вторник, 9 април 2013 г.

Предизборно

До вчера, пишех за да изкажа несъгласие с определена политика на управляващите. Днес, си мисля че написаното в блога, е било чиста загуба на време - кучето си лае, кервана си върви! Мисля си и други неща. Не виждам искрено политическо желание, за истинска промяна сред основните кандидати за парламента. Не виждам реално изпълними предизборни обещания. Виждам само популизъм и желание за власт. Няма смисъл да навлизам в подробности, всички виждат и преценяват адекватно реалността. Предстоят поредните избори, които няма да решат нито един от ежедневните проблеми на хората.  Не знам дали ще дам гласа си, а искам. Искам да го дам на някой, който ще го използва за да бъда чут. Искам, сам да избирам и сменям доставчиците на комунални услуги. Искам, да използвам  компютъра за да свърша работа, вместо да се редя по опашки пред институциите. Искам да знам с какво се храня. Искам, без притеснение да си оставя радиото в колата. Искам отговорните за двайсет и кусур годишния „преход“ да лъскат наровете, а имуществото им да бъде конфискувано. Искам! Но все пак съм реалист и знам, че желанията са едно, а действителността друго. В личен план, действителността за мен е просто дилема, да остана или не? Е, ще реша скоро.