вторник, 2 ноември 2010 г.

Нещо положително

Тази седмица се случиха две неща, които в личен план ме направиха истински щастлив.

Първо кучето ми, което беше парализирано проходи. За което трябва да благодаря на всички, които ми помогнаха, без да пропусна и черната котка, чието подигравателно поведение стимулира основния кучешки инстинкт – преследването.

Второто събитие, което ме споходи е среща със съучениците от основното училище. От завършването до момента не се бяхме събирали, и това направи срещата изключително приятна и интересна.

 Общото между двете събития (освен времето) е и усещането. Усещането за реализирано очакване, за сбъднато желание.

9 коментара:

  1. Честито! :)
    Кучетата са упорити животни, даващи много положителен пример! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Честито, Емо - много хубаво. :))

    П.П. Тази публикация технически не е в ред - голяма част излиза като заглавие и задръства блогрола.

    ОтговорИзтриване
  3. Радвам се за кучето ти! Наистина е чудо.

    ОтговорИзтриване
  4. Малките радости осмислят живота ни,много се радвам за кучето,аз гледам 14 год.лайка у дома, така,че напълно те разбирам,добро начало на седмица Емо:)))

    ОтговорИзтриване
  5. Емо, поздравления :)
    И двете събития са много хубави в емоционален план, което в днешно време си е направо събитие!

    ОтговорИзтриване
  6. Ех, че хубаво:)Много вдъхновяващи неща:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Много ви благодаря за добрите пожелания :))
    Човек се учи докато е жив. Моят урок е никога да не се отказвам.

    ОтговорИзтриване