Етика в цивилизационният избор

Думите са ми за Пловдивския митрополит Николай. Следя изказванията на божия любимец от както анатемоса Мадона. Причината да му отделям място в моя блог е поредното религиозно прозрение на „светия” човек и по-конкретно интервюто му за в. 24 часа . 

Там той ни обрисува картина на човешкия цивилизационен избор от Амвриевият син Ахав, до днешната ценностна ориентация на българската държава и до колко тя е полезна за българското общество. Риторичния въпрос, на който автора не дава отговор е, цивилизационнен избор или грешка на растежа са пороците, наркоманията, гей парадите и пошлостта? Не се наемам да посоча онзи етап от развитието на човечеството, в който се е появила наркоманията и педерастията, но те са споменати по един или друг начин още в стария завет. Всички знаем за Содом и Гомор, но също така знаем, че пороците са съпътствали човека през цялата му позната ни история. Тя (историята) показва, че всички опити за изкореняване на тези пороци, са с краткотраен ефект. Значи не можем да изкореним нещо, с което сме генетично предопределени. 

Ако си зададем въпроса, какво представлява религията, може би ще разберем, че това е друг вид наркотик – утопия за мозъка. Трябва ли да я забраним? Ами не можем, и комунизма не успя! Защо тогава, митрополитът търси изкореняване и говори за обществен разпад? Според него, защото българската църква не участва в държавния живот на страната. И тук ще отбележа, че проблема не е в липсата на духовност в управлението на страната, а в неспазването на законите и правилата. 

„Казвано е неведнъж, че българската църква е крепила през всички векове и когато се е налагало, е възкресявала погиналата българска държавност.” стигам до едни не особено популярни въпроси, а те са: Защо от създаването си до наши дни българската църква съществува преобладаващо в упадък? Защо българската църква не е направила нито един по-сериозен опит да възкреси българската държавност за периода 1396-1850? Защо българската църква не застана официално срещу фашизма? Защо българската църква не застана официално срещу комунизма? Защо българската църква не застана срещу мутризацията на обществото през последните 20 години? Защо българската църква ДНЕС мълчи за геноцида систематично провеждан от родните управляващи срещу нейните миряни? 

Извода, до който стигам е, защото служителите на бога са покварени. Покварени от цивилизационният си избор. Защото в тяхното битие преобладават приказките, а не действията. В евангелието на Матея се казва - „по делата ще ги познаете”! С какво опознахме ние божите служители през последните 20 години? Със състрадание, човешка загриженост към миряните и техните съдби? Или с разкол в името на „божите” имоти? По нататък той казва „църквата се грижи за душите (на миряните) им. Именно защото не е институция от този свят, Църквата обаче има суверенното, делегирано и от нашия Бог Иисус Христос право, но и задължение да проповядва Истината и да дава дефинициите на понятията за „добро” и „зло”. 

Изкушавам се да поразсъждавам върху „светите” слова, чрез които „праведния” се опитва да ме пусне по пързалката. Например, аз не съм усетил никаква грижа за душата ми независимо колко пъти съм посетил една и съща църква. От влизането чувствам грижа единствено за парите, които следва да оставя там. „Църквата не е институция от този свят” - абсолютно съм съгласен с това твърдение, дори смятам, че когато духовното начало бива институционализирано и поставено в рамка, то губи своята същност. Човек носи вярата и духовността си сам. Влизането в храмове с цел придобиване на духовна нирвана е единствено заблуда за мозъка и нищо повече. Възпитанието в ценности, подвластни на една доктрина е преходно и неустойчиво във времето. Както можем да се убедим от Историята, в последствие е било отричано. 

Най-фрапантно обаче звучат думите, че: църквата има суверенно право делегирано от нашия бог Исус Христос, но и задължение да проповядва истината и да дава дефинициите за понятията „добро” и „зло”. Иска ми се да прочета къде Исус Христос е дал това право на църквата? Приживе, той никъде не е създавал храмове, манастири и писателски школи, ордени, йерархия сред последователите си и т.н. Още от създаването си църковният събор приема определени текстове за официални, а останалите (като евангелието на Юда) премахва. Защо? Единствения отговор, до който стигам е, за да не възникват съмнения за „Истината” и понятията „добро” и „зло”. 

Вярата е нещо много хубаво, тя дава сили на духа да се развива и обогатява, но когато бива използвана за демагогия ражда несъответствие, което всеки нормално разсъждаващ няма как да не отхвърли. На въпросите, кое е правилно и кое не -решава закона (който също е изменчива величина), а не догмата наложена от интерпретаторите на чуждите слова*.

„Цивилизационният облик на Европа се определя от върховете на катедралите , не от бездните на порока на Амстердам или Хамбург” – грешка Николай! Облика се определя от хората и от смисъла на неговото съществуване, а не от сградите. В противен случай в Мексико още щяха да се извършват човешки жертвоприношения, а иначе пирамидите са още там. 

Също така, не знам до колко е еднозначен въпроса, дали да има вероучение в училищата. Лично аз смятам, че изучаването на етика и вероучение в училищата от общество - тотално неспазващо собствените си закони е безсмислено. Вярата, етиката и нормите за държание следва да бъдат част от общото възпитание на всеки един индивид още преди училищните занимания. Не е възможно вярата да промени един човек, който от дете знае, че престъпниците не се наказват, че може да подкупиш държавният служител и най-лошото, че знае цената на едно такова съществуване. 

Искам да кажа, защо не вярвам, че църквата може да бъде мой морален или духовен съдник/наставник. От създаването си до наши дни тя не се противопостави на най-големия човешки порок – парите. Парите са целта, средството и бога на всички религии, защото чрез тях всяка „истина” добива смисъл. Така че, когато говорим за етика и цивилизационен избор, трябва да имаме предвид две неща - необходимост и краен резултат. Но до колкото разбирам, в момента властта у нас има нужда от религиозен популист, чрез когото по-скоро ще получим поредният данък - духовен десятък. 

В заключение ще изразя едно мнение встрани от темата. Миналата седмица беше открита част (не е ясно коя е негова) от Йоан Кръстител в Созопол. Не смятам, че има достатъчно неоспорими доводи за подобно твърдение. Днес Йоан Кръстител е открит в Созопол, утре етиката в цивилизационният избор може да отреди на Дева Мария да бъде намерена на п-ов Калиакра. На това се казва - държавна форма на заблуда с цел религиозен туризъм. Появи ли се още някой светец по нашите земи, значи е дошло време да си стягам багажа. 

* чуждите слова-думите на Исус Христос описани в Библията