По спомени

Преди доста време обещах да пусна снимки от посещението ми в Израел. Дойде и този момент. Не знам защо сега. Дали защото искам тази страна да си остане същата, каквато я познавам или просто им дойде времето...
Посещението беше преди телефоните да разполагат с камери, а "сапунерката" беше единственото достъпно средство за съхранение на спомени. Изгубил съм част от снимките и за това реших, че тук ще ми бъдат винаги под ръка.

Трудно може да се опише тази страна. Независимо от малкият си размер, тя притежава толкова контрастни картини, че за да ги осмисли човек трябва да мине време. От зеленият север на Хайфа, през забързаният Тел Авив до пустинната красота на Негев. Ашдот, Ако, Кесария (Цезарея), Ейлат и разбира се Йерусалим.

Причината за пътуването е заровена преди около 160 години, когато пра-пра баба ми, заедно със съпруга си и една каруца посещава Йерусалим. Не, може би идеята за посещение на града е семейна фикс идея, защото преди тях е имало и други, а един праааа дядо също решил да го посети…, заедно с 4-ия кръстоносен поход. Но, това е друга история. До мен са достигнали някой вещи от пътуването им. Винаги са ми правили впечатление и може би тайно исках да посетя местата и да видя наследниците на майсторите, които са ги сътворили. Но, това е, заблуда на съзнанието! Нещата винаги са по-различни от изградената представа в умовете ни. Особено във век, когато всичко е made in China.

Не очаквах нещо конкретно и не знаех как ще премине посещението ми, но за моя изненада то премина чудесно. Нямах нужда от преводач или познания по иврит. Руският също е широко разпространен, а повечето хора владеят английски. Казано по друг начин, човек гладен няма да остане.

Тел Авив

Ще пропусна личните моменти, не за друго, ще втръсна на аудиторията. Започвам с Яфо и плажа на Тел Авив, красиво място, където пясъка е като пудра, а вълните винаги големи. Посетих го няколко пъти и го смятам за прекрасен. По това време МТВ правеха своето парти директно от плажа, и всеки можеше да се наслади на множеството танцуващи фенове. Нощният живот в града е удивителен, а младежите много общителни. В една затворена електроцентрала имаше десетки заведения, посещавани от множество млади хора.

Яфо

Старият Яфо ярко контрастира на модерният Тел Авив, Петах Тиква и останалите райони съединени в един мегаполис. Разбира се, посетих музея на Наполеон. Не ме впечатли особено, но пазара Шука Кармен си заслужава посещението, атмосферата е типично ориенталска, а край него може да опитате най-вкусният хумус и фелафел. Посетих страхотни арабски ресторанти, и тук е момента да спомена, че не трябва да се прекалява с нергилето.

Ерусалим

Следващата ми спирка беше в Ерусалим. Дъхът ми спря пред портата на Давид, усетих странно състояние на духа и тялото, може би някакво дежа ву. Не знам. Имах усещането, че съм живял някога там, без да мога да определя на какво се дължи това чувство. Хубаво е да спомена, че бях един от малкото туристи по това време в града. През този период атентатите и нападенията над туристи бяха чести и всичко беше замряло. Всъщност Йерусалим е разделен град. Въпреки, че не беше построена още, стената беше в съзнанието на хората-дебела бетонна линия.  Границата между отделните общности е невидима, но веднага разбирате къде се намирате. Понякога "границата" е един ъгъл, друг път средата на някоя крива улица или площад. Както казах, бях един от малкото туристи. Почти не срещнах арабски търговец, който да не иска да ми продаде нещо. Сетих се за пра-пра баба ми, и купих от най-напористият търговец сувенири за близките. Всъщност от разговорите ми с палестинските търговци по това време, разбрах че искаха само мир и хиляди посетители. Не за друго, да върви търговията. Липсата на туристи явно беше пагубна за тях.

Божи гроб

От далече църквата не впечатлява особено, но вътре има поне 10 по-малки църкви (може и да са повече). Навремето турците разбрали, че религиозният туризъм, е добър източник на доходи и буквално разпродали на различни църковни общности по едно парче от храма. Докато аз разглеждах, група деца играеше на гоненица или нещо подобно.  

Хайфа

Уникален град! Много ме впечатли, особено градините на Бахайте. Бахайте са религиозна общност изповядваща хармонията с природата. Имат 2 милиона последователи, 99% от които живеят в Индия.

Негев

Това е моето място. Уникална пустош. Мъртво море е точно такова, каквото го описват навсякъде – солено и топло. Над него се издига Масада. Не знам дали защото обичам историята, или камъните, но бях много щастлив да обходя това място.
Ейлат.

Курорта Ейлат, е едно много красиво място на брега на Червено море. Кристална вода, корали и множество пъсроцветни риби. От ляво е Акаба в Йордания, от дясно Египет. Спомням си една случка, докато плувах, бях толкова притеснен да не налетя на някоя акула, че не забелязах как до мен приближи катер с египетски военни. Среща нямаше, просто заплувах обратно към брега.

Мисля да спра до тук, може би има много какво да добавя, за бедуините, за атентатите, за културата и бита, но все пак поста е посветен на снимките.