неделя, 13 февруари 2011 г.

Статукво


Темата за световният ред е неизчерпаема и съдържа множество нюанси, които не могат да бъдат обхванати от всички страни в рамките един пост. С тази уговорка започвам настоящият, повод за който са няколко поста през седмицата – Славунчо, Владо, Делян и др.

Преди всичко искам да кажа, че ние живеем във времена на бурни технологични, икономически и политически промени. Не знам какво имаше предвид Буш-старши, когато ни сподели, че ще има нов световен ред, но надали тогава той си е представял днешните събития. 

Да света се промени, а с него и ние. Съвсем естествено е според мен, хората да се стремят към по-добър и спокоен живот. От тази гледна точка, повечето от нас не са склонни към  драстични промени в личен и обществен план. Всеки според представите и личния си опит определя един или друг период за „най-добрия“, и по всякакъв начин се стреми да промени (до колкото е по силите на всеки един индивид) живота си така, че да достигне този личен стабилитет и просперитет, наричан от мен накратко – статукво. 

Горното е причина много хора да изпитват носталгия по комунизма, традиционния капитализъм, а в някой отношения и към диктатура на едноличното управление. Като цяло хората се връщат към модела в който са се чувствали най сигурни и спокойни, или пък отхвърлят определен модел, ако са били засегнати от него – това е въпрос на личен избор.

Добре де, но ние прекрасно знаем онова основно правило, че всичко тече, всичко се променя и все пак няма нищо ново под слънцето?!  Тогава какво се промени и къде сме ние?

Ако разгледаме собственото си развитие на фона на последните 20 години, ще открием, че българското общество е обедняло, задлъжняло и на път да стане малцинство в собствената си държава. Хубаво би било да погледнем сходните тенденции в останалите страни по света и да си зададем въпроса, какъв ще бъде изхода от тази само-разрушителна спирала? Ще успеем ли да постигнем някаква форма на статукво, приемлива за цялото общество? Ще успеем ли да достигнем развитието и добрите практики на развитите и развиващите се страни? Горното е пожелателно, но трябва да бъде разгледано в няколко аспекта.

Първо по отношение на политиката, провеждана у нас. За последните 20 години такава липсва, както вътрешна, така и международна.  Основен проблем във вътрешната политика е приемствеността (пак форма на статукво) спрямо всяко предходно управление. Порочните практики свързани с корупция, контрабанда, задкулисни споразумения, покровителстване на престъпността, срастване на сивата икономика с властта и т.н. Причините за това са много, ние сме малък народ и по един или друг начин всяко ново управление е изправено пред дилемата дали да премахне престъпната структура на „братовчедите“, или да направи компромис  срещу съответния паричен еквивалент. От видяното до момента знаем, че всяко управление избира вторият вариант. Няма да се спирам на причините, те са много и лежат заложени в годините на прехода. 

В международен план, страната няма собствена политика. Ние балансираме между Русия, САЩ и ЕС. Тук проблема е още по-голям, тъй като трябва да съвместим взаимно – изключващи се крайни цели.  Например липсата на единна европейска политика, по отношение на американското военно присъствие в определени региони, противопоставено на руските интереси и много други. Ако мога да характеризирам външната ни политика, то тя прилича на спектакъла „Между два стола“, с тази разлика, че столовете са три. Така беше до този момент.

Глобализацията претърпя своя крах в лицето на раздутото потребление и неустойчивия икономически растеж на потребителите в много страни.  Кризата се оказа по-устойчива от икономическите модели, и не е ясно колко дълго ще продължи. Добре де, но в началото казах, че хората се стремят към статукво, или към промяна на съществуващото,  с цел постигането на  такова, което предходните поколения са наричали „златен век“. 

В контекста на горното, не бива да се учудваме на вълната от народно недоволство, която залива арабския свят. Хората в тези страни страдат от същите проблеми с които и ние живеем – корупция, незакономерно обогатяване на политическия „елит“, лоша социална политика и липса на ясно изразена собствена външна политика.

В интернет пространството има множество мнения, за това до какво ще доведат промените в Египет, Тунис, Йемен и другите държави. Според една част от хората, промяната в статуквото ще промени баланса в близкия изток и най-вероятно ще предизвика множество локални конфликти на база ислямския фундаментализъм (ако той вземе превес), които неминуемо ще окажат влияние върху световната икономика, тъй като част от тези държави са производители на петрол, газ, полезни изкопаеми и храни. Според други, демокрацията, за която се борят народните маси, ще произведе сходен  (от гледна точка на западната цивилизация) икономически модел, конкуриращ Бразилския или Индийският. 

За мен лично е трудно да заема позиция в каква насока ще бъде развитието на този изключително важен за нас регион поради две причини (които споменах по-горе), масата търси статукво на база познатите му модели, а парите и икономическите лостове все още се контролират от същите хора и фирми.

Тук възниква въпроса за икономическия (монетарен) модел на еволюция, по който върви нашата цивилизация. Това е модел на излишъка, който бива остойностен. Проблема с този модел е неравното развитие на отделните страни.

На този етап от развитие, всички икономики (в т.ч. и нашата) са зависими от енергийните продукти и полезните изкопаеми. Опит за енергийна независимост се извършва както в Европа, така и в редица енергийно зависими страни по света. Но печелившите за момента са страните, които продават енергийни ресурси и тези, които произвеждат от тях евтини стоки за потребление.

Радикална промяна в начина на живот ще настъпи тогава, когато се появи нов енергоизточник - евтин и неизчерпаем. Това би предизвикало кардинална промяна в света, религията, икономиката и живота на хората навсякъде по света. Тогава парите ще имат съвсем друго изражение и влияние върху  политиката и начина на живот. 

Добре, но дори на и всички хора по земята да падне по една ябълка на главата, това не означава, че някой ще стигне до подобно фундаментално откритие. За това са необходими огромни инвестиции, от страна на държавите, които да доведат до откриването, овладяването и предоставянето на тези открития на хората. Пример за такова откритие е водордния двигател разработен в Англия. С него може да се стигне от Лондон до Ню Йорк 4 пъти по-бързо от реактивния използван в момента. Но той има съответната цена. За разработването му е необходима сума еквивалентна на БВП на държавата. Никоя държава не може да си го позволи, въпреки очевидната полза.

И все пак света търси промяна. А тя най-вероятно няма да бъде такава, каквато повечето от нас са си представяли, но все пак - тя е неизбежна. А някъде в нея фигурира и нашата страна.

У нас глобализма е представен в обществено най-неприемливият му вариант. Тотална корупция, липса на компетентност, орязване на права  (забрана за протест пред парламента, министерски съвет и т.н.) и свободи (свободният достъп до информация, прозрачност на управлението). Вместо това, администрацията налага статуквото на авторитарната „демокрация“, при което хората биват подслушвани, следени и компрометирани, без това да изкорени престъпността, сивата икономика и властовият произвол. 

Тенденцията е изключително опасна и последиците от нея могат само да превърнат страната в поредната бананова република, начело с едно „божество“, обслужвано от множество „полубожествени“ подлоги. 

Често в интернет чета множество коментари, че няма алтернатива, с което  лично аз не съм съгласен. Всеки вакуум, е въпрос на време да бъде запълнен. Въпроса е с какво?

Ние сме член на Европейският съюз и НАТО. Като такива, трябва да търсим икономическо, социално и културно развитие на базата на тези ценности, независимо че самият съюз изпитва остра криза именно в тези области.  

Създаването на икономически стабилна, социално ориентирана и модерна държавна система, минава не през Истамбул, Москва, Ню Йорк или Брюксел, а през София. Алтернатива на сегашния нескончаем преходен модел  можем да намерим в една истинска реформа, основаваща се на научния напредък, доброто образование, подходяща здравна реформа, силно производство, стабилна външна и прозрачна вътрешна политика.

Начини за постигане на горното има. Не смятам да ги разглеждам сега. При интерес бих могъл да изложа своите възгледи, но целта на поста е друг. Въпроса е, има ли алтернатива на сегашното 20 годишно статукво? Има ли обществен глад за истински реформи? Или максимата „Бог високо, цар далеко“ ще бъде мотото и на следващите след нас, докато ги управляват по същия начин на ротационен принцип?

8 коментара:

  1. Мисля, че настройки и нагласа има и винаги е имало. Проблемът е друг- няма организация, а без нея сме само стадо, което и да е недоволно от това,че го водят към кланицата, не може да промени пътя си. Освен,чрез емиграция. Дори стадото да смачка овчаря и кучетата, на тяхно място се появяват други.

    ОтговорИзтриване
  2. Така е Владо, винаги се появяват други, ние сме длъжни да направим така, че следващите да работят в обществен интерес, а не в частна полза.

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления, Емо! Чудесна статия, хвала на труда ти!

    ОтговорИзтриване
  4. :) Енергетиката... Още малко да си дооправя библиотеката и ще мога да докажа със скнирани статии от източници от 60-те и 70-те години на миналия век, че 95 % от енергийните идеи и проекти, които сега се представят за нови, са от това време, че и от по-рано. Интересното е, че от края на 70-те години за тези, както сега ги наричат възобновяеми природни източници, спря да се говори. И на Изток, и на Запад настъпи мълчание и цялата енергетика остана на основите на твърдите, течните горива и ядрените централи. Не съм привърженик на световните конспирации, но съм убеден, че имаше интереси, които съвпадаха от двете страни на „желязната завеса“, което доведе до сходни реакции у заинтересованите :)
    По отношение на монетарната финансова система и т.нар. пазарна икономика. Те отдавна не са това, което пише по книжките. Достигнаха максимума, който можеха да дадат в средата на 70-години. От тогава и до сега, и особено след нежните революции и разпада на СССР, когато стимула от „врага“ отпадна, само регрес...
    Налагат се нови икономически отношения и зависимости, за които не е в сила идеологическото разделение на икономиката на пазарна и централизирана. Както се оказа валидно за много науки - развитието е в граничните области :)
    Мисля, че визията за България като самостоятелно развиваща се икономика, а следователно и политика, не е реално. Нямаме нито природни, нито човешки ресусрси за подобна независимост. Ако нещата се бяха развили другояче в началото на второто хилядолетие сега можеше да сме със статута на Германия, Франция, Англия..., но не са. Нашите управници могат да търсят варианти как да се впишем в световната икономика; да намерим нашата ниша и да я разработим. Последното не виждам как ще стане, като имам пред вид нивото на политическата ни класа от една страна, и на работещите - от друга.
    За промяна на статуквото можем да разчитаме на промените, които стават в големите водещи икономики и новите политически тенденции. Колкото и високо самочувствие да имаме, нямаме потенциала на регионален лидер, та какво остава за нещо повече...
    Мисля, че за управляващите, колкото и велики, честни, непорочни и т.н. да са занапред, остават с едниственият шанс да следват световнните процеси и да преведат нацията в прилично състояние и без големи загуби през следващите 20 - 30 години... За съжаление, в това отношение съм голям песимист...

    ОтговорИзтриване
  5. Славунчо,
    Съгласен съм с твоето мнение. Дори и аз си спомням някой статии в списание Космос от средата на 80-те.
    Аз също смятам, че трябва да има нови правила в икономиката. По отношение на България, мисля, че съм обиколил почти всички находища на полезни изкопаеми и горе/долу съм наясно с потенциала който имаме – той действително е малък. Но за това смятам, че трябва да се инвестира в науката и новите технологии. Виж Китай, Япония, Израел, Тайван това все държави с ограничени природни ресурси, но постигащи големи резултати. Колкото до управниците, те искат да видят БАН като казино, а не да стимулират учените така, че последните да правят открития от които реално да печелят. Има доказани методи, по които в други страни това се осъществява, просто трябва да се вложат повече усилия.
    Нашето място в географско отношение е много добро и от него (като външна граница на съюза) можем да имаме голяма изгода. Вярно е, че не можем да бъдем регионален лидер, но можем да заемем достойно едно по-добро място сред своите съседи.

    ОтговорИзтриване
  6. Да, това имах пред вид и аз, но... виждаме отношението към БАН - не, че няма какво да се промени там. Виждаме, че тълпа цигани разграбват предприятие, а „нашата полиция“ кротко наблюдава... Идват избори - местни президентски, след това и парламентарни. Аз не виждам дори проблясък сред политическата класа, който би ме накарал дори да си помисля за гласуване. Честно казано, при алтернативи като Яне Янев и Алексей Петров, предпочитам да си остане ББ-то... Освен, като преди стотина години да пратим емисари по Европата да ни търсят княз, щото нашият и той се оказа нефелен...
    Не знам. Каквито и да са обществено-икономическите дадености една система трябва да се управлява. Аз точно това не виждам в България - управници. А иначе, кокошкари с лопата да ги ринеш...

    ОтговорИзтриване
  7. Преди близо 2 години написах, че ако не се овладее битовата престъпност, управлението ще има големи проблеми... това беше очевидно тогава за всеки нормално разсъждаващ. Вече започвам да се чудя, дали всичко което се случва (тоталния разпад)не е на база некомпетентност, а съвсем планирано мероприятие. Колкото до "алтернативите" няма какво да ги споменаваме. В блога си, дори не ги споменавам.
    Знаеш ли, твърдя, че у нас липсва нормално обучение по административно управление (освен това на ДПС). Жалко.

    ОтговорИзтриване