Колко национал социализм се скрие зад „десните демократични ценности”?

Темата е много обширна и надали ще мога да поставя и разгледам всички аспекти на явлението „десен национал социализъм”. Ще кажете такова животно няма! Но ще сгрешите. Има го и   започва да набира сила успоредно с задълбочаването на кризата.

В последния месец и половина забелязвам една нехарактерна за страната тенденция – тенденциозно противопоставяне на етническа основа. Използват се всички възможни поводи от партии, доказали своята несъстоятелност. Побой на друго мислещи в трамвая, над участниците в гей парад, използва се смъртта на едно младо момче и сигурно пропускам нещо, но главното е, че не се пропуска повод за явна конфронтация с различните.

Като цяло, това поведение е исторически отречено, а у нас дори има примери за народна нетърпимост към крайните националисти. В нашата страна е много трудно да се каже кой е „чист” българин, поради една единствена причина-родовата памет, с малки изключения носи информация предимно за последните 100-200 години. Или както казваше един приятел на сина си, когато му казваше – татко: „не говори неща в които не си сигурен”.

Наскоро гледах как група националисти се опитват да използват личната трагедия на една жена, за да предизвикат национална такава.  Призива циганите на сапун, турците в Турция и всякакви демонстрации на тази тема са паразитни и обществено опасни.

Къде е проблема? Проблема всъщност не е един, а са два и те са в държавата. Тя категорично отказва да застане срещу битовата престъпност, независимо че страната притежава една от най-многобройните по своята численост полицейски системи в ЕС. Вторият проблем, с който държавата не иска да се справи е национализмът. Срещу него дори няма вербален отпор.

Възниква въпрос, толерира ли държавата в лицето на управляващата коалиция агресията и нетолерантността? Повод да си задавам този въпрос е липсата на позиция от страна на Герб по въпроса.  В подкрепа на горното ми твърдение е липсата на реакция, срещу фриволните действия на лидера Атака спрямо турски телевизионен екип, снимащ  у нас.

В изложението си изказах мнение, че подобни случки ще зачестяват с увеличаването на кризата. Това поведение е характерно за един друг вид диктаторски режими (Куба, Северна Корея и др.), които първоначално създава вътрешен враг, а в последствие външен с цел да се прикрие икономическата неспособност на правителството. Всичко това е за сметка на правата и свободите на гражданите в тези страни, и се нарича национал социализъм – у нас скрит зад малко десни идеи.

В Европа има много емигрантски бунтове, висока престъпност от страна на някой етнически групи, но не съм чул правителствата да останат безмълвни на призиви като тези, които чуваме у нас. В Франция, където има сериозен проблем с гражданите с северно африкански произход, престъпността се бори от полицията, а не от партиите, защото тя е битова, а закона я е криминиализирал като такава.

Вчера гледах Double Dutch Contest Belgium, в който Франция беше представена от хора, чиито корени са някъде в Алжир, Мароко или Тунис, но те представляваха държавата и това е видно дори и от техните аксесоари. Запитах се, защо не виждам цигани да представляват страната или да бъдат подкрепяни от нея?

х

Може би някой от вас ще кажат, че циганите не искат да се интегрират, не искати да участват в обществения живот на страната и т.н.. Други ще ме залеят с линкове от YouTube с клипчета, доказващи твърденията на първите, но никой няма ги да съпостави процентно, с онези публикувани от „чистите” българи, показващи същите неща.  

Престъпността си е престъпност, тя трябва да бъде преследвана от държавата и за нея не бива да има компромис. Не може за убийство на пътя извършителя да получи 4 години условно, а за кражба на жици 5 години ефективно?! Някак си двете престъпления са неизмерими, за това и интеграцията на бедните малцинства е трудна.

А начини има! Наскоро попаднах на едно предаване описващо кулинарните постижения на испанските цигани. Погледнете го заслужава си да видите как живеят те в някой наистина бели страни.

Във филма си личи, че циганите там имат традиции, поминък и явно са интегрирани в обществото. Какво липсва, за да постигнем сходен резултат у нас? Според мен единствено политическа воля. А тя трябва да бъде намерена на всяка цена, защото алтернативата ще ни класира наравно с Киргизия  или бивша Югославия.