Прилики и разлики

Преди време, Комитата публикува пост, под който поспорих с лицето Георги Павлов.  Безсмислен спор, както и да го погледна, но така в него, без да искам се изпързалях като камила на лед, с обещанието да споделя своите впечатления от Израелските мерки за сигурност, и не само техните. По принцип избягвам споровете, защото са безсмислени, но понеже не съм гербер, демек, като кажа нещо после не се отмятам, та реших да постна в скромното си блогче част от видяното и научено от мен през годините. Друга част няма да споделя.

Нямам претенции, че разбирам от охрана, национална сигурност и разузнаване. Нямам претенции, че съм запознат с проблемите – кадрови, политически и финансови на българските служби, но мога да правя елементарни сравнения. Така, както мога да направя сравнение между пресен и мухлясал хляб, така мога да сравня и мерките за сигурност на държавите, които съм посетил.  На база личните ми наблюдения, почти съм сигурен, че са единици страните по света, подготвени като Израел срещу терористична атака.

Много се изписа и изговори по повод атентата в Бургас. Лично аз, съм много учуден от една реплика, която беше подета включително от държавните мъже – „срещу самоубиец с бомба нищо не може да се направи“… Това не е вярно! Вярно е, че НИЕ не можем да направим нищо на този етап, но по света не е така.

Тук ще отворя една малка скоба, България е малка страна и клюките бързо достигат до голям брой хора. Има непотвърдени слухове, че групата атентатори е била съставена от четирима души, използвали квартири в Поморие. Не съм видял официално потвърждение на тази информация, за това няма да я коментирам.  Но мога да разгледам част от предпоставките за подобно явление у нас.

Предпоставки

Според моите скромни наблюдения, света отново се трансформира в подчертано двуполюсен. А този процес винаги носи след себе си конфликти, в различни региони и на места, където никой не е очаквал. И конфликтите почти винаги са съпроводени от терористични действия. Тероризмът съществува, благодарение на страни и организации, които го подкрепят финансово и логистично. Има множество фракции, с различна религиозна и структурна обособеност, но всички те си приличат по едно – крайната цел – да унищожат врага (Картаген трябва да бъде унищожен). Днес врага е САЩ и Израел, утре Китай, а в другиден може би Индия. Често терористите са една крачка пред службите за превенция, с малки изключения. Горното правило има доста изключения, но като цяло те си остават такива.

От Костов насам, страната ни има прозападна ориентация. Членството в НАТО и ЕС определя в голяма степен външната ни политика, а това носи съответните позитиви и негативи. Хубаво е, че сме съюзник на Турция, особено в контекста на политическите промени там през последните години. Проблема  е, че не знаем до кога ще сме такива. Турция все по открито демонстрира желание да доминира в региона, като активно участва в дестабилизирането на съседни на нея страни. Може би, е въпрос на време, да насочи вниманието си към нас. За съжаление притесненията ни не бива да се ограничават само с Турция. Иран представлява реална заплаха, тъй като притежава балистични ракети, които могат да достигнат без проблем до нашата територия, а както казах по-горе, вече живеем в двуполюсен свят.  Отделно от горните две, съществуват достатъчно държави подкрепящи различни терористични организации, пряко или косвено. Българското общество, е съставено от различни етноси и религиозни групи, и въпреки толерантността си, знаем, че най-лесно може да бъде разпален етнически конфликт. Справка – бивша Югославия! За разлика от съседните страни, които непрекъснато купуват ново и по-съвременно оръжие, нашата армия, е сведена под числеността и след подписването на Ньойския мирен договор. А, това дава пряко отражение върху националната сигурност и суверенитет.

Освен външните фактори, вътрешните предпоставки за появата на терористични клетки се засилват, особено в момент на сериозна икономическа и финансова криза. Затова, държавната помощ към най-бедните социални групи, трябва да бъде особено добре премерена, защото гладният и необразован човек, е най-лесен за манипулация.

Тероризмът има много лица. Но той не може да съществува без субсидия, център за обучение и тренировъчна база. Жертвите и разрушенията, които виждаме по телевизията са само финала на един дълъг подготвителен процес. Процеса е условно разделен на няколко етапа. Внедряване, разузнаване, логистика и … финал. Целите на тероризма са многообразни, а решението, коя да бъде избрана е съобразено с много условности. Броят на жертвите е определящ за избора на цел, обществения отзвук също, но най-главната цел на акта си остава – промяна в начина на живот в съответната държава. Посаждането на страх, е сред приоритетите на всички атентати.

История

Преди време посетих държавата Израел. Не знаех какво да очаквам, но определено се вълнувах когато слязох от самолета. Ще пропусна туристическата част от пътуването, тя ще бъде тема на друг пост, но в момента, в който подадох паспорта си на гишето за граничен контрол, разбрах, че това наистина е ДЪРЖАВА!  Започнаха въпросите на английски и свършиха на руски език.

Цел на посещението? Имате ли близки? Роднини? Къде ще спите? Имате ли резервация? Носите ли пари? Колко? Може ли да ги видя? Как получихте виза? Посетили сте определени  държави, с каква цел? Къде бяхте отседнали? С кого се срещнахте? Каква беше целта на посещението? Забравил съм повечето въпроси, но си спомням, че накрая обяснявах историята на прадядо си. Мина около половин час, в който багажа, документите и отговорите ми бяха проверени. Явно съм преминал успешно проверката, защото ми пожелаха приятен престой.

Ако си мислите, че проверката на летището е последната, през която минавате, то вие сте в заблуда. Навсякъде, където отивах се повтаряше едно и също нещо – проверка на багажа и задаване на въпроси, повечето от които вече изброих. Задават ви ги в различна последователност таксиметровия шофьор под формата на непринуден разговор, рецепциониста в хотела, охраната в мола, продавача в магазина, охранителя в дискотеката и т.н. На практика не може да останете незабелязан. Ако започнете да се въртите на едно място, винаги се намира някой, който да ви попита имате ли нужда от помощ, на къде сте тръгнали и много други въпроси.

В началото не обръщах внимание на въпросите и не разбирах какво се крие зад тях. Правеха ми впечатление въоръжените с узи цивилни, камерите, полицаите на колела, униформените девойки с автомат през рамо и прелитащите хеликоптери в незнайни за мен посоки. Не е необходимо много време, за да разбере човек, че всичко това, е съвкупност от мерки за колективна сигурност. Всеки един от тези хора има за задача да подсигури сигурността на повереното му място. И за разлика от нашите „служби“, техните работят отговорно. Няма скатаване и всеки бива щателно проверяван, не подценяват никого. Вярно, Израел е в състояние на постоянна война или угроза от терористичен акт, но също така е вярно, че по сигурен не съм се чувствал никъде другаде. Дори когато по грешка попаднах в Рамала. Пътят за Червено море минава край Димона, а там имаше само един цепелин на видно място, от който се контролира трафика, но за това ще стане въпрос по късно. Няма как да не спомена обезвреждането куфар бомба на няколко метра от мен. Тази случка промени в голяма степен мирогледа и отношението ми към живота. Мисля, че тук трябва спомена нещо, което до преди това не знаех, терористите са доста изобретателни. Бомба успешно замаскирана в диня, е специалитет на Хамаз още през 1993г. От тогава до сега и двете страни в конфликта развиват своите умения и методите стават доста разнообразни.

Тези, които са пътували до САЩ, знаят колко време и документи са необходими за получаване на виза. Задължителни ви взимат пръстови отпечатъци и правят солидна проверка на вашето минало. Мерките за сигурност там са насочени изключително към външна опасност. Паспортната и митническа проверка не е на нивото на Бен Гурион, но пак има въпроси. Престоя ми там съвпадна със сесията на ООН, а това означава, че мерките за сигурност в Манхатан са доста завишени. Затворени улици, агенти навсякъде, дори на етажите в хотела. Достъпа до хотели, магазини и ресторанти е свободен, но на всяка туристическа атракция има охрана. Проверява се багажа и лицето, без изключения.

Сравнение

От скоро родните служби се занимават с цените на хранителните стоки, а от 20 години с рекет, политическо влияние и всякаква защита на криминални интереси, но не и с основната им дейност – защита на националната сигурност. На „пристигащи“ съм виждал, как се урежда престоя на някой арабин с пари в брой, без ни най малка дискретност от страна на митничари и гранични полицай. Какво остава за нещата, които не виждаме? Материално – техническата база на право – охранителните органи, е под всякаква критика, за обучението предполагам, а мотивацията я няма никаква. При такава изходна база, не бива да се учудваме на резултатите, които службите постигат.

Преди няколко години, придружавах чуждестранна делегация, на която охраната беше съставена от НСО. Това, което ми направи впечатление, е че охраната е съсредоточена върху хората, но не се контролира периметъра около делегацията. Никой не ме попита какъв съм, каква ми е работата, никой не поиска документ за самоличност, и никой не беше проверил маршрута. Една циганка реши да изпроси милостиня и чак тогава придружаващият групата униформен полицай я забеляза и подгони. Комична ситуация, няма да я коментирам. Спомням си обаче, че имаше сериозен пробив в охраната на едно височайше посещение, когато човек -колекциониращ подписи се отзова между охранителите и госта. Има доста такива гафове при охраната на делегации и чужди държавни глави. Не ми се мисли, какво може да постигне някой , който разполага с необходимото оборудване и опит. Последното го казвам, защото съм виждал как предпоследният президент посещава друг град. В последният момент се изтърсват няколко човека охрана, а пилотният екип гледа обстановката като статисти. Местото РПУ организира „охрана“, а шефа на РПУ-то подтичва около делегацията и се прави на нещо, което не е. Така и никой не разбра, че работата на полицая не е да пази вип персоната, неговата работа е да провери всички „луди“ в района и да ги държи под око и възможно по-далече от мероприятието. Добре, че поне заглушават радио сигналите и мобилните оператори. Извода ми е, че липсва контрол върху обстановката, в моментите, когато държавните ни мъже посещават мероприятия организирани извън техните ведомства.

Не мога да пропусна още два примера, които някаква база за сравнение. Първият е за визитата на Клинтън у нас. По това време живеех до Шератон. Бях предупреден от полицията, да не отварям прозореца и да стоя само в осветено помещение. Охраната беше смесена, като на нашите полицай беше отредено да стоят на всеки етаж от сградата и периметъра извън хотела. Всичко останало се покриваше от американските служби за сигурност. Спомням си, че в най-неподходящият, когато кортежа влизаше в задния двор на хотела, погледнах през прозореца. Моментално от отсрещният покрив срещу мен се насочи лъч светлина. Имаше няколко снайпериста. Осъзнах грешката си и светнах лампата в стаята. Вторият пример е от посещението на Ердоган, пак в същият хотел. Проверки, проверки и т.н., но целят контрол беше от страна на техните служби. Мога да споделя още много лични впечатления от посещенията на други вип персони, но не това е целта на моят пост.  Целта е, да кажа (според скромните ми разбирания в тази материя), какво може да се направи у нас, за да не се допускат в бъдеще инциденти, като този в Бургас.

Възгледи

Преди всичко, превенцията на терористични актове, трябва да се извършва от разузнавателните и контра-разузнавателните служби. Всяка една от тях присъства на ГКПП-та в цялата страна и може да осъществява ефективен контрол върху лицата, които влизат в пределите на страната. Гранична полиция и митническите служители, следва да извършват щателен контрол върху всяко лице пристигащо на наша територия. Те имат процедури и система за анализ на риска, просто трябва да ги следват. При съмнение… имат достатъчно процедури. Координацията и взаимодействието с приятелски разузнавателни служби е повече от задължително.

Добре де, но в страната нелегално влизат голям брой чужденци, основно гастарбайтери. Една част биват заловени, друга просто преминават транзитно. Важно е да се отбележи, че напускането на нашата територия става по два начина, чрез фалшиви документи или в товарното помещение на транспортни средства. Поради свободното движение на стоки в рамките на ЕС, има случай в които шофьорите на товарни автомобили дори не подозират, че в багажното отделение превозват нелегални пътници. Причината за това е липсата на митнически контрол и пломби за товарните помещения в рамките ЕС. По този начин, нелегалните лица влизат и напускат нашата територия. Един или група от всички тях може а бъдат терористи. Предполагам, ако са група, не биха рискували да пътуват заедно.

И ако до тук работата на службите по локализиране и обезвреждане на подобни групи не е осъществила необходимият контрол, идва ред на моето предложение. А, то е продиктувано както от израелските методи за превенция, така и от икономическото състояние на страната. Ние притежаваме една от най-многобройните полицейски служби на глава от населението, тя е и една от най-неефективните. Съкращаването на 10% от неефективната част на МВР, ще освободи финансов ресурс, достатъчен за наемането (при това с добро заплащане) на поне 3000 охранителя. Млади, мотивирани и готови да работят. В зависимост от смените и наситеността на охраняваните места, тези хора могат да покрият към 150 национално значими обекта. Докато са млади и необвързани, тези хора са мобилни. Лятото, част от тях могат да покриват черноморското крайбрежие, а зимата планинските курорти. За да има обаче наистина реален ефект от такъв тип хора, те трябва да получат стабилна законодателна основа за дейността си, заедно с непрекъснат контрол и взаимодействие от страна службите.

Връщам се за кратко в Израел и по-конкретно центъра Димона. От пътя не се вижда сериозна охрана или преграда, която да затруднява достъпа до центъра. Не успях да видя такава и през гугъл. Всъщност Израелските обекти (покрай които съм минавал) в голямата си част нямат изглед на укрепени и непристъпни бази. Загражденията просто оказват, че достъпа е ограничен, а нарушителите носят лична отговорност при преминаването им. Израелците разчитат на човешкият фактор. Изградили са система от кръгова охрана, която има за цел да предупреди хората в обекта своевременно за всяка опасност. При това кръга не е един. Всеки охранител им за цел да следи какво се случва в неговият периметър и всяка промяна или подозрително лице се докладва и се вземат необходимите мерки. Не съм наясно, кой какви права има да използва оръжие, но е факт, че дори охранители на магазини са предотвратили атентати, а нападателите са били обезвредени. Но пак ще подчертая, охранителите са последната линия на отбрана за дадена държава. Преди тях са службите! Задачата на последните е, да не допускат на територията на страната субекти, способни да застрашат живота на гражданите и гостите.

Споделям горното, защото при нас има един балкански синдром, аз го наричам „юруш на черешите“. Не знам от къде е унаследен, но съм виждал много примери за непремерена кампанийност в действията на държавните институции, а и сред обикновените граждани.   Обикновено, се хвърляме хаотично накуп в стремежа си да „запушим“ някоя дупка, да „решим“ поредният проблем, а никой не търси превенция в зародиш. Тук ще отворя още една скоба и ще се върна към законодателството, за което споменах по-горе, в частта му – права, задължения и координация. Важно е, да се сложат здрави законодателни рамки, стабилна подготовка на охранителните кадри, защото никой не иска да види в новините как някой се е усъмнил в багажа на група плажуващи и ги е обезвредил…

Превенция в зародиш

Видяхме, че такава е възможна, поне в Испания. Трудно ми е да окачествя случилото се в Бургас, като „зародиш“. Предвид резултата би били много глупаво от моя страна. И за най-некомпетентния е ясно, че страната ни е мишена, а живота ни никога няма да бъде същият. Атентатът носи своето послание, а то е – вие сте ни враг! Можем да бъдем сигурни, че акта ще бъде повторен, ако не се вземат адекватни мерки за превенция. А, те липсват! Най-малкото, защото правителството мълчи по въпроса, кой е отговорен за атентата!? Оставам настрана изявленията на Натаняху и Камерън относно съпричастността на Хизбула и Иран, но логиката води към тях. Риториката на нашето правителство е под всякаква критика, и е съпоставима единствено с прочутото: „снижаване, снижаване, докато отмине бурията“! Робското мислене, че преклонена главица сабя не я сече, в тази сага не върви. Трябва да се  назове виновника /виновните, при това възможно най-скоро и да се вземат мерки, дори те да ограничават със скъсване на отношенията с определени страни! Балансираната политика към външният свят е невъзможна, при положение, че сме страна членка на ЕС и НАТО и трябва да се държим като такива.

В заключение, ще кажа, че промяна трябва да има не само в службите, но и в нагласата на гражданите. Всички трябва да осъзнаят, че сигурността е колективно дело, и е задължение на всеки един от нас. Когато осъзнаем това, ще можем да наречем територията – държава, а хората-  общество.