Тресавище в блатото

Миналата седмица отмина толкова бързо, колкото предполагам ще замине и тази. Виждам как часовете и минутите се изнизват, а края на седмицата е обозрим. Наскоро си мислех, че това не е на хубаво, но  започнах да свиквам да затъвам с ангажименти. Минутите свободно време са твърде малко, за да ги губя, за това днес седнах да нахвърлям няколко реда, като дам път на мисълта (до колкото я има: ).

Ще започна с дебата по БТВ. Гледах го без вълнение и пристрастност, не ми хареса, не припознах никой от кандидатите за свой. Но ще гласувам… с празна бюлетина.

Слушах Прошков, хареса ми. Но не мога да се отърся от спомена за Софиянски. Кадиев ми допада, но никога няма да гласувам за партията любима, още по-малко за Р. Овч. Каролев е с отклонения, по-големи и от моите, а това е опасно.

„Туй“ казал, че няма интерес да разследва „онуй“.  Ам аз друго от т‘ва „нарицателно“ не съм очаквал, особено по време на избори.

Видях „социалния“, говори пет минути. Каза, ще дадем милиони! После думата взеха „експертите“ и разбрах, че ще дадат, но трудно и пак на когото трябва (разбирай фирмите които подготвят проекти и плащат да ги одобрят). И друго разбрах – не са експерти.

Миналата седмица ме повикаха за вещо лице. Обвиняемите са група, извършила престъпление преди години. Съда закъсня с 1 час.  Десет минути след началото прокурора се съгласи, че не трябва да се даде ход на делото. Съдията го подкрепи. ТЕ ги пуснаха, поне за още две години. Почувствах се глупаво. Съд ли? Това е тресавище, тресавище в блатото, което безмилостно расте .

Цяла седмица следя новините и виждам само простотия. Днес дадох път на един пешеходец, усмихна ми се. Може би това е единственото положително нещо, случило ми се тази седмица.