Евтини банани.. и политици

Исках да пиша нещо („по задълбочено”) за чартърните полети на кака Цецка, но се отказах. Все пак разбрах, че за посещенията и в чужбина никога няма подходящ директен полет. За това и трябва чартър. Оправданието е, че освен нея пътували още няколко не знам си колко и какви „специалисти”. Пътували с нея, не защото могат да договорят нещо (те все пак са само „специалисти”), а защото по протокол (не ясно по кой точно) така се изисквало. Това последното ми напомни, как госпожата обикаляше с дъщеря си по Витошка, с два служебни автомобила, за да си купи обувки. Но година по-късно, след натрупания стаж във властта и предвид спадащата народна любов, кака е решила да не дразни гласоподавателите, и пазарува направо в чужбина със самолет. 

Веждито пък така и неразбрал кой е платил 400 000 евро за посещението на българската делегация в Италия?! Питам се тогава, как разбира, че трябва да пътува с толкова хора. Оказа се, че целият масраф е платен от фирмата на неизвестната (поне за мен) българска актриса, с незнам си каква роля в... където и да е. Е, на това се вика патриотизъм повикала си е публика от България, за да я аплодира! Абе, суетата не прощава никому.

Знаменито беше интервюто и на Костов. Последния се обяви за преводач на администрацията в Брюксел. Така де те ни говорят едно, пък ние трябва друго да разбираме. Работата леко намирисва на – казвам ти дъще, сещай се снахо. Като се замисля, май няма много за превод. 

Сергей пък като чели не е чувал за „Цанков камък”. Накрая ще започне да твърди, че не е бил и министър председател.

 Някъде между всичките тези простотии се показа Трайчо и ни в клин, ни в ръкав заяви - излизаме от кризата! Опа! Тази реплика принадлежи на друг...

На финала, за да е пълен цирка, Болен обвини сръбския посланик в алкохолизъм (може някога да са пътували в един самолет). И ето нов скандал. Другата седмица ще го дъвчат по сутрешните блокове, без да се фокусират върху реалните проблеми в страната.

С огромна мъка гледах репортажа от откриването на магазините „Лидъл”. Мога да кажа само едно – падението на прехода е по-голямо от това на комунизма. Скръб и мизерия. Хората се бият за банани. При други обстоятелства щях да твърдя, че не сме маймуни, но само при други...