10 000 празнуват на площад Тексим в Истанбул завръщането
на депортираните от Израел активисти. Какво празнуват не е ясно, но който е бил
на площада ще си отбележи, че там има огромно полицейско присъствие. На площада
нищо не се случва без това да е в унисон с държавната политика. Задавате ли си въпроса, защо доскорошния приятел
на Израел, е готов да скъса дипломатическите си отношения? На пръв поглед,
причината е акцията срещу флотилията за Газа, но реакцията има много по-дълбок
корен. Всички си спомнят, че Османската империя е стигала до Кайро. В земите
между Кайро и Истанбул попадат днешен Израел и Палестина. И докато първата
държава е независима и изключително стабилна във военно отношение, то втората
не е международно призната и вътрешно разкъсвана от една терористична
организация. Палестина е поле на битка, освен между израелци и палестинци, така
и между самите палестинци. Всъщност може да се каже, че в борбата за доминация в
управлението на автономната територия учатват още няколко държави-Сирия и Иран. Всяка от тях се стреми да получи водеща роля в региона, чрез
подкрепа за Хамаз. Такава беше ситуацията до преди два дни. В стремеж за
регионална доминация в играта се включи и Турция. Отзоваването на турския посланик от
Израел е ясен намек за намеренията на Ердоган. Лично аз смятам, че израелците
са подготвени за подобна ситуация, особено след ареста на няколко висши военни
от Турската армия. С явната си подкрепа за флотилията, целяща пробиването на
блокадата в Газа, Ердоган извади от праха останките на Османската империя.
Неслучайно е избран именно този момент, когато ЕС се тресе от скандали, и се опитва
да се справи с последиците от гръцкия банкрут. САЩ са заети с Иран и Корея, а Путин
иска да възстанови границите на СССР. В тази международна ситуаця, какво по
естествено от това и Турция да надигне глава и да излезе от сянката на
Вашингтон.
Защо ме вълнува позицията на Анкара? Много просто, защото
политиката на Ердоган може да ни върне в лоното на турския протекторат.
Управлението у нас е изключително слабо, несигурно и безперспективно. Страната
се обезлюдява, като преобладава единствено „лошия материал”. На фона на
всеобщото отчаяние от недалновидните икономически реформи, незадоволителните
законодателни промени, популистки полицейски акции и некомпетентно държавно
управление, се появяват първите признаци за предсрочни парламентарни избори. За момента сегашното управление няма реална
опозиция, но рано или късно такава ще се появи и тогава ще трябва да избираме
нов парламент. Въпросът е в това, каква ще бъде избирателната активност. Ако тя
е ниска, съществува реална вероятност ДПС да получи парламентарно мнозинство и
да състави свой кабинет. Звучи невероятно, но хипотетично е възможно. Тогава,
каква ще бъде „българската” политика? Доган продължава да живее в медиен и
политически комфорт. Каква е цената на този комфорт, кой я плаща и от къде
получава средствата за това?
Мисля, че нападките на премиера и президента за политиката
на Израел си е чист автогол на фона на горното. Нашата политика в този случай,
трябва да бъде неутралитет! Днешната
подкрепа на турската държавна политика, може да се обърне утре срещу нас. А
винаги е добре - eдна държава да има приятели сред враговете на своите съседи.
