Ако мога да характеризирам случващото се в Либия с една
дума, то геноцид е най - близко до възприятията ми в момента. Ситуацията там е
неописуема не само заради стотиците жертви, но и поради още един факт – парите
купиха мълчание. Безучастно мълчание въпреки воплите за помощ на обстрелваните
от танкове, самолети и картечници.
Света е затаил дъх като на цирково представление, коронният номер в
който е тройно салто мортале.
Кадафи използва единствената конвертируема монета с която в
момента разполага и може да остойности –
петрола. Оказа се, за западната „демокрация“ петрола е фетиш, измерим
единствено със страстта на маймуните към дрънкулки. Но петрола си има цена. Не
само под формата на паричен еквивалент, той има политическа стойност. Европа
предпочете да жертва с „неутралното“ си мълчание няколко хиляди живота пред
това, да се обяви срещу касапницата която залива Либия.
Независимо от изхода на събитията, света ще претръпне, а
после ще забрави страданието на либийският народ. Но либийците няма да простят предателската
целувка на запада, напротив! За тях всеки не-либиец ще бъде Юда заслужаващ да умре. Западният неутралитет може
да превърне търсенето на свобода и демокрация в марш на фундаментализма и
омразата.
Живеем на ръба на световната непоносимост и един господ знае
какво ще ни предложи утрешният ден. Ако либийците успеят кой ще бъде следващият сгромолясан режим? След
обединението на Европа ще станем ли свидетели на разединението? Ще съумеем ли
да запазим демократичните си ценности, след цялото това мълчание, или в момента погребваме чувството за морална
справедливост?
Парите купуват мълчание, съвест дори и идеали, но не могат
да купят живот. Не могат да върнат безвъзвратно загубените мечти и стремежи. Според
мен, от тази ситуация губещият е западният свят, лутащ се в лабиринта на „демократичните“ интереси.
