Ще се подслушваме, изслушваме или само ще броим криминалната статистика?

Задаваме си въпроса какво налага да бъде променен ЗЕС? Отговора е: нищо! Нищо няма да се промени по отношение на престъпността, дори и да подслушват цялото население, докато не се реши проблема със съдебната и досъдебната власт. Или ако си припомним, малко по-назад във времето някой беше казал „ние ги хващаме-те ги пускат”. Ами дръжте ги! Защо ги пускате? Нали сега цялата власт е в ръце ви?

Да, ама не, дори да се подмени целя наличен съдебен и следствен състав проблема с „те ги пускат” ще остане. На въпроса защо? Отговорът е, защото липсва политическа воля! Чета новините и се чудя до къде ще стигне наглостта на престъпниците и нехайството на държавата? Нямам намерение да коментирам поредното престъпление, само размишлявам на глас - какво липсва, за да се изкорени престъпността? Политическа воля?

Герб декларира предизборно, че „знае кои са” тарторите на организираната престъпност и остави впечатлението в избирателите, че ще се справи приоритетно с тях. За голямо съжаление това не се случва. Нещо повече престъпленията стават все по-нагли и безпардонни. Като причина за това, можем да посочим неспособността на държавата да се справи с корупцията. Продължаващата вече десетилетия симбиоза между престъпността и държавния апарат ще бъде основен проблем за управляващите, измерим като последствия единствено с икономическата криза.

За обикновения човек остава въпроса за какво се налага да бъде следен и подслушван при положение, че престъпността не декларира своите намерения по телефона или скайп? Тя (престъпността) не тече по жицата или ефира, а свободно и безпрепятствено извършва своите дела на улицата! Впечатлението, с което остава повечето потребители на съвременните комуникационни технологии е, че държавата желае единствено да клюкарства по време на разговорите или чат сесиите им. И дори това да не е така, хората ще продължат да живеят с това впечатление поради една единствена причина, че в резултата от борбата срещу престъпността все още водят бандитите.

Последното внася още едно притеснение в повечето граждани – кой ще следи трафичните им данни и има ли той дори теоретична възможност да търгува (какъв ще бъде по-следващия контрол) с тях? Тук искам да напомня, че наскоро в интернет се появи цял доклад на службите, а какво да кажем за някакви си разпечатки?!? Копи/пейст и хайде на пързалката.

По принцип доверието се гради бавно и бързо се руши. Парламентарното мнозинство трябва много да внимава да не изгуби гласуваното му доверие, защото това ще стане неусетно, особено ако не бъдат взети адекватни мерки срещу престъпността и не се отменят гласуваните промени в ЗЕС за намесата в трафичните данни на гражданите.

Hека да сменим темата

Вече стана много банално политиците да желаят да сменят темата, при това тихичко-ако е удобно... задавате ли си въпроса защо? 

Отговор може да даде всеки един от вас, стига разбира се да е роден преди 1984г. Спомена ми от тогава е как на приятелски събирания изведнъж настъпваше  неловка тишина, разкъсвана единствено от гласовете на тичащите между стаите деца. Възрастните стояха с наведен овчи поглед и единствено самообладанието и чувството за хумор оправяше ситуацията. Призива – нека да сменим темата пораждаше отново оживление в събралите се. Обикновено това беше сигнал за децата, че събирането е към своя край и те с недоумение питаха майка си – защо пак ще си ходим, тъкмо стана интересно... , но отговор не получаваха, само едно сподавено-тихо!

Мина време дойде десети, тогава посетих първия демократичен митинг. Там видях как подритваха портрета на вожда, и се чудех защо го правят? Какво им беше направил? Най-вероятно лично той нищо, но системата на комунизма беше насъбрала в хората много от тихото- до втръсване.

Скоро осъзнах, че онези, заради които се въздържахме от коментари повече не идваха на онези събирания. Не че ми липсваха, но все пак се познаваме, което според моето възпитание означава, че при среща на улицата трябва да ги поздравя. За мое разочарование липсата на поздрави и обърнатия в страни поглед говореха повече за разграничаване, отколкото за  извинение. 

Мина време, погледа им вече не странеше, а някак си минаваше отгоре и през мен. За поздрав да не говорим, защото ни делеше още една пречка-вече имаше охрана. Възпитанието ми нашепваше, че въпреки всичко трябва да кимна в знак на поздрав, но достойнството ми се бореше срещу това. По случайност разбрах, че независимо от изминалите години и промените в социалния ни строй, навиците на някой хора не се променят и продължават да разпитват – информират се! При това без дори да си правят труда да го крият. Това разбира се изпрати доброто ми възпитание някъде дълбоко в пропастта на гнева и преодолявайки пречката зададох въпроса какво искаш?!? Отговора ме изненада – тихо! Как така тихо??? 

Мина време, а информираните станаха известни, гледам сега подкрепят въвеждането на тихо-то от първа линия и се питам какво се промени? Защо бедни и невини биват заклеймени като агенти на ДС, а онези квартални мишки се развиват стремглаво и необезпокоявано? Защо отново трябва да сменяме темата? Нали демокрацията е демократична и е право на всеки?  Или демократи са само тези с бухалките, защото могат да си платят за наглото държание в обществото? За съжаление това се толерира и остава безнаказано.

Ако някой смята, че събирането на информация от телефоните му разговори или интернет е безвредно действие, то тогава искам да напомня за странната симбиоза между държавата и престъпността. Истината е, че информацията е най-скъпата разменна стока! Горко на онова общество, в което информацията за гражданите стане разменна монета между пазителите и нарушителите на закона.

В заключение смятам, че промените в ЗЕС ще доведат именно до триумфалното завръщане на тихото в нашето ежедневие. За това аз съм против промените в закона! Против съм да сменям темата и някой да се информира за личния ми живот! Ако действително живеем в правова държава, на този произвол трябва да се сложи край един път завинаги – за да не чувам отново ТИХО!

 

Герб обеща да преработи текстовете за следенето на трафичните данни - ще има ли референдум?

  По повод публикацията по темата в сайта на Медиапул си позволих един малък коментар:

„в работната комисия може да участват и представители на неправителствените организации” – моят въпрос е: може или ще участват? На какъв принцип ще бъдат поканени и кои неправителствени организации?

„Той предложи да бъдат обсъдени и предефинирани текстовете, свързани с обхвата на престъпленията, за които да има достъп и за сроковете за съхраняване на данни, за които вече е поискан достъп”. – моят въпрос е: какво означава преде дефинирани- ще се бъдат преработени досегашните текстове, ще се смени смисъла в тях или ще отпаднат напълно?

„предлаганата работна комисия може да формулира изрична норма, която да гарантира, че влизането в системата оставя незаличима следа и ще става само след съдебно разрешение”. – моят въпрос е: кой извън ведомството ще контролира дали има влизане без съдебно решение?

„ГЕРБ поемали ангажимента "между първо и второ четене да има такава работна група и да преработим определените спорни текстове".- моят въпрос е: кога ще бъде второ четене на текстовете, как и какъв срок трябва да бъде сформирана група на неправителствените организации за да има тя легитимност пред обществото и в парламента?

За да не се получи така, че текстовете в законопроекта да получат само козметични промени в резултат на дебат с неправителствени организации лишени от широка обществена подкрепа, е необходимо да бъде публикувана процедура за дебат, от парламентарната комисия прокарваща законопроекта в парламента. Друг удобен и популярен  в последно време административен инструмент, за съобразяване с обществената нагласа е  провеждането на референдум.

По повод ЗЕС

По повод предложенията за промени в Закона за електронните съобщения предлагам преди гласуването им в парламента - МВР да си направи акаунт във Фейсбук или друга социална мрежа, с цел по-бързо ориентиране в лабиринта от сложни потребителски (граждански) чувства и настроения, породени в резултат на увеличаващата се битова и организирана престъпност.

Нека първо се въведе малко ред на улицата, преди да се гласуват рестрикции нарушаващи конституционните ни права!

Вместо инвестиция в милиони, осъществяваща единствено няколко несбъднати воайорски мечти, сумата може да бъде раздадена на хората в неравностойно положение, защото те са социална група най-силно засегнатата от кризата!