сряда, 29 декември 2010 г.

Сладко-пикантна тиквена супа

Преди всичко искам да поздравя всички приятели и посетители на бога с коледните и предстоящите новогодишни празници. Извинявам се за отсъствието си, но се бях отдал на няколко книги и едно предизвикателство. Онди ме включи в „онзи“ списък и  логично трябваше или да откажа или да приема тиквеното предизвикателство.
И така, на въпроса – как готвят мъжете? Отговарям еднозначно – с удоволствие и много импровизации (говоря единствено за себе си)! Естествено има уловка, а тя е, че поне на мен ми се отдава възможност да готвя единствено през почивните дни. Но веднага искам да споделя, че готвенето ме разтоварва от проблемите и свръх натовареността през седмицата.
Но да се върнем на самото предизвикателство. Не успях веднага да реагирам на него, защото не открих подходяща тиква за крем супата която исках да сготвя-отне ми  малко време. В крайна сметка, предприемчиви хора ме убедиха, че съм открил правилната тиква и аз я купих на секундата.

Рецептата е тривиална и елементарна, но винаги се оказва, че у нас някоя съставка липсва, и за това при мен всеки път резултата е различeн, но ето и рецептата:

1 тиква-1 до 1,5 кг. – белите я и отстранявате семките


Целина – 100-300 грама
Вода  -1,3 л
1 глава лук (по желание)
2 скилидки чесън
Малко сметана - на око
Препоръчвам да се добавят моркови (100 гр.) и праз (350гр.), но тогава лука отпада.
Пилешки бульон – 1 супена лъжица
Сол
Черен пипер
Може да съм пропуснал нещо, но всеки може да експериментира

Начин на приготовление

Слагате водата да кипне заедно с бульона, след което добавяте лука и го чакате да омекне и  добавяте останалите съставки.
Чакате докато всичко се свари (около 20-30мин). Пасирате сместа с миксер.
Добавяте малко сметана, сол и черния пипер(на вкус) – и изключвате котлона.

Когато я поднасяте, може да добавите пермезан и стръкче магданоз.
Моята супа стана леко пикантна (сложих повечко пипер), с приятно преплитащ се сладък вкус на тиква и за това съм я кръстил – сладко-пикантна тиквена супа. 

П.С. Супата се поднася много гореща и за да не се изгорите трябва...  :)

петък, 17 декември 2010 г.

Класиката не е ретро


Безспорно най-вълнуващото събитие от миналата седмица (в личен план) е концерта на Веско Панталеев и Виктория Василенко. Много талант , чувство и красота имаше в този млад тандем.

Странно, но изпитах едно леко убождане в сърцето на края на концерта, когато на изпълнителите поднесоха кошница с цветя от вицето – Симо. Може би с бащицата са си разделили културните събития и го раздават леко интелектуално. 

Със сигурност ситуацията от концерта на ФСБ щеше да се повторни, но за радост - на финансовото гуро, в зала България преобладаваха по-възрастните и възпитани  почитатели на класиката.

Днес докато пиша горните редове се замислих, колко нагъл гьонсурат трябва да си, за да пратиш цветя – там където сееш разруха. Особено, след като тия двамата резнаха културата с 20%. Ами от букетите, за които харчите моите пари можехте да спасите един певец, актьор или писател.

сряда, 8 декември 2010 г.

:FW information


Точно имах малко свободно време и докато цъках из нета се чудех коя тема да подхвана. Случайно попаднах на поста - От днес приемам, че ме подслушват  и реших да споделя моето мнение по въпроса. А то е – информацията е всичко!

Ще напомня, ако сте забравили как Онансис става милионер – като служител в телефонна компания. Но да оставим човека, нас ни вълнува настоящето, и така:

1.      Всеки може да бъде подслушван и следен-без да е извършил престъпление. Не е необходимо разрешение от съда за СРС, някой организации го правят без разрешение!

2.      Няма как да разберете по външни признаци, че телефона ви се подслушва. Появата на странични шумове е признак единствено на лоша връзка и нищо повече. От зората на дигиталните рекордери, записа е без каквито и да е смущения по време на разговор. Всеки подобен софтуер има безплатно гражданско приложение, което можете да използвате за собствени нужди, в рамките на вашите разговори.

3.      Следенето на трафични данни също не е нещо ново и спасение няма.

4.      Заблудата,че може да се скриете зад прокси, е просто едно временно успокоение, но както знаете безплатен обяд няма. Ползването на ТОР и др. подобни програми, може да доведе до извличането на цялата информация от вашия компютър, именно чрез софтуера зад които се криете.

5.      Скайп също се следи, за това е забранен в обекти поддържащи висока степен на сигурност.

6.      Не мислете, че могат да подслушват всички - нямат такъв ресурс, но това не означава, че не могат да ви записват и прослушат в последствие.

7.      Не мислете, че не могат да ви подслушват, защото няма какво да криете (виж т.1, 5 и 8).

8.      Подслушването може да е активно – спрямо вашата персона, или частично, в следствие на контакта ви с активно подслушвана трета страна (роднина, приятел, партньор и др.)

9.      Не мислете, че само една служба подслушва, могат го военните (бюджета им за тази година е около 22 млн. лв.), чужди служби, доставчиците на интернет и телефония, както и частни организации, на които се плаща за това.

10.  До скоро смятах за мит възможността да се подслушват разговори чрез телефонният ви апарат, когато е на стендбай-не е мит.

11.  Може са се следи от къде минавате ежедневно, като телефона ви описва маршрута с точност до няколко метра.

12.  Когато използвате кредитни карти, оставяте информация какво точно пазарувате и от къде – още едно удобство при набирането на информация за вашата  личност.

13.  Много лизингови компании не споменават, но слагат без ваше знание Джи Пи Ес устройства, за да открият колата в случай на кражба – знае се къде сте били.

14.  Камерите за видео наблюдение притежават софтуер, чрез който могат да разпознаят номера на вашия автомобил и да проследят маршрута ви, когато преминавате покрай тях.

15.  Цифровите провайдери на телевизия също събират трафични данни за вас – какво и колко гледате. Тази информация за момента се продава ангро, а парите идват от рекламните агенции (но не знам кога софтуера ще позволи изготвянето на индивидуални профили).

16.  Скритите камери се набавят изключително лесно и евтино, което означава, че са достъпни за всички хора.

17.  Не бива да се забравя и старомодния начин за събиране на лична информация. Все още, в почти всеки блок има по един доносник. Обикновено той е много добронамерен и любопитен. Когато и където е необходимо той описва, каква преса четете, колко пъти си хвърляте боклука, с кого дружите, шумни ли сте, потайни и т.н.

18.  Събирането на биометрични данни е може би следващата по-висша форма на контрол, оправдана с антитерористични превенции.

19.  Гугъл – няма смисъл да коментирам.

В случай, че сте много любопитни, е възможно да разберете, дали сте оперативно интересни, т.е. дали ви слухтят. Тя може да бъде положителна или отрицателна, но никога не се осланяйте 100% на втората вероятност (виж т.9). Ако си спомняте, съвсем наскоро излезе информация за заплаха срещу премиера. Тя беше подадена от чужди разузнавателни служби, и много хора се запитаха какво правят нашите, че не са прихванали заплахата. Отговора на този въпрос е следния, когато родните служби не могат или не искат да получат официално разрешение от съда за следене на определен гражданин в страната, те ползват услугите на чужди служби. Връщат услугата по идентичен начин, но вече имат достоверна информация, която могат да използват в съда и я получават без разрешение от съда или теч от системата на родните служби!

Технологиите стават все по-достъпни за множество хора, и като цяло събирането на информация става втора природа за всички що годе технически грамотни. Блогерите не правят изключение. Те също събират информация кой, как и защо посещава техните сайтове и като цяло могат да споделят интересни факти. Някой го правят открито, други не.

Заблуда е, че единствено у нас неконтролирано се събират лични данни. Това е световна практика. И вие не знаете кои служби (родни или чужди)- каква информация и интерес имат към вас. Но бъдете сигурни, че имат повече информация за вас, от колкото са притежавали за вашите родители. Другата заблуда с която живеят хората е, че държавата спи. Това не е вярно! Службите работят, имат информация, но не могат да я ползват, защото често има политически чадъри, навеси, че и покриви върху голяма част от разследваните.

На фона на горното, основния въпрос е, може ли да се скриете от своето дигитално АЗ? А отговора е – НЕ! Единственият начин да бъдете невидими за света Оруел, е да изоставите инструментите на прогреса. Или да внимавате какво говорите, защото извадено от контекста на личните отношения, то може да бъде използвано срещу вас. Но това ли е решението? Нали искахме демокрация, права, свободи - гласност? Да, искахме, преди нас и други са искали, а след нас ще продължат да искат, просто защото демокрацията е утопия за масите, а следенето е втората най-древна професия.

Причината да сложа този пост е ареста на лекарите (без да коментирам причината) от Горна Оряховица и изземването на телефоните им (май без заповед за обиск) въз основа на СРС. Вследствие на което възникват редица въпроси-защо са били подслушвани? Имало ли е разрешение от компетентния съд? Колко хора се подслушват по сходен начин? Кой и на какво ниво разполага с усвоената информация? Кои служби имат достъп до нея? Възможно ли е да бъде използвана за користни цели?

Лично за мен отговорите са ясни, но смятам за редно държавата да осветли веднъж за винаги този процес на информационна ре-комунизация, предвид претенциите за прозрачност в управлението. До като това не стане, над  въпросните служби ще тегне съмнението за корупционна симбиоза между държавата / мафията, и причината е само една – няма заловени и осъдени знакови престъпници!

Започнах с това, че информацията е всичко. За това не бива да се учудвате, защо у нас нищо не се променя. Просто информацията  все още в ръцете на тези, които са разполагали с нея и преди 20 години. За това прехода е опорочен – старите слушалки пак са с едни гърди напред и контролират всички сфери на обществения и икономически живот в страната, естествено аванса е осребрен, но в тяхна (швейцарска) полза.

И ако всичко това ви дразни, помнете: който и да бъде на власт ще иска да знае всичко за вас!

 

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Расте, но не старее


От известно време ми се иска да пиша по наболелите  проблеми в страната, но някак си все не успявам да хвана момента. До преди няколко месеца в една седмица се появяха  по два – три скандала. Днес исках да напиша няколко реда за фалшивите дипломи, после нещо за синята „праволинейност”, по средата ми хрумна да спомена червената наглост. В ранния следобед обмислях как да не пропусна актьорското майсторство сред политиците и политическото майсторство сред актьорите, а за вечерта не можеше да пропусна телефонната любов на тридесет и няколко депутата.

Ще кажете този пак ще ни досажда с разни работи, които ние виждаме и знаем. Не, няма. Достатъчно е да кажа по-голям цирк не съм гледал и най-вероятно ще се съгласите с мен.

Днес съм решил да пиша за някой неща,  които повечето жители на столицата виждат често, но подминават или подминават без да виждат. Без претенции за изчерпателност, напротив дори бих казал умишлено споменавам точно определени тези неща, които не ми харесват.

По този начин смятам, да започна една рубрика за града и неговите трудови управници. Важно е проблемите да се поставят , а ако има желание може и да се решат.

И така: 
Светло, по-светло-София! Ако се чудите защо в 12,00ч. на обед свети уличното осветление в точно този участък на улицата, отговора най-вероятно е, защото някой се включил в мрежата на СО (това е лично мое предположение)и ползва ток без пари, за който плащаме всички ние.
Мръсно, по-мръсно, стадион Славия (важи и за стадион Академик)! Ако надникнете в Гугъл, освен надписа СЛАВИЯ ще откриете паркинг пред централния вход, успоредно на който тече река. Коритото на реката в момента се бетонира, но пътя покрай нея е заприлича на корито на река.




 


   










    
     Непочистено, затлачено, наводнено – важи за почти цялата речна мрежа на града. Освен, че водата руши каналите, лятно време тя става развъдник за комари, болести, смрад  и мръсотия. Смятам каналите за една пропусната възможност от страна на бизнеса, защото покрай тях минава много голям автомобилен трафик. Ако от общината, се бяха сетили да ги разделят на сектори, и да ги предоставят на фирмите за реклама срещу такса за поддръжка, то тогава щяхме да се освободим от глупавите билбордове и мръсотията.






























    Кучета, котки, кучета – много са! Не смея да навредя на животно, но когато са на глутница са много агресивни, за това си купих кучегон. Не знам дали ще ми помогне срещу глутница, за това е добре Екоравновесие, на които редовно подавам сигнали, да си свършат работата и приберат бездомните и агресивни кучета.


5.      













 
Д













     
      
     Служебен абонамент, служебен тротоар – служебен паркинг-примери дал господ. Който реши да си присвои парче общинска земя може да го направи. Колко и дали въобще плащат за това е друг въпрос. Все още няма публична карта върху която да са отбелязани служебните абонаменти, което е предпоставка всеки да твърди, че има инвалидно място или служебен абонамент.




3 в 1 – дупка, дупка – метро! Тук ще обърна по-голямо внимание на този обект, предвид мащаба и влиянието му върху живота на столичани. Преди всичко искам да кажа, че приветствам създаването и разширяването на метрото, тъй като то ще облекчи трафика на града Но! Нека това става по разумен начин. Като начало съм противник на целенасоченото унищожаване на руините в центъра на града, запазени от Римско време. Ще добавя, че в отсечката между Банишора и Надежда път липсва . 

      Това върху което се движат автомобилите е всичко друго, но не и път, преминаващ на моменти в павета и ями. Две коли трудно се разминават, а не дай си боже да срещнеш камион.  Отсечката не-правилно обезопасена и в тъмната част на деня вероятността да се приземите в някой кратер е почти 100%-ва. Строителите на метрото явно са фирми, ползващи особена държавна протекция и могат да правят в негова близост каквото си поискат. Например фирмата, която изготвя бетонните пръстени е счела за необходимо да ги складира направо до улицата- върху общинска земя, при това до спирка на градския транспорт. 
   
В              В това, лично аз виждам няколко проблема:
-          При катастрофа те може да причинят по-големи увреждания на водача, отколкото ако ги няма.
-          Най-вероятно не плащат наем за използваната общинска земя – повод за съмнение в корупция на общинарите и районите кметове.
-          При поставянето и вземането им е възможно да се стигне до инцидент с чакащите на спирката пътници.

 В центъра строежа е повод за хаос в движението и сред пешеходците. Липсата на добра организация води до задръстване, а по Витошка не може да мине дори кола на Бърза помощ.

            За сметка на горното на Московска и в районните кметства фигурират-на щат множество служители. Ако отворите сайта и погледнете колко и какви специалисти работят за спокойствието на гражданите, ще се запитате възможно ли е да съществуват подобни проблеми? При положение, че много от длъжностите в отделните общини се дублират? Може да питате и други неща, може да не ви харесват много други проблеми. Но на въпроса, до кога ще е така? Отговор няма да получите.

неделя, 28 ноември 2010 г.

Евтини банани.. и политици


Исках да пиша нещо („по задълбочено”) за чартърните полети на кака Цецка, но се отказах. Все пак разбрах, че за посещенията и в чужбина никога няма подходящ директен полет. За това и трябва чартър. Оправданието е, че освен нея пътували още няколко не знам си колко и какви „специалисти”. Пътували с нея, не защото могат да договорят нещо (те все пак са само „специалисти”), а защото по протокол (не ясно по кой точно) така се изисквало. Това последното ми напомни, как госпожата обикаляше с дъщеря си по Витошка, с два служебни автомобила, за да си купи обувки. Но година по-късно, след натрупания стаж във властта и предвид спадащата народна любов, кака е решила да не дразни гласоподавателите, и пазарува направо в чужбина със самолет. 

Веждито пък така и неразбрал кой е платил 400 000 евро за посещението на българската делегация в Италия?! Питам се тогава, как разбира, че трябва да пътува с толкова хора. Оказа се, че целият масраф е платен от фирмата на неизвестната (поне за мен) българска актриса, с незнам си каква роля в... където и да е. Е, на това се вика патриотизъм повикала си е публика от България, за да я аплодира! Абе, суетата не прощава никому.

Знаменито беше интервюто и на Костов. Последния се обяви за преводач на администрацията в Брюксел. Така де те ни говорят едно, пък ние трябва друго да разбираме. Работата леко намирисва на – казвам ти дъще, сещай се снахо. Като се замисля, май няма много за превод. 

Сергей пък като чели не е чувал за „Цанков камък”. Накрая ще започне да твърди, че не е бил и министър председател.

 Някъде между всичките тези простотии се показа Трайчо и ни в клин, ни в ръкав заяви - излизаме от кризата! Опа! Тази реплика принадлежи на друг...

На финала, за да е пълен цирка, Болен обвини сръбския посланик в алкохолизъм (може някога да са пътували в един самолет). И ето нов скандал. Другата седмица ще го дъвчат по сутрешните блокове, без да се фокусират върху реалните проблеми в страната.

С огромна мъка гледах репортажа от откриването на магазините „Лидъл”. Мога да кажа само едно – падението на прехода е по-голямо от това на комунизма. Скръб и мизерия. Хората се бият за банани. При други обстоятелства щях да твърдя, че не сме маймуни, но само при други...


четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Принципи


Всеки човек има принципи, някой пият кафе и пушат цигара, което е вид правило. Други по принцип минават на червено. Трети гледат новини, а четвърти...

Принципа е правило сътворено от определен човек за индивидуално или групово ползване. Някои принципи прерастват в законови положения и отразяват обществените норми на поведение. Спазването на неписани правила, също е вид принцип. 

Случвало ли ви се е да нарушите свой принцип? Със сигурност отговора на този въпрос е – да! От всички нарушения обаче най-много боли, когато нарушите своя принцип по принуда. Тогава се появява едно неприятно чувство, което трудно отминава с времето.

Наскоро ми се наложи да избирам – дали да наруша своите принципи или не. Това доведе до силно изпитание силата на моя дух. Радвам се, че устоях. Дано и повече хора успеят да устоят.

Държа на своите принципи, но виждам, че от тях няма голям смисъл, те просто са последната бариера между мен и джунглата, която ме заобикаля.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Миграция и емиграция

Това е една тема, за която не съм подготвен да пиша, но все пак тя ме вълнува предвид актуалността и, и ми се иска да я направя достояние. 

Нашите земи са белязани от множество инвазии, като се започне от античността, новата ера, средновековието, та се стигне до балканските войни и последвалите две световни. Нямам намерение да анализирам военните подвизи на една или друга сила, а по-скоро крайния ефект от тях. Казано накратко, след всяка инвазия, следва миграция или емиграция.

Въпреки запазеният автентичен език сред кореното население в бившите древно гръцки полиси – Анхеало, Месембрия и Аполония от гърците там е останал само спомена и малко руини. За траките има много изписано, много артефакти и някой обичай, но и от тях е останал само спомена, въпреки че някои сънародници се самоопределят като техни наследници. Римляни, византийци, българи, авари, печенеги, хуни, турци и т.н.  Всички те са част от историята и миграцията на народите.  

 Миграцията е характерна за големи племенни групи или цели етноси, който напускат обичайната си среда на обитание поради някакъв природен или социален катаклизъм. Емиграцията лично аз асоциирам с личностния избор и правото на всеки да потърси нещо по-добро за себе си. 
 
Емиграцията обикновено се наблюдава в някой пост-тоталитарни общества, но и в страни с много нисък стандарт на живот. Най-често държавите, които поддържат нисък стандарт на живот за по-дълъг период от време, губят определена част от своето общество.

Докато гледах филма за концертите на Слави в САЩ, разсъждавах за тънката граница между емиграция и миграция.  В началото на демокрацията много от нас емигрираха. В края на демокрацията много от нас най-вероятно ще мигрират, което обрича държавата на един болезнен, но лесно предвидим за тази географска област финал.

Реших, че не си заслужава да обвинявам сегашното управление, за състоянието на постоянна миграция, в която се намира страната, защото този процес тече у нас вече 20 години. Едни управляващи я засилват, други отслабват влиянието и, но никой не е успял да я сведе до минимум.

Страхувам се, че ако страната не стане привлекателно място за младите, то ние сме обречени на обезлюдяване. Историята ще ни отреди място до гърците, траките и всички онези народи енциклопедично изучавани в часовете по история.