашата държавна политика, защото какво пречи утре, България да станевътрешен проблем на Турция?

Края на сезона

2011-09-15T07:00:00.008+03:00

Грешка на растежа

2011-09-06T20:30:00.004+03:00

С наближаването на изборите, забелязвамповишаване на активността във форумите, където се обсъждат новините свързани с номиниранитекандидати. Общо взето нищо ново, появяват се нови никове, които защитават еднаили друга кандидатура, като откровено спамят по темите.

Повода за поста ми е една тенденция, която искрено меразсмива. Част от спамерите, нямат знания, доводи или нещо друго и когато саизчерпали интелектуалният си потенциал, заявяват на останалите-вие стекомунисти. По този елементарен начин, платени и неплатени пишещи, се опитватда формират общественото мнение в определена посока. Да ги пита човек защо?

Ако има нещо сигурно в България,то е разделението на два основни лагера комунисти и антикомунисти. Покрай дветегрупи гравитират хора с леви и десни убеждения, както и нереализиранинационалисти. Отделно от това, има опити за етническо разделение, евреи, турци,християни, мюсюлмани, липсват само обвинения в будизъм и хиндуизъм. Както и да е, темата напоста не е предизборната кампания, кандидатите или коментиращите. Темата е, безсмисленоторазделение, на което ставаме свидетели вече 20 години.

Какво предлагат едните и другите?Нищо! Просто повечето са празни приказки на хора, който припознават дадена идеология,зад която крият творческата си импотентност. Разбира се има и лични мотиви.

На фона на горното, в съзнаниетоми изниква един момент от „Фермата“ на Оруел. Там прасетата постоянно плашехаостаналите животни с класовия враг, който бяха изгонили. Нищо, че до края накнигата той не се появи изобщо. Разделението сини или червени, е може би най–успешния модел за противопоставяне на групи от обществото в най-новата ниистория. Като се замисля, в това се заключава по-голямата част от историята ни,но това е друга тема. Не знам дали хората го осъзнават, но това разделение еглупаво. Глупаво е, но се превърна в политически модел от момента, в който бешевъведена „пазарната“ икономика.

Не мога да твърдя, че живеем впазарна икономика от класически тип, защото това би било глупаво от моя страна.Икономиката отдавна не е пазарна, тя е планово - корумпирана. Дори твърдя, че востаналата част на света, пазарната икономика не е това, към което се бяхмеустремили след падането на комунизма. Пазарните принципи отдавна не саактуални, а са заместени от композитен модел, части от който можем да проследимв близкото и далечно минало на цивилизацията ни.

Глобализмът, беше алтернативатана Буш за двете финансово изчерпани системи – комунизъм и капитализъм. Смятам,че и двете са били изчерпани, защото икономическата и социална действителност се промени след краха насоциализма.

Социалната – тоталитарна системана комунизма претърпя фалит и поради тази причина беше обречена на изчезване.Но не бива да се заблуждаваме, че капитализмът познат ни от учебниците, книгитеи филмите беше в по добра позиция. Ресурса употребен за идеологическа победа сеоказа непосилен за модела . За сравнение през 1991 г. външния дълг на СССР е 80млрд. долара, а този на САЩ достига 3206 млрд. долара.Очеваднатаразлика поставя един много резонен въпрос, тогава защо комунизма се провали?Отговора не е сложен- защото света търгува с долари.

Към днешна дата държавният дългна САЩ е 16 000 млрд. долара, и ако погледнем класическите учения на темапазарна икономика, ще видим, че този модел не е логичен. Не е възможно икономиканомер едно, да има дълг за следващите две поколения. Значи, нещо не е наред.Частните инвестиционни институции, които през 70-те и 80-те години на миналиявек са съставлявани от стотина човека и 10-15 милиона долара капитал, сегаразполагат с повече работници от Форд и Дженерал Мотърс, а оборота, койтоуправляват надвишава многократно, този на половината от държавите по света.

За някакви си 20-30 годинифирмите станаха фактор, с който се съобразяват държавите. Вече има частниармии. Използват се в Ирак и Афганистан, в подкрепа на бизнеса разбира се.Всичко това, обаче струва пари, много пари! Пари, които някой трябва да плати,за да не се забави растежа на бизнеса. Лошият социализъм генерираше революциина масите, а още по-лошия капитализъм генерираше войни сред масите. Къде епресечната точка между двата модела? Според мен, в стремежа за доминация.Единствената разлика между преди и сега, се състои в това, къде отива бенфита.Цената знаем кой я плаща. Методите за постигане на крайните цели също не самного различни. Независимо дали икономиката е планова или пазарна, хората употребяваттова, което е произведено.

Тук сигурно ще бъда критикуван,че не може да има кръстоска между две взаимно-изключващи се идеологии и пазарнипринципи. Доскоро и аз така смятах, но вече гледам на моделите под друг ъгъл.

Въпреки сложните изрази иформули, с които постоянно ни заливат, икономиката е основана на няколко простипринципа. За това твърдя, че тя е планова от една страна. Това се усеща въввсички сфери на търговията и производството. Например, у нас икономическисилните сезони са два, и са силно обвързани с туризма. Тъй като икономикатаняма силна лека промишленост, всички усилия са съсредоточени в областта натърговията и услугите.

Фирмите планират колко туристи щепочиват , и на тази база икономиката функционира. Това включва производителитена храни, напитки, доставчиците на услуги, материали и енергийни продукти.Вдействителност планирането е по-гъвкаво и съобразено с моментните нужди.

Разбира се, има и производство начасти, компоненти и готови продукти, част от което е силно в областта си, но тоне дава необходимия тласък за икономически подем. Инфраструктурата позволява бързи доставки, за това не се изискват големи складовиналичности. Доставките на суровини и готови продукти се оптимизират съобразнографиците и поръчките. Всички икономики са обвързани от графици и договоренидоставки. Никой не може да си позволи да играе самостоятелно, защото няманеобходимите за това ресурси.

От друга страна, икономиката не еобезпечена с реални активи, а това е сериозен проблем. Държавата притежава самотова, което събере под формата на данъци и такси.Растежа фирмите използват всеповече кредитни инструменти, за да погасяват плащанията в срок, а това ги правизависими и не конкурентно способни.

Преди ПСВ парите са билиреални, изсечени от сребро и злато. Навремето бях пуснал пост за банкнотите наБНБ от преди 1989г. на тях пишеше, че номинала има златно покритие, еквивалентана който се съхранява в БНБ. Днес този надпис липсва, демек ние притежаваменякакви хартийки, и в някакъв бъдещ етап можем да изпаднем в дилема дали да гиизползваме вместо тоалетната хартия или подпалки.

Дълговата криза по света доказа,че в сметките на компаниите има повече нули отколкото реални пари в оборот. Борсовитецени отдавна са отражение на стремежа за бързо забогатяване чрез спекулации, арегулациите от страна на държавите са неадекватни и не постигат желания ефект.Значи държавите не са фактор, а хората са само инструмент без добавена стойност.Всички пазарни практики са насочени единствено в частна полза.

Политицитеотдавна не могат да спрат този процес, дори са готови да жертват следващитепоколения в изплащането на огромни дългове. Наскоро прочетох, че една отводещите банки в Америка, е твърде голяма за да фалира. И за това държавата ще инвестираоще няколко десетки млрд. долара в нея. С което лично аз не съм съгласен, койтотрябва нека да фалира, при това незабавно.

Сигурно някой ще ме упрекне за възможнитесоциални последици, вследствие на подобен мащабен фалит. Но лично аз смятам, чефалита ще донесе краткосрочен срив, а не дългосрочна агония, както беше впоследните години на комунизма у нас.

Ако погледнем какво се случва посвета, ще открием, че пазарната икономика е запазила само иновационната сисила. Например, всяка година има изложения на мобилни телефони. Всяка фирмапредставя някакъв нов продукт, но емблематичните модели, носещи революционнихарактеристики са под 1%. Задавах си въпроса, защо? Отговора, който мога дапосоча е, защото всички купуват от едно и също място компонентите. Или най-много от двамаводещи производители.

Мога да дам редица примери, заизползваните еднакви части от водещи марки. Крайния продукт който купуваме енеконкурентен. Кръга на производството отдавна е права с малки пресечни точкина доставки от готови компоненти. Всичко се свежда до дизайн, транспорт, асемблиране,транспорт, маркетинг и продажби. Колкото повече, толкова повече.

И ако мислите, че примера стелефона е изключение от правилото, то мога само да ви разочаровам.Използваните в автомобилите агрегати за скоростни кутии, спирачки,двигатели и прочие, се произвеждат отняколко фирми лидери на пазара. Дали ще си купите ауди или фолксваген, нямаголямо значение, вие получавате едно и също качество с разлика в мощността,интериора и маркетинговото позициониране на продукта.

Мога да дам пример и за храните.Продуктите на Крафт Фуудс и Нестле имат сходно качество, защото суровините секупуват от едни и същи производители. Разликата е в рецептите. Всъщностголемите фирми става още по-големи, благодарение на консуматорите. Сиреч всичкинас. Ние сме тези, които плащаме цената на крайният продукт.От тях се иска самода ни го поднесат по правилния начин. За месните продукти, много се изписа и немисля да навлизам в темата.Вярно, че разнообразието е голямо на пазара, но товае лека заблуда на потребителя. Всичко се свежда до маркетинг на съответнатакомпания.

Ние не бива да забравяме, чепродуктите, частите и суровините идват от няколко стотици големи производителя. Последнитеизкупуват конкурентните фирми, тук приликата с национализацията през социализмае бегла, но тенденцията е в същата посока. Окрупняване и монопол върху пазара.Големите поглъщат малките, особено тези който могат пряко да ги конкурират. Докакво водят подобни обединения? Ами най-общо казано до пазарен социализъм,глобализъм или както искате така го наречете. Аз го наричам монопол.

Рекламите налагат сходни покачество и дизайн стоки, също както навремето в соца, с тази разлика, че имапо-голямо разнообразие. Социалните мрежи формират обществените нагласи,съобразно политиката на техните собственици, и тук приликите са повече отразликите между двата модела. На хората се налага да работят два-пъти повече,за да постигнат много по-нисък стандарт и качество на живот от преди 20 години.Визирам и двете системи, разбира се.

Сигурно ще бъдаупрекнат, че възможностите сега са много повече от преди демокрацията. Което донякъде е вярно, но не съвсем. Има индивидуално успели хора, но те или са заобиколилизаконите, за да постигнат благополучие или са измислили някакъв иновативен продукт.Има и трета категория, която живее добре на кредит при относително перспективнаработа, без особени разлики в заплащането. Но масата е зависима от фирмите,както беше зависима навремето от държавата. Просто монопола на държавата отсоциализма, беше заменен от монопола на капитала.

За обикновения човек остава самоедно, да се моли глобализацията да не премине скоро в пълна автоматизация напроизводството, защото тогава неговите идеологии, умения, знания и необходимостистават ненужни.

С горното, по никакъв начин неискам да бъда смятан за защитник нито на социализма, нито на капитализма,просто искам да подчертая, колко безсмислено е делението на този принцип. В днешновреме няма идеология, която да донесе придадена стойност на обществото. Восновата си, идеологиите са заблуда за масите-дайте за да „дадем“. Всичките социалниексперименти, в които съм участвал до момента или съм прочел от историята, показватедин и същи модел на развитие на обществата- благоденствие, капитализация,война. Реда е без значение, главното е, в коя част ще прекарате живота си,защото той е кратък.

Мислех да добавя и виждането си за бъдещето погледнатопрез призмата на миналото (бях обещал на Кръстю), но надали ще бъде интересно на аудиторията. Мога още да пиша, но не виждам смисъл, и без друго текста станадоста скучен. В заключение ще кажа, че не искам да бъда слаган в общиязнаменател на вярващите в световната конспирация, защото аз наблюдавам тенденцията,не я адресирам към конкретни личности или организации поради една единственапричина, осъзнато или не всички участваме в процеса, независимо от идеологиятакоято изповядваме. За това смятам, че делението червени-сини е безсмислено, днес хората се делят на управляващи и управлявани. Така,че спете спокойно, социализма не си е отишъл, просто е станал по-скъп.

Последни впечатления

2011-08-31T21:30:00.005+03:00

Някъде през февруари, започнах да описвам първите си опити в градинарството. Циклично пусках снимков материал през различните етапи на растежа на посадените култури. С този пост завършвам цикъла със следната констатация. На балкона не става! Няма място, а усилията не си заслужават, ако гледаме количественият резултат. В смисъл, че събраното от мен, е достатъчно само за една порция фасул и една салата. Но не това е главното. Още в самото начало казах, че неочаквам да се изхраня от балкона. Целта ми беше друга, да разбера какъв ресурс е необходим за добиването на един домат. Ще го кажа така, цената за закупуване на семена е 5 лв., използваната вода - 500л., готовия продукт - 0,200 кг. При цена на водата от 1,72 (пиша по памет) излиза, че съм вложил около 0,86 лв. за да добия 100 чери домата. Цената на един домат при това положение е под 0,001 лв. Няма да правя пазарни и икономически анализи. Килото чери домати би ми струвало 4,30 лв. Това е цената на истинския вкус. Сигурно хората, които гледат нормални домати в градината ще посочат друга цена за истинския вкус, но както в началото казах, аз направих експеримент на балкона, и това е резултата от него.

ПП Чакам чушките.

Jared Diamond и света през 2210

2011-08-20T19:48:00.008+03:00

Ако се чудите на къде е тръгнал света, то филма излъчен по NG (по мое скромно мнение) е един добър опит в тази насока. Не го открих дублиран на български, но мисля, че филма е достатъчно образен и достъпен, дори и за хора, които не са на ти с английския.

Дали консуматорското общество ще доведе цивилизацията до гибел? Дали хората ще се поучат от упадъка и изчезването на големите цивилизации живели преди нас? Колко струва доминацията, глаобализацията и военните конфликти? Можем ли да спрем ерозията и глобалното затопляне? Много въпроси, чиито отговор ни е неизвестен cа поставени в филма. Рекламирам го, защото той се доближава най-много до мойте възприятия за света. Проблемите са систематизирано поднесени и обхващат голяма гама от притесненията на социално ангажираните членове на обществото.

Това, което аз лично намирам като минус е фокуса върху последните 5000 години. Разбирам, че всъщност няма как по друг начин да бъде пресъздадено бъдещето, освен чрез анализ на известната ни от писмените източници най-близка история. Може би, скоро ще се опитам да предложа своето виждане за бъдещето, изкривено през призмата на еволюцията, позната ни през последните 250 млн. години, но до тогава ви пожелавам приятно гледане.

Телефони

2011-08-19T07:00:00.002+03:00

Вчера на връщане от работа минах покрай няколко магазина. Единия беше за мобилни телефони. От известно време искам да си сменя телефона, че ми дава ядове, а ми омръзна да го преинсталирам. Явно има вирус или нещо подобно. Сам променя датата, часа и получавам едни и същи мейли.

Разгледах магазина, но нищо не ме заинтригува. Имаше предимно промоционални модели на ниска цена, но при двугодишен договор с оператора. Този номер вече съм го играл и определено не искам телефон на изплащане за две години. Момичето зад щанда учтиво ми подаде една брошура и аз се прибрах в къщи.

По принцип брошурите не ги гледам, но този път си направих труда. Един красив телефон Нокия С7 ми направи впечатление и събуди един позабравен спомен. Преди две години имаше сходен модел, който се наричаше Е71 и имаше клавиатура.

Спомена ми е свързан с това, че тогава бях убеден, че Нокия само би спечелила, ако вместо клавиатура сложат тъч скрин. Сигурно съдбата на Нокия тогава щеше да бъде различна, а акциите нямаше да се сринат толкова много.

Реших да сравня двата модела, за да отчета напредъка на компанията, но за мое най-голямо учудване те не бяха съществени. Вярно процесора е 680 МНz, има 3МР повече от предходния модел, туитер и фейсбук клиент, но това не отличава телефона значително от предходните. Просто той е поредният, при това на същата цена.

Лично аз ползвам WM и смея да твърдя, че независимо какви екстри ви предлага един или друг производител, качествата на смартфоните, които се предлагат на пазара не се различават значително.

Има фенове на Андроид, WM, Линукс, Symbian и т.н. и всеки от тях ще ви каже, че системата, която използва е най-добрата. Ако спорите, ще ви пусне линк в мрежата, за да докаже твърдението си. Може за определени неща да има право, но ще сгреши само в едно, концепцията е една и съща.

Пиша толкова обстоятелствено, не защото горното не е понятно за пристрастените към новите технологии, а за да споделя своя опит с телефоните.

Когато си купих сегашния телефон той беше най-новото, което можех да си позволя. Хареса ми големия екран, възможността да качвам програми и апликации. Естествено WIfi опцията най-много ме впечатли. Това беше преди 2 години.

Днес, мобилния интернет е на много по-достъпна цена и практически мога да браузвам, без особено безпокойство за цената която бих платил. Приложенията са повече от колкото мога да прегледам. Устройствата непрекъснато се променят, появяват се нови модели, но според мен конкуренцията се свежда до няколко ключови за всяка марка услуги, а самите апарати носят сходни технически характеристики.

Тъй като не можех да си позволя да имам едновременно няколко телефона под Уиндолс, Андроид и още нещо, реших, да прочета какво може моят. И бях приятно изненадан, когато открих, че мога да му инсталирам всичко без операционната система на Епъл.

Трябваше ми един месец четене, докато придобия куража да „хакна“ телефона. Операцията по принцип не е сложна, ако се спазват коректно указанията на разработчиците. Колкото повече експериментирах, толкова повече се радвах на черния корпус, който безплатно ми отваряше света за различните операционни системи. Това беше до началото на тази година.

Наскоро се появи 7-та на Уиндолс. На гилдията хакери им бяха необходими около 3 месеца, за да предложат безплатния вариант. Пробвах го, но въпреки, че беше страхотен и много интуитивен го изтрих. Причината? Всичко се синхронизира през уеб базиран мейл.

Така работи 7-та, Андроид, Блекбери, за Епъл и трафичните данни, които от компанията събират доста се изписа. Всъщност, колкото по-евтини и популярни стават смартфоните, толкова повече става информацията, която компаниите и софтуерните разработчици събират от потребителите.

Всичко това има една единствена цел, да продават информацията на маркетинговите компании, те от своя страна на производителите на стоки и услуги. Казано с други думи- вие вече нямате лични тайни. Всяко приложение знае къде сте били физически и онлайн, с кого и колко говорите, кои са вашите приятели, любимите ви места и още много друга информация.

Ако може да живеете с горното, то тогава телефоните ви откриват един нов свят. Свят на 4Square, мобилен скайп, фейсбук, туитер, игри, полезни приложения, мобилен офис и какво ли още не.

Наскоро прочетох, че WP8 ще бъде безплатно приложение, което всеки (с подходящ телефон) ще може да си качи безплатно. Само, че безплатен обяд няма! Явно борбата между компаниите не се води само в магазина за да ви пробутат едно и също устройство с различно лого. Войната е за трафичните данни, а този който има най-много от тях, ще спечели най-много.

Естествено, безплатната операционна система ще остави „хакрите“ без клиенти, но какво пък? Cвета на комуникациите се променя, а с него и ние. Сетих се отново за онази Нокия и мъката наречена Симбиан. Мисля, че тя вече ми е фаворит заради два показателя – цена и спокойствие.

София диша - 2

2011-08-18T07:00:00.000+03:00

Зоопарк

2011-08-17T07:00:00.002+03:00

Да отгледаш riot

2011-08-15T07:00:00.001+03:00

През последните дни в моя речник навлязоха активно няколко чуждици riot & looter. Първото значи размирици, а второто грабеж. Към тях като добавя uprising (бунт) се получава 20 минутен репортаж по телевизията.

Видяхме, че риотите могат да бъдат практически всички членове на едно общество, от 10 до 50 годишни, черни, бели, бедни, заможни и дори инвалиди. Това, което ги обединява е хаоса и тълпата.

За тази седмица прочетох множество статии, тълкуващи причините и последиците на случващото се в Великобритания. Видях упреци към полицията, политиците и гражданите. Видях общественото негодувание в мрежата, а също и последвалото почистване след хаоса. Видях и риотите отведени в съда, в последствие прочетох и присъдите на някой от тях.

Сигурно много може да се спори за причините и превенцията, която държавата трябва да извърши в този случай, но главното е тенденцията. А, тя според мен не е никак розова. Вчера дори комунистически Китай, беше обхванат от подобни вълнения. Тенденцията е налице и май вероятно ще я видим и по други краища на света. Бавно, но сигурно хаоса замества реда.

Въпреки вярата ми в пословичната толерантност на нашето общество, аз не съм убеден, че ако тенденцията се запази по родните улици няма да плъзнат риоти. И ако си мислите, че това е невъзможно, то необходим само да погледнете криминалната статистика. Преди време бях подготвил един пост за битовата и неорганизирана престъпност, но така и не го пуснах. Днес мога спокойно да кажа, риотите са сред нас, без дори да го осъзнават. Не се наемам да анализирам душевното и културно им състояние, но се наемам да разсъждавам-имат ли те почва у нас?

Спомням си когато подпалиха партийния дом. На следващата сутрин един съученик се похвали, че си е взел бутилка „Слънчев бряг“ и няколко луканки. Не беше от примерните ученици, но определено не беше бандит. Просто беше присъствал на палежа, защото живееше срещу сградата. Това се случи в началото на 90-те.

Спомням си много други случки, на които съм ставал неволен свидетел, но главното е, че хората се промениха. Промени се и света. Нашето поколение израсна в светлината на изкривената свобода наречена – свободия.

За 20 години свободия ние генерирахме две поколения непукисти. Нашето и следващото. Отдавна хора равнодушно подминават всяка форма на социална и обществена несправедливост. Повечето а склонни да платят рушвет, вместо да спазват закона. Все повече са готови да нарушат закона, защото знаят, че могат да си платят.

В тази атмосфера растат децата на демокрацията, онези, които сега са 15-25. За тях сантимента по спокойният начин на живот от комунизма не съществува. Не съществуват и задръжките. Те са едно съвсем ново поколение. Имаше един репортаж по БТВ за детските дискотеки, помните ли как нападнаха репортерите? Жалко, че такива репортажи не се правят по Слънчев бряг и Златни пясъци, щяха да са депресиращи.

Извън всичко това трябва да добавя политическия лумпенизъм, с който информационните агенции ни заливат. Виждаме, меко казано психически неуравновесени хора да призовават към верска нетърпимост. Виждаме футболните хулигани, които безнаказано вилнеят върху имуществото на хората, след всяко дерби. Виждаме корумпираните държавни служители, които нито гонят, нито хващат, нито осъждат криминалните прояви.

В контекста на горното и в добавка на засилващата се криза, фалити на фирми и граждани, аз се учудвам на премиерското изказване: „Нека ние работим, а другите държави да си палят градовете и да си създават проблеми“?! Не намирам думи да коментирам горното.

В заключение искам да кажа, че риотите са сред нас, въпреки, че голяма част от тях не го осъзнават. Може би познаваме някой от тях, а може би не. И въпроса е, не дали, а кога те ще излязат на улицата.

Хисар

2011-08-10T07:00:00.002+03:00

Старосел

2011-08-09T07:00:00.004+03:00

Кьорав карти не играе!

2011-08-07T21:24:00.004+03:00

Не съм експерт и нямампретенции за изчерпателност на коментара си, но смятам, че медиите сепревърнаха в симпозиум на лудостта, наречена ЛУКойл. Още при появата нановината миналата седмица, бях убеден, че цялата патаклама, е някакъв римейк наШекспировата пиеса „Много шум за нищо“. Седмица по-късно, мога спокойно дазаявя, че съм повече от убеден в това.

Новината започна сразпни го и завърши с осанна. Коментарите през седмицата варираха от твърдаподкрепа в начинанието на Агенция Митници, до апокалиптични картини за животабез гориво. Всичко това беше толкова бързо разиграно, че ототнемането на лиценза на рафинерията, до 86;тменянето на това решение бяханеобходими 2-3 дни.

Анализи и дискусиинаправиха множество политици, експерти и всякакви кибици (в т.ч. и моя милост),кой от кой по апокалиптичен. Честно казано, не съм чел всичко по темата задълбочено, поради една единствена причина,нищо не е такова, каквото се опитват да ни го представят.

Живеем в света наконсумацията. Принципа е, вземи каквото можеш и нищо не връщай! Този принцип евалиден както за катаджията задаващ въпроса – е сега какво ще правим? Така и залекаря, който иска „спонсорство“ за болницата. Политиците, МС, данъчния, който е готов да „оправи“ревизията срещу %, и стигнем до митничаря, пропускайки множество държавни ичастни професии, за които нямам време и желание да правя отклонение.

Ни в клин ни в ръкавАгенция Митници отнема лиценза на ЛУКойл, защото фирмата не е изпълнила изискваниятана Наредба 3 за поставяне на измервателни уреди в рафинерията.На това аз му казвам ефект на бумеранга, защото предложението за поставяне наизмервателните уреди, е на самата ЛУКойл. Но все пак, нека не забравяме къдеживеем.

Естествено, веднага възниква въпроса – защоотнемат лиценза чак сега? Година по-късно от крайния срок за поставяне наизмервателни уреди.

Всъщност отговора нагорния въпрос е повече от ясен, още повече е очевиден, но за да си отговорим нанего трябва да погледнем дълбоко в историята. Надали някой се съмнява, чепремиера не е запознат със ситуацията в рафинерията. Все пак неговата фирмаИпон я охранява. Лично на мен ми е трудно да опиша всичко, което съм чел повъпроса за горивата, но най-общо казано извода ми е, че ЛУКойл е монополист ведна област, други фирми в друга и т.н. Сектора с горивата винаги е билвзривоопасен и ясно разпределен от Юго-ембаргото до наши дни. Но нека сесредоточия върху казуса на Златев.

На 28 юлиЗлатев каза- Премиеръттрябва да се научи да играе, ако иска да не губи , а отговора не закъсня.На следващата сутрин премиерът казва- Отнеманетона лиценза на "Лукойл" е тест за министрите. Явно не всички министри издържат те;ста,защото на 30 юли Дянков казва - Нямаразнобой в кабинета за "Лукойл", мнението на Цветанов по въпроса не еважно. На 31-виразбрахме, че- Летищата нямат проблемс доставките на гориво засега, но въпреки това"Лукойл" пускакеросин от резерва, което ме навежда на определени съмнения, но за тях ще пиша когатому дойде времето. На01.08.2011г. въпроса придобива някаква яснота с изказването на Трайков - Никой нямаинтерес от спиране на "Лукойл", но въпроса с бъдещето нарафинерията все още е неясен. Размяната на заплахи продължава, и ВалентинНиколов се заканва: Вакуумътот затварянето на "Лукойл" ще се запълни с внос, което е истинакакто и да го погледнем и явно постига търсения резултат. На 02.08.2011г.въпроса е решен според думите на В. Танов - "Лукойл"може да продължи да произвежда горива . Усетили, че цялата работа ебутафорна, „Синята коалиция“ реши да се възползва , като И. Костов заяви- Борисовда разсее съмненията за режисирано представление около "Лукойл".Малко по-късно стана ясен - Обратът в полза на"Лукойл", настъпил вследствие решението на Софийскияадминистративен съд. И въпреки изцепките, че Антимонополнатакомисия ще разследва "Лукойл" и за злоупотреба с монопол приавиогоривата драмата завърши с новината, че - Всичкибензиностанции последваха "Лукойл" и смъкнаха цените.

Хепи енд! Би казал Шекспир, но дали е така? Каквовсъщност се крие зад тази постановка? Трябва ли да вярваме на институциите или тедостигнаха дъното на популизма? Колко струва един лиценз за държавата, засъда, за премиера? Аз, все още не съм прочел задоволителен отговор на въпроса,защо чак сега „отнеха“ лиценза?

Демагогията достигна непознати хоризонти, и аз не могада подкрепя правителството в тази ситуация, защото действията му са половинчати и водятединствено до уронване престижа на институциите. Цялата мощ на държавата сесрина с едно просто изречение-Решениетона съда не се коментира, обжалва се! Защо бре началство? Нали досега непропускаше шанс да ги коментираш (те ги пускат)?! Или това важи само вопределени случай? Излиза, че държавата един склад не може да затвори.

Опитите за сплашване на публиката с черни прокоби отсорта –няма да има гориво, са меко казано смешни. В бизнеса празно няма. Точноза един месец конкуренцията на рафинерията ще завземе празната пазарна ниша. Акандидати за това не липсват. Но при това положение рафинерията се обезсмисля.Но тогава няма кой да лъже на карти, няма фиктивни износи, контрабандно внесенисуровини, няма пари под масата и т.н.

От целя „скандал“ за пореден път разбрах, че паритекупуват спокойствие, за тези които ги имат, стига да ги споделят с хората наденя. Ако разполагате със достатъчно средства, може да си позволите дори далъжете премиера на карти, да произвеждате и продавате количества без да плащатеданъци, да пренебрегнете закона и пак да излезете сух от блатото.

Миналатаседмица щеше да бъде доста скучна, ако от рафинерията си бяха платили „данък“спокойствие преди 28.07. Щяха да работят необезпокоявани до следващите избори. Вдействителност Борисов и Златев знаят твърде много един за друг. Толкова много,че са изпаднали във взаимна споделеност. Колкото до скандала, мога да кажаследното – той е поставен на масата. И в зависимост от личния интерес напремиера (Азвзех решението за "Лукойл", няма да допусна конфликти вправителството) конфликта ще се засилва или отслабва... Наслука на „журналистите“, до изборите ще предъвкват темата-катопенсионер кисело мляко.

Природа

2011-08-02T08:00:00.001+03:00

В планината

2011-08-01T08:00:00.001+03:00