Много се е изписало за родния робски манталитет и надали аз ще внеса нещо
ново в написаното. Факт е, че ние сме силни в обещанията си на думи, особено
ако са изречени след третата ракия. Тогава, почти всеки комплексиран псевдо
патриот се оприличава на „Левски”. Виждали ли сте този „Левски” на пет ракии с
пистолет в ръка? Тогава сеирът е пълен! Ако не сте видяли, значи не пътувате
достатъчно. Обикновено, след двучасов запои започва един батализъм, който
скромно можем да характеризираме, като нещо средно между Априлското въстание и Дойранската
епопея. Обикновено на следващата сутрин „Левски” не помни много от извършеното,
но в него остава един горчив при-вкус на срам. Срам не срам - бития/бит е
банална фраза, която бива съзнателно забравена до следващото „Априлско въстание”.
Търсенето на подходящ ракурс, за възпроизвеждане на отминали исторически
събития до такава степен уврежда представата за реалност, че героя заживява в
един свой измислен свят. Проблемът е, че останалите мекерета не подозират за
съществуването на този свят и чрез „подривните” си действия могат да
предизвикат единствено трета балканска война, дори само с поднасянето на
някакви си арийски шлоькавици, вместо родната гроздова. Нашият герой губи
представа къде се намира и забравя, че не е в „Лудото село”, където всички
„воеводи” го уважааат.
Сигурно ще попитате, какво общо има шизофренията с робския манталитет?
Общото е количеството на изпитите 40 градусови питиета, които увреждат
мозъчната дейност. Опиянчените мозъци попадат в робството на спиртните напитки,
за това акциза на алкохола остава непроменен. Ние сме на едно от челните места
по употреба на алкохол и цигари на глава от населението в световен мащаб. Тук
искам да кажа, че това са усреднени данни, които са разпределени между цялото
население на страната, което прави нещата още по-трагични.
Истината е, че колкото повече българи посягат към чашката, за да избягат от
проблемите си, толкова повече „четници” се вливат в тайната организация на
„апостола”. Разликата обаче между тези и онези борци за свобода е крайната цел.
Всеки знае, че целта оправдава средствата, но ние винаги сме наопаки и при нас
средствата оправдават целта, а на човека търсим пост. За това през последните
20 години, целта на всеки ново появил се „национален освободител” е единствено финансова!
За пиянството и робската летаргия на един народ можем много да прочетем,
както и да посочим различни причини за него. Вина за опиянчването имат всички,
които допускат чуждото малоумие да завладее съзнанието и поквари ежедневието им!
Няма коментари:
Публикуване на коментар