Докато разчиствах старите книги, попаднах на едно
старо списание. Реших, че си струва да напомня на хората онези отминали времена,
поради три причини:
- Винаги съм се придържал към максимата „няма
нищо ново под слънцето“, и реших, че мога да дам конкретен пример.
-Годината е 1965– разгара на студената война. Списанието
е пропагандно и предшества с десет години моето съществуване.
- Не съм бил свидетел на това време, и ми беше
интересно да надникна зад рекламната витрина наречена социализъм.
Както може би предполагате, всяка епоха бива
докосната от присъствието на Лили Иванова, което е нещо нормално за всеки роден
след 1965г.
Снимка: Илко Доундаков
По онова време, студентите също са се трудили, това е
била част от специализацията им в съответната професия или на ангария по
бригади към ТКЗС-та. Днешните студенти, също се трудят по принуда –
икономическа.
Снимки: Ганчо Стоянов
Тунис е бил все така привлекателно място...
Снимка: Иван Караджов
Тогавашният "аналог" на Син Сити се е намирал в зала Универсиада, но хората са се
радвали на друга музика.
Снимки: И. Караджов
Произвеждали сме 40 милиона пилета...
Както и сега, така и тогава добрият мениджмънт е бил на почит, независимо от
различията в строя.
Рафтинга не е съвременно достижение…
Снимки: Митко Борисов & Андрей Мирчев
Снимика: Живка Тодорова
Текст: Луциен Аврамов
Снимка: Иван Николов
Снимки: Иван Караджов
Не помня наскоро някой да е открил монети с лика на Александър Македонски
Несебър и Бургас и тогава са били туристически дестинации
Независимо от чувствата, които предизвиква списанието,
фотосите отразяват реални моменти от живота по онова време. В заключение можем да добавим само, че Лили
Иванова все още се появява на първите страници на списанията…нищо ново под
слънцето.
