неделя, 18 март 2012 г.

Диагенеза


Диагенезата е последният стадий от седиментацията, при който утайката формирана от предходните два процеса хипергенеза* и седиментогенеза** се превръща в седиментни скали. Трите процеса имат общо наименование – литогенеза. Характерно за хората е, че се опитват да обяснят заобикалящите ги природни явления  като причинно-следствени, а не като съвкупност от условия. До скоро не се бях замислял, но всички геоложки процеси имат паразитно повторение сред хората.
Сходен на седиментацията процес, наблюдаваме в годините на прехода. Утайката се натрупва и превръща в скала, въпреки опитите флуида за прекъсване на процеса от време на време. Ако има нещо, което може да спре диагенеата, това е метаморфният процес. При него седиментнта изчезва в резултат на хипергенеза и метаморфизъм.
Мисля да спра до тук с аналогиите и да пренеса към етапа метаморизъм на българският преход.  България не е изолирана територия, а час от един глобален свят, в който процесите тръгват бавно, сигурно и почти винаги са необратими на определени места. Ще ви дам пример, кой е предполагал преди година, че Кадафи ще падне от власт? Днес се навършва точно една година от началото на протеста срещу Асад, мислил ли  е някой преди това, че Сирия ще се потопи в гражданска война?
В края на миналата година премиерът сподели, че 2012г., ще бъде годината на Трайчо. Независимо от многото писания и анализи по темата с оставката на Трайков, лично аз смятам, че премиерът дори не осъзнава колко е бил  прав. Ако погледнем началото на сегашното управление, то до 2010г. членовете на правителството бяха приемани навсякъде. И въпреки кризата политици от Европа и САЩ намираха време да посетят страната, без да поемат някакви конкретни обещания за по-светло бъдеще.
Какво се промени? На пръв поглед нищо, но след скандала с флашките, посещенията рязко намаляха. Все по-често се налагаше премиерът да посещава Брюксел, от където обобщаваше, че сме отличници и спазваме заръките на Европа и Меркел.Че сме отличници по даване на обещания, е видно през целият период на сегашното управление. На практика е завършена една магистрала (Люлин) започната от Станшев, държавният резерв е практически изчерпан, контрабандата на цигари е в рамките на 50% , фирмите фалират, а безработицата расте. Корупция и скандали заливат ефира, а той се сърди, че не ни пускат в Шенген!?
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш. Така и с Бойковите обещания, останаха на фаза празни приказки (не че някой е очаквал нещо повече). За да спази обещаното на правителството му трябват пари. Проблема обаче е, че хората с пари търсят конкретни действия за да инвестират където и да било. А действия у нас нямаше, напротив седиментния процес продължи да натрупва уайки с едно слабо пластово разместване. Или ако мога да перифразирам Ремарк – нищо ново на балканския фронт.
И все пак, да припомним началото, България е част от един глобален свят, ЕС и всяко начало си има своят край. Лично а видях края на седиментния процес на първия протест срещу АКТА, но началото на края на сегашното управление, беше положено преди това, от една визита на Дянков в Москва, за която почти нищо не разбрахме,освен, че е висял като прани гащи в очакване да бъде приет, но уви! Последва изказването на Михаил Барков, а на финала видяхме запотения и излъскан премиер до един човек с джапанки в Катар.
Провала на „бизнес“ посещението е симптоматичен и показва отношението към обещанията и делата на сегашното правителство-по света никой не взима на сериозно нашите управници и никой не иска да си губи времето с тях. Ако има посещения и срещи за в бъдеще то те ще са по няколко въпроса касаещи интересите на САЩ, Европа и Русия, в близкия изток, но при тях ние ще бъдем в ролята на предоставящи услуги в чужд интерес.
Къде е връзката с геологията в цялата работа? Ами мисля, че за в бъдеще седиментацията ще бъде изместена от метаморфни процеси, дано само не бъдат съпроводени с „вулканични ерупции“, защото както казахме в началото, кой е предполагал какво ще се случи?

*Изветряване
**Транспорт и седиментация

5 коментара:

  1. Метафората е чудесна, но това „Характерно за хората е, че се опитват да обяснят заобикалящите ги природни явления като причинно-следствени, а не като съвкупност от условия.“ не го разбирам съвсем. Според мен, ако разглеждаме света (природата и/или обществото) като съвкупност от условия, то може да е само за много малки периоди от време. Как се стига от една до друга съвкупност. Промените изпъкват именно в причинно-следствените връзки и там е динамиката на процесите. Иначе бихме живяли в статичен свят, което е по-лошо и от сегашното управление :)

    ОтговорИзтриване
  2. Slavuncho,
    Знаех си, че това ще бъде трудно за обяснение. Замислих се преди да пусна текста, но щеше да отнеме много място и време. Ще се опитам да дам най-близкия пример, който ми идва на ум. Филма – Наградите Дарвин. Там разглеждат инцидентите не като причина-следствие, а като съвкупност от условия, водещи до крайния резултат. Например, кола блъсна неправилно пресичащ пешеходец- следствие/причина. Малко хора разглеждат съвкупността от условия, дори бих казал рядко ги вземат под внимание. Ако продължим със случая можем да стигнем до малко по-различна история. Пешеходеца е подгонил младеж, който му е отмъкнал пенсията. Младежа има да плаща ипотека, но е загубил работното си място. Решил, че само така може да погаси изтичащия в същият ден падеж и … Шофьора на автомобила получава обаждане от болницата, че съпругата му е родила момче след 18 часово раждане. Не е спал цяла нощ и настъпва газта за да стигне бързо до болницата…
    Мисля, че това е най-лесния за възприемане пример на съвкупността от условия. Друг е въпроса, че света е съвкупност от условия, водещи до конкретни следствия, и всяко едно следствие е причина за всяко следващо. Противоречието според мен произлиза от нашето възприятие за причината, но тя е само количествено натрупване на условия. Може и да не съм прав, но си мисля, че живеем в привидно динамичен свят. Да всичко се променя, но някак си пак е същото, само инструментите са различни. Децата повтарят грешките на родителите, природата се обновява всяка пролет… всичко има някаква цикличност. Ох, дълга е темата: )

    ОтговорИзтриване
  3. :) Очевидно си размишлявал по темата, докато аз не съм и ми е трудно да споря. Нещо ми напомня за Вадим Зеланд и неговите мисловни постройки. Определено, гледната точка е неочаквана, поне за мен, и интересна и ще се разровя. Ако намерим друг път повод, надявам се да бъда по-подготвен :)

    ОтговорИзтриване
  4. :) Транссърфинг на реалността. Има интересни публикации, но не всичко от него възприемам, може би не съм узрял за някой от идеите му, но това е по-скоро критика към мен, защото не съм се съсредоточил в написаното.
    Знаеш ли току що ми хрумна една идея. Блога не е най-удобното място за споделяне на подобни идеи, ако искаш мога да направя форум:)

    ОтговорИзтриване
  5. Идеята е хубава. Подкрепям. Реалността винаги е била слабото ми място :)))

    ОтговорИзтриване