понеделник, 15 август 2011 г.

Да отгледаш riot


През последните дни в моя речник навлязоха активно няколко чуждици riot & looter. Първото значи размирици, а второто грабеж. Към тях като добавя uprising (бунт) се получава 20 минутен репортаж по телевизията.

Видяхме, че риотите могат да бъдат практически всички членове на едно общество, от 10 до 50 годишни, черни, бели, бедни, заможни и дори инвалиди. Това, което ги обединява е хаоса и тълпата.

За тази седмица прочетох множество статии, тълкуващи причините и последиците на случващото се в Великобритания. Видях упреци към полицията, политиците и гражданите. Видях общественото негодувание в мрежата, а също и последвалото почистване след хаоса. Видях и риотите отведени в съда, в последствие прочетох и присъдите на някой от тях.

Сигурно много може да се спори за причините и превенцията, която държавата трябва да извърши в този случай, но главното е тенденцията. А, тя според мен не е никак розова. Вчера дори комунистически Китай, беше обхванат от подобни вълнения. Тенденцията е налице и май вероятно ще я видим и по други краища на света. Бавно, но сигурно хаоса замества реда.

Въпреки вярата ми в пословичната толерантност на нашето общество, аз не съм убеден, че ако тенденцията се запази по родните улици няма да плъзнат риоти. И ако си мислите, че това е невъзможно, то необходим само да погледнете криминалната статистика. Преди време бях подготвил един пост за битовата и неорганизирана престъпност, но така и не го пуснах. Днес мога спокойно да кажа, риотите са сред нас, без дори да го осъзнават. Не се наемам да анализирам душевното и културно им състояние, но се наемам да разсъждавам-имат ли те почва у нас?

Спомням си когато подпалиха партийния дом. На следващата сутрин един съученик се похвали, че си е взел бутилка „Слънчев бряг“ и няколко луканки. Не беше от примерните ученици, но определено не беше бандит. Просто беше присъствал на палежа, защото живееше срещу сградата. Това се случи в началото на 90-те.

Спомням си много други случки, на които съм ставал неволен свидетел, но главното е, че хората се промениха. Промени се и света. Нашето поколение израсна в светлината на изкривената свобода наречена – свободия.

За 20 години свободия ние генерирахме две поколения непукисти. Нашето и следващото. Отдавна хора равнодушно подминават всяка форма на социална и обществена несправедливост. Повечето а склонни да платят рушвет, вместо да спазват закона. Все повече са готови да нарушат закона, защото знаят, че могат да си платят.

В тази атмосфера растат децата на демокрацията, онези, които сега са 15-25. За тях сантимента по спокойният начин на живот от комунизма не съществува. Не съществуват и задръжките. Те са едно съвсем ново поколение. Имаше един репортаж по БТВ за детските дискотеки, помните ли как нападнаха репортерите? Жалко, че такива репортажи не се правят по Слънчев бряг и Златни пясъци, щяха да са депресиращи.

Извън всичко това трябва да добавя политическия лумпенизъм, с който информационните агенции ни заливат. Виждаме, меко казано психически неуравновесени хора да призовават към верска нетърпимост. Виждаме футболните хулигани, които безнаказано вилнеят върху имуществото на хората, след всяко дерби. Виждаме корумпираните държавни служители, които нито гонят, нито хващат, нито осъждат криминалните прояви.

В контекста на горното и в добавка на засилващата се криза, фалити на фирми и граждани, аз се учудвам на премиерското изказване: „Нека ние работим, а другите държави да си палят градовете и да си създават проблеми“?! Не намирам думи да коментирам горното.

В заключение искам да кажа, че риотите са сред нас, въпреки, че голяма част от тях не го осъзнават. Може би познаваме някой от тях, а може би не. И въпроса е, не дали, а кога те ще излязат на улицата.


4 коментара:

  1. Емо,не бях чувала или по-точно не съм обърнала внимание на тези нови чуждици,и по-добре де:)да всичко от прехода насам е като риоти,бунтове,хаос и бездушие и още други производни....иначе ти пожелавам успешна нова седмица и много настроение:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласна съм с написанато. Чудя се на какво ли ще станем свидетели. Мисля си, че няма да ни се размине...за съжаление. Поздрави, Емо!
    Днес е хубав празник. Честито!

    ОтговорИзтриване
  3. Силве, и аз ти желая успешна седмица :)

    Zvetanka, не знам на какво ще станем свидетели, но все си мисля, че света е все по-склонен към насилие под всякаква форма.

    ОтговорИзтриване
  4. За съжаление си прав, Емо!Лека вечер и успешна, позитивна седмица:)))

    ОтговорИзтриване