ВВВ-

Не е от мързел, просто всеки път когато започна да пиша по актуална тема, откривам че текста ще стане прекалено дълъг и някъде по средата го изтривам. Написаха се много оценки за управлението на настоящата коалиция и си дадох сметка, че искам да напиша своето виждане за случващото се по света и най-вече у нас.

Преди всичко искам да кажа, че според мен (ако мога да се изразя „полит-коректно“), вътрешната политика  на коалиционните  и извън коалиционните партньори на Борисов е пълен буламач. В този ред на мисли, няма как да си добър и да угодиш на всички. Управлението, на каквото и да било изисква твърдост, отстояване на позицията и пълен контрол върху осъществяването на взетите решения. До колкото виждам, бозите, в които постоянно се забъркват пред обществото, не дават шанс на управляващите да спазят своите предизборни и след изборни обещания. В този ред на мисли, настоящето коалиционно управление мяза на Герб 2.0, но без фалцетните истерии на мин. председателя и жуженето на разни калинки с динамично покачващ се административен ранг.  Очакванията на хората, за светло и по-добро бъдеще, се разсрочват в неопределеното бъдеще, когато държавата най-вероятно ще заприлича на Катар. Не по добива на природен газ, разбира се, а по територията на пустинните райони. Да не се самозалъгваме! Не бива да очакваме природата да се възстанови сама от безогледната сеч и застрояване. И тук някъде се връщам в началото на текста и си казвам – карай по същество!

По същество, КОЙто и каквото да ви говори, винаги става въпрос за пари. Казвал съм го многократно.  Наблюдавам изказванията на мин. председателя и съм убеден, че някой ПР сериозно работи върху поведението му. Няма ги онези гръмки и остри думи. Е, от време на време се изпуска, но какво пък, човешко е, нали? Има привидно спокойствие, но зад него стоят делата, а както е написано в дебелите книги – по тях ще ги познаете. А делата говорят пак за батко и братко, за стари и нови герой на прехода, съсредоточили усилията си да задминат всички поставени рекорди по крадене на обществени средства.

Ще се опитам накратко да обрисувам какво точно се случва към днешна дата. През призмата на моят поглед докъдето стига той  все пак. Къде са подводните камъни за демокрацията, до колкото я има у нас. Не за друго, колкото повече се говори и пише, толкова повече ще се повишава обществената информираност.  За по-прозорливите,  умните или красивите,  модела #КОЙ не е престанал да съществува. Има го на всички нива в политическия, обществения и най-вече икономическия живот. Ако някой се заблуждава, че псевдо - националисти, комунист – реформатори и бивши социалисти са против статуквото, то той е далече от реалността. Реалността в момента е симбиоза между властта и монополната икономика. Двете са неразделно свързани. Властта поражда такива икономически плевели, които няма как да бъдат премахнати без да бъде променена нормативната уредба. За съжаление, вместо управляващите да преследват монополните паразитни структури, те узаконяват разрастването и сливането им с държавата на едно съвсем ново ниво.

Но да се върнем към конкретните неща. Тютюнопроизводителите  планират протести и блокади на пътищата. Защо? За пари ли? За много пари? Не че заемам страна или позиция, но се питам, защо не протестират срещу промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия? Не съм чувал в друг  проект за промяна на закон да се създава частна НПО, която на практика ще бъде почти държавен орган. Какво имам предвид? Съгласно предложените за гласуване през м.март промени се създава Националната тютюнева камара.  Тази камара ще може да разработва нормативни правила и стандарти, както и да  следи за тяхното прилагане. Демек държава в държавата. Интересното в случая е, че в закона се определя структурата и функционалността на камарата, както и условията за нейното възникване в доста големи подробности, на които до колкото знам отговаря поне един кандидат, но #КОЙ е той , няма да кажа. За съжаление  закона не постановява на базата и критерии, министъра на земеделието ще признае статута на камарата. Казано по друг начин – там е заровено кучето. Възниква  резонният въпрос, защо в закона се формулира цялостната организация и дейност на камарата, но не и начина за нейното легитимиране? Защо това ще става с изрична наредба? Толкова ли са немощни нашите анти - офшорни законотворци?  Съмнявам се! Както се казва, кьорав карти не играе и първият печели! #КОЙ ще спечели? Мисля, че отговора е излишен. Предполагам, някой, който отговаря на условията в закона, някой който ще депозира първи искане за регистрация на камарата, в минутата в която министъра публикува условията за признаване.

Показателно в случая е, че държавата в лицето на законотворците вносители от ДПС, проявяват невероятни усилия да създадат безпрецедентна  монополна структура. И най-вероятно ще получат достатъчна подкрепа за да прокарат промените. Идеята е, да подчинят на нея всички дребни производител на тютюн,  които и без друго са крепостни селяни на същият този закон. Ако закона се прочете от край до край, единствения въпрос, който човек може да си зададе е, кога на производителите им остава време да работят? Количеството декларации, които трябва да попълнят са нищо, ако ресорния чиновник не им ги завери или подпише. И така, те са крепостни селяни на монопола, закона и бъдещата камара. Да им е честито, но те няма да протестират срещу това.

За едни мащеха за други майка, държавата през последните години има една единствена роля, да обслужва властимащите. Видно за всяко последно управление, ключов въпрос е овладяването на силовите служби. Постоянните законодателни промени са само част от въртележката в МВР, ДАНС, НСС и НСО. Явно има някаква мода да се правят всякакви законодателни промени, даващи възможност на МВР да получава информация от други държавни агенции. Пресен пример за това са подготвяне промени в Закона за Митниците. Чрез тях се прокарва един нов: „чл.16г.(1) За изпълнение на възложените им със закон правомощия органите на МВР и на Агенция „Митници“  обменят информация чрез достъп до автоматизираните им информационни системи.“

При други обстоятелства бих пропуснал горната информация, но с оглед на последната червена операция „червей“ си задавам някой въпроси: кой, как, кога, колко и защо ще получава информация. Как ще регулира достъпа и как ще се използва съдържанието. Не за друго, на сървъра на Агенция „Митници“ има информация за всички вносни и износни операции на територията на държавата. Тази информация носи всички търговски атрибути – изпращач, получател, фактурна стойност, вид стока, количество, транспортни разходи и др. Какво гарантира на търговските фирми, че някой няма да реши да източи и сървъра на агенцията, и да обмени с конкурентни фирми чувствителната информация за вносно/износните им операции?

От години има отлив на български фирми от митническата територия на страната. Тези, които не искат да имат проблеми и имат големи обеми използват Амстердам, Ротердам, Констанца и Солун вместо Варна и Бургас за обмитяване на контейнерите си. Страната губи приходи от мито заради по добрите условия, които се предлагат в споменатите градове-пристанища. Страната губи и приходи от акциз, защото поощрява контрабандата, въпреки неопитите на финансовия министър да ни убеди в противното. Да се запита човек, след като контрабандистите процъфтяват през последните 5-6 години, срещу кого са насочени горните мерки?  Борбата с контрабандата се решава в рамките на месец. И всички приказки за противното  са просто много шум за нищо. Знаят как трябва и могат, но трябва политическа воля!

Междувременно, бизнеса има предложения за законодателни промени. Като целта в общият случай, е синхронизиране на местното законодателство с европейското и получаване на същите равни възможности. Обикновено чиновниците при тази ситуация започват да обясняват как предложените промени нямат бъдеще, това е в добрия случай. В лошия, независимо, че страната най-вероятно ще претърпи наказания и глоби от ЕС, чиновниците дори не отговарят на направените предложения за промени. После търсят приходи?! Като няма приходи, харчат резерва, взимат заеми или национализират пенсиите на хората.  Е, как да останеш в тази страна? Младите, красивите и умните завършват образованието си в уредени държави и нямат намерение да се връщат.  Остават  идеалистите и всички останали…

В заключение, искам да кажа, да ви е честит новия 16 млрд. заем! Май пак се отплеснах, така че, ... айде стига толкова.  

Тhis is Болгарии!

 Тази седмица се случиха три интересни за държавата събития. На първо място проекта Южен поток беше закрит от Владимир Путин. На второ място, депутатите вместо да гласуват проекта за промени в ЗАДДС, за засилване на мерките за контрол върху производителите на акцизни стоки, за два дни се завъртяха на 180 градуса и оставиха  проверките в ръцете на Брюксел, евентуално. На трето място, бих посочил лекцията на професор Стив Ханке. Какво е общото между трите събития? Бих казал корупцията.  Защо споделям мнението си чак сега? Защото не трябва да мълчим!

Ако някой си мисли, че Русия ще изостави България в орбитата на Брюксел и Вашингтон, то той е наивник. От освобождението до ден днешен, независимо от общественият строй на север, България е обект на Руските имперски амбиции. Дори Путин да се е отказал от Южен поток, то това не означава, че привържениците на Москва у нас са оставени на произвола на съдбата. Те имат нови задачи и част от тях са дестабилизиране на настоящето правителство. Корупционните схеми от Белене до Южен поток са известни на повечето граждани.

Когато говоря за настоящето правителство, трябва да имаме предвид, че Реформаторският блок направи такива отстъпки от предизборната си платформа, заради които ще загуби обществена подкрепа и  надали ще влезне в следващият парламент. Колкото компромиса е по-голям, толкова корупционната сделка е по-сериозна.

Българският Икономически Форум започна свята двудневна сесия с откриване, на което лектори бяха Министър Павлова и Министър Лукарски. Двамата говориха за предизвикателствата пред настоящето правителство  и  предприетите от него действия в рамките на мандата. Ако от казаното се случат дори половината от намеренията, то България я чака светло бъдеще. Но така ли е това? Можем ли да имаме вяра в управляващата коалиция?

Като човек слушал лекцията на Стив Ханке, бих казал – не! Жалко, че двамата министри не останаха да чуят, какво имаше да каже този човек. Корупцията е основния проблем в страната! Можем ли да променим настоящето, бих казал да, но за това са необходими години. Поне още 20 години преход, ако не извършим моментална лустрация в държавата.

Успях да задам въпрос на проф. Ханке, какво мисли за идеята за обединение на  НАП и Агенция Митници? Отговора ме озадачи. Човека нямаше мнение, а причината беше, че не знаеше нищо по въпроса. Нямаше информация!

Наскоро един човек ми каза, ако искаш да оправдаеш една глупост, направи я колективна отговорност! Така и у нас, по отделно всички са против обединението на двете приходни агенции, но  решението ще бъде взето от парламента. Демек, колективната безотговорност ще надделее. Вместо да се оптимизира работата на Агенция Митници и тя да настъпи организираната контрабанда и престъпност, тя ще слее своите цели отговорности с още 8 000 държавни служители. Това някак си ни връща към решението от тази седмица при което депутатите освободиха Лукойл, Булгатабак, Кингс, Пещера и редица други производители от по-строг митнически контрол. Веднага в съзнанието ни изниква въпроса – КОЙ има интерес от закриването на една 135 годишна институция? Отговора е дежурен, но показва, че в страната няма промяна в политическото статукво, съществуват само финансови интереси. И независимо кой е на власт целта е една - лично обогатяване! Единствената партия, която е на власт за последните 25 години, е тази на корупцията!

Как можем да изтръгнем властта от корупцията и посредствеността? Единствено чрез осветляване на всички управленски процеси и договори. Споразуменията за Южен поток и Белене трябва да бъдат публикувани в пълният си вид и хората сами да преценят, дали са ощетени и колко точно. Какви зависимости има настоящето правителство? Можем ли да ги прекъснем? До кога ще търпим да ни лъжат? Много въпроси възникват, и те имат някакви отговори, но главният въпрос е, това нас удовлетворява ли ни? Лично аз мисля, че не бива да се удовлетворяваме, не бива да се примиряваме, трябва ежедневно да отстояваме своите права и свободи. Единствено тогава ще постигнем това, което са постигнали другите по-успешни от нас нации.

У нас е така, това е България! Или поне ще бъде така докато го позволяваме.

Държавата, това си ти-помогни!

Не че не искам, не че не мога, а просто няма кога да седна да пиша. Докато седна да пиша и трябва да сменя темата, на дневен ред е нещо ново.

От както ГЕРБ влезнаха през 2009г. във властта, имам чувството, че държавата е едно голямо влакче на ужасите, което само набира скорост. Непрекъснато се случват значими за мен неща, които вече нямам време да анализирам, камо ли да ги опиша. За това повече чета.

В историята остават само победителите! Никъде няма да прочетете нещо хубаво за победените и пострадалите, ако те не са от страната на победителите. Те могат да носят само срама от поражението и съпътстващите това негативи. В този ред на мисли, мога да кажа – до тук ТЕ са победителите! Кои са ТЕ? Ами това са всички родни приказни герой… тиквата, мишока, мустака, прасчо, болния, даскала, цацата и с цел да не обидя някой, като го пропусна, ще добавя и всички знайни и незнайни прякори, чиято цел в живота е само една – как да откраднат от държавата и нейните граждани възможно най-много. Да, ТЕ победиха! Честно казано, вече не ме интересува, #КОЙ на кого е взел банката, как държавата се превърна в АД (акционерно дружество), защо никой не ме пита искам ли тръба или не? КОЙ ме представлява реално? До колко имам нужда от държавата, и с какво тя ми помага? Въпросите са много, но отговорите обаче липсват. Всъщност, част от отговорите пристигнаха сами, жалко че бяха съпроводени от потоп, който взе много невинни жертви. Един познат каза, трябваше да продължи да вали, за да може водата да отнесе всичко, на което политиците робуват. Не се съгласих, у нас няма Ной, никой не строи ковчег за оцеляване, следователно нищо няма да оцелее. Тук ковчезите са само еднопосочен билет, а производството им, е единствения бизнес с двуцифрен процентен ръст на годишна база. Изчезваме и без потоп, кой през Т2, кой по друг начин, нацията се топи. На думи всички знаят, какво трябва да се направи за да оправят държавата, на практика се появяват само лешояди с нови прякори и имена.

Повода да пиша днес, е резултата от действията на държавата и нейните институции, за потушаване на бедствието във Варна, Добрич и Велико Търново. Аз бях на следващият ден във Велико Търново и реката беше огромна. Щетите от нея също. Приятели от Варна и Добрич изпращаха информация за това, от какво имат нужда и как да се помогне. Държавата? За мен, тя беше безмълвен страничен наблюдател. Няма нужда да анализирам думите на политиците, те са срам за всички нас, но мога да анализирам действията на институциите. Смело мога да заявя, че помощта извън камерите на телевизиите беше осигурена от доброволци. Знайни и незнайни хора, съпричастни към трагедията на пострадалите просто помогнаха, без камери, без пи ар и задни мисли. Те направиха много повече отколкото цялата администрация накуп. В този момент се питам, за какво ми е държавата? Питате се и вие, нали?

В заключение, тъй като времето ми за писане изтече, искам да изразя своето уважение и благодарност към всички доброволци и хора, помогнали на пострадалите и бедстващите от наводнението. Също така, ще отправя апел към всички - държавата, това си ти – помогни!

До министъра на председателя и най-вече до ковчежника

Ей, хора! Текста по-долу, и още много като него продължават да са в сила!! Сменете доказано неефективните наредби и дайте прозрачност на процесите!!! Премахнете корупцията от нормативната уредба!!!!

 

НАРЕДБА № 11 от 20.05.1999 г. за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и

отнети в полза на държавата стоки

Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 50 от 1.06.1999 г., изм., бр. 55 от 18.06.1999 г., в

сила от 5.07.1999 г.

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда условията и реда за разпореждане с изоставени и отнети в полза на

държавата стоки по Закона за митниците (наричан по-нататък "закона") и Правилника за прилагане на

Закона за митниците (наричан по-нататък "правилника").

(2) Разпореждане по смисъла на тази наредба е продажбата, безвъзмездното предоставяне и

унищожаване на изоставени и отнети в полза на държавата стоки.

Чл. 2. (1) Продажбата на изоставени и отнети в полза на държавата стоки се извършва чрез:

1. търг с тайно наддаване;

2. търг с явно наддаване;

3. преговори с потенциални купувачи.

(2) Безвъзмездното предоставяне на изоставени и отнети в полза на държавата стоки по смисъла на чл.

885 от правилника се извършва със заповед на министъра на финансите въз основа на мотивирано писмено

искане на съответния министър и становище на началника на Главното управление на митниците.

(3) Унищожаването на отнети и изоставени в полза на държавата стоки се извършва при условията на

чл. 886 от правилника и тази наредба.

Чл. 3. Отнетите и изоставени в полза на държавата стоки се продават от митническата администрация

без гаранция и без приемане на рекламация поради липса на качество, тегло, мярка, брой или грешка в

наименованието на стоката, нейното състояние или състав и др.

Чл. 4. Началната продажна цена се определя от комисия, назначена със заповед на началника на

митницата, като при необходимост се привличат вещи лица, експерти или лицензирани оценители.

Глава втора

ПРОДАЖБА НА ИЗОСТАВЕНИ И ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА СТОКИ

Раздел I

Продажба на стоки чрез търг с тайно наддаване

Чл. 5. (1) Продажбата на изоставени и отнети в полза на държавата стоки за обща стойност до 100 000

лв., които се облагат с акциз, както и продажбата на моторни превозни средства се извършват чрез търг с

тайно наддаване.

(2) По реда на ал. 1 се продават и стоки по чл. 884, ал. 4 ППЗМ, стойността на които е над 10 000 лв.

Чл. 6. (1) Търговете се организират и провеждат от комисия, назначена със заповед на началника на

съответната митница.

(2) Комисията се състои най-малко от петима членове, в т.ч. председател и секретар, които са

митнически служители. В състава на комисията се включва най-малко един правоспособен юрист или

счетоводител.

Следва тромава процедура и много страници безсмислен текст…

Раздел II

Продажба на стоки чрез търг с явно наддаване

Чл. 16. Продажбата на изоставените и отнетите в полза на държавата стоки със стойност над 100 000

лв. се извършва чрез търг с явно наддаване.

Чл. 17. (1) Комисията, назначена по реда и в състава, посочени в чл. 6 и 7 , приема решение, което включва:

 

 

Лично аз считам, че НАРЕДБА № 11 от 20.05.1999 г. за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и  отнети в полза на държавата стоки, не е актуална и следва да бъде променена. Причината за това мое твърдение е, неефективността на организиране търговете и ниската събираемост при тайно надаване за конфискуваните от държавата стоки. Убеден съм, че при промяна на наредбата и подходяща реклама в сайтовете на МФ, можете да се реализират  много по-големи приходи, ако надаването е явно. Мога да посоча множество примери, които ме карат да твърдя горното, но съм сигурен, че всеки един е наясно с ползата от явното наддаване. Навярно явното надаване ще притесни онези структури, които до момента изкупуват на безценица конфискуваните стоки, но въпреки това може да се съкрати наредбата от 7 на 2 страници, а именно:

 

НАРЕДБА № 11

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда условията и реда за разпореждане с изоставени и отнети в полза на държавата стоки по Закона за митниците (наричан по-нататък "закона") и Правилника за прилагане на Закона за митниците (наричан по-нататък "правилника").

(2) Разпореждане по смисъла на тази наредба е продажбата, безвъзмездното предоставяне и унищожаване на изоставени и отнети в полза на държавата стоки.

Чл. 2. (1) Продажбата на изоставени и отнети в полза на държавата стоки се извършва чрез търг с явно наддаване;

          (2) Унищожаването на отнети и изоставени в полза на държавата стоки се извършва при условията на чл. 886 от правилника и тази наредба.

Чл. 3. Отнетите и изоставени в полза на държавата стоки се продават от митническата администрация без гаранция и без приемане на рекламация поради липса на качество, тегло, мярка, брой или грешка в наименованието на стоката, нейното състояние или състав и др.

Чл. 4. Началната продажна цена се определя от комисия, назначена със заповед на началника на митницата, като при необходимост се привличат вещи лица, експерти или лицензирани оценители.

Чл. 5. Продажбата на изоставените и отнетите в полза на държавата стоки се извършва чрез търг с явно наддаване.

Чл. 6. (1) Комисията, назначена по реда и в състава, приема решение, което включва:      

1. началните тръжни цени на стоките, посочени в заповедта по чл. 4;

2. мястото, времето и начина на огледа на стоките;

3. началния и крайния срок за приемане на заявления за участие, мястото и времето за депозирането им;

4. мястото, деня и часа на търга;

5. индивидуализиращ номер за всяка стока;

6. начин на плащане- в брой до 5 000 лв. и по банков път за суми над 5 000 лв. с превод до 24 часа от края на търга;

7. други тръжни условия.

(2) Решението по ал. 1 се обявява на видно място в сградата на районното митническо управление или митницата, публикува се обявление в един централен ежедневник и се разгласява по друг подходящ начин.

(3) Решението се обявява и публикува не по-късно от една седмица преди датата, определена за провеждане на търга.

Чл. 7. За участие в търга кандидатът се записва чрез сайта на министерството предварително или на място в деня на търга.

Чл. 8. (1) Заедно със заявлението за участие в търга кандидатите представят документ за самоличност или удостоверение за съдебна регистрация, когато кандидатът е търговец

по смисъла на Търговския закон, регистрация по БУЛСТАТ, пълномощно и други документи, когато такива бъдат поискани от комисията.

(2) За стоки, за притежаването или за търговската дейност с които се изисква специално разрешение, кандидатите следва да представят такова разрешение.

Чл. 9. (1) Търгът се провежда, ако за поне една от обявените за продажба стоки се явят най-малко трима кандидати.

(2) Стоките, за чиято продажба не са подадени най-малко две оферти от регистрираните кандидати, се изключват от наддаването.

(3) За стоки, за които до приключване на последното наддаване не са се явили поне трима кандидати, търг не се провежда.

Чл. 10. (1) В деня и часа, определени за провеждане на търга, председателят на комисията определя валидността на търга. Търга, може да се предава онлайн. В търга може да участват брокери

(2) Наддаването за стоките става последователно.

(3) Наддаването се извършва чрез обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени от председателя на комисията със звуков сигнал.

4) Преди третото обявяване на последната оферта се прави предупреждение, че тя е последна и ако няма друго предложение, наддаването приключва със звуков сигнал. Председателят обявява номера на участника,спечелил наддаването за конкретната стока, и предложената от него цена.

Чл. 11. (1) За проведения търг комисията съставя протокол, в който се вписват резултатите от търга. Протоколът се съставя в три екземпляра - един екземпляр за тръжната комисия, един екземпляр за счетоводството на съответната митница и един екземпляр за спечелилия търга.

(2) Резултатите от търга се обявяват на видно място в сградата на съответната митница.

Чл. 12. Спечелилият търга заплаща предложената цена в деня на търга, в брой или по банков път.

Чл. 13. В случай на неплащане на цената в срока по чл. 12 ,  участника не се допуска да участва в следващи търгове, а стоката се придобива от участника предложил при наддаването следващата по размер цена.

Розови човечета

В Украйна в последно време, се появиха "зелени" човечета, без опознавателни знаци. Те искат независимост, гонят фашисти и редовните украински войски с ракети и оръжия - последна дума на техниката. Според запознати, става въпрос за спец части на руската армия. Не липсват обвинения, че има провокации срещу "зелените" човечета от страна на разни "кафяви" човечета, които според други запознати в момента са превзели властта в Украйна. Ако разгледаме ситуацията в Украйна, през призмата на вътрешен конфликт, където и двете страни имат външна финансова и логистична подкрепа, то ние не можем да кажем друго, освен - жалко за обикновенните хора по тези места!

Но все пак, думата ми е за "розовите" човечета, онези от Розово, пък и не само. В нета бъка от тях. Лесни са за разпознаване! Левски над всичко, България на три морета, за всичко са виновни еврейте, световната конспирация и т.н. В по-голямата си част, "розовите" човечета са били съзидателни хора, загубили целта в живота или преживяли лични трагедии. Когато едно "розово" човече не открие логична причина за собственото си нещастие, тогава той открива враг, на когото да препише несгодите си. Друга характерна черта, е желанието за капсуловане на собственият вид в ареала на обитание, демек недопускане на разноцветни човечета в близост. Достатъчно е да погледнем назад в историята, за да разберем, че последното е невъзможно.

Не знам по какъв начин да го кажа, но ние трябва да ограничим въздействието на цветните човечета, в името на общото благо и просперитет. Идват избори, на които аз ще гласувам срещу партиите, ще гласувам за независим кандидат. Предполагам и много други ще постъпят така. За това, призовавам повече хора да гласуват, независимо за кого! Само чрез висока избирателна активност ще оставим "розовите" човечета по родните им места и няма да се срамуваме заради тях.

Престъпление и наказание, по Пеевски!

 

Скрина на баба, пафтите на майка и, и сабята на мъжа и, са част от вещите, които би следвало да декларираме в случай, че предложеният чл. 395 от нов НПК влезне в  сила. Няма да изпадам в подробности, какво още ще трябва да занесем в музея и да го декларираме, защото идеята е абсурдна, дори бих казал малоумна. Това обаче, което ме притеснява е тенденцията. За мое съжаление тя няма цвят, в смисъл, няма значение коя политическа сила е на власт, всяка една има една единствена цел – да направи публично достояние личните движими ценности на гражданите. Тенденцията беше започната от ГЕРБ и успешно доразвита от управляващата настояща тройна коалиция. Лично моето терзание е, защо? Отговора, до който стигам е, защото това е единственият начин, по който, държавата във всеки един момент може да окаже влияние на неудобните на деня. При ситуацията в държавата, когато мафията и изпълнителната власт вървят ръка за ръка, нито един гражданин не е склонен да декларира своите ценности. Обратното, автоматично означава апартамента му да бъде разбит и ограбен. Примери в тази насока има много. Така , ако бъде приет текста в този му вид, всички неудобни политически субекти, които не са декларирали своите семейни ценности, могат да бъдат обект на преследване от закона. Странното в този случай е строгостта на закона. Смея да кажа, че размера на наказанията не отговаря на много по строги провинения, дори напротив! За да онагледя мнението си, ще демонстрирам  какво би се случило, ако бъдете осъден по други членове на НПК за същото „престъпление“.

Да приемем, че обекта на всички престъпления са семейните ценности, с които разполагате. В такъв случай, ако:

1.       Съгласно чл. 395, ал. 2, ако деецът държи повече от три културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответният ред , наказанието е лишаване от свобода до шест години, глоба от три до петнадесет хиляди лева и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2 , като съдът може да наложи и конфискация на ½ от имуществото на дееца.

Да кажем, че сте обвинени по горният член. Тогава може да пледирате, че прокурора е объркал своето обвинение, защото сте открили предметите пред вратата си, тогава ставате обвиняем по чл. 394. В този случай наказанието ви е:

2.       Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Така може да си спестите 3 години, паричната глоба и лишаване на ½  от имуществото.

Най-лесно може да се отървете от несгодите на чл. 395, ако декларирате, че предметите са предмет на престъпления против хазартните игри. Демек, че са чипове: ) тогава по смисъла на чл. 435 (1):

3.       Който участва в хазартна игра по чл. 434, ал.1, се наказва с лишаване от свобода до една година  или с пробация.

Майната му на хазарта! По-добре кажете, че предметите са придобити в следствие на подкуп и търговия с влияние. Тогава при пасивен подкуп по чл. 377, ще си спестите 14 000 лева и ½  от имуществото:

4.       Длъжностно лице или чужди лице, което приеме дар или облага, която не му се следва, за да извърши или за да не извърши действие по служба или функция, или загдето е извършило или не е такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години, с глоба не по-малко от 1000 лева и лишаване на право по чл.60, ал.1 или 2.

Ако сте колекционер на монети и парични знаци, може да пледирате за виновност по чл. 326 (подправяне на парични знаци-глава шест, раздел 1):

5.       За приготовление към извършване на престъпление по чл. 323-325, наказанието е лишаване от свобода до шест години и с лишаване от правото по чл.60, ал. 1 или 2.

В горният случай си спестявате паричната глоба и отнемането на ½ от имуществото.

Ако по някакво стечение на обстоятелствата, сте стигнали до тази част на текста и нямате средства за губене, то тогава може да се признаете за виновен по чл. 281, ал. 2 :

6.       Заблуждава потребителите относно качеството на стоките , на материалите  или услугите, които предлага, когато извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация, както и с глоба и лишаване от правото по чл. 60, ал.1.

В случай, че не искате да попадате под ударите на закона в горните им варианти, може да се обявите за виновни по чл. 246, ал. 1:

7.       Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба.

Няма да навлизам в останалите членове от НПК, защото могат да бъдат открити невероятни несъответствия меду престъпление и наказание. Това, което прави впечатление е, че наказанията са несъизмерими с престъпленията. Извода от горното е, че от новият НПК лъха лобизъм. Познайте защо!

Сори Дейвид!

Преди всичко, искам да честитя новата година на всички! Дай-боже всекиму радост, щастие и здраве! Какво повече му трябва на човек? Пари? Власт? Абсолютна власт?!

 А сега по същество. Чл.146 от проекта за нов НК, предвижда наказание от 1 г. затвор , пробация или глоба за фотографиране и записване на хора, без тяхното съгласие. За мен това е „параграф 69“, няма да обяснявам защо! Върху въпросният „член“ много може да се разсъждава. Очевидно, властта търси абсолютен социален комфорт, постигнат чрез страх. Но в случая мисля, че държавната администрация си вкарва „авточлен“ (ако мога така да се изразя). Може да ме поправите ако греша, но преди това ще изтъкна аргументите си:

1.       Ако бъде приет  член 146 в подобен вид, това означава, че всички СРС-та са незаконни, а полицаите заснели кадрите и записите ще бъдат системни нарушители. Това в хипотезата на многократно нарушаване на НК означава, че ще получат поне 1 година лишаване от свобода.

2.       Всички камери поставени от частни фирми, държавни учреждения и ГКПП-та ще бъдат поставени извън закона. Всеки гражданин ще може да заведе дело, за системно нарушаване на текста от закона и да го спечели. Това означава, че милиони левове инвестирани в охранителна техника ще отидат на боклука.

3.       Всички телевизионни медии ще предават студийни записи, защото излъчването на един футболен мач или масово обществено мероприятие означава хиляди съдебни дела.

4.       Туристите рязко ще намалеят.

 

Горното е в алинеята на майтапа, че току виж забранили блоговете. Мога да продължа с разсъжденията върху гениалният „Член“, но ще се радвам да разбера КОЙ е АВТОРЪТ му? Не че има голямо значение. Просто искам да знам, кой „гении“ на мисълта роди подобен текст в ерата на дигиталните технологии? В цял свят има сайтове, в които анонимно могат се публикуват снимки, клипове и какво ли още не, а за да бъдат заснети винаги ще се намерят подходящи хора.

В заключение, искам да разочаровам Найджъл Фарадж и Дейвид Камерън (без да ги обиждам) – не ни чакайте, няма да дойдем, сори! И не защото няма да ни хареса, а защото още не сме готови. Имаме една несвършена работа за последните 24 години. Трябва да завършим прехода от идиотизъм към нормално гражданско общество - со кротце, со благо со малко …

#ОСТАВКА!

Имало едно време…

Имало е едно време, има и сега, а със сигурност ще има и за в бъдеще – идиоти. Със сигурност и аз съм един от тях. Не мога да цитирам Фройд или да интерпретирам различните нюанси, но в личната ми класация идиотите се делят на три основни вида - агресивни, пасивни и идеалисти. Няма да се квалифицирам, защото това е работа на последователите на Фройд, пък и ще се получи конфликт на интереси. Но мога да квалифицирам, дори и да срещна критика.

 От изборите насам, наблюдавам как си взаимодействат трите вида. Агресивните са едновременно в управлението и опозицията, двете групи плащат на сходни подвидове и се опитват да убедят  втори и трети вид, че няма място сред тях. Вторият вид гледа сеира по телевизията, псува първи вид и се възмущава от третия. Третият вид обикаля в кръг и не навижда първи и втори вид. Какво е общото между трите вида? Само ареала на обитание! Винаги съм се питал, какво може да обедини трите вида? Отговора до който стигам е, четвърти вид идиоти. При появата му, първите три може и да се обединят  за нещо смислено.

 Обичам историята, защото колкото повече я опознавам, толкова повече разбирам, че няма нищо ново под слънцето. Интриги, война, мир, разцвет, упадък, както на държавно, така и на международно ниво. Цикъл бе, идиот! Би казал някой индианец, и няма да е далече от истината. Истината? Тя е въпрос на гледна точка. За мен, истината в настоящата ситуация е – оставка! За други не. Коя истина ще победи? Мисля, че няма  голямо значение, все пак повечето сме идиоти.

Предизборно

До вчера, пишех за да изкажа несъгласие с определена политика на управляващите. Днес, си мисля че написаното в блога, е било чиста загуба на време - кучето си лае, кервана си върви! Мисля си и други неща. Не виждам искрено политическо желание, за истинска промяна сред основните кандидати за парламента. Не виждам реално изпълними предизборни обещания. Виждам само популизъм и желание за власт. Няма смисъл да навлизам в подробности, всички виждат и преценяват адекватно реалността. Предстоят поредните избори, които няма да решат нито един от ежедневните проблеми на хората.  Не знам дали ще дам гласа си, а искам. Искам да го дам на някой, който ще го използва за да бъда чут. Искам, сам да избирам и сменям доставчиците на комунални услуги. Искам, да използвам  компютъра за да свърша работа, вместо да се редя по опашки пред институциите. Искам да знам с какво се храня. Искам, без притеснение да си оставя радиото в колата. Искам отговорните за двайсет и кусур годишния „преход“ да лъскат наровете, а имуществото им да бъде конфискувано. Искам! Но все пак съм реалист и знам, че желанията са едно, а действителността друго. В личен план, действителността за мен е просто дилема, да остана или не? Е, ще реша скоро.

Пътят на парите

На пресконференцията вчера, в отговор на въпрос на журналист от Канал 3, дали бившият министър Дянков е участвал в корупционни схеми, премиерът отговори, че при него няма такава информация.

Както и да погледна отговора е стандартен, но в мен се пораждат много други, на които трябва да бъде намерен отговор. Сигурен съм, че в Министерство на Финансите няма да бъде открит документ, уличаващ бившият министър в корупционни схеми. Но все пак, съмнението за корупция остава, и съм сигурен, че разследващите журналисти лесно могат да стигнат до установяването на истината.

Не е необходимо един министър, депутат или държавен служител да участват пряко в една корупционна схема, достатъчно е да предоставят държавната машина в услуга на съответната структура. Някой приближен до тях изброените човек да ги представлява. Може да бъде син, родител или братовчед. Човека в по-голямата част от случаите носи фамилията на отговорният държавен служител. Ще го наричаме „консултант“. „Консултанта“ предоставя „услуги“ на фирми с голям оборот, за получаване на държавна или европейска субсидия, като целта в крайна сметка е, плащането от страна на държавата да бъде осигурено в минимални срокове. Срещу това той получава някаква комисионна, в брой или в офшорна сметка. Другият вид корупция, е свързана с контрабандата на акцизни стоки. При този вид корупция, „консултанта“ използва протекция от страна на компетентните държавни органи, управлявани от съответният държавен служител. Обикновено този вид сделки са направени на ръба на закона, и по документи всичко е „чисто“. За да онагледя горното, ще дам няколко примера, които съм давал и преди, но до момента не съм видял някой сериозно да ги разследва.

1.      Изградените през последните 3 години фотоволтаици, ВЕЦ-те и магистралите.

2.      Контрабандата на гориво, алкохол и цигари.

Приходите за „консултанта“от тези дейности са огромни и нищо не се остава на случайността. Не е необходимо човек да има познания в областта на енергетиката, строителството или контрабандата, за да открие пътя на парите. Те (парите) остават следи, просто трябва да се проследят за да се стигне до върха на пирамидата, но за целта е необходима политическа воля, а тук такава липсва.

Честно казано, нямам желание да навлизам в подробности, мисля, че съм написал достатъчно, но при висок обществен интерес, мога да потърся информация в нета, с която да онагледят горното.

Ревизия

От доста време се каня да напиша нещо в блога, че той съвсем ръждяса, но все не намирам повод. Не виждам какво да кажа повече от това, което се върти в мрежата.

С времето хората и обществата се променят, едни към по-добро, други на обратно. У нас всичко е на обратно.  

Поста ми не е за друго, а просто израз на неудовлетвореност от уволнението оставката на Дянков. Просто тя е закъсняла с три години и не решава настоящите проблеми. Ако някой трябва да подава оставка, то това е цялото правителство! Народното недоволство, колкото и да изглежда хаотично в момента, е устойчиво и расте. Все повече хора се включват, а основното искане е – РЕВИЗИЯ! Ревизия на целият преход.

Моето мнение, което съм споделял неведнъж е, че всички политици участвали в управлението на страната последните 24 годни, трябва да бъдат съдени, за да понесат политическата и финансова отговорност за действията си!  

Посоки

По спомени

Преди доста време обещах да пусна снимки от посещението ми в Израел. Дойде и този момент. Не знам защо сега. Дали защото искам тази страна да си остане същата, каквато я познавам или просто им дойде времето...
Посещението беше преди телефоните да разполагат с камери, а "сапунерката" беше единственото достъпно средство за съхранение на спомени. Изгубил съм част от снимките и за това реших, че тук ще ми бъдат винаги под ръка.

Трудно може да се опише тази страна. Независимо от малкият си размер, тя притежава толкова контрастни картини, че за да ги осмисли човек трябва да мине време. От зеленият север на Хайфа, през забързаният Тел Авив до пустинната красота на Негев. Ашдот, Ако, Кесария (Цезарея), Ейлат и разбира се Йерусалим.

Причината за пътуването е заровена преди около 160 години, когато пра-пра баба ми, заедно със съпруга си и една каруца посещава Йерусалим. Не, може би идеята за посещение на града е семейна фикс идея, защото преди тях е имало и други, а един праааа дядо също решил да го посети…, заедно с 4-ия кръстоносен поход. Но, това е друга история. До мен са достигнали някой вещи от пътуването им. Винаги са ми правили впечатление и може би тайно исках да посетя местата и да видя наследниците на майсторите, които са ги сътворили. Но, това е, заблуда на съзнанието! Нещата винаги са по-различни от изградената представа в умовете ни. Особено във век, когато всичко е made in China.

Не очаквах нещо конкретно и не знаех как ще премине посещението ми, но за моя изненада то премина чудесно. Нямах нужда от преводач или познания по иврит. Руският също е широко разпространен, а повечето хора владеят английски. Казано по друг начин, човек гладен няма да остане.

Тел Авив

Ще пропусна личните моменти, не за друго, ще втръсна на аудиторията. Започвам с Яфо и плажа на Тел Авив, красиво място, където пясъка е като пудра, а вълните винаги големи. Посетих го няколко пъти и го смятам за прекрасен. По това време МТВ правеха своето парти директно от плажа, и всеки можеше да се наслади на множеството танцуващи фенове. Нощният живот в града е удивителен, а младежите много общителни. В една затворена електроцентрала имаше десетки заведения, посещавани от множество млади хора.

Яфо

Старият Яфо ярко контрастира на модерният Тел Авив, Петах Тиква и останалите райони съединени в един мегаполис. Разбира се, посетих музея на Наполеон. Не ме впечатли особено, но пазара Шука Кармен си заслужава посещението, атмосферата е типично ориенталска, а край него може да опитате най-вкусният хумус и фелафел. Посетих страхотни арабски ресторанти, и тук е момента да спомена, че не трябва да се прекалява с нергилето.

Ерусалим

Следващата ми спирка беше в Ерусалим. Дъхът ми спря пред портата на Давид, усетих странно състояние на духа и тялото, може би някакво дежа ву. Не знам. Имах усещането, че съм живял някога там, без да мога да определя на какво се дължи това чувство. Хубаво е да спомена, че бях един от малкото туристи по това време в града. През този период атентатите и нападенията над туристи бяха чести и всичко беше замряло. Всъщност Йерусалим е разделен град. Въпреки, че не беше построена още, стената беше в съзнанието на хората-дебела бетонна линия.  Границата между отделните общности е невидима, но веднага разбирате къде се намирате. Понякога "границата" е един ъгъл, друг път средата на някоя крива улица или площад. Както казах, бях един от малкото туристи. Почти не срещнах арабски търговец, който да не иска да ми продаде нещо. Сетих се за пра-пра баба ми, и купих от най-напористият търговец сувенири за близките. Всъщност от разговорите ми с палестинските търговци по това време, разбрах че искаха само мир и хиляди посетители. Не за друго, да върви търговията. Липсата на туристи явно беше пагубна за тях.

Божи гроб

От далече църквата не впечатлява особено, но вътре има поне 10 по-малки църкви (може и да са повече). Навремето турците разбрали, че религиозният туризъм, е добър източник на доходи и буквално разпродали на различни църковни общности по едно парче от храма. Докато аз разглеждах, група деца играеше на гоненица или нещо подобно.  

Хайфа

Уникален град! Много ме впечатли, особено градините на Бахайте. Бахайте са религиозна общност изповядваща хармонията с природата. Имат 2 милиона последователи, 99% от които живеят в Индия.

Негев

Това е моето място. Уникална пустош. Мъртво море е точно такова, каквото го описват навсякъде – солено и топло. Над него се издига Масада. Не знам дали защото обичам историята, или камъните, но бях много щастлив да обходя това място.
Ейлат.

Курорта Ейлат, е едно много красиво място на брега на Червено море. Кристална вода, корали и множество пъсроцветни риби. От ляво е Акаба в Йордания, от дясно Египет. Спомням си една случка, докато плувах, бях толкова притеснен да не налетя на някоя акула, че не забелязах как до мен приближи катер с египетски военни. Среща нямаше, просто заплувах обратно към брега.

Мисля да спра до тук, може би има много какво да добавя, за бедуините, за атентатите, за културата и бита, но все пак поста е посветен на снимките.