вторник, 9 февруари 2010 г.

Всяка аналогия с действителни лица и събития не е случайна!


Много се е изписало за родния робски манталитет и надали аз ще внеса нещо ново в написаното. Факт е, че ние сме силни в обещанията си на думи, особено ако са изречени след третата ракия. Тогава, почти всеки комплексиран псевдо патриот се оприличава на „Левски”. Виждали ли сте този „Левски” на пет ракии с пистолет в ръка? Тогава сеирът е пълен! Ако не сте видяли, значи не пътувате достатъчно. Обикновено, след двучасов запои започва един батализъм, който скромно можем да характеризираме, като нещо средно между Априлското въстание и Дойранската епопея. Обикновено на следващата сутрин „Левски” не помни много от извършеното, но в него остава един горчив при-вкус на срам. Срам не срам - бития/бит е банална фраза, която бива съзнателно забравена до следващото „Априлско въстание”. Търсенето на подходящ ракурс, за възпроизвеждане на отминали исторически събития до такава степен уврежда представата за реалност, че героя заживява в един свой измислен свят. Проблемът е, че останалите мекерета не подозират за съществуването на този свят и чрез „подривните” си действия могат да предизвикат единствено трета балканска война, дори само с поднасянето на някакви си арийски шлоькавици, вместо родната гроздова. Нашият герой губи представа къде се намира и забравя, че не е в „Лудото село”, където всички „воеводи” го уважааат.
Сигурно ще попитате, какво общо има шизофренията с робския манталитет? Общото е количеството на изпитите 40 градусови питиета, които увреждат мозъчната дейност. Опиянчените мозъци попадат в робството на спиртните напитки, за това акциза на алкохола остава непроменен. Ние сме на едно от челните места по употреба на алкохол и цигари на глава от населението в световен мащаб. Тук искам да кажа, че това са усреднени данни, които са разпределени между цялото население на страната, което прави нещата още по-трагични.
Истината е, че колкото повече българи посягат към чашката, за да избягат от проблемите си, толкова повече „четници” се вливат в тайната организация на „апостола”. Разликата обаче между тези и онези борци за свобода е крайната цел. Всеки знае, че целта оправдава средствата, но ние винаги сме наопаки и при нас средствата оправдават целта, а на човека търсим пост. За това през последните 20 години, целта на всеки ново появил се „национален освободител” е единствено финансова!
За пиянството и робската летаргия на един народ можем много да прочетем, както и да посочим различни причини за него. Вина за опиянчването имат всички, които допускат чуждото малоумие да завладее съзнанието и поквари ежедневието им!

Няма коментари:

Публикуване на коментар