сряда, 21 декември 2011 г.

А, ако бях постъпил по друг начин?

Преди години помогнах (до колкото можех) на едно момче да спре наркотиците. Но заслугата за крайният резултат си беше изцяло негова. Лечението му беше успешно. Първоначално ми беше сърдит, но сега е осъзнат и реализиран член на обществото, дори мисля, че е благодарен. В неговия случай имаше шанс и предпоставки за успех.

В последно време много се изписа за подпалените коли и хората които стоят зад вандалските прояви. Признавам си, в началото и аз имах някой необосновани подозрения, но не се задълбочавах в проблема, защото колата ми беше унищожена наскоро не от палеж, а от движещ се  насрещa автомобил. Оцелях и не обръщах внимание по темата докато не видях снимката на един от заподозрените.  Познах човека, и някак си не учудих, че е възможно да бъде виновен. Умишлено няма да спомена името му, защото написаното по-долу се отнася не толкова до него, колкото до мен.

Когато се запознахме преди години той беше плах младеж, който и не изпъкваше с нещо особено. Изглеждаше кротък, разполагаше със средства, но и със сериозен проблем. Пиеше. Трябваше да работим за няколко месеца  заедно, но аз се занимавах повече с това да го издирвам сутрин и да се притеснявам дали изпращайки го по задачи, ще се върне невредим…и в трезво състояние. Мисля, че имаше желание да бъде полицай или се вживяваше в някакви роли. Беше си купил идентична на някой служби кола, дори и беше сложил синя лампа. Знаеше, че  е незаконно, но явно това не го притесняваше. Имаше на кого да разчита, беше хазартен и вярваше в късмета си. Проблемите се задълбочаваха и се наложи лечение. Говорех с него, търсех правилния подход и причините, но проблемите не намаляваха. При него те бяха много и силно разнообразни. Ефекта от беседите ни беше краткосрочен – траеше по два-три дни. 

Частния бизнес търси определени резултати и ако те не бъдат постигнати обикновено се търси причината… В последният ни разговор, след близо седмица отсъствие от негова страна, го поставих пред избора – работата или свободата да прави каквото иска. Избра второто. Разделихме се и повече не съм го виждал. Днес, снимката от телевизора върна спомените ми за това затворено в себе си и обременено момче, заедно с мисълта, че можеше да направя още нещо за него… 

Можеше ли  да се промени, да стане друг човек? Човек без проблеми и пороци… Незнам. Връщам се към новините и профила на подпалвачите и си мисля, че това са хора на горе долу една и съща възраст, може би криминално проявени и т.н. Предполагам, че са със сходна съдба и проблеми. Питам се, щях ли да пиша този пост, ако всеки, който е бил в подобно положение, е подходил по друг начин с тези хора? Замислям се, каква е ролята на всеки един в обществото, и до колко влияем на средата в която живеем, въпреки добрите намерения и правилни решения? 

8 коментара:

  1. Емо, не можеш да помогнеш на някого, който не желае да му помагат.
    Съвестта ти е чиста, опитал си да помогнеш. Пътят към светлото и доброто обаче е труден и продължава много извън добрите ти намерения, а не всеки би искал да го извърви.

    ОтговорИзтриване
  2. Емо, Точка е права.Познавам такива хора. Тръгнат ли надолуи преминат ли определена граница, нищо не може да ги спре. Всъщност не нищо. Обичта на близък може да върне обратно, но трябва да имат стимул за живот. Дори и много хора без такива проблеми го нямат.

    ОтговорИзтриване
  3. Мисля, че си направил, всичко по силите си, но ако този на когото помагаш не осъзнае за какво става въпрос, няма спасение.

    ОтговорИзтриване
  4. Знам, че сте прави - на сила хубост не става. Не съм взел грешно решение, но все си мисля какво е необходимо за да вкараш някого в правия път?

    ОтговорИзтриване
  5. Да си човекът, от когото биха приели съвет или помощ. Или да ги ориентираш към специалисти, на които това им е работата. Но е трудно, много трудно. При мен не се получи два пъти - децата отказваха категорично и бягаха от темата, а родителите (късно усетили пристрастяването им) се правеха на горди и опитни с "Ще се оправим сами, няма какво да ми се месят чужди хора". Е, оправиха се - едните платиха доста на адвокат и детенцето полежа на топло само година и сега си кара по старому. И те, и другите, все още отказват да ги свържа с приятели, които биха помогнали (това им е работата) с разговори, лечение или съвет за комуна. Болно ми е много за децата, но след като и те, и родителите им са дебелоглави, какво повече да направя?

    ОтговорИзтриване
  6. За да вкараш някого в правилния път е необходимо да го познаваш много добре и да знаеш на какво държи. Знаеш ли това, трябва да успееш да го накараш подсъзнателно да мисли,че ще го загуби, ако не излезе от кривия път. Доста сложно е и много рядко се получава.
    В случая си мисля, че давайки право на избор на човек, зависим от алкохола, малко си сгрешил. Не точно сгрешил, а просто двата варианта са много крайни, или...или. Можело е да се постави някакво условие, което да го задържи на работа и същевременно да го замисли защо работи, защо пие? Но не мога да съм обективна, след като не познавам двама ви и незнам как всъщност са се развивали събитията. Винаги може нещо да се направи, зависи колко енергия и време искаш да вложиш. Има и нещо друго-всеки сам кове съдбата си, но огъня и чука взима от другите. Бъди здрав и не се обвинявай!

    ОтговорИзтриване
  7. Точка, имах друг колега, който също пиеше. Мисля, че с него успях. В работно време не близва. Но ти си много права, собено за децата. Родителите живеят със големи заблуди, както по отношение на себе си, така и към децата. За съжаление, днешното поколение израства сдруги ценности. Въпроса ти е еквивалентен на моя, какво повече мога да направя?

    Анонимен, съгласен съм с теб, и пробвах това, за което пишеш. Но всичко си има граници. Мисля обаче, че родителите носят до голяма степен вината, защото позволяват прекалено много на децата си. За това Точка е права, а резултата е виден.
    Не се обвинявам, а търся начин да помогна на подобни хора в бъдеще. Търся начин да бъдат част от обществото, а не аутсайдери.

    ОтговорИзтриване
  8. Весели празници!Щастлива Коледа!!!

    ОтговорИзтриване