събота, 6 ноември 2010 г.

„Човек е човек, когато играе”- Шилер


Предполагам Шилер освен физическите игри е имал предвид и тези в общуването. По тази логика всеки един играе в ежедневието си на всички нива - при общуването със себеподобни.

До момента избягвах да коментирам проявите на К. Георгиева, но момента за това дойде.

Ако трябва да и направя кратка характеристика, то тя е предимно положителна. Жената вдъхва увереност, професионализъм има опит и някой други добри качества. Дори бих казал, че се откроява твърде силно на фона на управляващите.

Тогава защо я коментирам? Ами защото следя от известно време изявите и. 

Тази седмица Георгиева даде интервю за БНТ, където сподели малко фирмена, пардон партийна критика под формата на притчи. Да сe ремонтира покрива докато е време, че тече (което е самата истина). Според нея правителството трябва да побърза, и всички знаем защо.

Зачудих се, от къде дойде тази критика, и защо е насочена единствено към пенсионната, здравната и образователната системи. Според мен реформи трябва да има, при това сериозни и във финансовото министерство, вътрешните работи, отбраната и най-вече в икономиката и енергетиката.

Финансовото министерство се провали многократно за година и половина, като повлече след себе си цялата държава. То е, което събира и разпределя приходите в държавата. А се оказа, че един бюджет не може да вържe. За съжаление системата на министерството затвърдили позицията си на корупционен рай. 

Примери много - от контрабандата до рекет от страна на данъчните. Хубаво е да има финансова дисциплина в приходната част на бюджета, но не е отправена критика към разходната. А там нещата куцат. Помните ли какви суми се плащаха за кетъринг на правителствените самолети? 75 лв. /порцион! Ами нещата не са се променили много, просто смениха доставчика. Магистралите най-вероятно няма да бъдат построени, а вината ще бъде хвърлена върху сегашните изпълнители. Пари няма – действайте! И всеки действа за собствена сметка.

Не чух критика от Георгиева срещу катаджийте, които са се превърнали в символ на 20 лв. Не чух критика срещу полицейския произвол, увеличаването на данъците и обедняването на хората. Сигурно няма и да чуя...щели сме да се оправим бавно...някога.
Мислейки в тази насока, в съзнанието ми изникна максимата – който и каквото да ви говори, в крайна сметка става въпрос за пари. И така се запитах, за какви пари става въпрос? Набуко? Южен поток? Метрото? Магистралите? Пристанищната инфраструктура? Контрабандата? БДЖ? Пенсионните фондове? Здравната реформа? Корупцията? Съдебната система? Липсва градивна критика.

Вместо това: "Ние ще видим и в Европа, и в света промени в регулирането. Неща, които преди 10 години, като всичко беше много добре, изглеждаха невъзможни - да регулираме финансовата система",  Ммм да, цялата работата е опряла до регулиране. Регулиране във всички сфери! При това в цяла Европа. Имах един много лош превод на това изказване, но ще си го спестя, за по-нататък.
 
"Бяхме отишли много към дерегулиране" – всъщност това понятие е много имагинерно и може да означава всичко. Например, за да регулираме финансите у нас, за да не се нарушават данъчните и търговските закони, за да не се изпират или използват за криминална дейност, парите трябва да се проследяват. Всяка банка може да се задължи даде достъп всички транзакции на службите  – официално, без за целта да е необходимо СРС. 

Регулациите са необходимо условие за успешното функциониране на една правова държава, но употребени предимно в рестриктивен режим те могат да съсипят частната инициатива. Без която пазарната икономика трудно би функционирала. От там и демокрацията (до колкото я има у нас). За да отговарят малките и средни фирми на непрекъснато въвеждащите се регулаторни изисквания е необходимо да инвестират допълнително средства, с каквито най-често те не разполагат. Пресен пример – стандарт „Стара планина”.

От тук нататък, пътят към монополизиране на пазара е отворен за големите финансово независими структури. За това, регулацията трябва да бъде внимателно проучена и анализирана. Крайният ефект от нея не бива да създава предпоставка за фалит на дребния бизнес, защото това ни връща в ерата на комунизма.

Всъщност разсъжденията може да бъдат в много и различни посоки, но мен ме притеснява друго, кого обслужва Георгиева? Доскоро тя безрезервно подкрепяше топ финансист номер едно и компания, а днес има резерви-към „компанията”. От друга страна подкрепя тоталната регулация т.е. намеса на държавата във всички сфери на свободния пазар. И тук идва различието, аз не подкрепям финансовото гуру по никакъв начин, защото го смятам за проводник на чужди интереси.

Всичко това ме кара да мисля, че зад думите на Георгиева стоят интереси на Брюксел, СБ, държавния департамент, но не и тези на обикновения човек, онзи същия, който играе за насъщния си. Същият, който плаща данъците, а в замяна не получава нищо.

Почнах с това, че човек е човек, когато играе. Но е важно да знаем, че тази игра е с особено големи залози. От една страна залогът е целостта на държавата, от друга - бъдещето на нацията. Народ без държава и държава без народ... това май сме го учили по история.

4 коментара:

  1. Как ще критикува пряко племенника си и протеже Дянков? Нали той покрай нея е получил работата си в СБ и стана министър. Може само притчи да дрънка.

    Няма начин. :))

    ОтговорИзтриване
  2. И двамата са агенти на световната банка:)убедена съм в това:)

    ОтговорИзтриване
  3. И двамата не защитават интересите на страната.

    ОтговорИзтриване