Не е от мързел, просто всеки път
когато започна да пиша по актуална тема, откривам че текста ще стане прекалено
дълъг и някъде по средата го изтривам. Написаха се много оценки за управлението
на настоящата коалиция и си дадох сметка, че искам да напиша своето виждане за
случващото се по света и най-вече у нас.
Преди всичко искам да кажа, че
според мен (ако мога да се изразя „полит-коректно“), вътрешната политика на коалиционните и извън коалиционните партньори на Борисов е
пълен буламач. В този ред на мисли, няма как да си добър и да угодиш на всички.
Управлението, на каквото и да било изисква твърдост, отстояване на позицията и
пълен контрол върху осъществяването на взетите решения. До колкото виждам,
бозите, в които постоянно се забъркват пред обществото, не дават шанс на
управляващите да спазят своите предизборни и след изборни обещания. В този ред
на мисли, настоящето коалиционно управление мяза на Герб 2.0, но без фалцетните
истерии на мин. председателя и жуженето на разни калинки с динамично покачващ
се административен ранг. Очакванията на
хората, за светло и по-добро бъдеще, се разсрочват в неопределеното бъдеще,
когато държавата най-вероятно ще заприлича на Катар. Не по добива на природен
газ, разбира се, а по територията на пустинните райони. Да не се самозалъгваме!
Не бива да очакваме природата да се възстанови сама от безогледната сеч и
застрояване. И тук някъде се връщам в началото на текста и си казвам – карай по
същество!
По същество, КОЙто и каквото да
ви говори, винаги става въпрос за пари. Казвал съм го многократно. Наблюдавам изказванията на мин. председателя
и съм убеден, че някой ПР сериозно работи върху поведението му. Няма ги онези
гръмки и остри думи. Е, от време на време се изпуска, но какво пък, човешко е,
нали? Има привидно спокойствие, но зад него стоят делата, а както е написано в
дебелите книги – по тях ще ги познаете. А делата говорят пак за батко и братко,
за стари и нови герой на прехода, съсредоточили усилията си да задминат всички
поставени рекорди по крадене на обществени средства.
Ще се опитам накратко да
обрисувам какво точно се случва към днешна дата. През призмата на моят поглед
докъдето стига той все пак. Къде са
подводните камъни за демокрацията, до колкото я има у нас. Не за друго, колкото
повече се говори и пише, толкова повече ще се повишава обществената
информираност. За по-прозорливите, умните или красивите, модела #КОЙ не е престанал да съществува. Има
го на всички нива в политическия, обществения и най-вече икономическия живот.
Ако някой се заблуждава, че псевдо - националисти, комунист – реформатори и
бивши социалисти са против статуквото, то той е далече от реалността.
Реалността в момента е симбиоза между властта и монополната икономика. Двете са
неразделно свързани. Властта поражда такива икономически плевели, които няма
как да бъдат премахнати без да бъде променена нормативната уредба. За
съжаление, вместо управляващите да преследват монополните паразитни структури,
те узаконяват разрастването и сливането им с държавата на едно съвсем ново
ниво.
Но да се върнем към конкретните
неща. Тютюнопроизводителите планират
протести и блокади на пътищата. Защо? За пари ли? За много пари? Не че
заемам страна или позиция, но се питам, защо не протестират срещу промените в
Закона за тютюна и тютюневите изделия? Не съм чувал в друг проект за промяна на закон да се създава частна НПО, която на
практика ще бъде почти държавен орган. Какво имам предвид? Съгласно
предложените за гласуване през м.март промени се създава Националната
тютюнева камара. Тази камара ще може да разработва
нормативни правила и стандарти, както и да следи за тяхното прилагане.
Демек държава в държавата. Интересното
в случая е, че в закона се определя структурата и функционалността на камарата,
както и условията за нейното възникване в доста големи подробности, на които до
колкото знам отговаря поне един кандидат, но #КОЙ е той , няма да кажа. За съжаление
закона не постановява на базата и
критерии, министъра на земеделието ще признае статута на камарата. Казано по
друг начин – там е заровено кучето. Възниква
резонният въпрос, защо в закона се формулира цялостната организация и
дейност на камарата, но не и начина за нейното легитимиране? Защо това ще става
с изрична наредба? Толкова ли са немощни нашите анти - офшорни
законотворци? Съмнявам се! Както се
казва, кьорав карти не играе и първият печели! #КОЙ ще спечели? Мисля, че
отговора е излишен. Предполагам, някой, който отговаря на условията в закона, някой
който ще депозира първи искане за регистрация на камарата, в минутата в която
министъра публикува условията за признаване.
Показателно в случая е, че държавата в лицето на законотворците вносители
от ДПС, проявяват невероятни усилия да създадат безпрецедентна монополна структура. И най-вероятно ще получат
достатъчна подкрепа за да прокарат промените. Идеята е, да подчинят на нея
всички дребни производител на тютюн,
които и без друго са крепостни селяни на същият този закон. Ако закона
се прочете от край до край, единствения въпрос, който човек може да си зададе
е, кога на производителите им остава време да работят? Количеството декларации,
които трябва да попълнят са нищо, ако ресорния чиновник не им ги завери или
подпише. И така, те са крепостни селяни на монопола, закона и бъдещата камара.
Да им е честито, но те няма да протестират срещу това.
За едни мащеха за други майка, държавата през последните години има една
единствена роля, да обслужва властимащите. Видно за всяко последно управление,
ключов въпрос е овладяването на силовите служби. Постоянните законодателни
промени са само част от въртележката в МВР, ДАНС, НСС и НСО. Явно има някаква
мода да се правят всякакви законодателни промени, даващи възможност на МВР да
получава информация от други държавни агенции. Пресен пример за това са подготвяне
промени в Закона за Митниците. Чрез тях се прокарва един нов: „чл.16г.(1) За
изпълнение на възложените им със закон правомощия органите на МВР и на Агенция „Митници“ обменят информация чрез достъп до автоматизираните
им информационни системи.“
При други обстоятелства бих пропуснал горната информация, но с оглед на
последната червена операция „червей“ си задавам някой въпроси: кой, как, кога,
колко и защо ще получава информация. Как ще регулира достъпа и как ще се
използва съдържанието. Не за друго, на сървъра на Агенция „Митници“ има
информация за всички вносни и износни операции на територията на държавата. Тази
информация носи всички търговски атрибути – изпращач, получател, фактурна
стойност, вид стока, количество, транспортни разходи и др. Какво гарантира на
търговските фирми, че някой няма да реши да източи и сървъра на агенцията, и да
обмени с конкурентни фирми чувствителната информация за вносно/износните им
операции?
От години има отлив на български фирми от митническата територия на страната.
Тези, които не искат да имат проблеми и имат големи обеми използват Амстердам,
Ротердам, Констанца и Солун вместо Варна и Бургас за обмитяване на контейнерите
си. Страната губи приходи от мито заради по добрите условия, които се предлагат
в споменатите градове-пристанища. Страната губи и приходи от акциз, защото поощрява
контрабандата, въпреки неопитите на финансовия министър да ни убеди в противното.
Да се запита човек, след като контрабандистите процъфтяват през последните 5-6
години, срещу кого са насочени горните мерки?
Борбата с контрабандата се решава в рамките на месец. И всички приказки
за противното са просто много шум за
нищо. Знаят как трябва и могат, но трябва политическа воля!
Междувременно, бизнеса има предложения за законодателни промени. Като целта
в общият случай, е синхронизиране на местното законодателство с европейското и
получаване на същите равни възможности. Обикновено чиновниците при тази
ситуация започват да обясняват как предложените промени нямат бъдеще, това е в
добрия случай. В лошия, независимо, че страната най-вероятно ще претърпи
наказания и глоби от ЕС, чиновниците дори не отговарят на направените предложения
за промени. После търсят приходи?! Като няма приходи, харчат резерва, взимат
заеми или национализират пенсиите на хората.
Е, как да останеш в тази страна? Младите, красивите и умните завършват
образованието си в уредени държави и нямат намерение да се връщат. Остават идеалистите и всички останали…
В заключение, искам да кажа, да ви е честит новия 16 млрд. заем! Май пак се отплеснах, така че, ... айде стига толкова.
