петък, 4 февруари 2011 г.

Зимата на световното недоволство

По повод на Египетските протести, много от коментарите в интернет пространството гласят: „това при нас не може да се случи, ние сме мижитурки“. Ако горното е вярно, то ние наистина сме такива и не бива да обвиняваме някой друг за загубените 500 години в робство, а единствено себе си.

За разлика от поляците и чехите, които дори в ерата на студената война успяха да организират протест срещу диктатурата на пролетариата, ние имаме едно априлско въстание и 133 години пауза. Нямаме дори един координиран опит да покажем идентичност и себе уважение. Липсва желание за промяна,  или ако има такова го четем в коментарите под новините.

Всеки се пита, до кога ще я караме така? До кога управниците ще организират туристически визити до близки и далечни страни, за себе си и кликата около тях? До кога ще ни излагат по света? До кога ще ни обещават светло бъдеще, което стои все така в далечината на хоризонта? До кога ще ощетяват държавата с неизгодни договори? До кога ще толерират контрабандата, престъпността? До кога?

Въпросите са много, но отговора е- докато им позволяваме! А им позволяваме, защото не сме единни, защото всяка коза за свой крак дърпа и всеки има собствено мнение за всичко. Липсват цености, фокус, крайната цел, а последната трябва да е - демократично и прозрачно управление!

В нета има всякакви-зелени, сини, жълти, червени, кафяви и какви ли още „идеологии“. Всички те обещават светло бъдеще и се стремят да получат електорална подкрепа по един и същи начин – чрез разделение. Принципа е, „кой не скача е лилав“! Докато има такова разделение, ще цъкаме от завист на Египет, Тунис, Англия, Ирландия, Франция, Унгария, Йемен и т.н. и само ще констатираме, че времето безвъзвратно е отлетяло – още няколко загубени години в ходене по мъките.

Сигурно в скоро време обществото ще достигне най-високата точка на социално недоволство и тогава ще се появи някой, който ще го яхне. Може би в този момент, всички онези  които търсят промяна, ще бъдат претопени от поредната доза инженерен популизъм.

Може би дойде време, да поемем отговорност за бъдещите поколения…за да ги има. Искате промяна? Само заедно можем да я постигнем! 

6 коментара:

  1. Емо, ние сме много силни да тропаме с юмрук по масата и да мърморим (и псуваме) от недоволство, но до там и нищо повече.

    ОтговорИзтриване
  2. Не си прав.
    При нас протестите и въстанията са започнали много по-рано от тези на поляците и чехите - още 1944-45-а година, движението на горяните продължава до 1951-а година.

    Съотвено разправата е още по-жестока, отколкото в Чехия и Полша и то не само с хората, които открито са се бунтували, а даже и с тези, които са гласували против "народната власт" - кой как гласува се е следяло здраво
    Съответно хората, които са оцелели бяха страшно наплашени и са предали страховете си и на наследниците си.

    Мои познати напримерм след 10-и ноември бяха силно удивени, че родителите им са били бити в "народната милиция" и обявени за "врагове". Нещо, за което се е пазило абсолютно мълчание в семействата.

    И така след като най-будната част от населението е била унищожена (да не забравяме, че са избивани хора, само защото са знаели чужди езици), а на оцелелите е бил насаждан страх и подчинение в продължение на 45 години, а и след това с рекет, мутри, беззаконие и т.н., нормално е хората да не вярват, че могат да си търсят правата.

    И аз съм издивявал от овчедушието на околните, ама като помисля си е обективно.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз не съм съгласен, че в историята ни няма значими събития. Само ,че се какви са били резултатите? Без алтернатива протестите изхвърлят на повърхността утайката. Не е задължително всички да са единни. Дори е желателно да има и повече от една алтернатива и то не в нета, а по места. Там където хората работят и живеят. Докато не се появи, можем да протестираме всеки ден, но резултати няма да има.

    ОтговорИзтриване
  4. Божо, Владо, може би неправилно съм се изразил. Защото моите разбирания за значимост означават постигане промяна в интерес на обществото, не толкова политическа, колкото социално-значима. Това е постигнало Априлското въстание – обединило голяма част от хората в една кауза. Друга тема е до колко е било споделено от всички сънародници. Но резултата от този акт е налице.

    Хората имат нужда от обединение - не толкова идеологическо (това е почти невъзможно), колкото обществено, за това не съм споменал събитията, които Божо описва (дори може да добавя още едно). А иначе трябва да има многообразие във всичко(дори в политиката) – в това се състои красотата на света. За съжаление и Точка и Владо са прави, че докато не се появи алтернатива – промяна няма да има, но тя (алтернативата)няма да се появи от нищото, а от нечии пореден партиен подпроект. Е, тогава каква промяна да очакваме?

    ОтговорИзтриване
  5. Емо,пожелавам ти много слънчево настроение въпреки недоволството:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ти Силве, хубава неделя и на теб :)

    ОтговорИзтриване