сряда, 28 септември 2011 г.

Zarkana by Cirque du Soleil







Едно от местата, които посетих в Ню Йорк беше представлението  Zarkana в Radio City Music Hall. Винаги съм искал да посетя подобно представление и смятам, че си заслужаваше. Надявам се някой ден да видя нещо подобно у нас и мисля, че зрители няма да липсват.








 Снимки:  Cirque du Soleil



вторник, 27 септември 2011 г.

Form Queens to Katunica


Тези дни се върнах от едно дълго планирано посещение в САЩ. Много ми се иска да споделя видяното и преживяното, но смятам да го направя в няколко отделни поста, защото искам да засегна различни теми. Иска ми се,  да споделя своите виждания за американския начин на живот, очакванията, сблъсъка с реалността, красотата, предимствата и недостатъците, но ще го направя по-нататък.
Днес в центъра на обществения фокус са събитията последвали убийството  в Катуница. Не смята да анализирам нито причините, нито инцидента, нито последствията, защото  съм го направил през 2009. Ще споделя само своето мнение, вакуума от липсващата държавност бързо се запълва от улична „справедливост“. Мисля, че вече е време, политиците да платят цената на прехода, защото до момента само хората плащат, за да могат първите да се облагодетелстват.
Не цар Киро е проблема на протестиращите, а политиците, полицаите, магистратите и всички онези корумпирани държавни служители, допуснали хора като него да правят каквото си искат. Докато хората не осъзнаят къде е проблема, решение няма да се намери. Днес е виновен цар Киро, утре ще бъде щангата, в други ден някой друг. Проблема е ясен и държавата трябва да се заеме с основната си функция, да Управлява, така, както е записано във всички закони и нормативни актове.
Ако мога да направя някакъв паралел, между родните страсти и онези зад океана (защото и там има такива) то е, че и на двете места има проблеми. Разликата е, че там се търси решение и има правила. Там полицая е Полицай! И ако не му се подчиниш, най-малкото ще те арестува. Има ред, поне на местата които посетих.
Нашия кръгозор е ограничен до „картунския“ политически популизъм, а би трябвало да бъдем част от случващото се по света. Върнах се с усещането, че ние живеем изолирано, въпреки, че имаме правото да живеем в един глобален свят без граници. Да премахнем границите, означава да живеем свободни, а това зависи само от нас.


събота, 17 септември 2011 г.

България е вътрешен проблем за Турция


Наскоро прочетох две новини, които сериозно ме накараха да се замисля за бъдещето развитие на региона, а може би и на света.

Първата гласеше, че Китай ще изгражда язовири в пограничните райони. Експертите смятат, че по този начин те ще наложат монопол върху източниците, за сметка на своите съседи. Турция отдавна изгради язовир на р.Тигър, въпреки протеста на Ирак.

Другата „новина“ е, желанието на Турция да доминира в региона. Това последното не е нещо ново, но когато зад популистки изказвания се крият газови интереси, изхода, за участниците в словесната игра не е много ясен.
На пръв поглед двете новини не кореспондират много една с друга, но ако се замислим, ще открием много общи нюанси между тях. Няма как да пренебрегнем няколко факта, които неизбежно оформят бъдещето на региона, а може би и на света.

И двете държави са в икономически възход. Имат бюджетен излишък и развиват собствени технологии на база чуждото нонхау. Също така трябва да споменем, положителния прираст на населението и силно ограничените ресурси, с които те разполагат.

В последните години се очерта една тенденция, страни които нямат собствен ресурс, но произвеждат масово евтина продукция, да търсят закупуване на концесии, находища, земя и всеки един предложен за продажба ресурс.

Прави впечатление, че много фирми от цитираните страни стават изпълнители или подизпълнители на инфраструктурни и строителни проекти извън държавите си. Освен това инвестират в проекти, чрез които могат да получат пряк достъп до ресурсите в определени региони. Мога да дам примери за горното, но не това е целта на текста.

Тази седмица прочетох една новина, която въпреки своята важност не беше широко отразена от медиите. Става въпрос за промяната на времето у нас. В резултат на намалените валежи, някой реки пресъхват. Това не е нещо ново, но явно тенденцията е устойчива и все повече темата ще става актуална. Предполагам, е въпрос на време политиците да осъзнаят, че водния ресурс у нас е силно ограничен.

Нуждата от вода, рано или късно ще стане причина България да изгради язовири по поречието на основните водни потоци у нас. Но това носи един определен риск –  да обтегнем отношенията си с Гърция и Турция.

Близо година, след като Израел спря флотилията към Газа, Ердоган започна да размахва пръст и да търси извинение. Което, както и да го погледнем е, като след дъжд качулка. Още тогава написах, че действията на Турция, са неприемливи за нас. Тогава заех позиция в полза на Израел, защото колкото и парадоксално да звучи, те (израелците) внасят баланс на силите в региона (поне за момента).
Също така мисля, че никой не приема популизма в изказванията на Ердоган за чиста монета. Зад подкрепата за създаване на Палестинска „държава“ стоят икономически интереси и големи залежи на газ. Това е и една от причините, Израел да не желае признаването на Палестинската „държава“.   
Пак заради газовите залежи Ердоган размаха пръст на Кипър. Заради инвестициите на Турция в Либия, същият призна новата революционна власт и наскоро я посети. С всяко свое посещение било в Египет, Тунис или някоя друга държава, той провокира чрез изказванията си някоя съседна на Турция държава. Предвижда се операция срещу кюрдските бунтовници, забележете – на територията на Ирак. Последното изявление (ако не се лъжа от вчера) беше отправено към Иран. Ако има нещо, което като съседна страна пряко да ни тревожи, то е изявлението му по отношение на протестите в Сирия – „Сирия е вътрешен проблем за Турция!“.

Мисля, че момента за всички тези изказвания е подбран неслучайно. САЩ и ЕС са в много сложно финансово и икономическо състояние. Вътрешните проблеми на западния свят, въпреки усилията и финансовите инжекции не намират решение поне до момента, а тенденцията, е към увеличаване на бюджетните дефицити, ръст на безработицата и очаквани фалити.

И докато „големите“ са заети със задния си двор, Ердоган оре на нивата. Яхнал вълната на ислямската идентичност, той се стреми да получи подкрепа и популярност навсякъде където може. И ако някой от вас виждат сходство между Кадафи и Ердоган, то не е само в гръмките изявления и фриволно поведение. Сходството е и в крайната цел, а тя е –максимално влияние и доминация.

Добър съсед е този, който иска да ти помогне, а не този който те заплашва. Дори да приемем, че по някой въпроси Ердоган има правилни доводи, това не е основание да се намесва във вътрешните проблеми на една или друга съседна държава. Мисля, че тази позиция трябва да бъде нашата държавна политика, защото какво пречи утре, България да стане вътрешен проблем на Турция? 

вторник, 6 септември 2011 г.

Грешка на растежа


С наближаването на изборите, забелязвам повишаване на активността във форумите, където  се обсъждат новините свързани с номинираните кандидати. Общо взето нищо ново, появяват се нови никове, които защитават една или друга кандидатура, като откровено спамят  по темите. 

Повода за поста ми е една тенденция, която искрено ме разсмива. Част от спамерите, нямат знания, доводи или нещо друго и когато са изчерпали интелектуалният си потенциал, заявяват на останалите-вие сте комунисти. По този елементарен начин, платени и неплатени пишещи, се опитват да формират общественото мнение в определена посока. Да ги пита човек защо?


Ако има нещо сигурно в България, то е разделението на два основни лагера комунисти и антикомунисти. Покрай двете групи гравитират хора с леви и десни убеждения, както и нереализирани националисти. Отделно от това, има опити за етническо разделение, евреи, турци, християни, мюсюлмани, липсват само обвинения в будизъм и хиндуизъм. Както и да е, темата на поста не е предизборната кампания, кандидатите или коментиращите. Темата е, безсмисленото разделение, на което ставаме свидетели вече 20 години.


Какво предлагат едните и другите? Нищо! Просто повечето са празни приказки на хора, който припознават дадена идеология, зад която крият творческата си импотентност. Разбира се има и лични мотиви.


На фона на горното, в съзнанието ми изниква един момент от „Фермата“ на Оруел. Там прасетата постоянно плашеха останалите животни с класовия враг, който бяха изгонили. Нищо, че до края на книгата той не се появи изобщо. Разделението сини или червени, е може би най –успешния модел за противопоставяне на групи от обществото в най-новата ни история. Като се замисля, в това се заключава по-голямата част от историята ни, но това е друга тема. Не знам дали хората го осъзнават, но това разделение е глупаво. Глупаво е, но се превърна в политически модел от момента, в който беше въведена „пазарната“ икономика.


Не мога да твърдя, че живеем в пазарна икономика от класически тип, защото това би било глупаво от моя страна. Икономиката отдавна не е пазарна, тя е планово - корумпирана. Дори твърдя, че в останалата част на света, пазарната икономика не е това, към което се бяхме устремили след падането на комунизма. Пазарните принципи отдавна не са актуални, а са заместени от композитен модел, части от който можем да проследим в близкото и далечно минало на цивилизацията ни.


Глобализмът, беше алтернативата на Буш за двете финансово изчерпани системи – комунизъм и капитализъм. Смятам, че и двете са били изчерпани, защото икономическата и социална  действителност се промени след краха на социализма.


Социалната – тоталитарна система на комунизма претърпя фалит и поради тази причина беше обречена на изчезване. Но не бива да се заблуждаваме, че капитализмът познат ни от учебниците, книгите и филмите беше в по добра позиция. Ресурса употребен за идеологическа победа се оказа непосилен за модела . За сравнение през 1991 г. външния дълг на СССР е 80 млрд. долара, а този на САЩ достига 3206 млрд. долара.Очевадната разлика поставя един много резонен въпрос, тогава защо комунизма се провали? Отговора не е сложен- защото света търгува с долари.



Към днешна дата държавният дълг на САЩ е 16 000 млрд. долара, и ако погледнем класическите учения на тема пазарна икономика, ще видим, че този модел не е логичен. Не е възможно икономика номер едно, да има дълг за следващите две поколения. Значи, нещо не е наред. Частните инвестиционни институции, които през 70-те и 80-те години на миналия век са съставлявани от стотина човека и 10-15 милиона долара капитал, сега разполагат с повече работници от Форд и Дженерал Мотърс, а оборота, който управляват надвишава многократно, този на половината от държавите по света.


За някакви си 20-30 години фирмите станаха фактор, с който се съобразяват държавите. Вече има частни армии. Използват се в Ирак и Афганистан, в подкрепа на бизнеса разбира се. Всичко това, обаче струва пари, много пари! Пари, които някой трябва да плати, за да не се забави растежа на бизнеса. Лошият социализъм генерираше революции на масите, а още по-лошия капитализъм генерираше войни сред масите. Къде е пресечната точка между двата модела? Според мен, в стремежа за доминация. Единствената разлика между преди и сега, се състои в това, къде отива бенфита. Цената знаем кой я плаща. Методите за постигане на крайните цели също не са много различни. Независимо дали икономиката е планова или пазарна, хората употребяват това, което е произведено.


Тук сигурно ще бъда критикуван, че не може да има кръстоска между две взаимно-изключващи се идеологии и пазарни принципи. Доскоро и аз така смятах, но вече гледам на моделите под друг ъгъл.


Въпреки сложните изрази и формули, с които постоянно ни заливат, икономиката е основана на няколко прости принципа. За това твърдя, че тя е планова от една страна. Това се усеща във всички сфери на търговията и производството. Например, у нас икономически силните сезони са два, и са силно обвързани с туризма. Тъй като икономиката няма силна лека промишленост, всички усилия са съсредоточени в областта на търговията и услугите.


Фирмите планират колко туристи ще почиват , и на тази база икономиката функционира. Това включва производителите на храни, напитки, доставчиците на услуги, материали и енергийни продукти.В действителност планирането е по-гъвкаво и съобразено с моментните нужди.

Разбира се, има и производство на части, компоненти и готови продукти, част от което е силно в областта си, но то не дава необходимия тласък за икономически подем. Инфраструктурата позволява бързи доставки, за това не се изискват големи складови наличности. Доставките на суровини и готови продукти се оптимизират съобразно графиците и поръчките. Всички икономики са обвързани от графици и договорени доставки. Никой не може да си позволи да играе самостоятелно, защото няма необходимите за това ресурси.


От друга страна, икономиката не е обезпечена с реални активи, а това е сериозен проблем. Държавата притежава само това, което събере под формата на данъци и такси.Растежа фирмите използват все повече кредитни инструменти, за да погасяват плащанията в срок, а това ги прави зависими и не конкурентно способни.
   
Преди ПСВ парите са били реални, изсечени от сребро и злато. Навремето бях пуснал пост за банкнотите на БНБ от преди 1989г. на тях пишеше, че номинала има златно покритие, еквивалента на който се съхранява в БНБ. Днес този надпис липсва, демек ние притежаваме някакви хартийки, и в някакъв бъдещ етап можем да изпаднем в дилема дали да ги използваме вместо тоалетната хартия или подпалки.


Дълговата криза по света доказа, че в сметките на компаниите има повече нули отколкото реални пари в оборот. Борсовите цени отдавна са отражение на стремежа за бързо забогатяване чрез спекулации, а регулациите от страна на държавите са неадекватни и не постигат желания ефект. Значи държавите не са фактор, а хората са само инструмент без добавена стойност. Всички пазарни практики са насочени единствено в частна полза. 

Политиците отдавна не могат да спрат този процес, дори са готови да жертват следващите поколения в изплащането на огромни дългове. Наскоро прочетох, че една от водещите банки в Америка, е твърде голяма за да фалира. И за това държавата ще инвестира още няколко десетки млрд. долара в нея. С което лично аз не съм съгласен, който трябва нека да фалира, при това незабавно. 

Сигурно някой ще ме упрекне за възможните социални последици, вследствие на подобен мащабен фалит. Но лично аз смятам, че фалита ще донесе краткосрочен срив, а не дългосрочна агония, както беше в последните години на комунизма у нас.


Ако погледнем какво се случва по света, ще открием, че пазарната икономика е запазила само иновационната си сила. Например, всяка година има изложения на мобилни телефони. Всяка фирма представя някакъв нов продукт, но емблематичните модели, носещи революционни характеристики са под 1%. Задавах си въпроса, защо? Отговора, който мога да посоча е, защото всички купуват от едно и също място компонентите. Или най-много от двама водещи производители.


Мога да дам редица примери, за използваните еднакви части от водещи марки. Крайния продукт който купуваме е неконкурентен. Кръга на производството отдавна е права с малки пресечни точки на доставки от готови компоненти. Всичко се свежда до дизайн, транспорт, асемблиране, транспорт, маркетинг и продажби. Колкото повече, толкова повече.


И ако мислите, че примера с телефона е изключение от правилото, то мога само да ви разочаровам. Използваните в автомобилите агрегати за скоростни кутии, спирачки, двигатели  и прочие, се произвеждат от няколко фирми лидери на пазара. Дали ще си купите ауди или фолксваген, няма голямо значение, вие получавате едно и също качество с разлика в мощността, интериора и маркетинговото позициониране на продукта.


Мога да дам пример и за храните. Продуктите на Крафт Фуудс и Нестле имат сходно качество, защото суровините се купуват от едни и същи производители. Разликата е в рецептите. Всъщност големите фирми става още по-големи, благодарение на консуматорите. Сиреч всички нас. Ние сме тези, които плащаме цената на крайният продукт.От тях се иска само да ни го поднесат по правилния начин. За месните продукти, много се изписа и не мисля да навлизам в темата.Вярно, че разнообразието е голямо на пазара, но това е лека заблуда на потребителя. Всичко се свежда до маркетинг на съответната компания.


Ние не бива да забравяме, че продуктите, частите и суровините идват от няколко стотици големи производителя. Последните изкупуват конкурентните фирми, тук приликата с национализацията през социализма е бегла, но тенденцията е в същата посока. Окрупняване и монопол върху пазара. Големите поглъщат малките, особено тези който могат пряко да ги конкурират. До какво водят подобни обединения? Ами най-общо казано до пазарен социализъм, глобализъм или както искате така го наречете. Аз го наричам монопол. 


Рекламите налагат сходни по качество и дизайн стоки, също както навремето в соца, с тази разлика, че има по-голямо разнообразие. Социалните мрежи формират обществените нагласи, съобразно политиката на техните собственици, и тук приликите са повече от разликите между двата модела. На хората се налага да работят два-пъти повече, за да постигнат много по-нисък стандарт и качество на живот от преди 20 години. Визирам и двете системи, разбира се. 


Сигурно ще бъда упрекнат, че възможностите сега са много повече от преди демокрацията. Което до някъде е вярно, но не съвсем. Има индивидуално успели хора, но те или са заобиколили законите, за да постигнат благополучие или са измислили някакъв иновативен продукт. Има и трета категория, която живее добре на кредит при относително перспективна работа, без особени разлики в заплащането. Но масата е зависима от фирмите, както беше зависима навремето от държавата. Просто монопола на държавата от социализма, беше заменен от монопола на капитала. 


За обикновения човек остава само едно, да се моли глобализацията да не премине скоро в пълна автоматизация на производството, защото тогава неговите идеологии, умения, знания и необходимости стават ненужни.


С горното, по никакъв начин не искам да бъда смятан за защитник нито на социализма, нито на капитализма, просто искам да подчертая, колко безсмислено е делението на този принцип. В днешно време няма идеология, която да донесе придадена стойност на обществото. В основата си, идеологиите са заблуда за масите-дайте за да „дадем“. Всичките социални експерименти, в които съм участвал до момента или съм прочел от историята, показват един и същи модел на развитие на обществата- благоденствие, капитализация, война. Реда е без значение, главното е, в коя част ще прекарате живота си, защото той е кратък. 

Мислех да добавя и виждането си за бъдещето погледнато през призмата на миналото (бях обещал на Кръстю), но надали ще бъде интересно на аудиторията. Мога още да пиша, но не виждам смисъл, и без друго текста стана доста скучен. В заключение ще кажа, че не искам да бъда слаган в общия знаменател на вярващите в световната конспирация, защото аз наблюдавам тенденцията, не я адресирам към конкретни личности или организации поради една единствена причина, осъзнато или не всички участваме в процеса, независимо от идеологията която изповядваме. За това смятам, че делението червени-сини е безсмислено, днес хората се делят на управляващи и управлявани. Така, че спете спокойно, социализма не си е отишъл, просто е станал по-скъп.