сряда, 31 август 2011 г.

Последни впечатления


Някъде през февруари, започнах да описвам първите си опити в градинарството. Циклично пусках снимков материал през различните етапи на растежа на посадените култури. С този пост завършвам цикъла със следната констатация. На балкона не става! Няма място, а усилията не си заслужават, ако гледаме количественият резултат. В смисъл, че събраното от мен, е достатъчно само за една порция фасул и една салата. Но не това е главното. Още в самото начало казах, че неочаквам да се изхраня от балкона. Целта ми беше друга, да разбера какъв ресурс е необходим за добиването на един домат. Ще го кажа така, цената за закупуване на семена е 5 лв., използваната вода - 500л., готовия продукт - 0,200 кг. При цена на водата от 1,72 (пиша по памет) излиза, че съм вложил  около 0,86 лв. за да добия 100 чери домата. Цената на един домат при това положение е под 0,001 лв. Няма да правя пазарни и икономически анализи. Килото чери домати би ми струвало 4,30 лв.  Това е цената на истинския вкус. Сигурно хората, които гледат нормални домати в градината ще посочат друга цена за истинския вкус, но както в началото казах, аз направих експеримент на балкона, и това е резултата от него.



ПП Чакам чушките. 

събота, 20 август 2011 г.

Jared Diamond и света през 2210


Ако се чудите на къде е тръгнал света, то филма излъчен по NG (по мое скромно мнение) е един добър опит в тази насока. Не го открих дублиран на български, но мисля, че филма е достатъчно образен и достъпен, дори и за хора, които не са на ти с английския.

Дали консуматорското общество ще доведе цивилизацията до гибел? Дали хората ще се поучат от упадъка и изчезването на големите цивилизации живели преди нас? Колко струва доминацията, глаобализацията и военните конфликти? Можем ли да спрем ерозията и глобалното затопляне? Много въпроси, чиито отговор ни е неизвестен cа поставени в филма. Рекламирам го, защото той се доближава най-много до мойте възприятия за света. Проблемите са систематизирано поднесени и обхващат голяма гама от притесненията на социално ангажираните членове на обществото.

Това, което аз лично намирам като минус е фокуса върху последните 5000 години. Разбирам, че всъщност няма как по друг начин да бъде пресъздадено бъдещето, освен чрез анализ на известната ни от писмените източници най-близка история. Може би, скоро ще се опитам да предложа своето виждане за бъдещето, изкривено през призмата на еволюцията, позната ни през последните 250 млн. години, но до тогава ви пожелавам приятно гледане.



петък, 19 август 2011 г.

Телефони


 Вчера на връщане от работа минах покрай няколко магазина. Единия беше за мобилни телефони. От известно време искам да си сменя телефона, че ми дава ядове, а ми омръзна да го преинсталирам. Явно има вирус или нещо подобно. Сам променя датата, часа и получавам едни и същи мейли.
Разгледах магазина, но нищо не ме заинтригува. Имаше предимно промоционални модели на ниска цена, но при двугодишен договор с оператора. Този номер вече съм го играл и определено не искам телефон на изплащане за две години. Момичето зад щанда учтиво ми подаде една брошура и аз се прибрах в къщи.
По принцип брошурите не ги гледам, но този път си направих труда. Един красив телефон Нокия С7 ми направи впечатление и събуди един позабравен спомен. Преди две години имаше сходен модел, който се наричаше Е71 и имаше клавиатура.
Спомена ми е свързан с това, че тогава бях убеден, че Нокия само би спечелила, ако вместо клавиатура сложат тъч скрин. Сигурно съдбата на Нокия тогава щеше да бъде различна, а акциите нямаше да се сринат толкова много.
Реших да сравня двата модела, за да отчета напредъка на компанията, но за мое най-голямо учудване те не бяха съществени. Вярно процесора е 680 МНz, има 3МР повече от предходния модел, туитер и фейсбук клиент, но това не отличава телефона значително от предходните. Просто той е поредният, при това на същата цена.
Лично аз ползвам WM и смея да твърдя, че независимо какви екстри ви предлага един или друг производител, качествата на смартфоните, които се предлагат на пазара не се различават значително.
Има фенове на Андроид, WM, Линукс, Symbian и т.н. и всеки от тях ще ви каже, че системата, която използва е най-добрата. Ако спорите, ще ви пусне линк в мрежата, за да докаже твърдението си. Може за определени неща да има право, но ще сгреши само в едно, концепцията е една и съща.
Пиша толкова обстоятелствено, не защото горното не е понятно за пристрастените към новите технологии, а за да споделя своя опит с телефоните.
Когато си купих сегашния телефон той беше най-новото, което можех да си позволя. Хареса ми големия екран, възможността да качвам програми и апликации. Естествено WIfi опцията най-много ме впечатли. Това беше преди 2 години.
Днес, мобилния интернет е на много по-достъпна цена и практически мога да браузвам, без особено безпокойство за цената която бих платил. Приложенията са повече от колкото мога да прегледам. Устройствата непрекъснато се променят, появяват се нови модели, но според мен конкуренцията се свежда до няколко ключови за всяка марка услуги, а самите апарати носят сходни технически характеристики.
Тъй като не можех да си позволя да имам едновременно няколко телефона под Уиндолс, Андроид и още нещо, реших, да прочета какво може моят. И бях приятно изненадан, когато открих, че мога да му инсталирам всичко без операционната система на Епъл.
Трябваше ми един месец четене, докато придобия куража да „хакна“ телефона. Операцията по принцип не е сложна, ако се спазват коректно указанията на разработчиците. Колкото повече експериментирах, толкова повече се радвах на черния корпус, който безплатно ми отваряше света за различните операционни системи. Това беше до началото на тази година.
Наскоро се появи 7-та на Уиндолс. На гилдията хакери им бяха необходими около 3 месеца, за да предложат безплатния вариант. Пробвах го, но въпреки, че беше страхотен и много интуитивен го изтрих. Причината? Всичко се синхронизира през уеб базиран мейл.
Така работи 7-та, Андроид, Блекбери, за Епъл и трафичните данни, които от компанията събират доста се изписа. Всъщност, колкото по-евтини и популярни стават смартфоните, толкова повече става информацията, която компаниите и софтуерните разработчици събират от потребителите.
Всичко това има една единствена цел, да продават информацията на маркетинговите компании, те от своя страна на производителите на стоки и услуги. Казано с други думи- вие вече нямате лични тайни. Всяко приложение знае къде сте били физически и онлайн, с кого и колко говорите, кои са вашите приятели, любимите ви места и още много друга информация.
Ако може да живеете с горното, то тогава телефоните ви откриват един нов свят. Свят на 4Square, мобилен скайп, фейсбук, туитер, игри, полезни приложения, мобилен офис и какво ли още не.
Наскоро прочетох, че WP8 ще бъде безплатно приложение, което всеки (с подходящ телефон) ще може да си качи безплатно. Само, че безплатен обяд няма! Явно борбата между компаниите не се води само в магазина за да ви пробутат едно и също устройство с различно лого. Войната е за трафичните данни, а този който има най-много от тях, ще спечели най-много.
Естествено, безплатната операционна система ще остави „хакрите“ без клиенти, но какво пък? Cвета на комуникациите се променя, а с него и ние. Сетих се отново за онази Нокия и мъката наречена Симбиан. Мисля, че тя вече ми е фаворит заради два показателя – цена и спокойствие. 

понеделник, 15 август 2011 г.

Да отгледаш riot


През последните дни в моя речник навлязоха активно няколко чуждици riot & looter. Първото значи размирици, а второто грабеж. Към тях като добавя uprising (бунт) се получава 20 минутен репортаж по телевизията.

Видяхме, че риотите могат да бъдат практически всички членове на едно общество, от 10 до 50 годишни, черни, бели, бедни, заможни и дори инвалиди. Това, което ги обединява е хаоса и тълпата.

За тази седмица прочетох множество статии, тълкуващи причините и последиците на случващото се в Великобритания. Видях упреци към полицията, политиците и гражданите. Видях общественото негодувание в мрежата, а също и последвалото почистване след хаоса. Видях и риотите отведени в съда, в последствие прочетох и присъдите на някой от тях.

Сигурно много може да се спори за причините и превенцията, която държавата трябва да извърши в този случай, но главното е тенденцията. А, тя според мен не е никак розова. Вчера дори комунистически Китай, беше обхванат от подобни вълнения. Тенденцията е налице и май вероятно ще я видим и по други краища на света. Бавно, но сигурно хаоса замества реда.

Въпреки вярата ми в пословичната толерантност на нашето общество, аз не съм убеден, че ако тенденцията се запази по родните улици няма да плъзнат риоти. И ако си мислите, че това е невъзможно, то необходим само да погледнете криминалната статистика. Преди време бях подготвил един пост за битовата и неорганизирана престъпност, но така и не го пуснах. Днес мога спокойно да кажа, риотите са сред нас, без дори да го осъзнават. Не се наемам да анализирам душевното и културно им състояние, но се наемам да разсъждавам-имат ли те почва у нас?

Спомням си когато подпалиха партийния дом. На следващата сутрин един съученик се похвали, че си е взел бутилка „Слънчев бряг“ и няколко луканки. Не беше от примерните ученици, но определено не беше бандит. Просто беше присъствал на палежа, защото живееше срещу сградата. Това се случи в началото на 90-те.

Спомням си много други случки, на които съм ставал неволен свидетел, но главното е, че хората се промениха. Промени се и света. Нашето поколение израсна в светлината на изкривената свобода наречена – свободия.

За 20 години свободия ние генерирахме две поколения непукисти. Нашето и следващото. Отдавна хора равнодушно подминават всяка форма на социална и обществена несправедливост. Повечето а склонни да платят рушвет, вместо да спазват закона. Все повече са готови да нарушат закона, защото знаят, че могат да си платят.

В тази атмосфера растат децата на демокрацията, онези, които сега са 15-25. За тях сантимента по спокойният начин на живот от комунизма не съществува. Не съществуват и задръжките. Те са едно съвсем ново поколение. Имаше един репортаж по БТВ за детските дискотеки, помните ли как нападнаха репортерите? Жалко, че такива репортажи не се правят по Слънчев бряг и Златни пясъци, щяха да са депресиращи.

Извън всичко това трябва да добавя политическия лумпенизъм, с който информационните агенции ни заливат. Виждаме, меко казано психически неуравновесени хора да призовават към верска нетърпимост. Виждаме футболните хулигани, които безнаказано вилнеят върху имуществото на хората, след всяко дерби. Виждаме корумпираните държавни служители, които нито гонят, нито хващат, нито осъждат криминалните прояви.

В контекста на горното и в добавка на засилващата се криза, фалити на фирми и граждани, аз се учудвам на премиерското изказване: „Нека ние работим, а другите държави да си палят градовете и да си създават проблеми“?! Не намирам думи да коментирам горното.

В заключение искам да кажа, че риотите са сред нас, въпреки, че голяма част от тях не го осъзнават. Може би познаваме някой от тях, а може би не. И въпроса е, не дали, а кога те ще излязат на улицата.