неделя, 27 февруари 2011 г.

OH

Гледайки събитията в Либия и другите страни в региона няма как да си задам един въпрос, накъде върви света? Бунтът в Либия е срещу един доказано тоталитарен режим, и без да изпадам в емоционални брътвежи, смятам, че той трябва да си отиде, защото нищо не оправдава убийството на стотици граждани. Държавата трябва да защитава своите поданици, а не те да се бранят от нея.

Въпреки това, днес народът на Либия е изправен пред  дилема, накъде да тръгне след Кадафи? По пътя на Иран, като издигне религията над държавността, по пътя на демокрацията (до колкото я има) или по пътя на пътя на разпада? Демокрацията е нещо ново за тази част от света и най-вероятно ще потъне дълбоко в съзнанието на хората, принудени да изповядват ограниченията на религиозните догми. Разпада е възможен поради ред причини, част oт които са - племенният начин живот, авторитета и личните стремежи на старейшините и религиозните водачи.

В този ред на мисли, случващото се в тази страна отива към онази крайност, след която няма как противниците и поддръжниците на режима да съществуват в рамките на едно общество. Тоест предстои разпад, освен ако не се намеси международната общност в лицето на ООН, за да спре кръвопролитието. Чуват се вече призиви за международна намеса, но веднага възниква въпроса, защо същата тази общност не се намеси при разпада на Сомалия и на други места по света?

Не съм привърженик на теориите за световна конспирация, но има факти, които говорят сами по себе си. В Ирак не беше открито оръжие за масово поразяване. Диктатурата на Садам Хюсеин беше премахната, а сега петрола се изнася без да е много ясно (поне за мен) къде отиват парите от него. Постигането на последното стана с участието на ООН и резолюциите гласувани в Съвета за сигурност.

Потърсих генезиса на тези резолюции в единствената логична отправна точка – Обществото на Народите. Тази организация е предшественика на  сегашната ООН. Факта, че не съществува вече, говори, че не е тя не е била удачната форма за решаване на международните проблеми. Но! Все пак върху нейните основи е изградена настоящата ООН. Много от идеите са взаимствани и адаптирани към новите реалности след 2СВ. Тук искам да вмъкна, че умишлено разглеждам ОН, а не ООН.

Общият брой на държавите членки на ОН към 01.01.1930г. възлиза на 54. Член на ОН може да стане всяка държава или колония, която се управлява самостоятелно, която даде действителни гаранции за своето искрено намерение да зачита международните си задължения и която възприеме правилника, установен от Обществото, относно военните, морските и въздухоплавателни сили, при условие, че ще бъде приета от събранието поне от 2/3 на държавите членове.
Част от задължения на членовете
„Да не надвишават без съгласието на Съвета размерите, които ще бъдат определяни за намаления на народните въоръжения до един минимум, съвместим с народната сигурност и с изпълнението на международните задължения, наложени от някое общо дело (чл.8;1).“
„Да се стараят да осигурят справедливи и човешки условия за работа на мъжа, жената и детето (чл.23;а)“.
„Да осигурят  справедливо отнасяне  към местното население в териториите, останали под тяхно управление (чл.23;б)“.
 Органи на ОН
-Събранието- представя общият брой на държавите членове.
- Съветът – се състои от четиринадесет държави членове: пет постоянни, които са силите със световни интереси (1931г.) и девет постоянни члена, избрани за три години от Събранието измежду другите народности.
-Секретариата
Правилото за единодушие
Решенията на Събранието и на Съвета трябва, по общо правило, да бъдат взети с единодушие от членовете на Обществото, представени на заседанието.  Патът предвижда някой изключения от правилото за единодушие. Всички въпроси за процедурата в това число и назначаването на комисиите, натоварени да разследват известни случай, се решават с вишегласие.
 За да не става текста прекалено дълъг в края на поста може да видите Пактът на ОН и сами да откриете генезиса на някой събития от най-новата история през погледа и стремежите на страните учредителки. Разбира се, живеем в друго време ОН не съществува, но духа и целите се припокриват в приемника - ООН. 

Ако попитаме някой обикновен човек от протестиращите какво иска, най - вероятно той ще отговори – свобода, нов водач, по-високи доходи, спокойствие и някоя друга бира. Но все пак света не е спонтанно място, където всеки получава каквото иска. Всички наши действия са подчинени на определени закони, правила, знания, съобразени с заобикалящата ни среда. А тя (средата) е силно комерсиализирана. Липсват онези благородни стремежи, които я правят романтична. Вместо това надделяват кредитните, финансови и доминантни стремежи.

Прави ми впечатление, че протестите се случват на места, където кредитите все още не са засегнали драстично месното население. Места, където парите се движат в брой, а не виртуално, а страните имат полезни изкопаеми. На един от протестите видях плакат, с изразен на него ефект на доминото, а домино плочките изобразяваха лицата на управляващите  в страните от този регион. Но какво ще се появи на тяхно място? Лика ($) на Вашингтон?

За мен случващото се в Либия, Бахрейн, Тунис, Алжир, Сирия, Иран  не е спонтанна случайнст. Може би на хората наистина им е писнало от ограниченията на които са подложени. Но по всичко личи, че стремежа към овладяване управлението на тези страни от международната общност, в лицето на ООН ще бъде процес на противопоставяне между традиционните етнически и религиозни разбирания и стандартите за демократично управление, наложени от постоянните членове на съвета. Да! Ние живеем в демокрация, но тя е по наложен образец. Правото на по-силния да доминира и "демократизира" останалите. Какво да се прави, демокрацията е мъртва, да живее демокрацията - in pecunia  veritas!














2 коментара:

  1. ОН и ООН съществуват в две корнно различни геополитически дадености - преди и след Втората световна война. Дискусията дали след Победата е направено най-доброто и дали ООН е продължител и приемник на ОН е сложна.
    Безспорно е, според мен, че ООН не може да съществува в досегашния си вид, дори само заради факта, че победените Германия и Япония са водещи икономически, следователно и политически държави...
    Либия е част от някакъв пъзел, чието подреждане май ще доведе до сериозни последици. Някой се заиграва и с Китай, и с Русия, а това вече е опасно.

    ОтговорИзтриване
  2. Славунч,така е. Но макар и различни те имат една и съща цел - уеднаквяване на правните норми, контрол върху въоръжението и търговията. С две думи - контрол над хората. Не знам до колко ги касае Хасан или Емил, за тях е важно някой да не стане самосиндикален. Тогава идват санкциите.
    Промяна ще има, но не знам до какво ще доведе, дано не е това което си мисля :( ,защото Китай не е залък за всяка уста, а Русия е прекалено голяма.

    ОтговорИзтриване