неделя, 11 юли 2010 г.

Колко национал социализм се скрие зад „десните демократични ценности”?


Темата е много обширна и надали ще мога да поставя и разгледам всички аспекти на явлението „десен национал социализъм”. Ще кажете такова животно няма! Но ще сгрешите. Има го и   започва да набира сила успоредно с задълбочаването на кризата.
В последния месец и половина забелязвам една нехарактерна за страната тенденция – тенденциозно противопоставяне на етническа основа. Използват се всички възможни поводи от партии, доказали своята несъстоятелност. Побой на друго мислещи в трамвая, над участниците в гей парад, използва се смъртта на едно младо момче и сигурно пропускам нещо, но главното е, че не се пропуска повод за явна конфронтация с различните.
Като цяло, това поведение е исторически отречено, а у нас дори има примери за народна нетърпимост към крайните националисти. В нашата страна е много трудно да се каже кой е „чист” българин, поради една единствена причина-родовата памет, с малки изключения носи информация предимно за последните 100-200 години. Или както казваше един приятел на сина си, когато му казваше – татко: „не говори неща в които не си сигурен”.
Наскоро гледах как група националисти се опитват да използват личната трагедия на една жена, за да предизвикат национална такава.  Призива циганите на сапун, турците в Турция и всякакви демонстрации на тази тема са паразитни и обществено опасни.
Къде е проблема? Проблема всъщност не е един, а са два и те са в държавата. Тя категорично отказва да застане срещу битовата престъпност, независимо че страната притежава една от най-многобройните по своята численост полицейски системи в ЕС. Вторият проблем, с който държавата не иска да се справи е национализмът. Срещу него дори няма вербален отпор.
Възниква въпрос, толерира ли държавата в лицето на управляващата коалиция агресията и нетолерантността? Повод да си задавам този въпрос е липсата на позиция от страна на Герб по въпроса.  В подкрепа на горното ми твърдение е липсата на реакция, срещу фриволните действия на лидера Атака спрямо турски телевизионен екип, снимащ  у нас.
В изложението си изказах мнение, че подобни случки ще зачестяват с увеличаването на кризата. Това поведение е характерно за един друг вид диктаторски режими (Куба, Северна Корея и др.), които първоначално създава вътрешен враг, а в последствие външен с цел да се прикрие икономическата неспособност на правителството. Всичко това е за сметка на правата и свободите на гражданите в тези страни, и се нарича национал социализъм – у нас скрит зад малко десни идеи.
В Европа има много емигрантски бунтове, висока престъпност от страна на някой етнически групи, но не съм чул правителствата да останат безмълвни на призиви като тези, които чуваме у нас. В Франция, където има сериозен проблем с гражданите с северно африкански произход, престъпността се бори от полицията, а не от партиите, защото тя е битова, а закона я е криминиализирал като такава.
Вчера гледах Double Dutch Contest Belgium, в който Франция беше представена от хора, чиито корени са някъде в Алжир, Мароко или Тунис, но те представляваха държавата и това е видно дори и от техните аксесоари. Запитах се, защо не виждам цигани да представляват страната или да бъдат подкрепяни от нея?
х
Може би някой от вас ще кажат, че циганите не искат да се интегрират, не искати да участват в обществения живот на страната и т.н.. Други ще ме залеят с линкове от YouTube с клипчета, доказващи твърденията на първите, но никой няма ги да съпостави процентно, с онези публикувани от „чистите” българи, показващи същите неща.  
Престъпността си е престъпност, тя трябва да бъде преследвана от държавата и за нея не бива да има компромис. Не може за убийство на пътя извършителя да получи 4 години условно, а за кражба на жици 5 години ефективно?! Някак си двете престъпления са неизмерими, за това и интеграцията на бедните малцинства е трудна.
А начини има! Наскоро попаднах на едно предаване описващо кулинарните постижения на испанските цигани. Погледнете го заслужава си да видите как живеят те в някой наистина бели страни.
Във филма си личи, че циганите там имат традиции, поминък и явно са интегрирани в обществото. Какво липсва, за да постигнем сходен резултат у нас? Според мен единствено политическа воля. А тя трябва да бъде намерена на всяка цена, защото алтернативата ще ни класира наравно с Киргизия  или бивша Югославия.

8 коментара:

  1. Емо, всеки твой пост, ми действа като игличка, която ме бодва и ме пита - Какво правиш в тази държва, където за убийство на пътя извършителя получава 4 години условно, а за кражба на жици 5 години ефективно?!

    ОтговорИзтриване
  2. Да има начини, но за мен причината да не се прави нищо, е че това положение е удобно. От една страна се коткат малцинствата, с обещания и привилегии, а от друга те са винаги подръка за "виновник" за проблемите:(

    ОтговорИзтриване
  3. Не разбрах кое му е дясното и кое му е общото с десните демократични ценности. А? Ако Атака, да речем, е дясна партия, ела да ми се обадиш. Или онуй нещо Расате. А Светла Едрева, една от организаторките на споменатия протест, предизвикал побоя в трамвая, е активна дясна симпатизантка.

    "Десен национализъм". Клише, малко нещо различно от българската действителност.

    ОтговорИзтриване
  4. Емо...накратко :Къде го видя това дясно, тоя национализъм и тая държава ? :(

    ОтговорИзтриване
  5. myhappypond, Боря се за промяна, дори и да я постигна само за себе си.

    Владо, с теб много често сме на сходни мнения по повечето въпроси, така е и сега.

    Фрог, Адски си права! Не знам защо, но ми изплува един виц в главата, който ще ти споделя:

    На Българо-Турската границя стоят двама граничари-наш и на съседите. Стоят, гледат се и мълчат. Нашия бил висок, снажен и наперен, погледнал ниския и трътлес комшия и му казал:
    - Комшо, много народ сте вие, но 97% са неграмотни!
    Погледнал го турчина му отвърнал:
    - Така е комшо при нас..., знам, че при вас грамотните са 97%, нали?
    -Да! Отвърнал нашия.
    -Знаеш ли кое е общото между двата народа? попита турчина.
    -Кое?
    -Ами и двата народа ги управляват останалите 3%.

    ОтговорИзтриване
  6. Ха, Кръстю, :) Видях го откакто ми сложиха розовите очила с големия дьоптер :))

    ОтговорИзтриване
  7. Сложна тема,ако ромите ни бяха трудолюбиви като турците,може би нямаше да има тези проблеми,а и първите не желаят да се интегрират ,защото така им е по-удобно.....

    ОтговорИзтриване
  8. Силве,
    Знаеш ли колко труд се изисква да натрошиш бетонен панел, за да изкараш 20 кг. арматура :? Трудолюбието и ефективността на труда са две различни неща. Когато говорим за малцинствата трябва да търсим онзи подход, който ще ги интегрира максимално в обществото. Ще ти дам един пример: Във Великобритания съществува програма за интеграция, но какво предлага тя? Ами предлага ти къща! Ти ще попиташ къде е уловката, нали? Уловка има и тя е следната:
    1. Трябва да работиш!
    2. Земята, строителните материали и чертежите ги получаваш даром,
    3. Трудът е от теб, работиш по къщата в извънработно време (през което не мислиш за глупости – как да откраднеш или нещо подобно)
    4. Не строиш сам, а с още 5 семейства от други малцинства, с които ще бъдеш съсед в последствие.
    5. Имаш краен срок.
    6. Работиш в екип с останалите.
    Какъв е ефекта?
    1. Интеграция в обществото
    2. Приемане на другите етноси, с които си строил.
    3. Създаване на добросъседски отношения.
    4. Чувство за собственост и пазене на имота.
    5. Създаване на социален статус.
    6. Избягва се появата на гета.
    В края на проекта хората са различни-те вече са част от обществото и се борят да останат в него. Това е, и е толкова просто :)

    ОтговорИзтриване