Нямам намерение да пиша за синодалните старци на БАН, а за БАН-ването от страна на чичко Блогер. Предполагам скромното ми блогче е породило някакви Радини вълнения сред стожерите на управляващите. И в резултат на последното десет дена нямах достъп до коментарите, както на своя, така и други блогове. Мисля да разреша проблема, като просто си направя сайт, но за целта ми трябва време, с което в момента не разполагам.
И така, ако някой си е мислил, че едно БАН-е е достатъчно да започна да пиша за маргаритките и пчеличките, то той е на грешен път! А за да не оставам празно пространство след себе си ще повдигна въпроса за торентите.
Лично аз не гледам филми и не слушам музика – нямам време. Нямам време да се ровя, да свалям файлове. Това последното си обаче чиста проба пропуск от моя страна, защото пропускам хубави и стойностни неща.
Днес обаче пиша за *БАНването.
Слушам как посланикът на щатите от известно време ни критикува по определени въпроси в резултат, на което всевъзможни служби и служители излизат от дупчиците си и започват да размахват пръст (не че няма основание). Ако не бях гледал Горбачов през комунизма и опитите на месните велможи начело с тато да влезнат в тона на господаря от Кремъл, сигурно щях да съм изненадан, но аз не съм. Чудя се само, защо посланикът направо не застане на поста губернатор на полу-щата България и драмата да приключи?
Защо ме дразни готовността за сервилност на поредното ни правителство? Защото не е редно да ни унижават до такава степен. Не е възможно да сме толкова БАН-ти. Ако така ще я караме, тогава посланика да смени премиера и да се знае кой поръчва музиката, че до сега все чалга слушаме.