Записки по българските администрации - 2част

Ако ви се е налагало да получите услуга от министерство на околната среда и водите, то най-вероятно сте се сблъскали с проблема наречен – некомпетентно прехвърляне на топката. Случи се да прибягна до услугите на въпросното ведомство. Прочетох нормативните актове, разбрах в каква насока трябва вървя, но тъй като закона може да бъде тълкуван двузначно ми трябваше допълнителна информация - под кой член попада моят казус. Ако последното изречение вие се е сторило леко вулгарно, това е така, и отразява именно това особено чувство - да търся подходящият член, който да ме оправи. 

И така, отворих сайта на министерството и започнах да търся телефони. След дълго ровене стигнах до телефона, който ме интересува. Помислих си, ето сега ще свърша работа. Но уви! Служителката ме прехвърли на друг телефон с поредния безименен служител. Схемата с прехвърлянето явно е доста популярна, защото намирам правилния човек след четвъртото прехвърляне. Успях! Обяснявам казуса, цитирам членовете, които смята, че ще ме оправят, но отново удрям греда! Отсреща тънкото гласче ми казва фамилярно: „Аз не мога да ти помогна, обърни се към вашата районна инспекция”. Без да губя време се обаждам на районната инспекция, където отново обяснявам своя казус и почти убеден в успеха си изслушвам ответната реакция: „Съжалявам, но не мога да ви помогна. Закона е променен, а ние нямаме изпратени процедури и указания. За това се обърнете към министерството.” Тук някъде моят ентусиазъм започва да се изпарява, но това ме стимулира да напиша едно писмо до въпросното министерство и да задам писмено своите въпроси. Минава седмица и аз решавам да потърся отговор. Пак търся телефони и попадам на деловодството, повтарям си входящия номер, но отсреща отговора е: ”г-не по вашата преписка няма движение”. Добре отговарям аз и питам: кой ми движи преписката? Служителката ми дава така ценната строго-секретна информация представляваща три телефонни номера и указанието „който ви вдигне”. Следва едно тридневно звънене от моя страна, завършващо единствено със свободен сигнал. Но както всички знаете господ е българин и на четвъртия ден най-сетне се свързвам с заветния телефонен номер. Учуден от приятния и възпитан глас на служителката аз възвръщам леко своята увереност в щастливия край на моята сага. Да, ама Не! Така поне ни казваше Петко Бучаров и беше много прав. Оказва се, че моето писмо е закотвено при служителка, която е в командировка до...”Всъщност г-не вашето писмо е при нас едва от седем дни? Обадете се другата седмица”. 

Горната случка ме накара да си извадя много изводи и всичките са все в ущърб на държавната администрация, която е по-скоро място, за запълване на трудовия стаж. Смея да твърдя горното, защото имам много примери, всъщност много по-лесно ми е да изброя случаите, в които съм свършил работа без протакане, отколкото останалите. Проблема е общо национален, такива примери можем да немерим в почти всеки блог. И така, питам – до кога: 

1. В държавната администрация няма ефективна система за обучение на кадри относно: Нормативните актове, закони, правилници, наредби и процедури? 

2. Защо служителите нямат система за оценка за ефективността от тяхната работа? 

3. До кога някой служител ще се аргументира с отговора: „така е по закон” без да има представа от написаното в него? 

4. До кога системата ще бъде „чекай Гошо да се върне и ше свършим работа”? 

5. Кога гражданите ще получат достъп до реални он-лайн услуги-нали сме в Европа или бъркам? 

6. До кога държавните служители ще прехвърлят гражданите от един служител на друг? 

В този ред на мисли си цъкам из сайта на министерството, за да не се изпари ентусиазма ми и нещеш ли попадам на списък с връзки. Не какви да е, а „връзки с обществеността” отворих списъка и какво да видя? Има светлина в тунела! Всеки град разполага с един или двама служители на министерството – отговарящи за „връзките с обществеността” или общо 30 души, без да смятам тези в София. Казвам си ще пробвам тази услуга и звъня...звъня...звъня... , като се свържа ще ви кажа...