Тази седмица се случиха две неща, които в личен план ме направиха истински щастлив.
Първо кучето ми, което беше парализирано проходи. За което трябва да благодаря на всички, които ми помогнаха, без да пропусна и черната котка, чието подигравателно поведение стимулира основния кучешки инстинкт – преследването.
Второто събитие, което ме споходи е среща със съучениците от основното училище. От завършването до момента не се бяхме събирали, и това направи срещата изключително приятна и интересна.
Общото между двете събития (освен времето) е и усещането. Усещането за реализирано очакване, за сбъднато желание.
Честито! :)
ОтговорИзтриванеКучетата са упорити животни, даващи много положителен пример! :)
Радвам се!
ОтговорИзтриванеЧестито, Емо - много хубаво. :))
ОтговорИзтриванеП.П. Тази публикация технически не е в ред - голяма част излиза като заглавие и задръства блогрола.
Честито Емо :)
ОтговорИзтриванеРадвам се за кучето ти! Наистина е чудо.
ОтговорИзтриванеМалките радости осмислят живота ни,много се радвам за кучето,аз гледам 14 год.лайка у дома, така,че напълно те разбирам,добро начало на седмица Емо:)))
ОтговорИзтриванеЕмо, поздравления :)
ОтговорИзтриванеИ двете събития са много хубави в емоционален план, което в днешно време си е направо събитие!
Ех, че хубаво:)Много вдъхновяващи неща:) Поздрави!
ОтговорИзтриванеМного ви благодаря за добрите пожелания :))
ОтговорИзтриванеЧовек се учи докато е жив. Моят урок е никога да не се отказвам.