За снега и хората

Напоследък чета, че гражданите нямат отношение към обществените проблеми. Дори наскоро един банкер обяви, че коментиращите са едва ли не предимно хейтъри, с което ги принизи на нивото на кварталните клюкари. Явно за него  това са хора без принос в обществото, клюкари, стадо от всезнайковци, за които е важно да посочат и одумват някаква злободневна тема.

Сигурно аз съм един от тях. Винаги намирам причина да посоча проблемите, както в държавният апарат, така и извън него. Моята цел обаче е друга, с поставянето на проблемите аз търся обобществена подкрепа и респективно промяна в отношението както на обществото, така и на държавния апарат, който по мое скромно мнение е неефективен при решаването на обществените проблеми, дори бих казал, че не се вълнува от тях.

Няма да питам дали въпросния „банкер“ вчера е почистил пред дома си, или не. Просто ще споделя своето отношение и важните за мен неща. Вчера се разхождах. Много обичам да вървя по неотъпкания сняг. Безцелната разходка ме отведе до една градинка в която един джип с гребло отпред се мъчеше да почисти алеите. Хитро, помислих си, но неефективно, ако температурите паднат това ще бъде перфектната пързалка.

Размишлявайки над видяното стигнах до един блок, пред който възрастен човек се мъчеше да почисти падналия сняг. Нещо ме накара да се намеся, дали защото човека едвам вдигаше лопатата или поради някаква друга причина, не знам. Но се почувствах отговорен и му поисках лопатата. Изчистих снега и видях, че това е от полза за хората, които минават.  Огледах се наоколо и открих, че пред останалите блокове също е почистено.

Продължих разходката си по нататък. Тя беше придружена от няколко падания, защото тротоарите, които са ангажимент на общината не бяха почистени. Държавата за пореден път беше „изненадана“ от снега. Основното, върху което си мислех по обратния път беше – аз хейтър ли съм или лукова глава?