Form Queens to Katunica

Тези дни се върнах от едно дълго планирано посещение в САЩ. Много ми се иска да споделя видяното и преживяното, но смятам да го направя в няколко отделни поста, защото искам да засегна различни теми. Иска ми се,  да споделя своите виждания за американския начин на живот, очакванията, сблъсъка с реалността, красотата, предимствата и недостатъците, но ще го направя по-нататък.

Днес в центъра на обществения фокус са събитията последвали убийството  в Катуница. Не смята да анализирам нито причините, нито инцидента, нито последствията, защото  съм го направил през 2009. Ще споделя само своето мнение, вакуума от липсващата държавност бързо се запълва от улична „справедливост“. Мисля, че вече е време, политиците да платят цената на прехода, защото до момента само хората плащат, за да могат първите да се облагодетелстват.

Не цар Киро е проблема на протестиращите, а политиците, полицаите, магистратите и всички онези корумпирани държавни служители, допуснали хора като него да правят каквото си искат. Докато хората не осъзнаят къде е проблема, решение няма да се намери. Днес е виновен цар Киро, утре ще бъде щангата, в други ден някой друг. Проблема е ясен и държавата трябва да се заеме с основната си функция, да Управлява, така, както е записано във всички закони и нормативни актове.

Ако мога да направя някакъв паралел, между родните страсти и онези зад океана (защото и там има такива) то е, че и на двете места има проблеми. Разликата е, че там се търси решение и има правила. Там полицая е Полицай! И ако не му се подчиниш, най-малкото ще те арестува. Има ред, поне на местата които посетих.

Нашия кръгозор е ограничен до „картунския“ политически популизъм, а би трябвало да бъдем част от случващото се по света. Върнах се с усещането, че ние живеем изолирано, въпреки, че имаме правото да живеем в един глобален свят без граници. Да премахнем границите, означава да живеем свободни, а това зависи само от нас.