Когато бях малък
ходех от време на време при баба ми. Спомням си тогава най-интересното нещо,
което даваха по телевизията беше седморката на Блейк. Където една говореща
кутия (компютър) святкаше и даваше разни съвети. Часове преди филма пусках
стария черно бял телевизор - Опера да загрее и настройвах антената за по-добро
качество на образа и картината. В тези моменти обикновено слушах историите на
баба. От филма нямам голям спомен, но една от историите, които научих тогава се
е запечатала в моето съзнание.
Двама души от
нейното село били големи зевзеци. Та решили двамата да си наберат дини от
бостана на месния ходжа. Речено-сторено отишли на мястото, единият се метнал на
гърба на другия и започнал да бере дини. По неведоми пътища ходжата разбрал, че
тези двамата са го окрали и ги извикал, за да чуе тяхната версия. Тук трябва да
направя едно уточнение, че по това време вярващите са били наистина такива,
особено правоверните мюсюлмани. Когато някой (бил той и друговерец) се закълне
в Аллах се приемало, че казва истината. Ако не го е направил честно си е за
негова сметка, която ще плаща в последствие някъде там горе.
Та попитал
ходжата двамата зевзеци – защо ми откраднахте дините? Последните явно също били
набожни и изпитвали боязън да излъжат, за това му дали следният отговор:
-Ходжа,
заклевам се в името на Аллах (да ми изсъхне кракът), че не съм стъпил в твоят
бостан, казал човекът, който се бил покатерил върху гърба на другаря си и
обрал дините.
- Ходжа,
заклевам се в името на Аллах (да ми изсъхне ръката), че една диня не съм
откъснал от твоят бостан, казал другарят на първия.
-Ходжата се
почесал по главата, но съзрял искреността в очите на двамата зевзеци, махнал с
ръка и казал Аллах е велик!
Всяка прилика с
действителни лица и събития не е случайна, а наследствена. Изводите оставам
всеки сам да осмисли, но лично аз се запитах, какво се е променило за 150
години? Нищо! Просто „зевзеците” станаха много повече.