събота, 30 октомври 2010 г.

Пръкна се и алтернативата...

От вчера по медиите, се появяват всякакви информации за новия проект на президента. Че е проект, при това нов, а най-вероятно той ще бъде алтернативен на досегашния се вижда от пръв поглед. Къде е тогава проблема?

Лично за мен-този проект не е нито нов, нито е алтернатива. Този проект е просто поредния от всички останали опити за управление. Казвам опити, защото покрай далаверите си, всички управляващи забравят, че страната се нуждае от управление!

От години държавата има сблъсък на интереси-политически, икономически и т.н. От сблъсъка на тези интереси едни пари отиват от едно място на друго. В зависимост от това –кой поема управлението. Погледнато от страни ситуацията изглежда като - клетката на маймуните в зоопарка, които се бият за банана. И сигурно това би било много комично в моите очи, ако ние не бяхме банана.

Чуват се много призиви от разумни хора в интернет пространството, които търсят начин всичко това да спре, но липсват целенасочени действия. Действия, които да ни разделят веднъж за винаги с наследството на комунизма и всички негови производни проявления.

събота, 23 октомври 2010 г.

БДС – Лъжливото овчарче


По-много причини не вярвам на „новата” власт. Една от тях се нарича „Стара планина”. Фокуса на общественото внимание последните дни е насочен в онези 0,1%-0,25% соя, които ще се допускат в продуктите по стандарта. И тъй като липсва държавна лаборатория, която да изследва количествено пробите на месните продукти, логично възниква въпроса, как така държавата въвежда стандарт без да има възможност да осъществява съответния контрол!? 
 
След скандала с лицензите, тази седмица земеделския министър намери отговор на горния въпрос – асоциацията на месопреработвателните ще оборудва лаборатория, а държавата ще я контролира. Всеки би казал, че това е едно справедливо решение, ако то бъде изпълнено като хората, но в мен се събуждат определени съмнения.

Освен, че ще дадат пари за лабораторията, от асоциацията ще трябва да плащат и заплати на служителите в нея. Това според мен автоматично означава едно - „стандартът” няма да бъде реално контролиран от държавата! Както всички знаем, който плаща-поръчва музиката.

 Герб пледира преди година, че ще наложи „нов морал” в политиката и управлението на държавата. Лично аз предлагам новият морал да бъде наречен „Лъжливото овчарче” и да бъде включен като стандарт в БДС –за следващите „морални” управленци.

сряда, 20 октомври 2010 г.

Най общо казано

Живота идва ненадейно
без покана за това дори.
Явление необяснимо,
е той, за нашите души.
Живота среща видове различни,
преплита пътища им в съдби.
Оставя дири неизбежно,
след някой даже и следи.
Живота мигове раздава -
ту лоши, ту добри.
Спомените, за които -
улавяме и в наши дни.
Живота привързва ни към всеки,
оставил спомени добри.
Но знаем неизбежно-
колко кратки са - нали!
Живота приземява всеки
решил, че може да лети.
И оковава безвъзвратно-
порива на дръзките мечти.
Живота постоянно ни напомня,
че повтаря се  - уви!
Описали са го живота -
и другите преди.

петък, 15 октомври 2010 г.

Стара планина?


Вчера ядох домашно приготвени карначета, домати и сирене. Днес гледах по БТВ спора  между Асоциацията на месопреработвателните и държавния контролен орган, и той ми се видя безсмислен. Утре карначетата ще си ги правя сам. 

Според мен на пазара трябва да останат не повече от 2-3 фирми, които се доближават до стандарт  „Стара планина”.  

неделя, 10 октомври 2010 г.

74% не-одобряват управлението!



Толкова показва статистиката на скромната ми анкета. От 128 прегледа - 43 са гласували. От тях 74% неодобряват управлението на Герб. 

Със сигурност, от статистическа гледна точка резултата не е меродавен, но все пак показва определена тенденция, а тя не е тази, която консумираме от телевизионния екран.

Ще запазя анкетата, за да видя как ще се промени във времето.

събота, 9 октомври 2010 г.

Цирк –„ Парламентарен”

Ако Барон Мюлхаузен не беше измислен герой, светът, в който живеем нямаше да бъде същият. Тогава Дянков щеше да прилича на Брад Пит (да има коса), и да преодолее кризата с едно щракване на пръстите. Уви! Света на приказките е измислен, както и героите в него. Ако не беше измислен, нямаше да се налага да пиша за реалния по-долу.

Последните две-три седмици бележат политическия живот в страната с множество скандали. Дори не се наемам да ги изброя. Ще отбележа само две случки, които ме накараха да споделя мислите си. 

Депутатите от Атака решиха да покажат гьон сура, като развеят байрака на нетърпимостта. Спектакълът на черните фланелки с надпис – „Не на Турция в ЕС!” или нещо подобно, ме накара да повярвам, че в сградата на парламента има някакво идеологично разместване на пластовете. Не че посланието е нещо ново, но до сега последните усърдно мълчаха по въпроса. Съмнението ми, че парламента не е сериозна институция, се затвърди от петъчния (според слуховете) бой-между двама народни представители.

Кой крив, кой прав няма значение. Важното е, че парламента безвъзвратно заприлича на цирк. Дори по-лошо, заприлича на зоопарк, в който клетките са отворени, а животните силно побеснели. Бих казал, че нивото на политическият „елит” е под санитарния минимум, но това ще бъде много висока оценка от моя страна. 

Сигурно щях да кажа още много неща, но мисля, че в случая един стар виц, който прочетох в нета най-много ще отива на нашето дередже:

На границата край Грудово от едната страна стои български войник, а от  другата турски. Минал час, два и на двамата им станало скучно. Първи турския аскер промълвил:
-Комшу, чувам, че у вас много се цени образованието и само 3% от населението ви е неграмотно, а?
-Така е. Абе, аз пък разбрах, че при вас само 3% са грамотните. Вярно ли е?
Замислил се аскера и казал: 
- Да, така е. Но и у вас, както у нас управляват точно тези 3%.

петък, 8 октомври 2010 г.

Циклична циничност


Повдигам въпроса за разликата, между позитивните послания и заобикалящата ни действителност.

От началото на годината финансовия министър през два три месеца обявява, че излизаме от кризата. Което поне според мен би трябвало да означава, че приходната част на бюджета се изпълнява, а разходната не надвишава постъпленията. 

Постигането на баланс в бюджета означава, че приходите от данъци в страната влизат и чужди инвестиции, които създават нови работни места,и повишават БВП като генерират нови приходи в хазната.

В ежедневните откривания на детски градини, бензиностанции, пътища, складове, в които участта премиера, едва вчера видях да бъде открит завод за производство. Производство, което реално ще даде нови работни места и надявам се приходи в бюджета. Друг е въпросът колко ще бъдат новите работни места и колко данъци ще плаща предприятието.

Идеята е, че за да излезем от кризата ни трябва действаща икономика. През септември месец финансовия министър обяви, че приходите в подопечното му министерство са повишени от страна на Агенция Митници под формата данъци от Мито, Акциз и ДДС, а износа се е увеличил с 43%. С което сложи край на кризата за пореден път. Но дали това е така, или просто е поредната управленска - циклична циничност?

Лично аз бих се радвал по-малко ако съм на негово място. Първо е съвсем естествено приходите за юли и август да са увеличени с оглед постъпленията под формата на данъци и такси от стоките, които ежегодно се потребяват покрай туристическия сезон.
Второ, бих искал да разбера, какво е декларирано в НАП, във връзка с този увеличен износ? Все пак 43% повишение на износа означава - повече данък печалба, осигуровки и т.н. 

Трето искам да знам естеството на изнесената продукция. Защото, ако финансовия министър брои земеделската продукция за увеличение на износа, ще трябва да му обясним, че това увеличение няма постоянен характер, а сезонен.

И за да е критиката градивна (демек с положителна насоченост) ще изкажа своето мнение за производството и износа. Много лесно тези два показателя може да бъдат увеличени още от следващата година. Трябва само да се забрани производството, вноса и консумацията на ГМО зеленчуци, вместо да се режат лентите по бензиностанциите.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Учебна симбиоза с вярата


Според Седботъм - „Хората вдъхват живот на абстракцията – и се появява представата за бога, занимават се с плагиат – и възниква еклектична смесица от митове, каквато по същество е всяка религия.”

Бих добавил - лозето не ще молитва - иска мотика! Така казваха преди време. Днес, мотиките са заменени от машини, а за народната есенция се сещат предимно оцелелите до момента 80-90 годишни. Онези същите, които цял живот копаят декар-два.


Комунизма се опита да ни възпита в единоначалието, което произтичаше от член първи на конституцията, плагиатствал от творчество на отца и сина-сиреч Маркс и Енгелс. То (единоначалието) винаги внася ред и сигурност сред хората търсещи спокойствие за ума, но някак си не успява да утеши душата. За това се грижи библията, където също има член първи: „Аз съм истината и”, което някак си по условие трябва да сложи край на душевните терзания, но влиза в конфликт с другия член първи. 

От където и да го погледнем, симбиозата между два първи члена поражда конфликт на интереси. Единия винаги ще бъде по-първи! За това през комунизма душевния член беше отменен.

Интересно нещо е душата. Успява да завладее ума, в търсене на онази врата, през която да премине към отвъдното. Но никой не иска да бъде долу (в ада). Друг е въпросът, има ли горе и долу, но отговор както знаете няма, просто липсват очевидци. Разбира се много хора са свикнали да се презастраховат.

Някой хвърлят боб, други гледат на кафе, трети пускат по някой лев и т.н., само за да са сигурни, че ще получат заветния билет към рая. Това показва, че член първи, въпреки че е единствен, не е еднозначен, освен ако не предостави на изповядващият го някакво емоционално удовлетворение.

Настоящите вярващи са продукт на едно друго време – времето на петилетката. На онази петилетка, през която никакви душевни терзания не можеха да изместят официалния член.

Днес, 20 години по-късно член първи го няма и нещата с вярата са ясни - пет свещи на година-две за Коледа и Великден, а останалите... според случая. Казано накратко, вярата на модерния атеист струва лев и петдесет. А не може ли да струва пет и петдесет?

И тъй като сме наясно със силата на вярата по нашите места, следва да кажем нещо и за другата страна на медала. За онази, която би трябвало да просвещава душите на онеправданите и отрудени хора.

Църквата е институция, която малко или много играе ролята на посредник между Бог и онези, непрестанно търсещи краткия път към него. В църквата има йерархия. Има катедрали, ритуали, молитви и литургии, кадилници и иконостаси, които успокояват блуждаещите се души. Странно, но цялата тази мегаломания, пищност и йерархия не съм я срещал никъде в думите на Исус.

На църквата вярващият дължи десятък. Когато десятъка стане недостатъчен, църквата търси нови вярващи. Ако не може да ги намери сред зрелите, тя иска да наложи вярата на подрастващите. Така църквата им спестява лутането на душата в търсене на краткия път към... рая.

Църквата у нас също не прави изключение. В период на криза, когато все по-малко вярващи влизат в молитвените домове, тя търси нови последователи (спонсори). Защото, какво е църква без вярващи? Кои са най-податливи? Ами децата! Да посеем малко вяра пък каквото излезе.

Тук ще отворя една скоба, за споделя мнението си за религиите, което поддържам, като цитирам Кльопер: „Културата  –  това е оръдие за адаптация от нов тип, тъй като тя не толкова САМА възниква от  случайности,  колкото служи за това, че всичко, което в наши  условия е всъщност СЛУЧАЙНО, да засияе с ореола на висша и безусловна необходимост. А това означава, че културата посредством създаваните религии въздейства  с  обичаите,  законите,  заветите  и  забраните  си така, че да превърне  НЕДОВОЛСТВОТО  в  ИДЕАЛ,  минусите  в  плюсове,  недостатъците  в достойнства, убожеството в съвършенство. Вашите страдания са нетърпими? Да,но  нали  те ви облагородяват и дори спасяват. Животът е кратък? Да, но пък задгробният  живот  е  вечен.” 

Ще затворя скобата с един цитат на Лем за „Културата като грешка”: „Да,  културата е грешка! Но само в този смисъл, в който е грешка да си затваряме очите при вида на светлината, да отхвърляме лекарствата за недъга си, да искаме тамян  и магически заклинания, когато до леглото на болния стои учен лекар. Тази грешка не е съществувала, просто я е нямало дотогава, докато не се е появило и не се е издигнало на нужната висота познанието ни; тази грешка е всичко на всичко отказ, упоритост, отвръщане, треска на ужас, които съвременните "мислители" наричат интелектуален анализ на световните промени.”

Ако трябва да обобщя темата за вярата и нейното място в училищата, аз ще кажа, че тази култура, не е за там, защото това е грешка! На нас ни трябват повече синодални старчета. Ако толкова много църквата желае да е сред хората, винаги може да отвори неделни училища, приюти за бедни, които всеки нуждаещ се да посещава. Така тя би затвърдила своите позиции - по един хуманен начин сред повече хора.