неделя, 9 септември 2012 г.

По спомени

























Преди доста време обещах да пусна снимки от посещението ми в Израел. Дойде и този момент. Не знам защо сега. Дали защото искам тази страна да си остане същата, каквато я познавам или просто им дойде времето...
Посещението беше преди телефоните да разполагат с камери, а "сапунерката" беше единственото достъпно средство за съхранение на спомени. Изгубил съм част от снимките и за това реших, че тук ще ми бъдат винаги под ръка.
Трудно може да се опише тази страна. Независимо от малкият си размер, тя притежава толкова контрастни картини, че за да ги осмисли човек трябва да мине време. От зеленият север на Хайфа, през забързаният Тел Авив до пустинната красота на Негев. Ашдот, Ако, Кесария (Цезарея), Ейлат и разбира се Йерусалим.
Причината за пътуването е заровена преди около 160 години, когато пра-пра баба ми, заедно със съпруга си и една каруца посещава Йерусалим. Не, може би идеята за посещение на града е семейна фикс идея, защото преди тях е имало и други, а един праааа дядо също решил да го посети…, заедно с 4-ия кръстоносен поход. Но, това е друга история. До мен са достигнали някой вещи от пътуването им. Винаги са ми правили впечатление и може би тайно исках да посетя местата и да видя наследниците на майсторите, които са ги сътворили. Но, това е, заблуда на съзнанието! Нещата винаги са по-различни от изградената представа в умовете ни. Особено във век, когато всичко е made in China.
Не очаквах нещо конкретно и не знаех как ще премине посещението ми, но за моя изненада то премина чудесно. Нямах нужда от преводач или познания по иврит. Руският също е широко разпространен, а повечето хора владеят английски. Казано по друг начин, човек гладен няма да остане.
Тел Авив
Ще пропусна личните моменти, не за друго, ще втръсна на аудиторията. Започвам с Яфо и плажа на Тел Авив, красиво място, където пясъка е като пудра, а вълните винаги големи. Посетих го няколко пъти и го смятам за прекрасен. По това време МТВ правеха своето парти директно от плажа, и всеки можеше да се наслади на множеството танцуващи фенове. Нощният живот в града е удивителен, а младежите много общителни. В една затворена електроцентрала имаше десетки заведения, посещавани от множество млади хора.
Яфо
Старият Яфо ярко контрастира на модерният Тел Авив, Петах Тиква и останалите райони съединени в един мегаполис. Разбира се, посетих музея на Наполеон. Не ме впечатли особено, но пазара Шука Кармен си заслужава посещението, атмосферата е типично ориенталска, а край него може да опитате най-вкусният хумус и фелафел. Посетих страхотни арабски ресторанти, и тук е момента да спомена, че не трябва да се прекалява с нергилето.
Ерусалим
Следващата ми спирка беше в Ерусалим. Дъхът ми спря пред портата на Давид, усетих странно състояние на духа и тялото, може би някакво дежа ву. Не знам. Имах усещането, че съм живял някога там, без да мога да определя на какво се дължи това чувство. Хубаво е да спомена, че бях един от малкото туристи по това време в града. През този период атентатите и нападенията над туристи бяха чести и всичко беше замряло. Всъщност Йерусалим е разделен град. Въпреки, че не беше построена още, стената беше в съзнанието на хората-дебела бетонна линия.  Границата между отделните общности е невидима, но веднага разбирате къде се намирате. Понякога "границата" е един ъгъл, друг път средата на някоя крива улица или площад. Както казах, бях един от малкото туристи. Почти не срещнах арабски търговец, който да не иска да ми продаде нещо. Сетих се за пра-пра баба ми, и купих от най-напористият търговец сувенири за близките. Всъщност от разговорите ми с палестинските търговци по това време, разбрах че искаха само мир и хиляди посетители. Не за друго, да върви търговията. Липсата на туристи явно беше пагубна за тях.
Божи гроб
От далече църквата не впечатлява особено, но вътре има поне 10 по-малки църкви (може и да са повече). Навремето турците разбрали, че религиозният туризъм, е добър източник на доходи и буквално разпродали на различни църковни общности по едно парче от храма. Докато аз разглеждах, група деца играеше на гоненица или нещо подобно.  
Хайфа
Уникален град! Много ме впечатли, особено градините на Бахайте. Бахайте са религиозна общност изповядваща хармонията с природата. Имат 2 милиона последователи, 99% от които живеят в Индия.
Негев
Това е моето място. Уникална пустош. Мъртво море е точно такова, каквото го описват навсякъде – солено и топло. Над него се издига Масада. Не знам дали защото обичам историята, или камъните, но бях много щастлив да обходя това място.
Ейлат.
Курорта Ейлат, е едно много красиво място на брега на Червено море. Кристална вода, корали и множество пъсроцветни риби. От ляво е Акаба в Йордания, от дясно Египет. Спомням си една случка, докато плувах, бях толкова притеснен да не налетя на някоя акула, че не забелязах как до мен приближи катер с египетски военни. Среща нямаше, просто заплувах обратно към брега.
Мисля да спра до тук, може би има много какво да добавя, за бедуините, за атентатите, за културата и бита, но все пак поста е посветен на снимките.

неделя, 2 септември 2012 г.

RHCP-Sofia 2012



Уникален концерт. Бил съм на много други, но този беше неповторим. Радвам се, че го посетих и пускам едно клипче за пресъздаване на атмосферата (надали ще успея, но все пак::). Предварително се извинявам за лошото качество на звука.

вторник, 21 август 2012 г.

Ето го заека


Руси е циганин на около 55, женен с три деца и…шест внука. Познавам го от 15 години. Наскоро съседи на сина му отвлекли внучката, ставала за женене, нищо, че е само на 10. Защо са я отвлекли? Ами, защото бащата е в чужбина и така си спестяват едни 15-20 хиляди за сватба. Руси отива да си вземе внучката, но съседите не я дават. Намесва се полицията и нещата си идват на място. Само че, Руси е притеснен за състоянието на внучката и с право. Славата, която се носи на най-възрастния съсед е, че лично проверява дали новите булки в семейството… са честни. Историята е с щастлив край и детето продължава да е честно, за което се е произнесъл и доктор гинеколог.

Повечето хора, които познавам биха казали, циганска работа! Други ще кажат-просто статистика. Но за тези, които познават Руси, знаят, че това е дълбока лична драма. Руси не обича да общува с млади хора, предпочита мъдростта на старите. Обикновено мълчи, но това не го прави социопат. Руси работи на държавна работа, а в свободното време...пак работи. Дали  ще почисти, ремонтира или копае, той работи. Има къща, социален статут и хората го уважават. Като даде дума не се отмята и винаги е чист и спретнат. Руси е изучил децата си . Едно от внучетата му владее руски, гръцки, турски и немски език. Казва, че знанието е съкровище, а взаимното уважение – мост към всеки един човек. Чака да започне гроздобера за да си вземе отпуска, а после, после ще посети братята си. Помага на много хора, най-вече на роднините, но на никого не се натрапва. Обича своите хора и с носталгия си спомня как преди  години е свирил на акордеон. Спрял да свири след свада с пиян клиент. Не понася агресивните хора. Не харесва и циганите от вътрешността, особено тези от селата. Казва,че много крадат и подбиват цената на труда. Руси не е идеален, но е приятел и знам, че ако имам нужда от помощ мога да му се обадя и няма да ми откаже съдействие. Той също може да разчита на мен.

Защо разказвам тази история? В началото исках да направя сравнение с противоположен типаж, този на Иван, който отдава под наем имот, който не му принадлежи.  Или този на Стоян, който е насадил домати и краставици в двора на изоставен общински имот. Пък може би, защото докато пиехме кафе с Руси, обещах да пусна в интернет снимката на заека. Не знам.
Е, Руси, спазвам обещанието си. 

неделя, 12 август 2012 г.

Прилики и разлики


Преди време, Комитата публикува пост, под който поспорих с лицето Георги Павлов.  Безсмислен спор, както и да го погледна, но така в него, без да искам се изпързалях като камила на лед, с обещанието да споделя своите впечатления от Израелските мерки за сигурност, и не само техните. По принцип избягвам споровете, защото са безсмислени, но понеже не съм гербер, демек, като кажа нещо после не се отмятам, та реших да постна в скромното си блогче част от видяното и научено от мен през годините. Друга част няма да споделя.
Нямам претенции, че разбирам от охрана, национална сигурност и разузнаване. Нямам претенции, че съм запознат с проблемите – кадрови, политически и финансови на българските служби, но мога да правя елементарни сравнения. Така, както мога да направя сравнение между пресен и мухлясал хляб, така мога да сравня и мерките за сигурност на държавите, които съм посетил.  На база личните ми наблюдения, почти съм сигурен, че са единици страните по света, подготвени като Израел срещу терористична атака.
Много се изписа и изговори по повод атентата в Бургас. Лично аз, съм много учуден от една реплика, която беше подета включително от държавните мъже – „срещу самоубиец с бомба нищо не може да се направи“… Това не е вярно! Вярно е, че НИЕ не можем да направим нищо на този етап, но по света не е така.
Тук ще отворя една малка скоба, България е малка страна и клюките бързо достигат до голям брой хора. Има непотвърдени слухове, че групата атентатори е била съставена от четирима души, използвали квартири в Поморие. Не съм видял официално потвърждение на тази информация, за това няма да я коментирам.  Но мога да разгледам част от предпоставките за подобно явление у нас.
Предпоставки
Според моите скромни наблюдения, света отново се трансформира в подчертано двуполюсен. А този процес винаги носи след себе си конфликти, в различни региони и на места, където никой не е очаквал. И конфликтите почти винаги са съпроводени от терористични действия. Тероризмът съществува, благодарение на страни и организации, които го подкрепят финансово и логистично. Има множество фракции, с различна религиозна и структурна обособеност, но всички те си приличат по едно – крайната цел – да унищожат врага (Картаген трябва да бъде унищожен). Днес врага е САЩ и Израел, утре Китай, а в другиден може би Индия. Често терористите са една крачка пред службите за превенция, с малки изключения. Горното правило има доста изключения, но като цяло те си остават такива.
От Костов насам, страната ни има прозападна ориентация. Членството в НАТО и ЕС определя в голяма степен външната ни политика, а това носи съответните позитиви и негативи. Хубаво е, че сме съюзник на Турция, особено в контекста на политическите промени там през последните години. Проблема  е, че не знаем до кога ще сме такива. Турция все по открито демонстрира желание да доминира в региона, като активно участва в дестабилизирането на съседни на нея страни. Може би, е въпрос на време, да насочи вниманието си към нас. За съжаление притесненията ни не бива да се ограничават само с Турция. Иран представлява реална заплаха, тъй като притежава балистични ракети, които могат да достигнат без проблем до нашата територия, а както казах по-горе, вече живеем в двуполюсен свят.  Отделно от горните две, съществуват достатъчно държави подкрепящи различни терористични организации, пряко или косвено. Българското общество, е съставено от различни етноси и религиозни групи, и въпреки толерантността си, знаем, че най-лесно може да бъде разпален етнически конфликт. Справка – бивша Югославия! За разлика от съседните страни, които непрекъснато купуват ново и по-съвременно оръжие, нашата армия, е сведена под числеността и след подписването на Ньойския мирен договор. А, това дава пряко отражение върху националната сигурност и суверенитет.
Освен външните фактори, вътрешните предпоставки за появата на терористични клетки се засилват, особено в момент на сериозна икономическа и финансова криза. Затова, държавната помощ към най-бедните социални групи, трябва да бъде особено добре премерена, защото гладният и необразован човек, е най-лесен за манипулация.
Тероризмът има много лица. Но той не може да съществува без субсидия, център за обучение и тренировъчна база. Жертвите и разрушенията, които виждаме по телевизията са само финала на един дълъг подготвителен процес. Процеса е условно разделен на няколко етапа. Внедряване, разузнаване, логистика и … финал. Целите на тероризма са многообразни, а решението, коя да бъде избрана е съобразено с много условности. Броят на жертвите е определящ за избора на цел, обществения отзвук също, но най-главната цел на акта си остава – промяна в начина на живот в съответната държава. Посаждането на страх, е сред приоритетите на всички атентати.
История
Преди време посетих държавата Израел. Не знаех какво да очаквам, но определено се вълнувах когато слязох от самолета. Ще пропусна туристическата част от пътуването, тя ще бъде тема на друг пост, но в момента, в който подадох паспорта си на гишето за граничен контрол, разбрах, че това наистина е ДЪРЖАВА!  Започнаха въпросите на английски и свършиха на руски език.
Цел на посещението? Имате ли близки? Роднини? Къде ще спите? Имате ли резервация? Носите ли пари? Колко? Може ли да ги видя? Как получихте виза? Посетили сте определени  държави, с каква цел? Къде бяхте отседнали? С кого се срещнахте? Каква беше целта на посещението? Забравил съм повечето въпроси, но си спомням, че накрая обяснявах историята на прадядо си. Мина около половин час, в който багажа, документите и отговорите ми бяха проверени. Явно съм преминал успешно проверката, защото ми пожелаха приятен престой.
Ако си мислите, че проверката на летището е последната, през която минавате, то вие сте в заблуда. Навсякъде, където отивах се повтаряше едно и също нещо – проверка на багажа и задаване на въпроси, повечето от които вече изброих. Задават ви ги в различна последователност таксиметровия шофьор под формата на непринуден разговор, рецепциониста в хотела, охраната в мола, продавача в магазина, охранителя в дискотеката и т.н. На практика не може да останете незабелязан. Ако започнете да се въртите на едно място, винаги се намира някой, който да ви попита имате ли нужда от помощ, на къде сте тръгнали и много други въпроси.
В началото не обръщах внимание на въпросите и не разбирах какво се крие зад тях. Правеха ми впечатление въоръжените с узи цивилни, камерите, полицаите на колела, униформените девойки с автомат през рамо и прелитащите хеликоптери в незнайни за мен посоки. Не е необходимо много време, за да разбере човек, че всичко това, е съвкупност от мерки за колективна сигурност. Всеки един от тези хора има за задача да подсигури сигурността на повереното му място. И за разлика от нашите „служби“, техните работят отговорно. Няма скатаване и всеки бива щателно проверяван, не подценяват никого. Вярно, Израел е в състояние на постоянна война или угроза от терористичен акт, но също така е вярно, че по сигурен не съм се чувствал никъде другаде. Дори когато по грешка попаднах в Рамала. Пътят за Червено море минава край Димона, а там имаше само един цепелин на видно място, от който се контролира трафика, но за това ще стане въпрос по късно. Няма как да не спомена обезвреждането куфар бомба на няколко метра от мен. Тази случка промени в голяма степен мирогледа и отношението ми към живота. Мисля, че тук трябва спомена нещо, което до преди това не знаех, терористите са доста изобретателни. Бомба успешно замаскирана в диня, е специалитет на Хамаз още през 1993г. От тогава до сега и двете страни в конфликта развиват своите умения и методите стават доста разнообразни.
Тези, които са пътували до САЩ, знаят колко време и документи са необходими за получаване на виза. Задължителни ви взимат пръстови отпечатъци и правят солидна проверка на вашето минало. Мерките за сигурност там са насочени изключително към външна опасност. Паспортната и митническа проверка не е на нивото на Бен Гурион, но пак има въпроси. Престоя ми там съвпадна със сесията на ООН, а това означава, че мерките за сигурност в Манхатан са доста завишени. Затворени улици, агенти навсякъде, дори на етажите в хотела. Достъпа до хотели, магазини и ресторанти е свободен, но на всяка туристическа атракция има охрана. Проверява се багажа и лицето, без изключения.
Сравнение
От скоро родните служби се занимават с цените на хранителните стоки, а от 20 години с рекет, политическо влияние и всякаква защита на криминални интереси, но не и с основната им дейност – защита на националната сигурност. На „пристигащи“ съм виждал, как се урежда престоя на някой арабин с пари в брой, без ни най малка дискретност от страна на митничари и гранични полицай. Какво остава за нещата, които не виждаме? Материално – техническата база на право – охранителните органи, е под всякаква критика, за обучението предполагам, а мотивацията я няма никаква. При такава изходна база, не бива да се учудваме на резултатите, които службите постигат.
Преди няколко години, придружавах чуждестранна делегация, на която охраната беше съставена от НСО. Това, което ми направи впечатление, е че охраната е съсредоточена върху хората, но не се контролира периметъра около делегацията. Никой не ме попита какъв съм, каква ми е работата, никой не поиска документ за самоличност, и никой не беше проверил маршрута. Една циганка реши да изпроси милостиня и чак тогава придружаващият групата униформен полицай я забеляза и подгони. Комична ситуация, няма да я коментирам. Спомням си обаче, че имаше сериозен пробив в охраната на едно височайше посещение, когато човек -колекциониращ подписи се отзова между охранителите и госта. Има доста такива гафове при охраната на делегации и чужди държавни глави. Не ми се мисли, какво може да постигне някой , който разполага с необходимото оборудване и опит. Последното го казвам, защото съм виждал как предпоследният президент посещава друг град. В последният момент се изтърсват няколко човека охрана, а пилотният екип гледа обстановката като статисти. Местото РПУ организира „охрана“, а шефа на РПУ-то подтичва около делегацията и се прави на нещо, което не е. Така и никой не разбра, че работата на полицая не е да пази вип персоната, неговата работа е да провери всички „луди“ в района и да ги държи под око и възможно по-далече от мероприятието. Добре, че поне заглушават радио сигналите и мобилните оператори. Извода ми е, че липсва контрол върху обстановката, в моментите, когато държавните ни мъже посещават мероприятия организирани извън техните ведомства.
Не мога да пропусна още два примера, които някаква база за сравнение. Първият е за визитата на Клинтън у нас. По това време живеех до Шератон. Бях предупреден от полицията, да не отварям прозореца и да стоя само в осветено помещение. Охраната беше смесена, като на нашите полицай беше отредено да стоят на всеки етаж от сградата и периметъра извън хотела. Всичко останало се покриваше от американските служби за сигурност. Спомням си, че в най-неподходящият, когато кортежа влизаше в задния двор на хотела, погледнах през прозореца. Моментално от отсрещният покрив срещу мен се насочи лъч светлина. Имаше няколко снайпериста. Осъзнах грешката си и светнах лампата в стаята. Вторият пример е от посещението на Ердоган, пак в същият хотел. Проверки, проверки и т.н., но целят контрол беше от страна на техните служби. Мога да споделя още много лични впечатления от посещенията на други вип персони, но не това е целта на моят пост.  Целта е, да кажа (според скромните ми разбирания в тази материя), какво може да се направи у нас, за да не се допускат в бъдеще инциденти, като този в Бургас.
Възгледи
Преди всичко, превенцията на терористични актове, трябва да се извършва от разузнавателните и контра-разузнавателните служби. Всяка една от тях присъства на ГКПП-та в цялата страна и може да осъществява ефективен контрол върху лицата, които влизат в пределите на страната. Гранична полиция и митническите служители, следва да извършват щателен контрол върху всяко лице пристигащо на наша територия. Те имат процедури и система за анализ на риска, просто трябва да ги следват. При съмнение… имат достатъчно процедури. Координацията и взаимодействието с приятелски разузнавателни служби е повече от задължително.
Добре де, но в страната нелегално влизат голям брой чужденци, основно гастарбайтери. Една част биват заловени, друга просто преминават транзитно. Важно е да се отбележи, че напускането на нашата територия става по два начина, чрез фалшиви документи или в товарното помещение на транспортни средства. Поради свободното движение на стоки в рамките на ЕС, има случай в които шофьорите на товарни автомобили дори не подозират, че в багажното отделение превозват нелегални пътници. Причината за това е липсата на митнически контрол и пломби за товарните помещения в рамките ЕС. По този начин, нелегалните лица влизат и напускат нашата територия. Един или група от всички тях може а бъдат терористи. Предполагам, ако са група, не биха рискували да пътуват заедно.
И ако до тук работата на службите по локализиране и обезвреждане на подобни групи не е осъществила необходимият контрол, идва ред на моето предложение. А, то е продиктувано както от израелските методи за превенция, така и от икономическото състояние на страната. Ние притежаваме една от най-многобройните полицейски служби на глава от населението, тя е и една от най-неефективните. Съкращаването на 10% от неефективната част на МВР, ще освободи финансов ресурс, достатъчен за наемането (при това с добро заплащане) на поне 3000 охранителя. Млади, мотивирани и готови да работят. В зависимост от смените и наситеността на охраняваните места, тези хора могат да покрият към 150 национално значими обекта. Докато са млади и необвързани, тези хора са мобилни. Лятото, част от тях могат да покриват черноморското крайбрежие, а зимата планинските курорти. За да има обаче наистина реален ефект от такъв тип хора, те трябва да получат стабилна законодателна основа за дейността си, заедно с непрекъснат контрол и взаимодействие от страна службите.
Връщам се за кратко в Израел и по-конкретно центъра Димона. От пътя не се вижда сериозна охрана или преграда, която да затруднява достъпа до центъра. Не успях да видя такава и през гугъл. Всъщност Израелските обекти (покрай които съм минавал) в голямата си част нямат изглед на укрепени и непристъпни бази. Загражденията просто оказват, че достъпа е ограничен, а нарушителите носят лична отговорност при преминаването им. Израелците разчитат на човешкият фактор. Изградили са система от кръгова охрана, която има за цел да предупреди хората в обекта своевременно за всяка опасност. При това кръга не е един. Всеки охранител им за цел да следи какво се случва в неговият периметър и всяка промяна или подозрително лице се докладва и се вземат необходимите мерки. Не съм наясно, кой какви права има да използва оръжие, но е факт, че дори охранители на магазини са предотвратили атентати, а нападателите са били обезвредени. Но пак ще подчертая, охранителите са последната линия на отбрана за дадена държава. Преди тях са службите! Задачата на последните е, да не допускат на територията на страната субекти, способни да застрашат живота на гражданите и гостите.
Споделям горното, защото при нас има един балкански синдром, аз го наричам „юруш на черешите“. Не знам от къде е унаследен, но съм виждал много примери за непремерена кампанийност в действията на държавните институции, а и сред обикновените граждани.   Обикновено, се хвърляме хаотично накуп в стремежа си да „запушим“ някоя дупка, да „решим“ поредният проблем, а никой не търси превенция в зародиш. Тук ще отворя още една скоба и ще се върна към законодателството, за което споменах по-горе, в частта му – права, задължения и координация. Важно е, да се сложат здрави законодателни рамки, стабилна подготовка на охранителните кадри, защото никой не иска да види в новините как някой се е усъмнил в багажа на група плажуващи и ги е обезвредил…
Превенция в зародиш
Видяхме, че такава е възможна, поне в Испания. Трудно ми е да окачествя случилото се в Бургас, като „зародиш“. Предвид резултата би били много глупаво от моя страна. И за най-некомпетентния е ясно, че страната ни е мишена, а живота ни никога няма да бъде същият. Атентатът носи своето послание, а то е – вие сте ни враг! Можем да бъдем сигурни, че акта ще бъде повторен, ако не се вземат адекватни мерки за превенция. А, те липсват! Най-малкото, защото правителството мълчи по въпроса, кой е отговорен за атентата!? Оставам настрана изявленията на Натаняху и Камерън относно съпричастността на Хизбула и Иран, но логиката води към тях. Риториката на нашето правителство е под всякаква критика, и е съпоставима единствено с прочутото: „снижаване, снижаване, докато отмине бурията“! Робското мислене, че преклонена главица сабя не я сече, в тази сага не върви. Трябва да се  назове виновника /виновните, при това възможно най-скоро и да се вземат мерки, дори те да ограничават със скъсване на отношенията с определени страни! Балансираната политика към външният свят е невъзможна, при положение, че сме страна членка на ЕС и НАТО и трябва да се държим като такива.
В заключение, ще кажа, че промяна трябва да има не само в службите, но и в нагласата на гражданите. Всички трябва да осъзнаят, че сигурността е колективно дело, и е задължение на всеки един от нас. Когато осъзнаем това, ще можем да наречем територията – държава, а хората-  общество.

неделя, 22 юли 2012 г.


През последната седмица, се изписаха множество материали за атентата в Бургас. Повечето от тях са фокусирани върху самоличността на атентатора и организацията, която стои зад него. За съжаление се оказа, че информацията е оскъдна, въпреки непрестанното говорене по темата. Поне за мен, въпросите, които възникват са повече от отговорите. В този ред на мисли започнах да си ги задавам систематизирано, и ако получа отговори, ще ги добавям с времето в този пост.
-    Преди повече от година имаше сигнал за заплаха и повода отново бяха израелски туристи. Тогава премиерът направи едно култово изказване за националната сигурност  основана на дюнерите , което беше повод да изкажа своето съмнение в този вид „мерки“ за сигурност. Явно съмненията ми са били основателни, предполагам, че такива е имало сред управляващите и разузнавателните служби. Въпроса, който си задавам е, от тогава взети ли са някакви мерки за да не се допусне атентат в държавата?
-        Как терориста(те) са проникнали в държавата?
-        Предупредена ли е била държавата от директора на ЦРУ, за очакван атентат?
-        Какъв е произхода и движението на експлозива?
-       Разполага ли организатора с още количества експлозив на територията на страната?
-        Защо е избрана България?
-        Колко на брой са терористичните гнезда у нас и как се финансират?
    Това са само част от въпросите които ме вълнуват, но с времето ще добавям още и ще следя какви са отговорите.
     Горните въпроси са само един аспект в следствие на атентата, но всъщност има друго. Другото се нарича обществена реакция. Вярно е, че този атентат е изненадващ за държавата и нейните граждани, но също така е вярно, че никой тук не е готов за подобен акт, дори и хората коментиращи под новината. Последните дни забелязвам всякакви реакции, от ужас до пълно задоволство сред коментиращите. Не липсват и конспиратори, които приписват деянието на Израел. За последните мога да кажа, че по-голяма глупост човешката глава не може да роди. Ако има държава в света, която да е готова на всичко за да запази живота на своите граждани, то това е Израел. Ще дам един пример с пускането на стотици палестински затворници като разменна монета за живота на един израелски войник. Това е само един пример, а мога да посоча много други. В тази държава живота на отделният гражданин е издигнат в култ. Запазването му, или отмъщение за отнемането му е държавна политика. Но да се върнем у нас.
     Смъртта на един български гражданин е представена с два – три репортажа и човека потъна в забвение, прекъсвано единствено от воплите на очерненото му семейство. Аллах да го прости! За неговата смърт няма да има възмездие организирано от нашата държава. Липсват дори и намерения. Външният министър просто каза, че нашата политика е неутрална, от което, извода който правя е, че терориста(те) са объркали почивката с работа. Или държавата. Което е също върховна глупост. България е мишена! Ако днес потърпевшите са израелски туристи, утре ще бъдем ние. И преди форумните тролове да започнат да борят световната конспирация, ще кажа – при един атентат, на което и да е оживено място има само брой жертви. Шрапнелите не подбират хората по тяхната национална, етническа и религиозна принадлежност.
    Когато говорим за реакции, трябва да споменем освен официалните, които бяха под всякаква критика, така и тези на духовенството. Еврейската общност в България организира служба за жертвите и получи съболезнования от българското мюфтийство. Но нямаше реакция от страна на БПЦ. Недопустим гаф с оглед на случилото се. Вярно атентата не концерт на Мадона или гей парад, които да анатемосаш, но все пак, нищо не пречи да изкажеш поне съболезнования и да заклеймиш деянието. Бог да ги прости (БПЦ)!
     Не знам как да изкажа съболезнования на роднините на загиналите и не знам дали те биха ги приели. Но все пак, извинявам се, че държавата ни не защити вашите мъже и жени, извинявам се за неуместните коментари и подмятания, извинявам се за неадекватните реакции на държавата и не на последно място се извинявам, че голяма част от обществото ни е загубила човешкия си облик. Простете ни!

сряда, 18 юли 2012 г.

Тероризъм


В момент, когато трима седем души са загубили живота си в следствие на терористичен акт, е много тъпо да кажеш – предупредих ВИ! Единственото, което ми идва на ум в този момент е, ОСТАВКА!!! Незабавна, на цялото правителство. 

вторник, 17 юли 2012 г.

На опашка за правосъдие


Първо, искам да внеса едно малко уточнение-не мога да публикувам коментари. Успявам само при Комитата. Не мога да разбера защо? Така и така го споменавам, мисля, че трябва да го поздравя, не само него, а и Асен Генов също, за възможността лично да попитат премиера, до къде е „стигнал“ с обещанията дадени на мат‘риала. За мен те направиха много повече, отколкото всички парламентарно представени партии за целият си мандат, и заслужават моето уважение. Няма да коментирам напъните на министерски съвет да обезличат срещата и направеното от двамата блогери. Ако продължават в същият дух, на следващите избори ще пусна бюлетина с техните имена, но само ако обещаят да са в опозиция. Споменах министерски съвет и някак си от вътре ми идва да драсна два-три реда по техен адрес. Не за друго, така се разхлаждам по-добре.
Последните дни из нета се върти един скандал. Уволнили съдия…Тодорова. Както и да го погледна, това е новина. Незначителна новина, заемаща голям капацитет от новинарските емисии. Но не това е важно, важното е, че отново обществото е разделено, дали постъпката на ВСС е правилна, обоснована на фона на отсъденото от останалите съдии и т.н. Всъщност, на кого му пука вече? Естествено, тази новина нямаше да е новина, ако в нея не участваше вътрешният министър. А, когато той е замесен, в съзнанието ми неминуемо изплуват едни имотни неясноти, но да не се отплесвам.
Когато редя мисли за съдебните инстанции, винаги имам едно на ум и малко опит. Като казвам малко опит, имам предвид едно конкретно дело, по което съм вещо лице и за което вече писах преди по малко от 10 месеца. От тогава до сега се явих 6 пъти, а ход на делото все още не е даден. Причини бол. Липсват обвиняеми, свидетели, защитници, съдията болен, липсва зала… Вече започнах да се обзалагам с приятели как ще бъде отложена следващата дата. Всяко явяване, затвърждава личното ми убеждение, че всички са в кюпа. От полицаите провели досъдебното производство, през прокурора та до съдията. Напредък? Никакъв! Само 6 загубени дни. Предполагам много хора живеят със същото усещане. Резонно възниква въпросът, за какво е целият шум около уволнението на съдия Тодорова?
Мисля, че единственият, който има смислен отговор по въпроса, е другаря Шекспир („Много шум за нищо“). Така де, ама от Европа нещо не били „съгласни“ с уволнението. Това последното си е просто опозиционен слух, защото нищо черно на бяло не е публикувано в таблоидите до момента. Явно, Европа на български съ(дии)лзи не вярва. Предполагам на полицай също. Иначе, управляващите щяха да бият тъпана още от Брюксел преди седмица. Като гледам на къде отиват нещата, май пак ще ни бият дузпата и казуса Шенген ще отлежава в кръглата папка на Барозу до следващото правителство.  

сряда, 4 юли 2012 г.

Денят на независимостта



Днес американците празнуват деня на независимостта. На тази дата, поданниците от отвъд морските територии на н.в. са декларирали, че не им трябва крал. Причината? Високи данъци, монопол върху търговията и липса на представители от колониите в британският парламент. Интересна дата е 4 юли.Така и така съм повдигнал темата, та на 4 юли 1892 е пуснат ВЕЦ Бояна, това е друга форма на независимост – електрическа. Но да не се отплесвам. Всяка нация, етнос и дори отделен човек, рано или късно изживява своите 5 минути независимост. После зависимостите израстват отново, като феникс от пепелта.
В навечерието на деня на независимостта, американският посланик организира парти в посолството, което се намира близо (по права линия) до горящата от три дни планина Витоша. Сигурно, ако беше жив Радой, щеше да се пошегува най-малкото с две неща - дрес кода на партито (американски), а после да изкара кавър версия на „Опълченците на шипка“. Представям си заглавието – „Пожарникари край Алеко“. Три дена как огъня гледат…
За тези, които не са наясно какво представлява горския пожар, препоръчвам да прочетат публикацията на Владо, за да получат основна информация. Участвал съм в гасенето на пожар (не беше в планината) и знам, че това е трудна задача. Разбира се, бих участвал отново. Помощта от моя страна може да бъде различна, от доставка на вода, пясък до транспортиране на хора и участие в ограничаването на пожара. Добре, но на Витоша не искат доброволци. Няма кой да ги координира.
След като не искат доброволци, а пожара се разраства, логично възниква въпросът, защо не се възползваме от безплатната чужда помощ? Готовност да ни окажат такава декларираха Македония и Израел?! Не искам да кажа, че самолетите ще потушат пожара, но поне щяха да го ограничат, при това безплатно.
Днес говорих с един бивш пожарникар, човек с опит в гасенето и ръководенето на подобни операции. Неговото мнение е, че подхода на държавната администрация към ситуацията е меко казано безотговорен.
Горното, както и разказите на очевидци, водят до един единствен извод - отговорните за потушаването на пожара не взимат адекватни мерки. А това от своя страна повдига други въпроси, умишлено ли го правят или поради липса на компетентност?
Какъвто и да е отговора, истината е само една, ние не можем да разчитаме на тях! Сега е началото на юли, а според синоптичната прогноза предстоят далеч по-топли летни дни, и ако днес горят 150 декара на Витоша утре може да пламне Стара планина или Сакар. Какво трябва да правим в такъв случай, да чакаме Михаля? Или да се самоорганизиране в пожарни команди, охранителни групи и автономни центрове на самоуправление?
Започнах неслучайно поста с причините, довели до деня на независимостта. При нас предпоставките са налице, липсва само искрата, която да подпали народното недоволство. За това, отправям призив към управляващите – свършете си работата, за да не я вършим ние, защото тогава няма да имаме нужда от вас, а това, както написах в началото води до … друга форма на независимост.

ПС Предварително се извинявам, че не мога да публикувам коментари. Успях само в един блог – на Комитата.

неделя, 1 юли 2012 г.

Чалга за лека нощ


Представяте ли си вместо Сънчо, децата да гледат по два-три клипа на Азис, преди лягане? Някой може да изпадне в дилема, защото изпълнителя му е идол от една страна, а от друга решава, че за детето е по-добре да гледа Сънчо. Най-малкото, то няма да се разиграе преди лягане. Както и да го погледнете, човека, за когото говоря е изправен пред дилема. Може би горният пример не е най-удачен за извода, който искам да направя, но така и така съм седнал да пиша, да видим какво ще излезе.

До вчера се чувствах като полуфабрикат, от онези дето ги омесват в комунизма, а после ги оставят да втасват в Син Сити. Цяла седмица масмедиите ме заливат със спам. Ще има гей парад. БПЦ, ВМРО и де. са против гей парада и т.н. Доводите на противниците са ми малко чужди. Гей парада щял да ме направи едва ли не обратен. По-голяма глупост не бях чувал. Бил съм на два гей парада – у нас и в САЩ. На втория попаднах случайно, но ако ми се отдаде възможност пак бих го посетил. Да гледаш как хората общуват разкрепостено е неповторимо удоволствие. У нас е по скоро мъка. Охрана, нападения, анатеми и всякакви други идиотщини съпътстват проявата.

Честно казано не разбирам как може да анатемосаш гейовете, а онези фашисти от Луков марш не? Но да не се отплесвам с излишни размисли, че темата е друга. Забелязал съм, че когато властта повишава цените или променя законите тихомълком, винаги в ефира се преекспонират някакви незначителни за обикновеният човек „новини“. И така, докато хората се обясняваха, дали хомосексуализма има почва у нас, и за колко време ще стигаме по магистралата по морето, правителството обяви, че договорите за зелена енергия са дело само на тройната коалиция, а цената на тока и газта е ниска и съответно трябва да се повиши.

От къде тръгнах, до къде стигнах. Не знам тези дето са на власт дали говорят по между си, но докато единия се прави на археолог, а другия реже лентички, в ефира се появяват нелепи обвинения. Вярно е, че енергетиката е тъмна Индия, че от 1998г. насам се сключват нелогични договори, особено за ВЕИ, но от изказванията излиза, че настоящето управление е света вода ненапита. Май поголовно трябва да ги произведем в архонти? Не съм фен на БСП, ДПС и НДСВ, но знам, че не могат да носят цялата вина. Най-малкото, защото братовчеда на настоящият финансов министър, е консултант по изграждането на минимум 5 соларни парка до 1 юни - тази година!

Според злите езици, фирмата вносител (собственост на голям Китайски производител) не е платила и лев ДДС за вноса на по-голямата част от оборудването. Както се казва бития – бит… А, хората продължават да бъдат против гей парада и да си мислят, че са хетеросексуални. Грешка! Властта така ни е „онодила“ със „зелена енергия“, че можем спокойно да се наречем хомоглупакос. За тези, които не са разбрали, ще поясня, за разлика от проституцията, където би трябвало да получиш нещо срещу парите си, тук даваме пари за чужд кеф. Не знам дали това състояние е нов вид "сексуално" отклонение, но определено си заслужава да бъде класифицирано като под вид – хомоглупакос булгарикус.

В заключение, ако все още се чудите, какво да пуснете за „лека нощ“ на своето дете, ще кажа - радвайте се, че все още имате право на избор! 

неделя, 24 юни 2012 г.

Неделни занимания

Отпуснал съм се на балкона и се наслаждавам на тишината. Наслаждавам се на всяка секунда, на планината срещу мен, на преминаващите коли, на лекия повей на вятъра и на някаква руска песен долитаща от съседния блок. Тук там, някой съсед повишава тон, но аз пак се наслаждавам. Казано по друг начин, радвам се на жегата. Отворих блога си и установих, че е хванал паяжина. Реших да я посъбера малко и стигам до статистиката. О, мъка!
„Как се точи бензин“ – 3 посещения. Обяснявам, с такава информация не разполагам. 
„Декорация на балкон с камъни“- 2 посещения. Лично аз имам по-добро предложение от балкона, трябва само някой да докара декорацията в центъра на София.
„Емо скулптори“ – 2  посещения. Ако някой търси изложбата на Веждито, ще трябва да посети Токио. Злите езици казват, че разходите по изложбата са поети от министерството, но какво пък, човек веднъж е министър.
„Божидар Димитров“- 2 посещения, търсят го предимно от Македония. При мен ще срещнете само критика за него. Излъгах. Има и нещо положително около него, което трябва да се спомене – кучето, което нарича Бойко.
Организирана престъпност контрабанда курсова работа“- 1 посещение. За едни е курсова работа, за други занаят. До колкото знам, в министерството на Цецо има готови курсови работи, трябва само да си платите…
„А сега на къде?“ – 8 посещения. Честно казано, ако знаех, щях да пиша по въпроса.

неделя, 3 юни 2012 г.

Funдък



Миналата година посетих Ню Йорк. Там празниците на града или отделните общности се организират в цели квартали или по булевардите. Количеството на щандовете продаващи храни и сувенири е огромно, и от икономическа гледна точка прихода от подобни мероприятия е доста добър, както за фирмите, така и за общината.  
Вчера (2-ри Юни), в София се празнуваше деня на детето -1-и Юни. В „Градската градина“ и пред „Кристал“ бяха организирани игри, сцени и павилиони с лакомства. В което няма нищо лошо. Разбира се, почти всяко семейство, с огромно желание иска да сподели празничната емоция със своите малчугани. Но! Има едно малко и съществено НО…двете градинки в центъра са твърде малки, за да поберат множеството кандидати за веселба. Липсва инфраструктура.
Смятам, че освен в двете градинки, празненства можеха да се организират и на други места. В столицата има достатъчно паркове. Можеше да се организира и нещо по повод смъртта на Христо Ботев, така, че празнувайки, децата да усетят и нещо като национално самосъзнание и уважение към историческите личности. Защото „Ботев“ не е само футболен отбор.
Често ми се случва да споря с близки, колко неподходяща за длъжността кмет, е бившата учителка, но не мога да ги убедя. Може и да греша, но за мен, опитите и да управлява са просто - funдъкови.  



video 

петък, 25 май 2012 г.

5,8 по скалата на глупостта


Не съм сеизмолог. Не съм специалист по земетресенията, но също така не съм идиот, все още. Вчера гледах онова младо момиче, което наричат министър, в откъс от новините по БТВ. И моментално разбрах, защо не гледам българска телевизия в последно време. Вярно е, че министъра е политическа длъжност, но също така е вярно, че в цивилизованите държави тези длъжности се заемат от подготвени хора.
Причината да пиша е, нейното изказване, че вследствие на земетресението имало малки щети (паднали комини), но конструктивно сградите не са претърпели повреди! Ако бях чул това по радиото, щях да реша, че взимат интервю от някоя врачка.
Да имаше поне малко знания в областта, или да беше се поинтересувала, щеше да знае, че няма как да падне само комина, без това да се отрази на цялата конструкция, при положение, че при по малък магнитут в Италия имаше съборени сгради. Не искам да всявам паника и да пиша глупости, но лично аз видях няколко сгради с нарушена конструктивна цялост. Говоря за връзките между фермите, усуквания на носещи стени, разделени между мостови връзки и т.н.
Преди да се правят подобни изявления, трябва да се проучат сградите, защото още едно подобно земетресение в Кресна например, може да нанесе и материални щети. Останалото е евтин ПР и празни приказки в ефира. 
Всъщност, като се замисля, цялото правителство произведе вербални трусове, надминаващи 5,8 по Рихтер и само една скала може да ги регистрира – скалата на глупостта.