вторник, 28 юли 2009 г.

PR на вятъра

Правиш го като вятъра, на където задуха натам се насочваш, че дори и с гребане му помагаш. За кого става въпрос? Ами за фрегатата „Тази сутрин” и в частност адмирал Бареков за неговата последна статия , в която открих опит за къс патетичен разказ с елемент на личностно митологизиране. Новинар №1 на БТВ, се е превърнал в бяло корабно платно, поело курса на силния западен вятър. Преразказ на житието Борисово е на път да стане бестселър, който БТВ най-вероятно ще продава чрез WS Teleshop, за да закрепи финансовото си положение, което в условията на криза никак не е розово.
Не желая да бъда погрешно разбран, но блога на Ники замяза на вестник „Работническо дело” поне в моите очи. Само преди месец, водещия на сутрешния блок истеряса с друга статия недоумяваща - защо Бойко го нарекъл „подлога” в деня на Евровота, което заприлича на частен спор, изнесен в публичното пространство. Защо? Ами защото така изглежда от страни, просто коментара на Бойко пристигна месец преди „официалното” назначение.
Повод за горните ми думи, не е толкова изненада или разочарование от Барековите писания, колкото посланието, което носят те:

1. Само големият може благородно да остави падналият си противник, без да го довърши, воден от яростен реваншизъм. Няма да има чистки и няма да има гонения и етническа нетолерантност.
2. Предимно млади партии, необременени с пороците на прехода, застават зад него – ГЕРБ, РЗС, Атака.
3. стилът на Бойко ще му даде възможности да търси и неочаквани съюзници. В лицето на ДПС напримерно.
4. Не се учудвайте. Управлението на ГЕРБ ще даде възможност на партията на Доган да мине през чистилището и сама да прочисти своите редици от безпринципни властолюбци. Бойко ще даде възможност на ДПС да погледне назад в корените си и да си припомни истината за своето начало.
5. Хоризонтите пред ГЕРБ стигат до 2011 година, когато Бойко ще държи своя първи голям изборен тест като висш държавник на местните и президентските избори.
6. Вече десет години той е пред нас. Доказа, че може като генерал и кмет. Доказа, че може и без мнозинство. Черен гологан не се губи. Неговото дълголетие като държавник обаче вече зависи единствено от нашето европейско развитие.


Изглежда Бареков, е гледал пред-последния пленум на БКП, докато е съчинявал горните редове. Но комунизма свърши и връщане назад няма! До сега, просто неуспешно се борим с последиците от него.
Хората искат нещо съвсем просто държавност за всички, а не нови постулати за любимия вожд-това е PR хвърлен на вятъра!
Няма да анализирам думите, подбудите и действията на автора, но вие сами разбирате, че твърденията на подобна пропагандно-прогнозна статия, звучат нелепо дори на посредствен драскач, като мен.

събота, 25 юли 2009 г.

Еволюционна приказка за данъците и блогерите


Еквивалент на драгорекс в наши дни била ивичестата свиня, когато Боб наложил двата черепа бил смаян от приликата.
Извода, който ще направя е нелеп, но пък не заслужава да бъде подминат.

В днешния съботен брой на "24часа" журналистката Румяна Денчева посочва, как блогърите притежаващи реклами на личните си страници трябва да платят данъци върху придобитата печалба. Според журналистката на сайта на НАП е качена инструкция, която гласи: „Всеки блогър, който получава доходи от това, че дава сайта си за реклами или посредничество, трябва да плаща данъци и осигуровки”. Не виждам нищо лошо в плащането на данъци и подкрепям напълно декларирането на доходите. Направих опит да открия въпросната инструкция с цел запознаване с текста, резултата от търсенето е, че не намерих нищо свързано с блогер в сайта на НАП. Може би не съм търсил достатъчно.
Тъй като статията продължава, описателно с вариантите за подаване на декларации най-вероятно щях да подмина написаното. Но имаше две изречения, които силно привлякоха вниманието ми: „Източници на „24часа” от приходната агенция довериха, че веднага след изготвянето на инструкцията била разпредена пълна проверка на сайтовете на мрежата, за да се види КОЙ рекламира и дали ПОСЛАНИЯТА имат връзка с дейността на блогъра, или не. Според данъчните редът за облагане и РАЗМЕРЪТ на налога за блогъри зависят от статута им”.
В мен възникнаха следните въпроси:
1. Какво значение има за данъчната администрация КОЙ рекламира в блоговете?
2. Какво общо имат посланията и дейността на блогъра с данъците, които следва да платят?
3. Как трябва да се възприеме посланието, че налога зависи от статута на блогъра?

Отговорите, до които стигам са следните - в стремежа си като администрация НАП желае да се хареса на всяка новата власт, и данъчните са намерили онзи икономически лост за контрол върху интернет обществото, чрез който ще го върнат обратно в кръчмите и по стадионите. Пряката намеса, в статута и посланията на интернет публикациите, от която и да е държавна институция намирисва на тоталитаризъм.

Сравнението в началото на този пост, е опит за аналогия с еволюционото ни миналото. А тя не се е променила много от динозаврите до наши дни - нищо ново под слънцето. Всъщност всяка власт желае да контролира словото, особено свободно изразеното!

снимка: almelkov

сряда, 22 юли 2009 г.

Толерантни или не съвсем?

Имах намерение да напиша, няколко реда за връзката между вота на доверие получен от Станишев, меморандума между Герб и Атака, Яневите SMS-и, Костовите вълнения и още нещо, но вече много други са написали немалко по темата.
Повод за долните редове беше думата мангал, като основно изразно средство, третиращо различните от нас. Може би нямаше да се спирам толкова обстойно на това съществително, но бях провокиран. Припомних си един филм за сегрегацията в Америка. Филма третираше проблемите в съвместно съжителство между негри и бели в района на Мисисипи, както и последствията от контактите между тях.
Но да се върнем на думата „мангал” това е съществително нарицателно име, от мъжки род и означава:
1. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление.
2. Разг.: циганин, ром.
Ще попитате каква е връзката между филма и мангала? Сигурен съм, че няма нужда от подобно разяснение. Съществителното зае своето място в ежедневната риторика, снимките в гугъл и клиповете в YouTube. Според изследване на програма „СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ И ЕТНИЧЕСКИ СТЕРЕОТИПИ ЗА МАЛЦИНСТВАТА В БЪЛГАРИЯ” на Институт Отворено Общество: „Представителите на ромската общност са сред най-нежеланите съседи според - 24.3% от етническите българи. В сравнение с предходни изследвания, съгласието на българите да живеят в едно и също селище с други етноси намалява значително. Изследването посочва също, че най-толерантни са жителите на столицата и големите градове, като този сегмент от интервюираните са и с най-високо образователно ниво”.
Кое камъче преобърна каруцата? На този въпрос отговорите биха били много, от задигната селскостопанска продукция, обраните мазета, разглобените сгради, откраднатите жп линии, срязаните кабели до поругаването на гробищни паметници и какво ли още не. Проявлението на тези чисто криминални деяния, в повечето случай ненаказани от закона поради ред причини, са повод, в по-слабо населените райони напрежението между общностите, да се увеличи до границата на нетърпимостта. Липсата на държавна политика в последните 20 години, по отношение превенция на престъпността, и в частност интеграцията на този етнос доведе до открито противопоставяне. Катализатор на увеличаващата се нетърпимост, беше и провеждането на парламентарни избори, на които вота на етноса беше изтъргуван от някой негови лидери. Търгуването на гласове, сметки за ел. енергия и данъци преля чашата на търпението, и провокира активността дори на по слабо активните гласоподаватели. Резултатите от изборите, недвусмислено показаха, че нашето общество все още е толерантно. Вместо реваншистки вот в лицето на партия Атака, гласоподавателя избра посланието на Герб за държавност и върховенство на закона. До колко очакванията им ще бъдат оправдани обаче, само бъдещето ще покаже.
До тук нищо ново! Четейки тези редове, сигурно очаквате да откриете пламъчето на национализма, но уви, от тук започва личното отношение, на всеки един обществено отговорен член на нашето общество. Без да навлизам в мотивите за моето становище, аз искам да започна със следното разграничение: не всички са еднакви! Всяко общество/етнос притежава своите добри и лоши черти. Недопустимо е в днешни дни да слагаме всички негови членове под един знаменател. Подобен начин на мислене автоматично изолира всички онези членове на етноса, които спазват законите на страната, онези които имат желание за реализация и интеграция.
Често срещам мнения, че за интеграцията на малцинствата са необходими да минат няколко поколения. Всъщност интеграцията според Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси е „преодоляване на неравноправното третиране на ромите чрез ефективно включване в социално-икономическия живот.“ Има голям брой документи третиращи интеграцията на циганите, но те са опит на всяко правителство елегантно да се измъкне от основния проблем – липса на целенасочена държавна политика.
Увеличаващата се численост на тази малцинствена група, за в бъдеще ще задълбочава пропастта с останалата част на нашето общество, до момента, в който държавата не проумее, че образованието и спазването на законите са предпоставка за истинското интегриране на всички граждани на страната. До тогава, преди и след всички избори, търговията с етническия вот ще бъде разменна монета за 30 % от нацията ни.

неделя, 19 юли 2009 г.

Защо ми хареса Банско това лято?




„Високо в планината, сред прохладата на големия дъб, топлината на деня отминаваше бавно и необезпокоявано”. Или поне беше така до преди 15 години в Банско. Какво се промени в последните няколко години на бурен икономически растеж? Без претенции за задълбоченост и изчерпателност в следващите редове, бих характеризирал днешния си престой там, като връщане в ерата на спокойствието. Да, спокойствието на курорт, който извън сезона не прилича на строителна площадка, или поне не толкова. Спомените от отминали години, биват нарушавани от малкото на брой довършителни работи в неизоставените обекти. Кризата е видна, затворени хотели и заведения, дори на моменти обезлюдените улици, придават своеобразна призрачност на курорта. Отдавна големият дъб е отсечен, а на негово място има построена асиметрична купчина железобетон, кръстена на някой от околните върхове, прохладата е заменена от знойния, наситен на прах въздух.
Освен спомена за прохлада май друго не остана, но до колкото знам с времето и той ще изчезне заедно с ентусиазма и парите на инвеститорите. Тук рискувам, да бъда обявен в злорадстване или антиглобализъм, но всеки, който е изпитал описаните от мен чувства, би ме разбрал.
Щастлив съм, че Пирин е национален парк (поне лятото)!

събота, 18 юли 2009 г.

Кой какво загуби ?



Ако попитате Станишев, той загуби управлението на партията. Ако попитате царя, той загуби партията си. Ако попитате Бойко, загуби 5 депутата. Ако попитате Доган, той загуби 2 министерства. Ако попитате Костов, той загуби десния електорат. Ако попитате Волен, той загуби доверие. Ако попитате Яне той загуби 50 билборда. Всъщност най-големия губещ е народът. Ще попитате защо? Ами защото изброените по-горе, направиха най-голямата си 4 годишна инвестиция, за която гласоподавателя тепърва трябва да плаща. Лошата инвестиция в чуждестранни ПР-и, в ТВ реклами, флаери, рекламни материали, кебапчета, бира и купуване на гласове, придоби невиждани до тези избори размери. Имаше ли смисъл това разхищение?
Явно да! - баницата е много вкусна, а с миризмата от нея глада не се засища. По друг начин не можем да си обясним стремежа към нея!

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Селянина с колелото дали не еволюира до гражданина с БМВ-то?

Популярния израз от близкото минало „селянина с колелото” придоби нова символика,в годините на прехода, чрез израза „гражданина с голфа”. Това за което пиша се нарича култура в отношенията, това е онзи междуличностен подход, за който в последствие квалифицираме другата страна, като притежаваща или лишена от първите 7 години възпитание.
Ако до преди 15 години израза селянина с колелото беше опит за обидна квалификация, то в днешни дни хората използващи колела могат да бъдат определени, като Софиянци избягващи задръстванията в центъра на града, еко активисти опазващи природата и хора търсещи икономия в транспортните си разходи.
В началото на демокрацията, много голяма популярност придоби модела голф на Фолксваген, поради ред причини. Без да се опитвам да обиждам някого, или да създавам лош имидж на колата, ще споделя с вас нарицателното на голф с регистрация извън София-диагноза! С напредването на демокрацията голфовете бяха заменен с популярни модели на по-реномирани марки автомобили, но усещането за диагноза остана.
В какво се изразява диагнозата?
- Минаване на червено;
- Безпричинно засичане на другите участници в движението;
- Неподаване на светлинни сигнали;
- Усилване на фолк-музиката до разпадане на превозното средство;
- Навлизане в насрещното движение или обратен завой на непозволено място.
Могат да се изброят и много други симптоми. Някой ще опонира, че няма участник в пътното движение без нарушения, независимо дали е санкциониран или не! Да това е така, но защо 80% от участниците на пътя не правят впечатление да имат симптоми?
Проблема е ясен, а решението му е да има сурови санкции, без право на обжалване.
Ако наистина желаем да върнем „селянина” при „колелото”, трябва да разберем, че културата в отношенията ни един спрямо друг, е мерило за цивилизоваността на нашето общество и пример за нашите деца.

понеделник, 13 юли 2009 г.

Кой влиза в парламента или защо рапа няма място в него?

Отмина еуфорията от предизборните кампании и осмислянето на резултатите от вота. Всички парламентарно, а и извън парламентарно, представени сили направиха своите анализи за вота на избирателя. Съставянето на правителство е тема номер едно както в медиите така и на политическата сцена. Покрай целия този шум неусетно в парламента се промъкна Тодор Йосифов. Какво се крие за това име ще попитате и при кратка проверка ще откриете артистичния му псевдоним - „маниака”. Човекът беше на прага да стане най-младия рапър-депутат в историята България. Но изведнъж на сцената настана оживление, предизвикано от видимо притеснените от певческото минало на политика будни граждани, което прерасна в процедура по отстраняването му.
Един момент! За какво е цялата тази пушилка? Герб има изградена национална мрежа на територията на страната в т.ч. и в Бургас, при това не от вчера! Изводите за мен са няколко:
1. В Герб никой не е очаквал такъв резултат от вота на избирателите.
2. Подбора на кандидат депутати е бил на килограм, колкото да има някой в листата.
3. Никой от централата на Герб не си е направил труда да провери хората, които в последствие ще управляват страната.
В резултат на изброеното неформалния лидер - бъдещ премиер решава да отстрани избрания от Бургазлии депутат. Въпросът е има ли това право? Отговора според мен е не! Смятам, че не е възможно да подведеш когото и да било в момент на нужда и в последствие да го разкараш, само защото си пропуснал основни факти от автобиографията му. От една страна това е твоя грешка, а от друга виждаме - пълен тоталитаризъм. Неподготвеността на политическата партия, по отношение на кадровия потенциал е вкарала и други интересни за обществото ни хора. Но нека погледнем към Италия и направим едно неподходящо сравнение-там в сената влезна порно звезда. Разликата между Италия и България е в идеята, там тя беше рекламно лице на партията си, а в България рапъра е влезе в политиката не толкова със собственото си име, колкото с това на неформалния-лидер.
Както казах, еуфорията отмина и идва ред на реалността, а трябва да погледнем към нея - всички партии, изразиха охотно или не своята подкрепа към бъдещото правителство, но без свое участие в него. Дали всички дружно не се опитват да подливат вода на следващото правителство? От направените икономически проучвания знаем, че до началото на 2010 г. кризата няма да е подминала страната. На бъдещото правителство, предстои нелеката задача да уволни голяма част от държавните служители, да съживи фалиралите или силно дестабилизирани, през последните 8 месеца икономически отрасли. Всичко това на фона на стопен бюджетен излишък и намаляващи постъпления в хазната. Изходът според Герб – заем от МВФ и увеличаване на данъците с 10% - 15%.
Все пак независимо от общите настроения смятам, че след като в парламента имаше педофил, нищо не пречи да влезе и рап певец. А ако на негово място беше някоя модерна фолк дива, дали щеше да срещне такъв обществен отпор?

петък, 10 юли 2009 г.

Kакво има на дъното на Черно море?

Ако попитате рибарите, моряците и месните жители ще получите всевъзможни отговори. В съзнанието ми изплува един детски спомен за плажа, заринат от всевъзможни боклуци, изхвърлени след една сериозна бурия. Направи ми впечатление разнообразието на изхвърлените предмети, но не мога да пренебрегна разочароващото чувство, че това все пак бяха боклуци. Както и да е, пораснах, ходех по често на море и започнах да разглеждам „улова” на рапанджийте, рибарите и обикновените плажуващи. Натъкнах се на интересни неща от стоманени котви, амфори до оловни котви от преди новата ера. Също така много се впечатлих от мамутските бивни, извадени от дъното на морето. 
От известно време се чудя, какво има още на дъното на морето и установих, че и други също си задават този въпрос. Изненада предизвика популярния канал NG , който съвместно с геолога от Колумбийския университет Уилиам Райан реализирa проект, основаващ се на библейската легенда за Ной. Търсенето на доказателства за наличието на останки на поселища с възраст над 7000 години, е главната цел на изследванията проведени по северното крайбрежие на Турция. Очакването е че на дълбочина между 100-200 м. дълбочина на дъното лежат останки от древни поселища и рибарски лодки.
През 2001 г. беше открит по думите на проф. Б. Димитров „ най старият плавателен съд на света”, при това не на дъното на Бургаското или Варненското езеро а навътре в морето. Датирането на възрастта на плавателния съд, чрез анализ с радиоактивен въглерод С-14 , определя възрастта на находката  между 7000-8000 години. 
Странно, но факт откритото златно съкровище край Варненското езеро, е датирано като най-старото познато в света до този момент.
Всички  открити до този момент находки, показват наличието на неизучен културен пласт, покрит от водите на Черно море.
Защо се вълнувам толкова от намерените до този момент предмети? Не мога да не споделя скритото въжделение, напиращо с неукротима сила върху клавишите, желаещо да напише "Атлантида" е може би там долу! Покрита от отломките на потопа и наносите на река Дунав.
Блажени са вярващите! Ще възкликнат повечето от Вас. И безспорно ще бъдат прави, до доказване на противното! Ще отговоря със свито сърце и съмнение в думите си аз. Но кой ми дава право, да соча с пръст Българското крайбрежие, за лобно място на една колкото митична, толкова и търсена цивилизация? Може би мечтателя в мен, израснал с желание за преоткриване на света. Откриването на Атлантида е фикс идея на почти всеки един, докоснал се до мита.
Но все пак, за да знаем какво търсим трябва да сме сигурни в неговото съществуване. Със сигурност, ако тя е съществувала, по начина описан от Платон следва да е била най-развитата цивилизация за времето си във всяко едно отношение. Възниква въпроса - как е възможно тя да бъде победена от друга не толкова развита? Всъщност този разказ не е ли опит на автора да изложи своите философски, политически и морални възгледи? Ако е съществувала къде трябва да бъде открита? Тези и много други въпроси изплуват от античността до наши дни само за да покажат, че идеята за едно високоразвито общество е била актуална, както тогава така и в всички следващи епохи.
Много се изкушавам да се впусна в дискусия за достоверността на легендата, но смятам да се въздържа, тъй като това е направено от много други преди мен.
За да разберем какво търсим, трябва да направим съпоставка на обществата живели 4000 - 5000 години преди новата ера. За познатите ни от тях, знаем, че са основатели на отседналия начин на живот. Развили са доказани уменията в областта на животновъдството и земеделието, чрез които, се е формирала обществена прослойка-генерираща излишък от материални блага.
Независимо как ще наречем обществата, населявали Черно море преди съединяването му със Средиземно, не можем да пренебрегнем откритите доказателства за тяхното съществуване, а те непрекъснато се увеличават. Откритите предмети във Варненския некропол и по дъното крайбрежието говорят, че в тази част на света е съществувало едно високо развито културно и технологично общество.
Дали на дъното на Черно море лежи Платоновата Атлантида или друга развита цивилизация, е въпрос, чиито отговор могат да дадат единствено едни задълбочени археологически разкопки.
Представете си обаче, до какви промени в представите ни за историята на света, би довело откриването на организирани и изградени населени места, функциониращи от преди потопа и Ной.