Нещо положително

Тази седмица се случиха две неща, които в личен план ме направиха истински щастлив.

Първо кучето ми, което беше парализирано проходи. За което трябва да благодаря на всички, които ми помогнаха, без да пропусна и черната котка, чието подигравателно поведение стимулира основния кучешки инстинкт – преследването.

Второто събитие, което ме споходи е среща със съучениците от основното училище. От завършването до момента не се бяхме събирали, и това направи срещата изключително приятна и интересна.

 Общото между двете събития (освен времето) е и усещането. Усещането за реализирано очакване, за сбъднато желание.

Най общо казано

Живота идва ненадейно

без покана за това дори.

Явление необяснимо,

е той, за нашите души.

Живота среща видове различни,

преплита пътища им в съдби.

Оставя дири неизбежно,

след някой даже и следи.

Живота мигове раздава -

ту лоши, ту добри.

Спомените, за които -

улавяме и в наши дни.

Живота привързва ни към всеки,

оставил спомени добри.

Но знаем неизбежно-

колко кратки са - нали!

Живота приземява всеки

решил, че може да лети.

И оковава безвъзвратно-

порива на дръзките мечти.

Живота постоянно ни напомня,

че повтаря се  - уви!

Описали са го живота -

и другите преди.

Приятно пътуване