В
началото на тази седмица Mudi’s съобщи
нещо, с което лично аз не съм съгласен:
"Продължаващият положителен растеж,
както и фискалните мерки ще помогнат на България да остане една от малкото
страни с нисък дълг в Европа"
Не
съм съгласен поради една единствена причина – липсват ефективни фискални мерки.
Всъщност липсват и други неща, за които смятам да отделя малко повече време в
настоящият пост.
Положителният
растеж е сбор от фактори, които допринасят за развитието на една икономика. Част
от тези фактори са финансова стабилност, данъчни облекчения, инфраструктура, политическа
предвидимост, добро правораздаване, адекватен държавен апарат, образованост на
населението, професионална подготовка и
още много други. Когато говорим за положителен растеж, трябва да имаме предвид
само едно – той се дължи на разликата между заплащането у нас и цената на труда
и материалите в страните, за които се изнася продукцията ни. Когато потреблението
спадне и цената на труда в страната вносител достигне нивата на производителя,
последния спира своя растеж.
Обикновено
износителите търсят балансиращи пазари, с
които може компенсират основния, но това
друга тема. В настоящето писание смятам да изложа доводите си относно изразеното
по-горе несъгласие.
Първо,
бюджета за 2012 копира предходния, с някой малки изменения. Второ, положителния
растеж се дължи на износа на зърнени култури, а не толкова на реално производство
на машини и готови продукти. Трето, у нас не се проведе финансова и бюджетна реформа.
Четвърто, корупцията доминира в икономиката,
а това определено я прави неконкурентна. Пето, фирмите фалират все по-бързо. Шесто,
липсва евтин кредитен инструмент, независимо от „добрия“ рейтинг на страната.
Сигурно
съм пропуснал много фактори, но смятам да се задълбоча върху един от тях, който
лично за мен е много важен – сивата икономика и корупцията. Някой ще каже, че това
са два отделни фактора, но аз не ги деля, защото те вървят винаги заедно.
И
така, ако някой има съмнение ще кажа, че един от основните инструменти на
сивата икономика е контрабандата на цигари. Причината е в размера на акциза –
минимум 3 лв./кутия, който сивата икономика икономисва. Не плащат също така
ДДС, данък печалба и т.н. Организацията на канал за внос на цигари,
винаги е била осъществявана с протекцията на управляващата партия през
последните 50 години. Преди демокрацията това е бил начин за набавяне на валута
и финансиране на някой дейности на ДС. Към днешна дата, каналите са финансов източник
за партийните каси, предизборните кампании и...
Случва
се да видим в медиите, че митницата е задържала микробус, камион или контейнер
с цигари, но никога не виждаме какво се случва след това. От тук започна моето
недоверие в прогнозата на Modi’s,
защото настоящето управление дойде на власт с обещанието да премахне контрабандата,
а това както повечето от нас виждат не се случи.
Мога
да дам множество линкове за заловени контрабандни цигари, но е достатъчно човек
да посети сайта на Агенция митници, за да установи колко „добре“ се справя ведомството.
Има множество акции, главно срещу квартални дилъри, но те не постигат търсеният
ефект. Причината е, че никой не разработва организаторите на каналите, а само
онези самосиндикални играчи, които не са си платили - където трябва. За да не
бъда голословен, ще цитирам част от случаите на заловени контрабандни цигари,
завършили с присъда споразумение.
Беленски
районен съд – III
наказателен състав
разглежда НОХД 192/2011г. Общо заловеното количество цигари
без бандерол възлиза на 8510 кутии (17
мастер бокса). Забележете – по делото няма причинени имуществени вреди! По чл.
381, ал.5, т.2 НПК се определя присъда от година и шест месеца – лишаване от
свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за срок
от 3 години и 6 месеца. По чл.381, ал.5, т.6 НПК кутиите се изземват в полза на
държавата, а обвиняемият следва да
заплати направените разноски по досъдебно производство в размер на 80лв. В този
случай държавата е ощетена минимум с 25530 лв. акциз.
Обвиняемите
от Стражица, е постигнал споразумение по наказателно дело 344/2011г., в което И.Г.И.
и Д.Т.И. се признават за виновни, за притежание на 1400 кутии цигари без бандерол и 72 л. ракия, всичко на обща стойност
8225 лв. На основание чл.234 ал.1, чл.20 ал.2
от НК, чл.55, ал.1, т.1, чл. 55, ал.2, чл. 54 и чл. 36 от НК,
подсъдимите са съгласни да им бъде наложено
наказание – 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, а.1 от НК
подсъдимите са съгласни изпълнението на
наказанието да бъде отложено за срок от 3 години! На основание чл. 189,
ал.3 от НПК подсъдимите са съгласни да
заплатят направените по делото разходи в размер на 61 лв. в полза на ГОРС и по
5 лв. (общо 10лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. В този
случай държавата е ощетена с минимум 4200
лв. акциз.
Русенският
окръжен съд е публикувал споразумение по наказателно дело 2387/2011г. Където на
основание чл. 381, ал. 5 от НПК определя за двамата обвиняеми за притежание на 1100 кутии цигари без бандерол следното:
На основание чл. 234 ал. 1 от НК, на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК на Д.А.Х.
се определя наказание – лишаване от свобода за срок от 10 месеца, а на Б.Д.Х.-
лишаване от свобода за срок от 8 месеца. Стоката се изземва заедно с автомобил VW
Golf Р2425РА в полза
на държавата, а двамата подсъдими следва да
заплатят общо 68,18 лв.към републиканският бюджет. В този случай държавата е ощетена минимум с 3300 лв.
Районен
съд в Костенец публикува споразумение по НОХД 255/2011г., според което
обвиняемия В.Л.Й. е съхранявал в дома си
196 кутии цигари без бандерол.
Всичките на обща стойност 784 лв. Наказанието
- на основание чл. 234, ал.1 от НК и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК налага- лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
На основание чл. 66, ал.1 т НК, изпълнението на наказанието се отлага за срок
от 3 години. В случая държавата е
ощетена с минимум 588 лв. акциз.
Районен
съд гр. Плевен публикува споразумение по дело НОХ 459/2011г. за 60 кутии цигари без бандерол. На
основание чл. 234, ал.1, чл. 55, ал.1, т.1 от НК на С.Й.К. е наложено наказание – лишаване от
свобода за срок от 3 месеца. На основание чл. 55, ал.3 от НК страните се
споразумяват да не се налага наказанието предвидено в чл. 234, ал.1 от НК и го заменят с глоба. Държавата е ощетена с 224лв.
Пловдивският
районен съд публикува споразумение по НОХД 1411/2011г., за съхранение на цигари
без бандерол-1792 кутии. На обвиняемият е наложен наказание – лишаване от свобода за срок от 11 месеца. На основание чл. 66 от НК, изпълнението на
наказанието се отлага за срок от 3 години. В случая държавата е ощетена с 5376 лв. акциз.
Запитах
се какво гласят членовете, въз основа на които тези хора вземат решение? Ето ги
и тях:
НПК
Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните
права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа
на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;
да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез
използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите
извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното
производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен;
да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да
има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на
действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен
когато изрично се откаже от това право.
(2) Подсъдимият има право и на последна
дума.
Чл. 60. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да
напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
. Чл. 234. (1) Разследването се извършва и делото се
изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже
недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.
(3) (Доп. - ДВ,
бр. 109 от 2008 г.) По искане на прокурора, когато делото представлява
фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да
удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този
срок може да бъде удължаван от главния прокурор или оправомощени от него
прокурори от Върховната касационна прокуратура.
(4) Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни
преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради
които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по
разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.
(5) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор,
може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се
извършва по реда на ал. 2 и 3.
(6) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се
произнася и по мерките за процесуална принуда.
(7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не
пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват
пред съда при постановяване на присъдата.
(8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят
от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите
на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи.
(9) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална
принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от
съответния първоинстанционен съд.
(10) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което
подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.
(11) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с
определение, което е окончателно.
НП
Чл. 234. (Отм. -
ДВ, бр. 1 от 1991 г., нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от
2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр.
26 от 2010 г.) Който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест
години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75
от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието
е лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 7, когато деянието:
1. е извършено повторно;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се
предварително;
3. ако предметът на престъплението е в големи размери.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на
държавата.
Цитираните
дела са само част от публикуваните в нета, но аз не видях никъде някое по-мащабно
дело. Общо по горните примери невнесеният в хазната акциз възлиза на 33 218 лв., а в момент на икономическа
криза, когато правителството се нуждае от средства за попълване на бюджета,
съда пропуска възможността да наложи максималният размер на глобата предвидена
в закона. Реално, заради лошо правосъдие в хазната не влизат 332 180 лв. –от глоби по горните
случай. А между всички тях има няколко общи неща – всички поучават минимални
присъди, липсват глоби и все ще няма нито един излежаващ „присъдата“. Зададох
си въпроса – защо? А отговора е, защото тези хора трябва да работят, да
генерират бюджетен излишък и растеж на приходите, естествено – в частна полза.
Изброените няколко примера са капка в морето от предлаганите по пазари и тържища
нелегално внесени стоки и мисля, че всеки може да си представи мащабите и
пропуснатите ползи.
Тук
логично възниква въпроса – каква е връзката на горното с писанията на Modi’s? Ами с напредване на кризата,
зачестилите фалити, предстоящите плащания по емитираните държавни книжа,
намаленото потребление и още много фактори, сегашната намаляваща „устойчивост“
е силно застрашена, както от вътрешни, така и от външни фактори. Повод за
гордост в случая няма. Трябва да се работи в посока на привличане на някой
загубени с времето производства и фирми, които да плащат данъци върху печалбата
си у нас, а това е все по трудно. Наскоро открих, че една от водещите компании
издава своите фактури от Индонезия, друга от Сингапур, това за мен означава
само едно – Европа (в частност и ние) влиза в спиралата на финансова нищета.