събота, 17 септември 2011 г.

България е вътрешен проблем за Турция


Наскоро прочетох две новини, които сериозно ме накараха да се замисля за бъдещето развитие на региона, а може би и на света.

Първата гласеше, че Китай ще изгражда язовири в пограничните райони. Експертите смятат, че по този начин те ще наложат монопол върху източниците, за сметка на своите съседи. Турция отдавна изгради язовир на р.Тигър, въпреки протеста на Ирак.

Другата „новина“ е, желанието на Турция да доминира в региона. Това последното не е нещо ново, но когато зад популистки изказвания се крият газови интереси, изхода, за участниците в словесната игра не е много ясен.
На пръв поглед двете новини не кореспондират много една с друга, но ако се замислим, ще открием много общи нюанси между тях. Няма как да пренебрегнем няколко факта, които неизбежно оформят бъдещето на региона, а може би и на света.

И двете държави са в икономически възход. Имат бюджетен излишък и развиват собствени технологии на база чуждото нонхау. Също така трябва да споменем, положителния прираст на населението и силно ограничените ресурси, с които те разполагат.

В последните години се очерта една тенденция, страни които нямат собствен ресурс, но произвеждат масово евтина продукция, да търсят закупуване на концесии, находища, земя и всеки един предложен за продажба ресурс.

Прави впечатление, че много фирми от цитираните страни стават изпълнители или подизпълнители на инфраструктурни и строителни проекти извън държавите си. Освен това инвестират в проекти, чрез които могат да получат пряк достъп до ресурсите в определени региони. Мога да дам примери за горното, но не това е целта на текста.

Тази седмица прочетох една новина, която въпреки своята важност не беше широко отразена от медиите. Става въпрос за промяната на времето у нас. В резултат на намалените валежи, някой реки пресъхват. Това не е нещо ново, но явно тенденцията е устойчива и все повече темата ще става актуална. Предполагам, е въпрос на време политиците да осъзнаят, че водния ресурс у нас е силно ограничен.

Нуждата от вода, рано или късно ще стане причина България да изгради язовири по поречието на основните водни потоци у нас. Но това носи един определен риск –  да обтегнем отношенията си с Гърция и Турция.

Близо година, след като Израел спря флотилията към Газа, Ердоган започна да размахва пръст и да търси извинение. Което, както и да го погледнем е, като след дъжд качулка. Още тогава написах, че действията на Турция, са неприемливи за нас. Тогава заех позиция в полза на Израел, защото колкото и парадоксално да звучи, те (израелците) внасят баланс на силите в региона (поне за момента).
Също така мисля, че никой не приема популизма в изказванията на Ердоган за чиста монета. Зад подкрепата за създаване на Палестинска „държава“ стоят икономически интереси и големи залежи на газ. Това е и една от причините, Израел да не желае признаването на Палестинската „държава“.   
Пак заради газовите залежи Ердоган размаха пръст на Кипър. Заради инвестициите на Турция в Либия, същият призна новата революционна власт и наскоро я посети. С всяко свое посещение било в Египет, Тунис или някоя друга държава, той провокира чрез изказванията си някоя съседна на Турция държава. Предвижда се операция срещу кюрдските бунтовници, забележете – на територията на Ирак. Последното изявление (ако не се лъжа от вчера) беше отправено към Иран. Ако има нещо, което като съседна страна пряко да ни тревожи, то е изявлението му по отношение на протестите в Сирия – „Сирия е вътрешен проблем за Турция!“.

Мисля, че момента за всички тези изказвания е подбран неслучайно. САЩ и ЕС са в много сложно финансово и икономическо състояние. Вътрешните проблеми на западния свят, въпреки усилията и финансовите инжекции не намират решение поне до момента, а тенденцията, е към увеличаване на бюджетните дефицити, ръст на безработицата и очаквани фалити.

И докато „големите“ са заети със задния си двор, Ердоган оре на нивата. Яхнал вълната на ислямската идентичност, той се стреми да получи подкрепа и популярност навсякъде където може. И ако някой от вас виждат сходство между Кадафи и Ердоган, то не е само в гръмките изявления и фриволно поведение. Сходството е и в крайната цел, а тя е –максимално влияние и доминация.

Добър съсед е този, който иска да ти помогне, а не този който те заплашва. Дори да приемем, че по някой въпроси Ердоган има правилни доводи, това не е основание да се намесва във вътрешните проблеми на една или друга съседна държава. Мисля, че тази позиция трябва да бъде нашата държавна политика, защото какво пречи утре, България да стане вътрешен проблем на Турция? 

6 коментара:

  1. Ами то винаги и нвасякъде става въпрос за влияние и доминация, и много пари, разбира се. Не мисля, че Ердоган е по-добър или по-лош от който и да е друг политик, който може да си позволи малко по-мащабно мислене и действие.
    За нашите дръндьовци, естествено, не иде реч. Те сега ще си изберат някой Смешко за президент, други за кметове... останалото не ги интересува.
    Колкото до това да не станем вътрешен проблем на Турция... Едва ли, няма да го допуснат. Аз продължавам да отстоявам тезата, че не ние, а те - турците, са се освободили от нас през далечната 1878 г. За доказателство сравнете пътя на двата народа от тогава та до днес...

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си, Емо. Мисля,че всички съседи на Турция ще имат проблеми в следващите години.случващото се написледък надминава нормалното помпане на самочувствието на някоя нация. Търси се конфликта, а след "укротяването" на армията нищо не може да спре тези процеси.

    ОтговорИзтриване
  3. Slavuncho, дано да си прав, но Ердоган си е повярвал повече от нормалното.

    Владо, все още тая надежда, че разума може да получи превес над популизма.

    ОтговорИзтриване
  4. А кой му помогна да го направи?
    Кой разгарди границата - не само с Турция. Не трябва да се забравя и друго - не само Турция има „претенции“ към нас...
    Кой доведе армията до размера на поделение за представителни функции?
    Кой позволи в България да се създаде протурска партия?
    Кой... и т.н. Въпросите са известни. Кирякстефчовците също. Ясно е и друго. Никой от тях няма да понесе отговорност за действията и бездействията си. Те продължават и ще продължават да се избират докато има и грамче далавера и келепир на тази територия.
    Аз за това исках да постая въпроса по друг начин. Какво ни е виновен Ердоган, или Обама, или холандското правителство, че защитават интересите на тези, които са ги избрали?
    Мисля, че първо трябва да си почистим нашата градинка и, ако е останало нещо читаво, да вървим напред. Ако не е... май наистина ще е добре да си припомним труския език и обичаи...

    ОтговорИзтриване
  5. Slavuncho, Франкенщайн не се появява никога сам от нищото, трябва му помощ. Лошото е, че всичко се свежда до интреси. В един случай ще го укротят, в друг ще го оставят да си развява байряка. Винаги според конкретния интерес.
    За нашата къща май ще е необходим багер, ако искаме да я изчистим. Трябват нови основи.Дано обаче не ги постави някой друг.

    ОтговорИзтриване