Не съм експерт и нямам
претенции за изчерпателност на коментара си, но смятам, че медиите се
превърнаха в симпозиум на лудостта, наречена ЛУКойл. Още при появата на
новината миналата седмица, бях убеден, че цялата патаклама, е някакъв римейк на
Шекспировата пиеса „Много шум за нищо“. Седмица по-късно, мога спокойно да
заявя, че съм повече от убеден в това.
Новината започна с
разпни го и завърши с осанна. Коментарите през седмицата варираха от твърда
подкрепа в начинанието на Агенция Митници, до апокалиптични картини за живота
без гориво. Всичко това беше толкова бързо разиграно, че от
отнемането на лиценза на рафинерията, до
86;тменянето на това решение бяха
необходими 2-3 дни.
Анализи и дискусии
направиха множество политици, експерти и всякакви кибици (в т.ч. и моя милост),
кой от кой по апокалиптичен. Честно казано, не съм чел всичко по темата задълбочено, поради една единствена причина,
нищо не е такова, каквото се опитват да ни го представят.
Живеем в света на
консумацията. Принципа е, вземи каквото можеш и нищо не връщай! Този принцип е
валиден както за катаджията задаващ въпроса – е сега какво ще правим? Така и за
лекаря, който иска „спонсорство“ за болницата. Политиците, МС, данъчния, който е готов да „оправи“
ревизията срещу %, и стигнем до митничаря, пропускайки множество държавни и
частни професии, за които нямам време и желание да правя отклонение.
Ни в клин ни в ръкав
Агенция Митници отнема лиценза на ЛУКойл, защото фирмата не е изпълнила изискванията
на Наредба 3 за поставяне на измервателни уреди в рафинерията.
На това аз му казвам ефект на бумеранга, защото предложението за поставяне на
измервателните уреди, е на самата ЛУКойл. Но все пак, нека не забравяме къде
живеем.
Естествено, веднага възниква въпроса – защо
отнемат лиценза чак сега? Година по-късно от крайния срок за поставяне на
измервателни уреди.
Всъщност отговора на
горния въпрос е повече от ясен, още повече е очевиден, но за да си отговорим на
него трябва да погледнем дълбоко в историята. Надали някой се съмнява, че
премиера не е запознат със ситуацията в рафинерията. Все пак неговата фирма
Ипон я охранява. Лично на мен ми е трудно да опиша всичко, което съм чел по
въпроса за горивата, но най-общо казано извода ми е, че ЛУКойл е монополист в
една област, други фирми в друга и т.н. Сектора с горивата винаги е бил
взривоопасен и ясно разпределен от Юго-ембаргото до наши дни. Но нека се
средоточия върху казуса на Златев.
Емо, хвала за старанието ти да илюстрираш пълното противоречие и медийна порнография с доволен брой линкове, ама ти да не би да си очаквал друго?!
ОтговорИзтриванеСам правиш извода:"Живеем в света на консумацията. Принципа е, вземи каквото можеш и нищо не връщай! ", за да направиш към края извода: "...От целя „скандал“ за пореден път разбрах, че парите купуват спокойствие, за тези които ги имат, стига да ги споделят с хората на деня."
---
Това е много добре, дано имаш повече последователи, ама като гледам .....:(
Кръстю, можех да го кажа и с един ред - който и кавото да ви говори, знайте, че винаги става въпрос за пари. Но исках да покажа пълната медийна и управленческа боза.
ОтговорИзтриванеКръстю, аз нямам последователи. Моите идей не са на дневен ред:), защото не изповядвам принципа на тоталната консумация.
Много признаци ме карат да мисля, че това са отвличащи вниманието „маньоври“ (както обичаше да казва Тато). На медиите, а следователно, и на по-голямата, част от обществото, се подхвърля някой тлъст кокал и всички се вперват и захапват него. Зад декорите върви истинската далавера. Става нещо, което ще почувстваме в дългосрочен ллан, а може и по-бързо, но важното е в момента нищо да не се разбере за него. Малко звучи като конспиративна теория, но това не е първата подобна постановка, след която повече или по-малко далеч във времето се случавт необясними неща... Всъщност, те бяха скрити зад облака на периодично появяващите се „досиета“, на СРС-тата, сега за ЛУКоил скандала и т.н.
ОтговорИзтриванеЧестно казано, на мен сега ми е по-интересно какво става със САЩ. Там ще станат промените, засягащи света, а не в Банкя, Бургас или Бояна.
"След определена точка парите престават да бъдат цел, те престават въобще да имат значение. Самата игра - това е, което грабва...Нямам нито приятели, нито врагове - само конкуренти."
ОтговорИзтриванеАристотел Онасис - гръцки бизнесмен, корабен магнат, милиардер (1906-1975)
Slavunco, и аз така мисля, за това смята, че ще дъвчат въпроса до изборите. За САЩ имам теория по въпроса, но за момента се въздържам от коментар.
ОтговорИзтриванеКръстю, играта си е игра, но виж какво се случи като премиера загуби на карти :) парите станаха цел;)