събота, 18 юни 2011 г.

Простотия, но евала!


 Не знам, дали човек може едновременно да одобрява и неодобрява една постъпка. Не мога да защитя поругаването на един паметник, пък бил той и на съветската армия. Но същевременно, не мога да не сваля шапка на автора за идеята и изпълнението. С две думи съм разделен в оценката си и не мога да кажа кое чувство в мен надделява. Мога да кажа само едно – липсват: Бойко, Яне, Волен, Иван, Сергей, Гоце и останалите…















5 коментара:

  1. :) Предполагам го знаеш и кой е (смях).

    ОтговорИзтриване
  2. Е, като видя такава „творческа интерпретация“ и върху паметника пред посолството на САЩ ще си помисля, че нещо се променя...Тогава сигурно китайците вече ще са Големият брат :)))

    ОтговорИзтриване
  3. За първи път видях оцветен комунистически паметник преди десетина години. Не просто залят с кофа синя боя, както се беше случило с бюста на Г. Димитров Казанлък, а и на много други места, а оцветен.
    Точно това си казах и аз тогава - простотия, но евала.
    А и оцветяването не е от днес, то е древна гръцка традиция - нещо нормално за вдъхване на живот на дадена скулптура.
    Харесва ми как се е получило. Идеята е по-добра, от тази да се рути на всяка цена.

    ОтговорИзтриване
  4. Кръстю, не го знам, пък и това за мен няма значение :)

    Славунчо, пред посолството сигурно стрелят без предупреждение :))

    Силве, идеята е повече от интересна :))

    Балтизаре, прав си! Маската на Тутанкамон е била на друг (предполагам) фараон, просто са я модифицирали за него. А иначе се е получило много сполучливо.

    ОтговорИзтриване