сряда, 29 юни 2011 г.

Ъпсурдистан


От известно време не коментирам управленските решения поради две причини:  
1.      Няма смисъл.
2.      Не мога да им смогна.

Днес реших да направя изключение. Не защото случая е специален (просто е поредният), а защото реших, че не може постоянно да ни правят на идиоти. 

 Гледах вечерните новини, където показаха репортаж за заловен фалшив алкохол – 9700 бутилки. Въпросният алкохол ощетил държавата с 400 000 лв. Тук вече не издържах и започнах да се смея. Излиза, че акциза на една бутилка е 40 лв.?! Не знам кой е бил математика изчислил тази сума, но разхода за литър ракия 40‘на производителя/вносителя е 4,45лв+20% ДДС. Както и да смятам производствените и транспортни разходи, 9 лв. е тавана за една обикновена шлокавица.

Не стига това, но явно управляващите са решили съвсем да закопаят разделението на властите, като позволят на митничарите да извършват арести. На това, аз му казвам държавен рекет. Без да коментирам корупцията и некомпетентността, ширещи се в митническата администрация, аз не съм съгласен приходната администрация да изземва функциите на право-охранителните органи.

Могат да направят обратното, хората да декларират стоките си направо в полицията, или ако искат да затворят кръга от услуги, предлагани от М-во на рекета, да започнат да раздава и присъди. Лошотo в цялата работа е, че арестите ще се извършват от същите  „неподкупни математици“, за които акциза, е 40 лв./бутилка.

събота, 18 юни 2011 г.

Ние сме против гей-парада, а вие?!

Днес направих една голяма разходка, която завърши в НДК. Малко преди да започне гей - парада. Първоначално реших, че нещо не е наред, защото полицайте и журналистите бяха повече от участниците. Бях много изненадан от участниците, обикновено по телевизията виждаме тяхната екстравагантност, която оформя негативно мнението на по-нетолерантната част от обществото. За мое учудване хората в лъскави атрибути бяха единици, а повечето участници бяха съвсем прилично облечени.

Когато си тръгвах, до мен се доближи едно момиче, което се опита да ми връчи някаква брошура с думите: „Ние сме против гей – парада, а вие?“. Отвърнах - „А, аз не“!

Всъщност не ме интересува кой какъв е. Важното е, да се отнася с уважение към разбиранията на околните.






















Простотия, но евала!


 Не знам, дали човек може едновременно да одобрява и неодобрява една постъпка. Не мога да защитя поругаването на един паметник, пък бил той и на съветската армия. Но същевременно, не мога да не сваля шапка на автора за идеята и изпълнението. С две думи съм разделен в оценката си и не мога да кажа кое чувство в мен надделява. Мога да кажа само едно – липсват: Бойко, Яне, Волен, Иван, Сергей, Гоце и останалите…