понеделник, 8 декември 2014 г.

Тhis is Болгарии!


 Тази седмица се случиха три интересни за държавата събития. На първо място проекта Южен поток беше закрит от Владимир Путин. На второ място, депутатите вместо да гласуват проекта за промени в ЗАДДС, за засилване на мерките за контрол върху производителите на акцизни стоки, за два дни се завъртяха на 180 градуса и оставиха  проверките в ръцете на Брюксел, евентуално. На трето място, бих посочил лекцията на професор Стив Ханке. Какво е общото между трите събития? Бих казал корупцията.  Защо споделям мнението си чак сега? Защото не трябва да мълчим!
Ако някой си мисли, че Русия ще изостави България в орбитата на Брюксел и Вашингтон, то той е наивник. От освобождението до ден днешен, независимо от общественият строй на север, България е обект на Руските имперски амбиции. Дори Путин да се е отказал от Южен поток, то това не означава, че привържениците на Москва у нас са оставени на произвола на съдбата. Те имат нови задачи и част от тях са дестабилизиране на настоящето правителство. Корупционните схеми от Белене до Южен поток са известни на повечето граждани.

Когато говоря за настоящето правителство, трябва да имаме предвид, че Реформаторският блок направи такива отстъпки от предизборната си платформа, заради които ще загуби обществена подкрепа и  надали ще влезне в следващият парламент. Колкото компромиса е по-голям, толкова корупционната сделка е по-сериозна.
Българският Икономически Форум започна свята двудневна сесия с откриване, на което лектори бяха Министър Павлова и Министър Лукарски. Двамата говориха за предизвикателствата пред настоящето правителство  и  предприетите от него действия в рамките на мандата. Ако от казаното се случат дори половината от намеренията, то България я чака светло бъдеще. Но така ли е това? Можем ли да имаме вяра в управляващата коалиция?

Като човек слушал лекцията на Стив Ханке, бих казал – не! Жалко, че двамата министри не останаха да чуят, какво имаше да каже този човек. Корупцията е основния проблем в страната! Можем ли да променим настоящето, бих казал да, но за това са необходими години. Поне още 20 години преход, ако не извършим моментална лустрация в държавата.
Успях да задам въпрос на проф. Ханке, какво мисли за идеята за обединение на  НАП и Агенция Митници? Отговора ме озадачи. Човека нямаше мнение, а причината беше, че не знаеше нищо по въпроса. Нямаше информация!

Наскоро един човек ми каза, ако искаш да оправдаеш една глупост, направи я колективна отговорност! Така и у нас, по отделно всички са против обединението на двете приходни агенции, но  решението ще бъде взето от парламента. Демек, колективната безотговорност ще надделее. Вместо да се оптимизира работата на Агенция Митници и тя да настъпи организираната контрабанда и престъпност, тя ще слее своите цели отговорности с още 8 000 държавни служители. Това някак си ни връща към решението от тази седмица при което депутатите освободиха Лукойл, Булгатабак, Кингс, Пещера и редица други производители от по-строг митнически контрол. Веднага в съзнанието ни изниква въпроса – КОЙ има интерес от закриването на една 135 годишна институция? Отговора е дежурен, но показва, че в страната няма промяна в политическото статукво, съществуват само финансови интереси. И независимо кой е на власт целта е една - лично обогатяване! Единствената партия, която е на власт за последните 25 години, е тази на корупцията!
Как можем да изтръгнем властта от корупцията и посредствеността? Единствено чрез осветляване на всички управленски процеси и договори. Споразуменията за Южен поток и Белене трябва да бъдат публикувани в пълният си вид и хората сами да преценят, дали са ощетени и колко точно. Какви зависимости има настоящето правителство? Можем ли да ги прекъснем? До кога ще търпим да ни лъжат? Много въпроси възникват, и те имат някакви отговори, но главният въпрос е, това нас удовлетворява ли ни? Лично аз мисля, че не бива да се удовлетворяваме, не бива да се примиряваме, трябва ежедневно да отстояваме своите права и свободи. Единствено тогава ще постигнем това, което са постигнали другите по-успешни от нас нации.
У нас е така, това е България! Или поне ще бъде така докато го позволяваме.